№ 80
гр. Р., 27.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно частно
гражданско дело № 20233300500046 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от
ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез
пълномощник, против Разпореждане по ч. гр. д. № 23/2023 г. по описа на
Кубратския районен съд, в частта, с която е оставено без уважение
заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Д. С., като жалбоподателят излага
подробни съображения. Сочи, че е сключен договор по реда на ЗПК, след
постигнато съгласие на насрещните волеизявления на страните по основните
му елементи, съдържа изискуемите реквизити на ЗПК. Както, че ясно е
посочена методиката на формиране на годишния лихвен процент на
разходите, спазена е разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. Ясно е посочен и
процента на ГЛП и ГПР както и точния размер на дължимите суми.
Уговорения ГЛП в размер на 41,17% отговаря на законовите изисквания и не
противоречи на добрите нрави както, че в отношенията между правните
субекти действа принципът на свободното договаряне. Заключението на съда,
че длъжникът не дължи претендираното договорно възнаграждение е
неправилно, тъй като в уговореното между страните ГПР не е включено
възнаграждението по закупените допълнителни услуги, че не са налице
нарушения на законодателството, а за кредитора е налице законоустановена
възможност да предлага допълнителни услуги. Поради характера им те са
извадени от ГПР по кредита, а закупуването им е по искане на клиента. Моли
обжалваното разпореждане в частта, в която се отхвърля заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника да бъде
отменено.
Р.ският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка
1
на обжалвания акт, констатира следното:
Производството по делото е образувано пред РС Кубрат по депозирано
заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Д. С. за плащане в полза на заявителя на
парични задължения в размер на сумите: 200 лева – главница, ведно с
законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на
заявлението– 22.12.2022 г., до изплащане на вземането; 17,44 лева –
договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.04.2018 г. до 25.07.2018 г.;
131,4 лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги; 30лева
– такса за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на 10.05.2018 г.;
9,09 лева – лихва за забава за периода 26.04.208 г. – дата на изпадане на
длъжника в забава, до 25.07.208 г.; 144,07 лева - лихва за забава за периода
25.07.2018 г. – дата на изтичане на погасителния план, до 21.12.2022 г.,
всички съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски
кредит № **********/07.03.2018 г., както и деловодни разноски в размер на
25лева – платена държавна такса и 180 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждането районният съд е оставил без уважение заявлението
на „Профи кредит България“ ЕООД в обжалваната част. Прието е, че
плащането на 131,40лв. закупени допълнителни услуги са неравноправно
договорени от доставчика на финансова услуга в нарушение на ЗПК, ЗЗП и
добросъвестността. Предвиденото възнаграждение като цена за закупен пакет
доплънителни услуги, не представляват такси и комисионни по смисъла на
чл.10а ал.1 ЗПК, същата е свързани с усвояване и управление на кредита.
Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. По
отношение на претендираните 30лв. такса за извънсъдебно събиране на
вземането, не съставлява реално направени разходи за извънсъдебно събиране
на задължението, че това не съответства на никаква допълнителна услуга
предоставяна на заемателя. В случая разноските за събиране на вземането са
свързани с усвояване и управление на кредита и влиза в колизия с чл.10а ал.2
ЗПК и поради това е нищожна. Както, че заобикаля забраната на чл.33 ЗПК,
според който при забава потребителят дължи обезщетение за забава, което не
може да надхвърля законната лихва, а в случая е уговорено допълнително
плащане. Сочи, че при съобразяване на дадената в заем сума от 200лв., заедно
със стойността на закупения пакет допълнителни услуги от общо 131,40лв. и
договореното възнаграждение в размер на 17,44лв., то общото задължение
възлиза на 348,84лв., като ГПР реално надхвърля 50%. Неравнопоставеността
на тази клауза води до недействителност на целия договор. Договорът
сключен в противоречие на закона обуславящ приложимостта на
разпоредбата на чл.23 ЗПК, при което заявителят има права само на вземане
за връщане на неплатената главница, но не и съпътстващите вземания за
договорна лихва или за плащане пакет допълнителна услуга, поради което не
подлежат на плащане. Издадена е заповед за изпълнение за сумата 200лв.
главница, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
2
заявлението – 22.12.2022г. и сумата 144,07лв. лихва за забава за периода
25.07.2018г. датата на изтичане на погасителния план до 21.12.2022г.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в
настоящия състав приема следното:
Частната жалба е допустима, подадена срок от легитимирана страна.
Доколкото съгласно изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът е
длъжен служебно да извърши проверка ,дали искането не противоречи на
закона и на добрите нрави, както и дали вземането се основава на
неравноправна клауза, неоснователни са оплакванията в частната жалба, че в
заповедното производство съдът не следва да преценява валидността на
сделката, от която заявителят черпи права. С оглед изискванията на закона в
чл. 411, ал. 2 от ГПК такава служебна проверка е необходима с цел
проследяване дали са спазени императивните законови изисквания, поради
което въззивният съд счита, че извършвайки такава преценка, заповедния съд
не е превишил правомощията си и не е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила. Поради което изложеното в този смисъл
оплакване в жалбата, се явява неоснователно.
