Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. В.,21.07.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в о т к р
и т о заседание на
двадесет и първи юли, две хиляди и девета година, в
с ъ с т а в :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР : А.К.
като разгледа докладваното от съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА А.Н.Х.дело №486 по описа за 2009
година и за да се произнесе взе предвид следното:.
Органите на РПУ на МВР В. са
съставили акт за констатиране проява на дребно хулиганство
против Д.А.Б. с ЕГН ********** *** и Й.А.Б.
с ЕГН ********** ***.
Нарушителите не се признават
за виновни.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
През месец март 2009 година
от дома на свидетеля О.Р. изчезнала метална мрежа, за което той подал молба в
полицията. През следващите месеци, всеки път, когато нарушителят Д.Б. минавал
покрай дома на свидетеля му се заканвал и му казвал да оттегли жалбата си в
полицията. На 19. VІІ. 2099 година около 19. 30 часа свидетелят Р. заедно с
жена си и сина си отишъл в заведение в град Ракитово, известно като “Б.”. Жена
му и синът му останали отвън, а той влязъл в заведението сам. Там заварил и
нарушителите Д. и Й. Б. и братовчед си З., който седял на друга маса.
Свидетелят седнал при братовчед си. Малко по-късно позвънил телефонът му.
Свидетелят отговорил на обаждането, като за целта станал от масата, на която
седял. Докато стоял прав, забелязал, че масата, на който седят нарушителите е
точно зад гърба му и че Д.Б. не пуши, но държи пепелника с ръка. Тъй като преди
бил заплашван от Д.Б. се уплашил, че може да бъде ударен от него и побягнал
навън. Нарушителите го последвали на улицата пред заведението. По това време на
улицата нямало никой. Възползвайки се от този факт, нарушителите започнали да
нанасят удари на свидетеля и го повалили на земята. Докато го удряли, на
улицата излезли хора, които разтървали нарушителите и свидетеля, а в
последствие дошъл и синът му, който му помогнал да се изправи и да се отдалечи.
Съдът установи горната
фактическа обстановка от обясненията на нарушителите и от показанията на
разпитания по делото свидетел Р.. Съдът намира, че между показанията на
свидетеля и обясненията на нарушителите има съществени противоречия, но дава
вяра на свидетелските показания поради следните съображения: обясненията на
нарушителите си противоречат помежду си и са недостоверни. Така например, Д.Б.
твърди, че още в заведението свидетелят е посегнал да го удари и че той самият
е опитал да отвърне на удара. Й.Б. твърди, че вътре в заведението брат му и
свидетелят Р. не са опитали да си нанасят удари, а са направили това навън. Д.Б.
твърди, че когато свидетелят се спуснал да го удари братовчед му с прякор “Ш.”
се е опитал да го спре, Й.Б. заявява, че свидетелят се е хвърлили към брат му
без да говори с никого. Освен това, твърдението, че без никакъв повод
свидетелят се е спуснал да бие нарушителя Д.Б. е недостоверно.
С оглед на така възприетата
фактическа обстановка, СЪДЪТ счита, че:
- Д.А.Б. и Й.А.Б. *** са извършили
проява на ДРЕБНО ХУЛИГАНСТВО по смисъла на чл.1,ал.2 от УБДХ - непристойна проява, изразена в скарване и сбиване със
свидетеля О.Р., с което са нарушили обществения ред и спокойствие, но поради
своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по
чл. 325 от Наказателния кодекс. Съдът счита, че общественият ред и
спокойствие са били нарушени, тъй като сбиването, което нарушителите са
предизвикали е станало на улицата, т. е. на обществено място. Дори и в момента,
когато са започнали да нанасят удари на улицата да не е имало никого, хора са
излезли докато двамата нарушители още са нанасяли удари на свидетеля ,както
свидетелят казва в показанията си (по думите на свидетеля: “когато побягнах,
нямаше никой, а когато ме налегнаха от къщата на кмета излезнаха
хора и моя син, който е бил в кръчмата …”, а също и “те ми нанасяха удари и аз
се хващам за крак и като станах, видях на кмета зетя”). Освен това при
тълкуване на чл. 1, ал. 2 от УБДХ е видно, че изразът “на
публично място пред повече хора» е употребен във връзка с израза «употреба на
ругатни, псувни или други неприлични изрази», но не и с израза «скарване,
сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и
спокойствие». Поради това съдът счита, че цитираният законов текст урежда
няколко състава на нарушението дребно хулиганство, за съставомерността на един
от които (употреба на ругатни, псувни и т. н.) изисква публично място и повече
хора, но за другите не поставя такова изискване. Съдът смята, че
нарушителите са извършили нарушението с пряк умисъл: те са съзнавали, че
сбиването, което са предизвикали, неминуемо ще смути общественото спокойствие,
но са целели да предизвикат сбиване и са нанесли удари на свидетеля на улицата,
където смущаването на общественото спокойствие би било неизбежно. Поради
изложеното на нарушителите следва бъде
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на “СТО ЛЕВА ” за всеки от тях. Съдът определи вида и размера на
административното наказание, като се съобрази с тежестта на проявата,
обусловена от времето и мястото на извършването й и личността на нарушителя,
като прецени,че целите на
наказанието могат да бъдат постигнати с
налагане на посоченото административно
наказание.
Водим от изложеното до
тук, на основание чл. 6 и чл.1 от УБДХ,
СЪДЪТ
Р
Е Ш И
:
П р и з н а в а Д.А.Б. с ЕГН **********
***,с начално образование, неженен,неосъждан,безработен,за
ВИНОВЕН в това,че на 18.04.2009 година в гр.В е
извършил проява на дребно
хулиганство, изразена в скарване и сбиване със
свиделя О.Р., с което са нарушили обществения ред и спокойствие, но поради
своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по
чл. 325 от Наказателния кодекс,като му н а
л а г а а д м и н и с т р а т и в н о н а к а з а н и е “ГЛОБА В РАЗМЕР НА СТО ЛЕВА”
+5/пет лева/за служебното издаване на изпълнителен лист.
П р
и з н а в а Й.А.Б. с ЕГН ********** ***,
с начално образование,неженен,неосъждан,безработен,за
ВИНОВЕН в това,че на 18.04.2009 година в гр.В е извършил проява на дребно хулиганство, изразена в
скарване и сбиване със свиделя О.Р., с което са нарушили обществения ред и
спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не
представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс,като му н а л а г а
а д м и н и с т р а т и в н о н
а к а з а н и е “ГЛОБА В РАЗМЕР НА СТО ЛЕВА” +5/пет
лева/за служебното издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Препис
от същото да се изпрати за сведение на РПУ на МВР Велинград.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ДО
НАЧАЛНИКА
НА
РПУ- ВЕЛИНГРАД
Приложено към настоящето Ви изпращаме Решение по А.Н.Х.дело № 486/ 2009 година по описа на Районен съд – Велинград за сведение.
ПРИЛОЖЕНИЕ : по текста.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
СЕКРЕТАР
:
ДО
НАЧАЛНИКА
НА
РПУ- ВЕЛИНГРАД
Приложено към настоящето Ви изпращаме Решение по А.Н.Х.дело № 486/ 2009 година по описа на Районен съд – Велинград за сведение.
ПРИЛОЖЕНИЕ : по текста.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
СЕКРЕТАР
: