Р Е Ш Е Н И Е № 223
17.12.2019г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на пети декември през две хиляди
и деветнадесета година, в следния
състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 502 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.
Б. Б., чрез
пълномощника юрисконсулт Е. Р., против Д.А.Я., ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че на
01.03.2017г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ и „Агенция да събиране на вземания“ ООД / чиито правоприемник
понастоящем е дружеството ищец/, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2595581/08.07.2016г.
било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно
с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Излага, че договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, като „Изи Асет
Мениджмънт“ АД упълномощило дружеството ищец, в качеството на цесионер по договора
за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. от свое има и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия. Твърди се, че съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомително писмо с изх.№
УПЦ-П-ИАМ/2595581 от 02.03.2017г. за станалата продажба, чрез Български пощи с
известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес, но
писмото било върнато в цялост, с отбелязване, че пратката не била потърсена от
получателя. Било изпратено и на 04.07.2019г. повторно уведомително писмо до
длъжника с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2595581 за извършената цесия с куриер, но видно от
обратната разписка на товарителница № 68446408, писмото отново се върнало в цялост.
Релевира, че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърляне на
вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото
безспорно се установявало, че претендираното с исковата молба задължение не
било погасено.
В исковата молба се твърди, че на
08.07.2016г. между „Изи Асет Мениджмът“ АД, като заемодател и Д.А.Я., като
заемател бил сключен Договор за паричен заем № 2595581 в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора
заемодателят се бил задължил да предостави на заемателя парична сума в размер
на 1250 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, като
съобразно клаузите на договора, страните били постигнали съгласие договорът за
заем да имал силата на разписка, видно от което заемната сума по договора била
предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на договора, т.е.
реалното предаване на заеманата сума било на датата на сключване на договора.
Сочи, че погасителните вноски, които заемателят се е задължил да изплаща на
заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита ведно с
надбавката, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка, съставляваща печалба на заемодателя, като лихвения
процент бил фиксиран за срока на договора и бил посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита бил договорен в размер на 1370,98
лева, а договорната лихва, уговорена между страните била в размер на 120,98
лева. Ищецът твърди, че съобразно разпоредбите на договора за паричен заем,
заемателят се бил задължил в срок до 09.01.2017г. на 13 равни двуседмични
погасителни вноски, в размер на 105,46 лева всяка, като падежът на първата
погасителна вноска бил на 25.07.2016г., а падежът на последната погасителна
вноска бил на 09.01.2017г. С подписване на договора заемателят удостоверявал,
че е уведомен от заемодателя за всички клаузи в договора, съгласява се с тях и
желае договорът да бъде сключен. На
длъжника била начислена и такса разходи за събиране на вземането в размер на
45.00 лева. Твърди се, че съобразно чл.4, ал.1 от договора заемателят се бил
задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
заемодателя обезпечения на задълженията му по договора, но тъй като не представил
нито едно от посочените в договора обезпечения, му била начислена неустойка в
размер на 564,85 лева, която страните постигнали споразумение да бъде
разсрочена на 13 равни вноски, всяка в размер на 43,45 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем, като
размерът на погасителната вноска бил в общ размер на 148,91 лева. Излага се, че
на основание ЗПК и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на
длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва
за периода от 23.08.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда, като
общият размер на начислената лихва бил 266,48 лева, който бил съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва. Твърди, че длъжникът не бил
заплатил изцяло дължимият паричен заем към дружеството, като сумата погасена от
него била в размер от 297,91 лева, с която били погасени както следва:
неустойка за неизпълнение – 86,99 лева, договорна лихва – 32,47 лева и главница
– 178,45 лева. Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 09.01.2017г. и не бил предявен за предсрочно
изискуем. В тази връзка за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възникнал
правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК, въз основа на която било образувано чл.гр.д.№ 196/2019г.
по описа на Районен съд – Средец и бил издадена заповед за изпълнение за
претендираните от заявителя суми, но предвид връчването на заповедта по чл.47,
ал.5 от ГПК, обуславя правният интерес за претендиране на вземанията по исков
ред. Ищецът отправя искане да се постанови съдебен акт, с който да бъде
признато за установено, че Д.А.Я. дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД следните суми: 1071,55 лева – представляваща главница по договор за паричен
заем, 88,51 лева – представляваща договорна лихва от 22.08.2016г. до
09.01.2017г. /падежът на последната погасителна вноска/, 45,00 лева –
представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, 477,86 лева –
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
22.08.2016г. до 09.01.2017г. /падеж на последната погасителна вноска/, 266,48
лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 23.08.2016г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Претендира сторените разноски в заповедното и исковото
производство.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от ответника Д.А.Я., не се
явява в проведеното открито съдебно заседание на 05.12.2019г., не е направила искане
делото да се разглежда в нейно отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства и
въз основа на закона, съдът намира следното:
Предявени са искове са с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.99
от ЗЗД.
Нормата н чл.238 от ГПК предвижда, че при
непредставяне в срок на отговор на исковата молба от ответника и при
неявяването му в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Постановяването на неприсъственото
решение е обусловено и от това ответникът да уведомен за последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно
заседание, както и искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
С молба от 04.12.2019г. от ищеца „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Елена
Рангелова, се отправя искане за постановяване на неприсъствено решение и
присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът, редовно уведомен за насроченото открито
съдебно заседание на основание чл.41, ал.2 от ГПК, не се явява съдебното
заседание, не се представлява. Същият е предупреден за възможността против него
да бъде постановено неприсъствено решение при връчване на препис от исковата
молба в процедурата по чл.131 от ГПК, а също и за последиците на нормата на
чл.40 и чл.41 от ГПК. С определението, с
което съдът се е произнесъл по доказателствените искания, съставил е доклад по
делото и го е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание, отново
е указал на страните последиците на
чл.238 от ГПК. В открито съдебно заседание съдът е обявил, че ще се произнесе с
неприсъствено решение.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 196/2019г., по описа на
Районен съд - Средец, се установява, че
по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 373/02.04.2019г. по чл.410 от ГПК срещу
длъжника Д.А.Я., предмет на настоящия иск. Тъй като
заповедта е приета за редовно връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на
основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на претендираната в заповедното производство сума в едномесечен
срок от съобщаването. Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по
чл.415, ал.4 от ГПК, предвид което е налице правен интерес от предявените в настоящото производство искове по
чл.422 от ГПК за претендираните в заповедното производство суми, което от своя
страна обуславя неговата допустимост.
По настоящото производство са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил
отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, предупреден е за
последиците по чл.238 от ГПК, редовно уведомен е за насроченото първо съдебно
заседание по делото на 05.12.2019г., но не се явява, не изпраща представител.
Ищецът е направил изрично волеизявление за постановяване на неприсъствено
решение. От изложените обстоятелства в
исковата молба и представените писмени доказателства по делото – Договор за паричен
заем № 2595581/08.07.2016г., сключен между „Изи Асет Менидмънт“ АД и Д.А.Я. се
установява, че дружеството е предоставило на Я. сумата от 1250 лева в заем,
като е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35%, лихвен процент
на ден при отказ от договора в размер на 0,10%, ГПР в размер на 40,23 %.
Представен е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г. и Приложение № 1/01.03.2017г., по силата на които „Изи Асет
МЕниджмън“ АД е прехвърлило на дружеството ищец процесното вземане. Към
исковата молба са приложени и уведомителни писма за извършената цесия, които са
връчени на ответника в процедурата по чл.131 от ГПК, в която е връчен препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея. Така изложените обстоятелства и
представените доказателства формират извод за вероятната основателност на
исковата претенция.
С оглед гореизложените съображения следва да се
постанови неприсъствено решение, което с предвид разпоредбата на чл.239, ал.2
от ГПК, не следва да се мотивира по същество, като предявените искове да се
уважат и да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца следните суми: 1071,55
лева – представляваща главница по договор за паричен заем №
2595581/08.07.2016г., 88,51 лева – представляваща договорна лихва от
22.08.2016г. до 09.01.2017г. /падежът на последната погасителна вноска/, 45,00
лева – представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, 477,86
лева – представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 22.08.2016г. до 09.01.2017г. /падеж на последната погасителна
вноска/, 266,48 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от
23.08.2016г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 01.04.2019г., до окончателното изплащане
на задължението.
С оглед изхода на спора, на ищеца са дължими от страна
на ответника сторените в настоящото производство разноски за платена държавна
такса в размер на 111,01 лева и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ определя в размер на 200 лева
или общо 311,01 лева. Следва да бъдат присъдени на ищеца и сторените разноски в
заповедното производство в размер на 38,99 лева, представляваща държавна такса
и 75,00 лева, представляваща определено от съда юрисконсултско възнаграждение
или общо 113,99 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.А.Я., ЕГН **********,***,
че дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Д. Б. Б., чрез
пълномощника юрисконсулт Е. Р., следните суми: 1071,55 лева /хиляда седемдесет и един лева и петдесет и пет
стотинки/ – представляваща главница по договор за паричен заем №
2595581/08.07.2016г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК в съда – 01.04.2019г., до окончателното изплащане на задължението,
88,51 лева /осемдесет и осем лева и
петдесет и една стотинки/ – представляваща договорна лихва от 22.08.2016г. до
09.01.2017г. /падежът на последната погасителна вноска/, 45,00 лева /четиридесет и пет лева/ – представляваща такса разходи
за събиране на просрочени вземания, 477,86
лева /четиристотин седемдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/ –
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
22.08.2016г. до 09.01.2017г. /падеж на последната погасителна вноска/, 266,48 лева /двеста шейсет и шест лева
и четиридесет и осем стотинки/ – представляваща обезщетение за забава за
периода от 23.08.2016г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 373/02.04.2019г.
по ч.гр.д.№ 196/2019г., по описа на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА Д.А.Я., ЕГН **********,***,
да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Д. Б. Б.
чрез пълномощника юрисконсулт Елена Рангелова, сумата от 311.01 лева /триста е единадесет лева и една стотинки/,
представляваща сторените в настоящото исково производство разноски и сумата от 113,99 лева /сто и тринадесет лева и
деветдесет и девет стотинки/, представляваща сторите разноски в заповедното
производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
Ответникът
може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 от ГПК.
Районен
съдия:………………………….