№ 5830
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110163372 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД срещу И. И. Г. за сумата 1809,89 лева - цена на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2018г. - м.04.2021г., вкл., за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ул. „В*“ № 30,
ет.5, ап.14, аб.№ *6, ведно със законна лихва за период от 15.02.2022г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата 253,70 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период от
15.09.2019г. до 02.02.2022г., за сумата от 47,18 лева - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.01.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за период от
15.02.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане и за сумата 8,09 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху последната главница за период на забавата от 03.03.2019г. до 02.02.2022г., за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7678 /2022г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот
и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по
системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „МХ Елвеко“ OOД (с
настоящо наименование „Далсия Елвеко“). Консумираната топлинна енергия се заплащала на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след
отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения
съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и
задължения за извършено дялово разпределение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват
по основание. Направено е позоваване на изтекла погасителна давност. Ответницата възразява, че
няма качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като не било доказано да е титуляр на
вещно право на собственост или на ползване върху процесния имот. Оспорва исковете относно
цена за услуга дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
последната главница.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „МХ Елвеко“ OOД (с настоящо
наименование „Далсия Елвеко“), не е взело становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
От събраните по делото писмени доказателства - нотариален акт за собственост на жилище в
сграда, построена върху земя на кооперация № 53, дело № 4808/1965г. (л.16 от делото),
удостоверение за наследници на И.Т.П. (л.18 от делото), удостоверение за наследници на Е.А.П.
(л.65 от делото), заявление – декларация с вх. № Г – 23603/25.11.2021г. от ответницата за
откриване на партида на процесния имот при ищцовото дружество (л.19 от делото), се установява,
че процесният имот е придобит от ответницата по наследство от нейните родители. Няма данни,
нито твърдения след придобиване на имота по наследство ответницата да се е разпореждала с
имота или на друго основание да е загубила правото си на собственост върху същия. При това
съдът приема, че като собственик на имота през процесния период ответницата е клиент на
топлинна енергия (ТЕ) спрямо процесния имот (арг. чл.153, ал.1 ЗЕ) и че през процесния период
страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на
топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през
процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР.
С оглед взетото с отговора на исковата молба становище от ответницата с доклада си по
делото съдът обяви като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че през
процесния период в процесния имот ищецът е доставил топлинна енергия на претендираната
стойност, която не останала неплатена.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлинна енергия. Определен на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в
размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от 253,70
лева.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
2
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен
период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз
основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния
момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи
месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
15.02.2022г. (чл.422, ал.1 ГПК), поради което погасени по давност са вземанията за периода
м.05.2018г. – м.12.2018г., вкл. Непогасеното по давност вземане за периода м.01.2019г. –
м.04.2021г., вкл., възлиза на сумата от 1688,49 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК
въз основа на неоспорените данни в приетите като доказателства съобщения към фактури.
На основание чл.119 ЗЗД следва да се приеме за погасено по давност е и акцесорното
вземане върху погасената по давност главница, поради което непогасеният размер на акцесорното
вземане възлиза на сумата от 236,68 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
От горното следва, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 1688,49 лева за
периода м.01.2019г. – м.04.2021г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК (арг. чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното
плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от периода. Искът
за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 236,68 лева и да се отхвърли за разликата
до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената
за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина
за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по
подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от
страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства
относно цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово
разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово
разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до пълния предявен размер,
ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (чл.422,
ал.1 ГПК) до окончателното плащане. Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, като за
настоящото производство от разноски в общ размер от 100 лева (за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1
НЗПП поради невисоката правна и фактическа сложност на делото) съразмерно с уважената част
от исковете му се следват разноски от 93,09 лева, а за заповедното производство от разноски в общ
размер от 92,38 лева съразмерно на ищеца се следват разноски от 86,69 лева. Ищецът следва да
3
бъде осъден да плати на основание чл.77 ГПК сумата от 42,38 лева – държавна такса за
настоящото производство, която е останала неплатена.
Ответницата е поискала присъждане на разноски за настоящото производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 520 лева, плащането на което е доказано посредством представения
договор за правна защита и съдействие, който служи и като разписка за получената сума.
Неоснователно е направеното с исковата молба възражение за прекомерност, защото платеното
адв. възнаграждение незначително надвишава минималния размер от 511,89 лева, определен на
основание чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ – арг. чл.78, ал.5 ГПК. Съразмерно с отхвърлената част от
исковете на ответницата се следват разноски за настоящото производство в размер на 35,96 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че И. И. Г., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. София, ул. „В*“ № 19, партер – адв. Д. Ч., дължи на “Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1688,49 лева - цена на
доставена топлинна енергия за периода м.01.2019г. - м.04.2021г., вкл., за топлоснабден имот на
адрес: гр. София, ул. „В*“ № 30, ет.5, ап.14, аб.№ *6, ведно със законна лихва за период от
15.02.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, сумата от 236,68 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху последната главница за период от 15.09.2019г. до 02.02.2022г. и сумата от 47,18 лева - цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2019г. до 30.04.2021г., ведно със
законна лихва за период от 15.02.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна
енергия за разликата до пълния предявен размер от 1809,89 лева и за периода м.05.2018г. -
м.12.2018г., вкл., иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за
доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 253,70 лева и изцяло иска
за сумата от 8,09 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга
дялово разпределение за период на забавата от 03.03.2019 г. до 02.02.2022 г.
ОСЪЖДА И. И. Г., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „В*“ № 19, партер –
адв. Д. Ч., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 93,09 лева –
разноски за настоящото производство и сумата от 86,69 лева – разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на И. И. Г., ЕГН **********, съдебен адрес
: гр. София, ул. „В*“ № 19, партер – адв. Д. Ч., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 35,96 лева –
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати по сметка на Софийския районен съд на
основание чл.77 ГПК сумата от 42,38 лева – държавна такса за настоящото производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач
„Далсия Елвеко“ OOД (с предишно наименование „МХ Елвеко“), ЕИК *********, с адрес за
призоваване : гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5