Определение по дело №2783/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 937
Дата: 8 март 2022 г.
Съдия: Мл.С. Ивалена Орлинова Димитрова
Дело: 20213100502783
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 937
гр. Варна, 07.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова

мл.с. Ивалена Орл. Д.
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Д. Въззивно гражданско
дело № 20213100502783 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба с вх. № 23553/17.11.2021 г. от П. ЦВ. Д., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, .., срещу Решение № 262239/12.07.2021 г., постановено
по гр.д. № 15607/2019 г. по описа на ВРС, XX състав, с което отменя по предявените от М.
В. СТ., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, .., В. П. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, .. Р. К. Д., с ЕГН ********** и Г. Й. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ..,
субективно съединени искове следните решения взети на проведеното на 16.09.2018 г.
съвместно Общо събрание на .. на сграда, находяща се в гр. Варна, .. както следва: решение
по т. 1, с което е прието, че „Ползването на вътрешния двор с автомобили за паркиране ще
се осъществява от собственици, заплатили или които биха заплатили за в бъдеще,
изграждането и поддържането на автоматичната врата, съгласно приложения списък“;
решение по т. 3, с което е прието, че „При авария на автоматичната врата , без виновни
лица, разноските по ремонта се поемат по равно от ползващите двора с автомобилите си, а
при виновна авария – от виновните“; решение по т. 5 от дневния ред, с което е прието:
„Собствениците да предупредят наемателите си, че им се преустановява достъпа до
вътрешния двор и в едномесечен срок да изкарат колите си“, както и решение по т. 6 от
дневния ред, с което е прието, че „След изтичане на срока по т. 5 да се организира
препрограмиране на автоматичната ролетна врата, а новите дистанционни да получат само
собствениците по т. 1, без право на преотстъпване“, на основание чл. 40, ал. 1 вр. чл. 18, ал.
1 от ЗУЕС.
Жалбоподателят счита постановеното решение за недопустимо, незаконосъобразно,
неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.
Твърди се, че решението е недопустимо, защото е постановено по недопустими искове. Едно
от условията, при които правото на иск, възниква в полза на определено лице е правен
интерес от защита, която представлява положителна процесуална предпоставка за
съществуване правото на иск. В настоящото производство, тази процесуална предпоставка
напълно липсва, предвид факта, че насрещните страни са гласували „ЗА“ при приемането на
всички решения по точки: 1, 3, 5 и 6 от дневния ред, чиято отмяна искат, обективирани в
протокола от проведеното ОС на ЕС на 16.09.2018 г. Счита се, че предмет на отмяна по реда
1
на ЗУЕС могат да бъдат само позитивните решения свързани с някаква промяна на правния
мир, неблагоприятно засягаща етажния собственик. Излага се още, че съдът неправилно е
приел за установено от фактическа и правна страна, че в протокола от проведеното ОС на
ЕС не са посочени като етажни собственици, собствениците на самостоятелни обекти на
собственост с идентификатори посочени на стр. 2 от въззивната жалба. Съдът не е успял
прецизно да изследва доказателствения материал по делото. Погрешно е възприел, че
идеалните части на магазина с идентификатор 10135.1506.434.1.11, съответстващи на
9,9267% са преразпределени пропорционално и добавени към ид. ч. на всеки от етажните
собственици, присъствали на събранието. В колона 3 от протокола са посочени идеалните
части от общите части, които всеки собственик притежава. Сумарно идеалните части на
всеки един от етажните собственици, присъствали на събранието представляват 70,0748%, а
не 66,80% от общите чати на етажната собственост, както е посочил първоинстанционния
съд. Събранието е проведено при наличието на кворум. В СТЕ вещото лице е посочило, че
на събранието са присъствали собственици (лично и с пълномощни) на 66,8066% ид. ч. от
общите части на сградата. Твърди се, че това е така, защото в тези проценти не е включен
процента ид. ч. на ап. 7, а именно 3,2682% понеже в документа за собственост на ап. 7 е
записано името Петър Аргиров, а на събранието е присъствал неговия син – Антон Аргиров,
чиято представителна власт не се е оспорила от никой от присъстващите на събранието.
