№ 1629
гр. Варна, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110118394 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно осн. чл. 432, ал.1
КЗ от КР. ИВ. ДР., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. И. бл.2, вх.А, ет.2, ап.3 срещу ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д.Б. №87 за
осъждане на ответника да заплати сумата от 5868,95 лева (съобразно допуснато
изменение на предявения иск с протоколно определение от съдебно заседание
проведено на 29.04.2022г.) , обезщетение за причинени имуществени вреди на собственото
на ищеца МПС марка „Тойота“, модел „РАВ4“ рег. №*********, причинени в следствие
реализирано ПТП на 23.03.2021г. в гр. Варна, при което МПС марка „Опел“, модел
„Вектра“, рег. ********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника,нанася увреждания задната част на автомобила на ищеца, за което обстоятелство
е образувана застрахователна преписка №*********05, ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 29.12.2021г. до окончателно
изплащане на задължението.
В исковата молба се излагат твърдения, че на така посочената дата е реализирано
ПТП, при което водачът на застрахованият по застраховка ГО при ответника на бул.
Република в района на спирка „Делфинче“ поради движение с несъобразена скорост не е
могъл своевременно да приведе в покой управлявания от него МПС „Опел“, модел
„Вектра“, рег. ********, при което удря намиращия се пред него л.а. на ищеца и нанася
увреждания в задната част му част. При така реализираното ПТП са нанесени увреждания на
автомобила на ищеца на врата на багажник, PVC капак за резервна гума, вежда PVC задна
броня ляво, греда напречна на багажник, ъгъл задна броня ляв, ъгъл задна броня десен, задна
1
изпускателна тръба, стойка д.к. номер, основа панел заден ляв, вентилационна клапа в
основа заден ляв панел, плафон осветление заден регистрационен номер ляв, плафон
осветление заден регистрационен номер десен, конзола врата багажник долна, капак
резервна гума заден и под на багажник. За инцидента е съставен протокол за ПТП от
служители на сектор ПП при ОД на МВР – Варна, в който като виновен е посочен водача на
автомобила застрахован при ответника. Извършен е опис на уврежданията от ответника на
25.03.2021г.
Излагат се твърдения, че стойността за възстановяване на нанесените увреждания на
л.а. възлиза на 7515,30 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Не се оспорва, че
МПС „Опел“, модел „Вектра“, рег. ******** е застраховано по застраховка „Гражданска
отговорност“, оформена в застрахователна полица BG/02/120003544066 при ответника,
както и че с оглед на ПТП от 23.03.2021г. е образувана щета №**********.
Излага възражения, че по така образуваната щета по настъпило застрахователно
събитие, ответникът като застраховател по застраховка ГО е изплатил на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 881,30 лева. Счита, че с така изплатеното
застрахователно обезщетение се покриват изцяло стойността на нанесените в следствие на
инцидента вреди. Сочи, че размера на определеното обезщетение е съобразен с
методологията за определяне размера на обезщетенията предвидена в Наредба № 24, като се
вземе в предвид и експлоатационната стойност на увредения автомобил, която надвишава 18
години от датата на производство. Намира предявения иск за завишен по размер.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представено по делото е свидетелство за регистрация на МПС – І-ва част №01087418,
от което се установява, че на 20.11.2020г. МПС марка „Тойота“, модел „РАВ4“ рег.
№*********, е регистрирано в собственост на ищеца.
Представен по делото е протокол за ПТП №1823195/23.03.2021г., в който се посочва,
че на така посочената дата в гр. Варна на бул. Република в района на спирка „Делфинче“ е
реализирано ПТП, при което водача на л.а. *******, марка „Опел“, модел „Вектра“, със
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника в качеството му на
застраховател, при неспазване правилата на движение и конкретно при движение с
несъобразена скорост блъска спреят пред него л.а. на ищеца, при което нанася увреждания в
задната част на автомобила.
Представена по делото е застрахователна полица № BG/02/120003544066/30.12.2020г.,
в която е обективиран договор за застраховка „Гражданска отговорност“ сключен между
собственикът на л.а. с рег. № *******, марка „Опел“, модел „Вектра“ и ответника, за
периода 30.12.2020г. – 29.12.2021г.
