№ 2183
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330204223 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 20-1030-004575/21.05.2021 г.
на ** сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на И.Т.К. с ЕГН
**********, с адрес ** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли да се отмени НП.
Аргументите са свързани с липсата на управление от страна на жалбоподателя, както и
на осъществяване на различна фактическа обстановка от отразената в акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и НП. Възразява се, че има
съществено разминаване в обстоятелствата включени в АУАН и НП, а именно че в
първият е отразено, че е нарушен чл. 173, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, а в постановлението –
чл. 173, ал. 3 от ЗДвП. Същевременно се твърди да не е включено „и/или химико-
токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози“, както и че това е друго основание от отказа да бъде проверено лицето.
Възразява се, че в акта е изписана правната квалификация и съдържането й, а в
санкционната част на постановлението след правната квалификация е записано съвсем
друго нещо – размера на наказанията. Аргументи за отмяна се намират включително и
в неяснота какво наказание се налага. Сочи се също така, че в акта не е написан
фабричният номер на средството за измерване, а в НП е включено такова, от което се
прави заключение за пораждане на съмнение за това средството одобрено, изправно и
идентично ли е. Това се свързва с нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Във връзка с това приема, че тежестта на
доказване лежи на наказващия орган и актът няма обвързваща сила. На последното
място се възразява, че свидетелят от акта е както такъв при установяване на
1
нарушението, така и при съставянето му, което не се приема за допустимо. В
заключение се моли да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Претендират се разноски. В
съдебно заседание се акцентира по разминаване във времето, когато е извършено
нарушението, доколкото в акта и талона е посочено различно време. Така и се
поддържа възражението за номера на дръгчек теста.
Въззиваемата страна е взела становище по жалбата с писмото, с което се
изпраща преписката на съда. Счита жалбата за неоснователна, а наказателното
постановление за законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу акт, подлежащ на обжалване и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 29.04.2021 г. жалбоподателят И.К. управлявал личния си лек автомобил
„БМВ 320 Д“ с рег. № **. Около 16:01 ч. на кръстовището на бул. „Победа“ и бул.
„България“ в гр. Пловдив в посока изток/юг направил маневра завой, като следвало да
пропусне движещите се пешеходци на пешеходната пътека на кръстовището. В спряно
положение при изчакване преминаването на един пешеходец водачът загубил контрол
на автомобила и той потеглил, като настъпило пътно-транспортно произшествие с
пешеходеца. По този повод бил подаден сигнал до ЕЕН 112, като от ОДЧ към ОД на
МР Пловдив на място бил изпратен пътен патрул от сектор „Пътна полиция“ със
служителите Н.Я. и П.К.. Те установили на място водача като И.К., който не
управлявал към онзи момент автомобила, т.е. не бил в движение. При осъществяване
връзка с оперативна дежурна част (ОДЧ) получили нареждане участника ПТП водач на
лек автомобил да бъде тестван за наличието на алкохол в дъха и употребата на
наркотици, доколко имало такава вътрешна организация и нареждания при настъпване
на произшествия. Проверката започнала около 16:20 ч. Тестът с алкотест дрегер дал
отрицателен резултат. Затова полицейските служители преминали към проверка за
употребата на наркотични вещества и техни аналози с Drug Check 3000 – ARNL-0981.
Предложили на водача да бъде тестван с посоченото средство, но той категорично
отказал. Отказът му бил вписан и в талон за изследване № 088623, който му бил връчен
в 16:45 ч. В талона водачът собственоръчно изписал, че отказва да даде кръв.
За установеното нарушение бил съставен АУАН серия GA бл. № 416411 от
29.04.2021 г., в който е квалифицирано нарушението на жалбоподателя съответно на
описанието като по чл. 174, чл. 3 от ЗДвП за това, че е отказал да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
и не е изпълнил предписанието на химико-токсикологично лабораторно изследване.
