№ 3637
гр. Пловдив, 27.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
СъдебниКатя Георгиева Пенова
заседатели:Росица Николова Звездарова
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
и прокурора Н. М. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Р. Гетов Наказателно дело от
общ характер № 20225330202141 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:10 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ПЛОВДИВ – редовно призована, се
представлява от прокурор Н.М..
ПОДСЪДИМИТЕ:
Д.Г.К. – редовно призован, се явява лично, доведен от Затвора –
Пловдив, и с упълномощения си защитник адв. С.П., редовно призован, който
представя пълномощно по делото.
Д.А.А. – редовно призован, се явява лично, доведен от Затвора
Пловдив, и с упълномощения си защитник адв. Д.Ч., с пълномощно по делото.
Другите защитници адв. С.М., с пълномощно по делото, и адв. С.Ш., с
пълномощно от досъдебното производство, редовно призовани, не се явяват.
В съдебната зала присъстват родителите на подсъдимия К. – М.Г.К. и
Г.Д.К.
ПОДС. А.: Желая да се откажа от защитата на адв. М. и адв. Ш..
СЪДЪТ на основание чл. 96, ал. 1 от НПК разяснява на подсъдимия А.
последиците от отказа от защитник.
ПОДС. А.: Разбирам последиците, които ми указахте. Не желая да ме
защитават адв. М. и адв. Ш.. Желая да ме защитава само адв. Ч..
ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Нямам
възражения относно призоваването. Уведомена съм за заседанието и желая
днес да се гледа делото.
1
АДВ. П.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. А.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ, след съвещание и като взе предвид становищата на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание, поради което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕ СЕ самоличността на подсъдимите:
Д.Г.К. – роден на *** в гр. С., обл. Х., б., с б.г., живущ в гр. С., обл. Х.,
ул. *** №*, със средно образование, неженен, неработещ, неосъждан, ЕГН:
**********.
Д.А.А. – роден на *** в гр. В., обл. П., б., с б.г., живущ в гр. С., обл. Х.,
ул. *** №*, с основно образование, неженен, неработещ, осъждан, ЕГН:
**********.
СЪДЪТ разясни на подсъдимите правото им да участват в обсъждането
на въпросите, предмет на разпоредителното заседание, както и правата им по
чл. 55 от НПК.
ПОДС. А.: Разбирам правата си. Обяснихте ми ги.
ПОДС. К.: Разбирам правата си. Обяснихте ми ги.
ПРОКУРОР: Получих съобщение за насрочване на разпоредителното
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и съм уведомен за
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК преди повече от 7 дни.
АДВ. Ч.: Запозната съм със съдебните книжа и с въпросите на
разпоредителното заседание. Нямам възражения и моля днес да се гледа
делото.
АДВ. П.: Преди повече от седем дни сме получили съобщението за
насрочване на разпоредително заседание и препис от разпореждането на съда
и сме уведомени за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.
ПОДС. А.: Получих копие от обвинителния акт, съобщение за
насрочване на разпоредителното заседание, към което имаше копие на
разпореждането на съда и съм уведомен преди повече от 7 дни за въпросите
на разпоредителното заседание.
ПОДС. К.: Получих копие от обвинителния акт, съобщение за
насрочване на разпоредителното заседание, към което имаше копие на
разпореждането на съда и съм уведомен преди повече от 7 дни за въпросите
на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ разясни на страните разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК,
като им УКАЗА, че всички възражения за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които не са поставени на обсъждане в
2
разпоредителното заседание или които са приети за несъществени, не могат
да се правят в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и
касационния съд.
ПРОКУРОР: Наясно съм, разбирам последиците.
АДВ. Ч.:Наясно съм, разбирам последиците.
АДВ. П.: Наясно съм, разбирам последиците.
ПОДС. А.: Наясно съм, разбирам последиците.
ПОДС. К.: Наясно съм, разбирам последиците.
СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод срещу състава на
съда, прокурора, защитниците и съдебния секретар.
ПРОКУРОР: Нямам искания за отводи.
АДВ. Ч.: Нямам искания за отводи.
АДВ. П.: Нямам искания за отводи.
ПОДС. А.: Нямам искания за отводи.
ПОДС. К.: Нямам искания за отводи.
ПРИСТЪПИ се към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.
ПРОКУРОР: Считам, че делото е подсъдно на Районен съд – Пловдив.