Представена по делото е опис на щета № *********/25.03.2021г. изготвена от
2
ответника във връзка с уврежданията нанесени на МПС на ищеца.
Депозирано по делото е заключение по съдебно – автотехническа експертиза на
вещото лице А.В., от което се установява, че на 23.03.2021г. е реализирано ПТП, при което
Участник II с лек МПС марка „Тойота“, модел „РАВ4“ рег. №*********, управляван от
ищцата Д. е блъснат в задната си част от МПС марка „Опел“, модел „Вектра“, при което на
първия МПС са нанесени увреждания в задната му част. При съпоставка на вредите, които са
нанесени на собствения на ищеца л.а. и тези на автомобила, който е застрахован по
застраховка „ГО“ при ответника, вещото лице дава заключени, че е възможен механизма на
настъпване на вредите по начина, който е посочен в съставения от представители на МВР
протокол за ПТП. При изчисляване на средно – пазарните стойности, които са необходими
за ремонт на увредения автомобил, експерта посочва, че при включване на сервизи
притежаващи сертификат за качество ISO 9001:2008, както и такива, които не притежават
такъв сертификат, стойността необходима за труд, материали и резервни части възлиза на
общо 6750,25 лева. При остойностяване на необходимите труд, материали и резервни части
по чети единствено на сервизи, които не притежават сертификат за качество ISO 9001:2008,
общата възстановителна стойност възлиза на 6081,27 лева.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
„Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка „Гражданска отговорност".
Не се спори между страните, поради което е прието от съда за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване, че МПС „Опел“, модел „Вектра“, рег. ******** е застраховано
по застраховка „Гражданска отговорност“, оформена в застрахователна полица
BG/02/120003544066 при ответника, както и че с оглед на ПТП от 23.03.2021г. е образувана
щета №********** при ответника, по която е изплатено обезщетение в размер на 881,30
лева.
Правният спор в настоящото производство е съсредоточен около размера на
дължимото застрахователно обезщетение, което ответникът като застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за ПТП водач дължи във връзка с
нанесените увреждания. В отговора на исковата молба се релевират възражения, че
изплатеното застрахователно обезщетение е напълно достатъчно за да покрие размера на
нанесените вреди, като следва да бъде взето в предвид възрастта, в която то е в
експлоатация. Ответникът се позовава на методологията за определяне на обезщетения при
реализиране на застрахователни събития досежно оценката на уврежданията, които са
нанесени на МПС в следствие на инцидента.
По силата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна застраховка
3
„Гражданска отговорност" отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество. При вреди
на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на
причинената вреда, а за МПС обезщетенията се определят в съответствие с чл. 15, ал. 4 на
Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, установена в Наредба №
24/08.03.2006г. на КФН, приложима на осн. § 3, ал. 3 от ПЗР на НАРЕДБА № 49 от
16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на
автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз на КФН,
последната съобразно § 3 от цитираната наредба, издадена на осн. чл. 504, чл. 345, ал. 6 и чл.
499, ал. 1 и 2 от КЗ и приета с Решение № 149-Н от 16 октомври 2014г. на КФН.
Настоящият съдебен състав намира, че въпросната Методика за уреждане на претенции
за обезщетение на вреди следва да се прилага като минимална долна граница, когато не са
представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и
когато обезщетението се определя по експертна оценка. Методиката не дерогира
приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността
на застрахователя. Тя представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в
случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени
фактури за извършен ремонт в сервиз. В тези случаи стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в
Методиката. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение обаче съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие - чл. 386, ал. 2 КЗ, като ползва специални знания на вещо лице, но без да е обвързан
при кредитирането й да проверява дали не се надвишават минималните размери по
Методиката към Наредба № 24/8.03.2006г.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване посредством осъществяване връзка с годините, в които увредената вещ е в
експлоатация, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.
Както по реда на чл. 208, ал.3 КЗ (отм.), така и по действащия към момента на процесното
правоотношение КЗ в чл. 386 и чл. 499 /в сила от 01.01.2016г./, при настъпване на
застрахователно събитие дължимото от застрахователя обезщетение трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. За действителна се
смята стойността, срещу която, вместо застрахованото имущество, може да се купи друго
със същото качество.