Нарушителят подписал акта, като на мястото за възраженията било изписано, че няма
възражения. Доколкото не било установена употребата на наркотични вещества или
техни аналози полицейските служители нямали задължения да откарат водача до
медицинско заведение за изследването му и предоставили тази възможност изцяло на
неговата преценка и желание.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
Н.Я. - актосъставител, и П.К., както и от приложените към
административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно
2
приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, талон за
изследване № 088623, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и заповед
№ 8121з-825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач. По делото е представено, прочетено и прието удостоверение за
сключен граждански брак № ********** и свидетелство за регистрация част I.
Разпитан в съдебно заседания свидетелят Я. потвърждава авторството на АУАН
и поддържа констатациите в него, като споделя в подробности за възникналата
ситуация, причината за проверката, разпорежданията на ОДЧ, както и резултата от
проверката, а именно отказа на водача. Показанията му се потвърждават и от тези на
свидетеля К., който също разказва за причината за извършване на проверка,
състоянието на местопроизшествието и отказа на водача да бъде тестван за употребата
на наркотични вещества и техни аналози. И двамата свидетели споделят, че лично са
възприели отказа на водача.
Показанията на свидетелите съответстват едни на други, както и на останалите
събрани доказателства, сред които талона за изследване от жалбоподателя, в който
лично е записал, че отказва да даде кръв. Показанията на свидетелите съдът намира за
обективни, логични, непротиворечиви и последователни. Поради тези причини съдът
им дава вяра. Показанията не опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се
посочиха факти и не ангажираха доказателства от страна жалбоподателя, които да
обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН или на различна
фактическа обстановка. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана
в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Тези показания са достоверен източник на
информация. Същевременно в жалбата си жалбоподателят не сочи, че не е управлявал
лекия автомобил, а че към момента, когато е бил тестван за употребата на наркотични
вещества и техни аналози, автомобилът не е бил в движение. Всъщност твърденията в
жалбата са, че действително водачът е отказал да бъде тестван, каквото е и
основанието за ангажиране на отговорността му. Ирелевантни са причините за това.
Не се възприе възражението от фактическа страна за това, че на жалбоподателя
не му е дадено достатъчно време да посети медицински център и да даде кръвна проба.
Установява се и се прие от фактическа страна, че нарушението е извършено на
29.04.2021 г. около 16:01 ч., проверката за употреба на наркотични вещества е
започнала около 16:20 ч., а талонът за изследване е връчен на водача в 16:45 ч.
Следователно и направеното възражение съдът не намира за основателно, доколкото не
се ангажираха доказателства за твърдението, че жалбоподателят е бил задържан от
органите на реда, а напротив от доказателствата се установява, че талонът му е връчен
в края на проверката. Затова и последният е имал възможност да се яви в лечебното
заведение в срок от 45 мин. и да даде кръвна проба.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице на длъжност младши
автоконтрольор, за което е представена оправомощителна заповед, при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН с участието на свидетел
очевидец и самия жалбоподател. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл.
40, ал. 1 от ЗАНН законът предоставя възможност съставянето на акта са се извърши в
3
присъствието на свидетелите при извършване на нарушението или констатирането му.
Житейски логично е един и същ свидетел да е станал очевидец на нарушението и да го
е констатирал. Затова и съвместяването на тези две обстоятелства е напълно
допустимо. Освен това то не би довело до нарушаване на правата на жалбоподателя,
тъй като съставянето в тяхно присъствие е обезпечаване на доказателствената
съвкупност, т.е. да бъдат разпитани относно съществени елементи от фактическа
страна (очевидец), така и относно спазването на процесуалните правила (свидетел при
констатирането на нарушение). Последната възможност е предоставена на
административните органи, тъй като не всяко нарушение може да бъде възприето при
извършването му, но може да се констатира на по-късен етап.
В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Предоставена
е възможност на жалбоподателят за направи възражение в момента на съставянето му,
когато е присъствал, и същият не се е възползвал от това си право, като е отразено, че
няма възражения.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.