Излага се, че е предоставена възможност да се представят доказателства, които
потвърждават представителната власт на Антон Аргиров в следващо съдебно заседание, но
на следващото съдебно заседание, проведено на 07.06.2021 г. представителят на ЕС на вх. В,
поиска да представи носените доказателства, а именно декларации, изхождащи от
родителите на Антон Аргиров, но съда отказа да ги приеме. Сочи, че събранието не е
проведено по реда на чл. 18 от ЗУЕС, а по реда на чл. 15 от ЗУЕС, за да може да се даде
възможност на всеки от собствениците да присъства и да има възможност да даде своя глас.
Ако бяха излъчени равен брой представители от трите входа, то тогава би се нарушила
равнопоставеността, имайки предвид, че вх. А притежават 23,5688% ид. ч., вх. Б притежават
26,2063 ид. ч., а вх. В притежават 50,2249% ид. ч. от общите части на сградата. Счита се, че
проведеното ОС на ЕС е законосъобразно, при наличие на изискуемия от закона кворум,
както и че взетите решения са направени с волята и избора направен от ищците. Моли за
отмяна на първоинстанционното решение, като вместо него да се постанови друго, с което
да се отхвърлят предявените искове като недопустими и неоснователни. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК насрещните страни не са депозирали писмен отговор.
По отношение на имплицитно съдържащото се във въззивната жалба доказателствено
искане за приемане на писмени доказателства, а именно 2 бр. копия на декларации от Петър
Андиков Аргиров и Дияна Стоянова Аргирова /двете с нотариална заверка на подписите/,
настоящият състав намира, че искането по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК е основателно и следва
да се уважи. Първоинстанционният съд в проведеното на 13.07.2020 г. първо открито
съдебно заседание е дал възможност на ответника ЕС във вх. „В“, .. в следващото съдебно
заседание да представи доказателство, че Антон Аргиров е разполагал с представителна
власт в проведеното общо събрание на процесната етажна собственост. В следващото
открито съдебно заседание, проведено на 07.06.2021 г., поради закъснение на процесуалния
представител на ЕС във вх. „В“ за неговото начало, тяхното събиране е поискано след
приключване на съдебното дирене, но преди приключване на съдебното заседание /в хода на
устните състезания в залата се явява процес. представител на ЕС във вх. „В“ и представя
обсъжданите декларации/. Ето защо, първоинстанционния съд е следвало да отмени хода по
същество, за да събере допуснатите писмени доказателства от въззивника. Като е оставил
без уважение искането за отмяна хода по същество на делото, съдът е допуснал процесуално
нарушение, поради което настоящият състав допуска събирането на представените с
въззивната жалба писмени доказателства.
2
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК
подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите
необходими приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл. 267 от ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 23553/17.11.2021 г. от П. ЦВ.
Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, .., срещу Решение № 262239/12.07.2021 г.,
постановено по гр.д. № 15607/2019 г. по описа на ВРС, XX състав, с което отменя
предявените от М. В. СТ., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, .., В. П. В., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, .. Р. К. Д., с ЕГН ********** и Г. Й. Д., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, .., субективно съединени искове следните решения взети на проведеното на
16.09.2018 г. съвместно Общо събрание на .. на сграда, находяща се в гр. Варна, .. както
следва: решение по т. 1, с което е прието, че „Ползването на вътрешния двор с автомобили
за паркиране ще се осъществява от собственици, заплатили или които биха заплатили за в
бъдеще, изграждането и поддържането на автоматичната врата, съгласно приложения
списък“; решение по т. 3, с което е прието, че „При авария на автоматичната врата , без
виновни лица, разноските по ремонта се поемат по равно от ползващите двора с
автомобилите си, а при виновна авария – от виновните“; решение по т. 5 от дневния ред, с
което е прието: „Собствениците да предупредят наемателите си, че им се преустановява
достъпа до вътрешния двор и в едномесечен срок да изкарат колите си“, както и решение по
т. 6 от дневния ред, с което е прието, че „След изтичане на срока по т. 5 да се организира
препрограмиране на автоматичната ролетна врата, а новите дистанционни да получат само
собствениците по т. 1, без право на преотстъпване“, на основание чл. 40, ал. 1 вр. чл. 18, ал.
1 от ЗУЕС.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените с въззивната жалба писмени доказателства, а
именно: копие от декларация от Петър Андиков Аргиров с нотариална заверка на подписите
и копие от декларация от Дияна Стоянова Аргирова с нотариална заверка на подписите.
НАСРОЧВА производството по в. гр. дело № 2783/2021г. на ВОС за 04.04.2022 г. от
13:30ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
Определението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3