В настоящата хипотеза пазарната оценка на необходимия труд и материали,
необходими за ремонт на увредения л.а. на ищеца, вследствие настъпилото ПТП, съдът
приема, че възлиза в размер, определен от в.л. В. на 6750,25 лева, в която глобална сума са
включени необходимите за ремонтиране брой часове труд и стойността на съответните
4
материали и части. Определена е средно – пазарна стойност на ценовата ставка на труд, като
за целта вещото лице е калкулирало средна пазарна цена при използване на сервизи,
работещи със сертификат за качество ISO 9001:2008, както и сервизи, които не притежават
такъв сертификат.за да бъде определена средно – пазарната цена, съдът намира, че при
остойностяване на уврежданията следва да бъдат взети в предвид цените за ремонт както в
сервизи с посочения сертификат, така и сервизи без такъв сертификат. Това е така
доколкото към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция не е
налице нормативна уредба, която да задължава сервизите предоставящи услуги свързани с
ремонт на автомобили да притежават такъв сертификат за качество, поради което и двата
категории сервизи са надлежни участници в пазара, от който се определя средно – пазарната
цена. Липсата на изисквания за притежаване на сертификат за качество в процеса на ремонт
на автомобили, предполага изследване на пазара в цялост за да бъде достигната стойност,
която стои максимално близко до средната пазарна такава по смисъла на чл. 400, ал.2 КЗ.
При тези съображения съдът намира, че следва да предпочете заключението на в.л. във
варианта, при който за установяване на средно – пазарни цени на труд, материали и
резервни части са включени сервизи които притежават сертификат за качество ISO
9001:2008, така и такива, които не притежават такъв сертификат. В заключение
възстановителната стойност, която е необходима за отстраняване на нанесените вреди в
следствие на реализираното ПТП от виновния водач, който е застрахован при ответника
възлиза на 6750,25 лева.
Ответникът в качеството му на застраховател е заплатил част от дължимото
обезщетение, която част възлиза на 881,30 лева, поради което след приспадане на това
заплатено обезщетение дължимото такова възлиза на 5868,95 лева.
По изложените съображения предявения иск се явява основателен и като такъв следва
да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 5868,95
лева за причинени имуществени вреди на собственото на ищеца МПС марка „Тойота“,
модел „РАВ4“ рег. №*********, причинени в следствие реализирано ПТП на 23.03.2021г. в
гр. Варна, при което МПС марка „Опел“, модел „Вектра“, рег. ********, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,нанася увреждания задната част на
автомобила на ищеца, за което обстоятелство е образувана застрахователна преписка
№*********05, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на
исковата молба в съда – 29.12.2021г. до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно –
деловодни разноски в размер на 1134,76 лева, от които 750 лева възнаграждение за
процесуално представителство и 384,76 лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Д.Б. №87 ДА ЗАПЛАТИ на КР. ИВ. ДР., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. И.
бл.2, вх.А, ет.2, ап.3 сумата от 5868,95 (пет хиляди осемстотин шейсет и осем лева и 95
ст.) лева обезщетение за причинени имуществени вреди на собственото на ищеца МПС
марка „Тойота“, модел „РАВ4“ рег. №*********, причинени в следствие реализирано ПТП
на 23.03.2021г. в гр. Варна, при което МПС марка „Опел“, модел „Вектра“, рег. ********,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,нанася увреждания
задната част на автомобила на ищеца, за което обстоятелство е образувана застрахователна
преписка №*********05, ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на исковата молба в съда – 29.12.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Д.Б. №87 ДА ЗАПЛАТИ на КР. ИВ. ДР., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. И.
бл.2, вх.А, ет.2, ап.3 сумата от 1134,76 (хиляда сто тридесет и четири лева и 76 ст.) лева,
от които 750 лева възнаграждение за процесуално представителство и 384,76 лева съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
БАНКОВА СМЕТКА, по която ответникът може да изпълни задължението си към
ищеца: *******************, титуляр адв. Й.К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6