Няма основание за прекратяване или за спиране на наказателното
производство. На досъдебното производство не е допуснато отстранимо
съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите. Не са
налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.
Разглеждането на делото при закрити врати не се налага, както и
привличането на резервен съдия, съдебни заседатели, назначаване на
защитник и останалите субекти по т. 5 на чл. 248, ал. 1 НПК. Взетата по
отношение на подсъдимите мярка за неотклонение задържане под стража, ще
моля да потвърдите. Нямам към настоящия момент искания за събиране на
нови доказателства. Относно насрочване на делото, моля да го насрочите за
разглеждане по общия ред.
АДВ. Ч.: По реда на въпросите на чл. 248, ал 1 от НПК, делото е
подсъдно на Районен съд – Пловдив. Няма основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство. По т. 3 считам, че е допуснато на
досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на правата и на двамата
подсъдими, поради което следва съдебното производство да бъде прекратено
и делото да бъде върнато за отстраняване на тези процесуални нарушения във
фазата на досъдебното производство, като съображенията ми за това са три
групи нарушения, които открих и са следните:
На първо място пропуск на едно съществено процесуално действие по
разследването, което е задължително за органа на досъдебното производство,
а именно, че спрямо обвиняемия К. фактически не е осъществено
предявяване. Вие ще видите, че в протокола за така нареченото предявяване
3
от 08.04.2022 г., че К. е отказал да се запознае с материалите по делото по
досъдебно производство № 233/2021 г. без присъствието на неговия защитник
адв. П.. Протоколът е приложен на 252 страница от досъдебното
производство. На страница 248 от досъдебното производство е приложена
молба от адв. П. до водещия разследването, където защитникът е отказал и е
уведомил разследващия орган, че не му е възможно да се яви на това
процесуално действие, поради насрочени дела за същата дата и с молба да
бъде извършено това процесуално действие – предявяване на друга дата, със
своевременно призоваване, като е възразил и за неспазване на 3-дневния срок,
който също не е бил спазен. Въпреки тези две категорични изявления и от
обвиняемия и от защитника, като имам предвид и протокола за разпит на
обвиняемия К. от 23.11.2021 г., в присъствието отново на неговия защитник
адв. П., където изрично е заявил, че желае да му бъдат предявени материалите
по досъдебното производство, както и изявлението на неговия защитник, че
желае да му бъдат предявени материалите по досъдебното производство, то
видно е, че по никакъв начин не е изпълнено изискването на чл. 227, ал. 2 и
ал. 3 от НПК, като обвиняемият К. е лишен от правото си по чл. 229 от НПК
да прави искания, възражения и бележки, ако случайно има възможност да се
запознае с материалите по делото, тъй като предявяването е една
заключителна част от досъдебното производство и неговото право на защита е
било грубо нарушено чрез неизвършване на това действие по разследването.
Освен това втората група процесуални нарушения се отнасят до
реквизитите на обвинителния акт по смисъла на чл. 246, ал. 1 и ал. 2 от НПК.
На първо място обвинителният акт трябва да съдържа точната правна
квалификация и моля съдът да обърне внимание, че самото обвинение и
срещу двамата подсъдими е повдигнато по чл. 281, ал. 2, т. 1 пр. 1 вр. ал. 1 от
НК, а в обвинителния акт правната квалификация, която е изписана, фигурира
само като чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4, т. 5 вр. ал. 1 от НК, тоест не е известно и за
двамата подсъдими по коя точно правна квалификация са обвинени и
предадени на съд, защото по т. 1 коректно е изписано при привличането на
обвиняем, че е във връзка с предложение 1, а именно, че деянието е
извършено чрез МПС, а така написано в обвинителния акт правната
квалификация сочи, че може да е извършено чрез моторно,
въздухоплавателно или друго транспортно средство, като е видно, че не
може деянието може да бъде извършено при всички тези хипотези. Няма да
коментирам фактическата обстановка по същество, но липсата на
конкретизация на правната квалификация сочи, че обвинителният акт страда
от порок, който следва да бъде отстранен, защото той е отстраним чрез
връщане делото на прокурора.
Видно е още едно нарушение, касаещо правната квалификация по
отношение на Д.А.. Твърди се, че противозаконно е подпомагал чрез
използване на МПС, управлявано от друго лице, забележете, при условията
на чл. 20, ал. 2 от НК, тоест при условията на съизвършителство, като в
обвинителния акт няма нито една данна, той да е осъществил от обективна и
4
субективна страна това деяние като съизвършител с другия подсъдим.
На следващо място по отношение отново на правната квалификация и
двамата подсъдими са обвинени за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т.
5 вр. ал. 1 от НК, където отново не е конкретизирано какво е обвинението във
връзка алинея 1, защото тя казва „подпомага пребиваване или преминаване“.
Абсолютно задължение е било на прокуратурата е да посочи точната правна
квалификация, а именно дали става дума за първото предложение „пребивава“
или за предложение второ „преминава“. Непосочването на точната правна
квалификация също е нарушило правото на защита на двамата подсъдими. В
този смисъл цитирам Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. на Общо
събрание на Наказателна колегия по Тълкувателно дело № 2/2022 г. и
неговата точка 4.2, която казва, че изискванията към обвинителния акт с
оглед на преценката за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила е прието, че в обстоятелствената част на обвинителния акт
задължително трябва да бъдат отразени всички факти, които обуславят от
обективна и субективна страна признаците на престъплението и участието на
обвиняемия в него, а в заключителната част трябва да се съдържат данни за
самоличността на обвиняемия, правната квалификация на деянието и
наказателния закон, който трябва да се приложи. Тук тези изисквания не са
приложени. В този смисъл прокурорът не само е овластен от закона да посочи
точната правна квалификация, за да може подсъдимите да се защитават по
повдигнатото обвинение, а е длъжен да определи предмета на доказване по
делото и да очертае рамките, в които ще се развие процесът на доказване в
съдебната фаза, а в така изготвения обвинителен акт и двамата подсъдим не
знаят срещу какво да се защитават и как да организират защитата си. Затова
считам, че са налице много съществени нарушения на процесуалните
правила, които са отстраними и които налагат връщане на делото на
прокурора за отстраняването им.
Последното, не най-маловажно е, че във връзка с изпълнение на
изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, съгласно които прокурорът следва да
посочи и отегчаващи отговорността обстоятелства за всеки един от
обвиняемите, забележете какво се случва на 5 страница от обвинителния акт,
когато говорим за отегчаващи отговорността обстоятелства на моя
подзащитен – там е записано: „отегчаващи отговорността обстоятелства
за Г.В. – множество предишни осъждания и лоши характеристични данни“.
Считам, че тук има съществено процесуално нарушение, защото липсва
реквизит, който е задължителен за обвинителния акт, а имено да се посочат
отегчаващи обстоятелства за конкретния обвиняем. Налице е груба очевидна
фактическа грешка, като считам, че това нарушение следва да се причисли
към категорията на абсолютните процесуални нарушения. Поддържам това,
че представлява съществено процесуално нарушение, защото не е изпълнено
изискването за посочване на отегчаващите отговорността обстоятелства
именно на А..
Всички тези групи нарушения, които имах възможност да представя на
5
уважаемия състав, Ви моля като констатирате наличието на тези съществени
процесуални нарушения, които са отстраними, да прекратите съдебното
производство и да върнете делото на прокуратурата за отстраняването им.
Дори следва да се върне във фазата на досъдебното производство, защото
досъдебното производство е следвало да приключи с надлежно предявяване
спрямо единия от подсъдимите. Налице е нарушаване правота на защита в
следствие на тези отстраними съществени процесуални нарушения, в който
смисъл ще моля да се произнесете.
Във връзка с другите обстоятелства по т. 4 и по т. 5 от чл. 248 от НПК
нямам възражения, не са налице основанията.
Ако Вие уважите моите доводи за прекратяване на съдебното
производство, то ще помоля да се произнесете и спрямо взетите мерки за
неотклонение спрямо подсъдимите, защото едно връщане на делото на
прокуратурата ще надвиши 8 месечния срок, предвиден в НПК.
Искане за събиране на нови доказателства нямам.
АДВ. П.: По отношение на разпоредителното заседание по реда на чл.