Съдът споделя установеното и правните изводи на районния съд, че
предвиденото в договора за потребителски кредит, за който важат сециалните
изисквания на ЗПК, дължимо от кредитополучателя възнаграждение за
закупени допълнителни услуги не представлява такса, или комисиона за
допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените
допълнителни услуги по естеството си са свързани с усвояване и управление
на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е
предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни
услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от
тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива
услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат
пряко отношение към насрещните престации на страните. Като например
издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за
отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за
които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за
допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на
страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя
на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят до неоснователно обогатяване на
кредитора, за сметка на кредитополучателя. На следващо място в
представения договор за потребителски кредит не е ясно и разбираемо
посочено съдържанието на ГПР съобразно чл. 11, ал. 1 т.10 от ЗПК -
"договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
3
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин". В
случая са посочени само абсолютни стойности на лихвения процент по заема,
ГПР на заема и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката
на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е
формиран размера. След като разходът е посочен при липса на яснота по
начина, разписан в ЗПК, то очевидно кредитополучателят не е наясно с
реалната цена на кредита. Макар ГПР да е в законния размер до 50 %, в
случая е 49,88%, тъй като към договора е включен "пакет допълнителни
услуги" с цена на пакета – 348,64 лв., при размер на кредита 200 лв., се явява
в по-голям размер от последния. Обстоятелството, че в ГПР не е включено
възнаграждението по закупените доплънителни услуги, е посочено от самия
жалбоподател в частната жалба. Това води до нарушение, както на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, така и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като при това положение
ГПР надхвърля петкратния размер на законовата лихва и се получава
оскъпяване на кредита. Заплащането на стойността на този пакет е
предвидено предварително – независимо дали се ползва някоя от услугите,
което го превръща фактически в част от кредита, а само формално е изведена
извън него, но води до реалното му оскъпяване, без едновременно с това да е
калкулиран в ГПР по кредита. Заявителят е очаквал плащания и по
закупените доплънителни услуги и явно е съобразил претендираните суми за
лихва за забава и законна лихва с тези задължения – тоест ги е считал за
източник на облигационно задължение на кредитополучателя и всъщност
представляват част от кредита. Щом допълнителните услуги не могат да
съществуват в независимо и самостоятелно съглашение, тъй като са свързани
и обусловени от договора за кредит, то те фактически представляват
дейности, свързани с управлението и обслужването на кредита. Същите е
следвало да бъдат включени в ГПР като разходи по него, съгласно чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, а ГПР е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, с оглед необходимостта за яснота отсносно крайната
цена, а в случая не е посочен при съобразяване на всички участващи във
формирането му елементи.
Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е
нищожна. След като не е включен сумата по доплънителните услуги при
изчисляване на ГПР, кредиторът е заобиколил изискванията на закона.
С оглед посоченото по-горе е видно, че е налице от една страна
нищожниа по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК и чл. 21, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 от
ЗПК клауза, а от друга неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК и процесният договор за потребителски кредит съгласно чл. 22, ал. 1 от
ЗПК, се явява недействителен. Поради това е налице основанието на чл. 23 от
ЗПК, съгласно който "Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита". Това означава, че само за тази
сума, в случая главница в размер на 200лв. следва да се издаде заповед по чл.
4
410 от ГПК, а за останалите претенции заявлението следва да се отхвърли.
Законът не прави разграничение на възнаградителна и мораторна лихва, т.е.
санкцията е и за двата вида лихви, както и за таксите/в случая 30лв./ и всички
разходи по кредита. Дължи се единствено законната лихва по чл.86 ЗЗД от
подаване на заявлението. Заповедният съд не е отхвърлил заявлението за
законната лихва за забава в размер на 144,07лв., за периода от 27.07.2018г. до
21.12.2018г. но в тази част настоящата инстанция не може да се произнася,
поради забрана за влошаване положението на жалбоподателя.
Воден от изложеното, Р.ският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 60/16.01.2023 г. по ч. гр. д. №
23/2023 г. по описа на Кубратския районен съд в частта, с което е оставено без
уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК175074752, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Д. С.,
ЕГН**********, наст. адрес гр.З., обл.Р., ул.О. №4, за заплащане на сумите:
17,44лв. (седемнадесет лева четиридесет и четири стотинки) - договорно
възнаграждение, дължимо за периода 25.04.2018 г. до 25.07.2018 г.; сумата
131,40лв (сто тридесет и един лева и четиридесет стотинки) - възнаграждение
за закупен допълнителен пакет от услуги; сумата 30.00 лв.(тридесет лева) -
такса за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на 10.05.2018 г.;
сумата 9,09 (двадесет лева и девет стотинки) – лихва за забава за периода
26.04.2018 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 25.07.2018 г., всички
претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски
кредит №**********/07.03.2018 г., както и по съразмерност за деловодни
разноски в размер на разликата до 180.00лв. (сто и осемдесет лева) –
юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5