34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за отказа да бъде тестван за употребата на наркотични
вещества и техни аналози и възпрепятстване на органите на реда да извършат
необходимия контрол.
Неоснователни са възраженията за допуснати съществени нарушения на
процедурата. Ирелевантно е чия е собствеността на управлявания автомобил. Съгласно
чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП налагането на принудителните административни мерки от
ръководителите на службите за контрол се извършва чрез отнемане на табели с
регистрационен номер без законът да се ограничава само до собствеността на МПС.
Освен това ЗППАМ не е предмет на въззивна проверка по настоящото дело.
Действително проверка не е направена на водача. Това обаче не противоречи на
отразеното в талона за изследване и начина за попълването му. Талонът е коректно
попълнен и ясно е отразено заявеното от водача, че отказва да бъде проверен на място с
техническо средство, както и отказва да даде кръвна проба, в какъвто смисъл лично е
отразил е него. Впрочем и отказът е част от предвиденото съдържание при
попълването му.
Не се открива и разминаване във времето на извършване на нарушението, което
да нарушава процесуалните правила и да обуславя отмяна на обжалвания акт. Съгласно
показанията на свидетелите проверката обичайно е продължителна, тъй като изисква
изясняване на обстановката на място. Затова и преди съставяне на талон за изследване
полицейските служители предлагат на водача да бъде тестван, когато и той е отказал.
Едва след това се пристъпва към съставянето на талон и вписване на съдържанието му.
Не представлява нарушение на правилата твърдяното разминаване между АУАН
и НП. Всъщност такова разминава не съществува. В правомощията на
административнонаказващия орган е да приложи правилно закона, както и е сторил в
конкретния случай, т.е. да посочи нарушената норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Впрочем „предложенията“ не са включени в състава на разпоредбите съгласно чл. 26
4
от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. В този
смисъл и не е необходимо тяхното изписване. Като е сторил това, наказващият орган е
приложил правилно материалния закон. Освен това и нормата включена в АУАН и НП
е една и съща.
За неоснователно се приема и възражението, че АУАН е непълен и не съдържа
данни за това дали водачът е отказал да се подложи на химико-токсикологично
изследване. Не такова следва да е тълкуванието на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП. Смисълът, вложен от законодателя е да се установи употребил ли е съответният
водач на МПС наркотични вещества и техни аналози, и затова, при положение, че се
откаже проверката с теста за наркотични вещества, то водачът е длъжен да изпълни
предписанията за медицинско изследване. След като не се е явил за даване на кръвна
проба, на практика водачът е извършил и двете вменени му нарушения по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП. В този смисъл Решение № 2118 от 10.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2214 / 2021
г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. Отказът да бъде тестван чрез
техническо средство тест или по някой от останалите начини е достатъчно основание
да бъде ангажирана отговорността. Така Решение № 557 от 16.03.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 47/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 809 от
21.04.2016 г. по н. д. № 388/2016 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 85
от 14.01.2016 г. по н. д. № 3076 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив и др.
Затова и не е необходимо да бъде посочено, че не е изпълнил някое от другите
предвидени форми на извършване на нарушението чрез тестване посредством някой от
останалите предвидени начини, след като категорично и ясно е вписано, че водачът е
отказал да бъде изпробван с дръгчек тест.
От своя страна нарушената норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа и
санкционна част. Затова и възражението, че има разминаване в посоченото й
съдържание съдът не приема. В случая съвсем ясно е, че се касае за посочване на
санкционната й част в диспозитива на постановлението и на изпълнителното деяние в
описателната й част.
Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила конкретното
посочване на индивидуалния номер на Drug Check теста. Същият се съдържа в талона
за изследване и е изводим от там. Важното е, че в АУАН е отразен конкретния вид на
средството за тестване. Освен всичко, както се посочи от свидетелите при разпита им,
тестът не се отправя при отказ на водача да бъде тестван, поради еднократната му
употреба. Затова и достатъчно е да е посочен видът му в акта. С оглед на това и
безпредметно е възражението, че може да бъде подменен, тъй като тестване въобще не
е извършено.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на
жалбоподателя за това, че е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични
вещества и техни аналози по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му,
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
5
години и глоба 2000 лв. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че И.Т.К. като водач на МПС „БМВ 320 Д“ с рег. № **
на 29.04.2021 г. около 16:01 часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Победа“ и
бул. „България“ е отказал да бъде пробван с техническо средство за наличието на
употреба на наркотични вещества и техни аналози, като е потвърдил отказа си да бъде
тестван и с техническо средство „Дръг чек 3000“ ARNL - 0981. Затова му издаден
талон за медицинско изследване № 088623.
Следователно на посоченото място жалбоподателят не е съгласил и
недвусмислено и категорично е отказал да бъде тестван за наличие на наркотични
вещества и/или техни аналози в организма си, с което и е нарушил вмененото му
задължение. В хода на съдебното следствие се установи, че жалбоподателят е
управлявал автомобила. За последното следва да се приеме всяко боравене с приборите
на автомобила. Категорично е налице управление на МПС, тъй като причините за
извършената проверка е настъпването на пътно произшествие с участие на
жалбоподателя като водач и то на пешеходна пътека с пешеходец. Без значение са
телесните увреждания на пешеходеца, тъй като съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 1 от
19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози при задължително посещение
на мястото на ПТП органите на реда извършват проверка. Жалбоподателят е имал
качеството на водач на МПС непосредствено преди извършването на проверката, тъй
като до онзи момент го е управлявал. Ирелевантно в случая е, че към момента на
тестване и пристигане на полицейските органи автомобилът му е бил спрян.
В този смисъл съдът приема, че е налице от водач на МПС отказ да бъде тестван
за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден му бил талон за
медицинско изследване. Той не е изпълнил това предписание и не се е възползвал от
дадената му възможност за вземане на кръвна проба доброволно, като действията му са
били продължение на заявеното пред органите на реда и съответно е отказал да му
бъде взета проба за изследване, което не изключва санкциониране на изразения от него
отказ за тестване.
Чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява както норма, предписваща поведение, така и
санкционна норма. В първата си част тя съдържа две форми на изпълнителното си
деяние, които са алтернативни, а не кумулативни – 1) отказът да бъде тестван водачът
и 2) неизпълнението на предписанието да бъде проверен чрез медицинско изследване.
От друга страна нарушенията се разделят и по отношение на употребата на алкохол и
наличието на наркотични вещества. Законът дава право на нарушителя да избере дали
да бъде тестван на място или да бъде подложен на медицинско изследване. В този
смисъл Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по н. д. № 1755/2016 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив. В конкретния случай напълно ясно е посочено от
фактическа страна, че нарушението, за което се повдига обвинение чрез АУАН, е
именно отказът на място на водача да бъде тестван с техническо средство. Не е
посочен като нарушение от фактическа страна отказ на нарушителя да бъде подложен
на медицинско изследване и да не е дал проба. Съвсем ясно е въз основа на кои факти е
приложена нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно отказът на нарушителя да се
подложи на тест на място. Така Решение № 85 от 14.01.2016 г. по н. д. № 3076/2015 г.
на Административен съд – Пловдив.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да бъде тестван
може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението,
така и за ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят в
6
пълен обем при наличие на отказ да бъде тестван, така и за опасността при управление
под въздействието на наркотични вещества и техни аналози, и е искал настъпването на
последиците, а именно да не бъде тестван.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Доколкото законодателят не е
предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът намира,
че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на определеното
наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, което е в предвидените от
закона рамки. Така определено наказанието съответства на критериите за оразмеряване
на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, за да се приеме, че
нарушението е маловажен случай.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност. Поради изложеното
наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, определеното
наказание за нарушаването на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е справедливо и затова следва да
бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДВА наказателно постановление № 20-1030-004575/21.05.2021 г. на
** сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на И.Т.К. с ЕГН
**********, с адрес ** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по
7
пътищата е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8