248 от НПК по т.1 считам, че делото е подсъдно на Районен съд – Пловдив, по
т. 2 считам, че няма основания за спиране или прекратяване на наказателното
производство, по т. 3 не са допуснати на досъдебното производство
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до ограничаване на процесуалните права на подзащитния ми. Това
искане е свързано във връзка с т. 4, тъй като считам, че е налице основанието
за сключване на споразумение. Подзащитният ми изявява желание да сключи
споразумение с държавното обвинение. Това е негова воля и аз съм длъжен да
се съобразя с това. По т. 5 считам, че не са налице условия за разглеждане на
делото при закрити врати, както и причина за привличане на резервен
районен съдия и съдебен заседател, за назначаване на защитник, вещо лице,
преводач или преводач на български жестов език и извършването на съдебни
следствени действия по делегация. По т. 6 за взетата мярка за процесуална
принуда, в случай че бъде сключено споразумение считам, че следва да бъде
отменена. Нямаме искания за събирането на нови доказателства. В случай че
делото бъде върнато на досъдебната фаза, считам, че следва взетата мярка за
неотклонени спрямо подзащитния ми да бъде отменена.
Възраженията, изтъкнати от адв. Ч. за допуснати процесуални
нарушения, доколкото подзащитният ми желае да сключи споразумение,
считам, че са неоснователни. Доколкото подзащитният ми желае да сключи
споразумение, считам, че не следва делото да се връща на досъдебното
производство.
ПРОКУРОР: Не са налице по досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат връщане на
делото. Специално за колежката досъдебната фаза се явява подготвителна
такава и непредявяването на материалите в рамките на досъдебното
производство всякога е нарушение на процесуалните правила, но не е такова,
което да налага връщане на делото на прокурора. Делото е на разположение
6
както на обвиняемия, така и на неговите защитници повече от два месеца в
съда, където има възможност да се запознаят и да направят своите искания и
възражения.
По отношение на множеството изброени възражения по отношение на
съдържанието на обвинителния акт, за да не губя процесуалното време на
съда, мога само да отбележа, че настоящият обвинителен акт отговаря на
процесуалния стандарт на чл. 246 от НПК. За съжаление е налице очевидна
фактическа грешка при изписването на името Г.В., което налага делото да
бъде върнато за отстраняването й по надлежната процедура.
ПОДС. А.: Съгласен съм изцяло със защитника си, като поддържам
всички възражения, които адв. Ч. изтъкна. Други възражения за процесуални
нарушения аз няма да соча.
ПОДС. К.: Съгласен съм със защитника си адв. П.. Считам, че на
досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване на правата ми. Желая да
сключа споразумение с прокуратурата. Не считам, че делото следва да се
връща на досъдебното производство.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, като взе предвид становищата на
страните и като съобрази въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 от НПК,
приема следното:
Делото, с което е сезиран съдът, е подсъдно на Районен съд – Пловдив.
Не са налице основания за прекратяване или за спиране на
наказателното производство.
Относно въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК за това допуснато ли е
отстранимо съществено процесуално нарушение на досъдебното
производство, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимите, от защитника на подсъдимия А. бяха наведени възражения,
които условно могат да бъдат обособени в три групи.
На първо място, твърди се съществено процесуално нарушение да е
допуснато поради липсата на надлежно предявяване на разследването на
досъдебното производство на подсъдимия К.. В тази връзка подробно беше
изложена фактическата обстановка от защитника, която не се оспорва и от
страните, във връзка с предприетите действия по предявяване на
разследването на досъдебната фаза. В конкретния случай обаче, макар да не
се оспорва и да не се отрича описаната деятелност, изцяло споделима е
направената от прокурора бележка, че не всяко нарушение на
производствените правила на досъдебното производство автоматично следва
да се приравнява на същественото такова. В този смисъл актуалната съдебна
практика, почиваща на ръководните начала, изведени с Решение от 05.06.2018
г. по дело C‑612/15 на СЕС, ясно постановява, че така допуснати пороци при
предявяване на разследването се считат за санирани с факта на
7
предоставената възможност за достъп до материалите по делото на защитата,
като в конкретния случай след внасянето на делото в съда, то е било на
разположение на страните в един продължителен период от време. Делото е
образувано пред Районен съд – Пловдив на 12.04.2022 г., а разпоредителното
заседание се провежда на 27.05.2022 г. Съдът счита, че срок от един месец и
половина се явява достатъчен, в който страните и по-конкретно подсъдимият
К. и неговият защитник са могли да направят необходимите извлечения и да
се запознаят с материалите по делото, които считат, че са нужни с оглед
подготовката за делото и адекватното упражняване на правото им на защита.
Съдебните книжа са своевременно връчени както на подсъдимия К., така и на
неговия защитник. Защитникът на този подсъдим се е запознавал с
материалите по делото, за което има надлежно отбелязване на контролния
лист, приложение към чл. 78, ал. 1 от ПАС, а конкретно от самия подсъдим К.
не е постъпвала никаква молба или искане да му бъдат предоставени
допълнително материали, освен връчените за разпоредителното заседание
съдебни книжа, с които да се запознава. Самият подсъдим изрично заявява, че
няма възражения да са му нарушени процесуални права. По тези съображения
съдът намира разгледаното възражение за неоснователно и не представлява
самостоятелно основание за прекратяване на съдебното производство.
На второ място изложиха се възражения във връзка с правната
квалификация и по-конкретно твърди се правната квалификация да не е
изпълнена в пълнота, което да ограничава правото на защита на подсъдимите.
Относно квалифициращия признак по чл. 281, ал. 2, т. 1 от НК, а именно вида
на транспортното средство, което се твърди да е използвано, се поддържа от
защитата недостатък на обвинителния акт да е липсата на посочено
конкретното предложение на разпоредбата. Съдът не споделя и този довод.
Съгласно Указа за приложение на Закона за нормативните актове и по
конкретно чл. 26, ал. 2 от същия нормативните актове се състоят от членове,
членовете от алинеи, а алинеите от букви и точки. В конкретния случай при
изпълнението на правната квалификация надлежно е описан членът, алинеята
и всяка от точките към алинея 2, които прокурорът инкриминира.
Използването в практиката на структурни единици като изречения,
предложения и хипотези е факултативно и има за цел единствено поясняване
на изложението, но без да е отговор на нормативно изискване. В този смисъл
е съдебната практика Решение № 200 от 21.05.2014 г. по нак. дело № 574/2014
г. на ВКС. Правото на защита по никакъв начин не е ограничено, доколкото в
обстоятелствената част ясно и конкретно е посочено, че държавното
обвинението твърди деянието да е извършено чрез използване на моторно
транспортно средство, а не на въздухоплавателно или на друг вид. Това
описание според съда е достатъчно, за да могат и двамата подсъдими да
разберат какво обвинение им е повдигнато и да се защитават адекватно.
На следващо място твърди се непълнота в обвинителния акт да има и
поради това, че обвинението на подсъдимия А. е за извършено в условията на
съизвършителство деяние относно обвинението за това престъплението да е
8
извършено чрез използване на транспортно средство. Твърди се от защитата
да не са изложени твърдения, от които да се обосновава квалификацията
съизвършителство относно този подсъдим, но съдът не споделя това
възражение. В конкретния случай в обстоятелствената част на обвинителния
акт има изложени твърдения за това какви са били отношенията между
двамата подсъдими към датата на деянието и преди това, какви уговорки са
направени, както и за това какъв прокурорът твърди, че е приносът на всеки
от двамата подсъдими. Въпросът за това дали тези факти, в случай че те бъдат
доказани в хода на съдебното следствие, биха се квалифицирали като
съизвършителство е въпрос по същество, на който не се дължи отговор в
разпоредителното заседание. В него съдът трябва да прецени налице ли е
годно обвинение, по което подсъдимите да могат да се защитават. За да е
налице годно обвинение, е достатъчно да има надлежно описани факти, което
изискване съдът счита, че е спазено. Все в тази връзка несподелимо е
възражението да е налице неяснота в обвинението дали прокуратурата
твърди, че подсъдимите противозаконно са подпомагали чужденци да
пребивават или да преминават в страната. В обстоятелствената част ясно е
посочено, че се твърди подсъдимите да са подпомагали чужденци да
преминават в страната в нарушение на закона, като посочване на конкретно
предложение от правната норма не е необходимо по вече изложените
съображения.
Третото възражение, което се сочи от защитника на подсъдимия А., е
във връзка с изписването на името „Г.В.“ при обсъждането на отегчаващите
отговорността обстоятелства. В случая действително в обвинителния акт
фигурира името Г.В., което обаче не се среща никъде другаде, нито в
обстоятелствената част, нито в диспозитива на обвинителния акт. В тази
връзка съдът се съгласява, че при тези факти вън от всякакво съмнение е, че
се касае за допусната очевидна фактическа грешка, доколкото лице с имена
Г.В. не е обект на обсъждане в обвинителния акт, на такова лице не е
повдигнато обвинение, нито той се споменава в описанието на фактите, които
прокурорът инкриминира. В случая мястото, където е допусната тази
очевидна фактическа грешка, касае произнасянето по смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, като съдът, счита че дори въобще
да липсваше произнасяне по смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства това категорично не е основание, което да налага прекратяване
на съдебното производство. Не се касае за описанието на признак от състава
на престъпленията, които са вменени във вина на двамата подсъдими.
Въпросът за смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства би
могъл да бъде установяван от съда за първи път и в хода на съдебното
следствие, а непосочването им в обвинителния акт не представлява
съществено процесуално нарушение, в който изричен смисъл е цитираното от
защитника Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС. По тези
съображения съдът приема, че в случая се касае единствено за очевидна
фактическа грешка, при която действителната воля на прокурора е ясна.
9
В заключение съдът намира, че всеки един от разгледаните доводи,
наведени от защитника на подсъдимия А., е неоснователен и не представлява
основание за прекратяване на съдебното производство и за връщане делото на
досъдебната фаза. Доколкото обаче съдът служебно дължи пълен контрол за
редовност на обвинителния акт, то настоящият състав констатира, че в
конкретния случай е повдигнато обвинение спрямо и двамата подсъдими за
това да са извършили описаните и твърдени в обвинителния акт деяния на
дата 18.08.2021 год. Въпреки това в обстоятелствената част на обвинителния
акт, макар да се съдържат твърдения за това по какъв начин прокурорът
счита, че са извършени тези деяния, то всички тези твърдения са отнесени
към различна дата, а именно 17.08.2021 г. По-конкретно твърди се, че на
17.08.2021 год. около 11:30 часа подсъдимият Д.А. се е обадил по телефона на
подсъдимия Д. К., след което се пресъздава поредица от действия, които се
твърди, че двамата подсъдими са извършили. Никъде обаче в описанието на
тези обстоятелства не се посочва, че част от тези действия или всички те са
извършени на различна дата от 17.08.2021 г. Липсва твърдение за това част от
действията да са извършени например на следващия ден или с конкретно
посочване на датата 18.08.2021 г. По този начин съдът приема, че е налице
противоречие между описанието на фактите в обстоятелствената част, където
се твърди всички описани действията да са извършени на 17.08.2021 г., и
диспозитива, с който е повдигнато обвинение за друга дата, а именно
18.08.2021 г. Същевременно в обстоятелствената част на обвинителния акт
липсва изложение на факти за инкриминираната дата 18.08.2021 г.
Действително в обстоятелствената част датата 18.08.2021 г. присъства, но
това е вече в правните изводи, които прокурорът е направил в обобщение на
описаните преди това фактически твърдения, въведени с фразата „При така
описаната фактическа обстановка се установява, че…“. На този етап от
съдържанието на обвинителния акт е приключило описанието на
фактическата страна и се правят правните изводи, които почиват на
преждеизложените фактически твърдения. В описанието от фактическа
страна на страница 1 и на страница 2 от обвинителния акт никъде не фигурира
датата 18.08.2021 г. Така констатираната нередовност не може да бъде
преодоляна по реда на отстраняването на очевидна фактическа грешка и с
оглед охраняване правото на защита и формулирането на ясно обвинение
делото следва да бъде върнато на досъдебното производство за
отстраняването на този недостатък на обвинителния акт. Процесуалното
нарушение е отстранимо, а същевременно и съществено съгласно чл. 249, ал.
4, т. 1 от НПК, тъй като нарушава правото на подсъдимите да разберат за
какво престъпление са привлечени в това си качество.
При този изход на делото съдът намира, че не следва да се произнася по
останалите въпроси на разпоредителното заседание освен по мерките за
неотклонение. Мерките за неотклонение спрямо и двамата подсъдими са
правилно определени. Същите надлежно изпълняват целите си и не са налице
никакви основания, които да налагат нито отмяната, нито изменението им. По
10
тези съображения мерките за неотклонение задържане под стража спрямо и
двамата подсъдими следва да запазят своето действие и в този смисъл следва
да бъдат потвърдени.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 2141/2022 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ наказателен състав.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Пловдив за отстраняване на
констатираното съществено процесуално нарушение.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок
от днес пред Окръжен съд – Пловдив по реда на глава ХХІІ от НПК.
ПОТВЪРЖДАВА взетата мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА спрямо подсъдимия Д.А.А..
ПОТВЪРЖДАВА взетата мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА спрямо подсъдимия Д.Г.К..
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок
от днес пред Окръжен съд – Пловдив по реда на глава ХХІІ от НПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 15:28 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11