РЕШЕНИЕ
№ 603
гр. П., 04.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на пети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720103590 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Oбразувано e въз основа на искова молба, подадена от “Топлофикация – Перник”
АД срещу Д. П. Н. и Г. К. Н., с която са предявени субективно и обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове за признаване за
установено, че всеки един от ответниците разделно дължи на ищеца сумите от по
1225,48 лева, представляващи 1/ 2 идеална част от главницата в размер на 2250,96 лева
на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в гр. П., ул. “О. П.“, бл. **, вх. А, ап. 3, дължима за периода от 01.09.2019 г.
до 30.04.2020 г. включително, както и сумите от по 101,65 лева, представляващи 1/ 2
идеална част от законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 203,30
лева, дължима за периода от 10.11.2019 г. до 04.03.2021 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №
260958/25.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена
по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 28.02.2022 г. по ч.гр.д. № 1392/2021 г. на
Пернишкия районен съд.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на
който ответниците не са изразили несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е
доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), както и че ответниците са абонати на топлопреносното дружество по силата на
действалите към процесния период общи условия като собственик на имота в сградата.
Сочи се още, че ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
1
отопление и горещо водоснабдяване, но ответниците не са заплатили дължимите за
доставката суми.
В срока по чл. 131 ГПК по делото са постъпили отговори от исковата молба,
подадени от Д. П. Н. и Г. К. Н., с които се оспорват исковете по основание и размер.
Ответниците сочат, че не са собственици на посочения в заповедта за изпълнение
топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “О. П.” **/А/3, както и че претендираните
суми не са изчислени за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., а за периода от
01.09.2019 г. до 30.04.2020 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото са приложени извлечение от сметка и общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
С доклада по делото за служебно известно е обявено, че Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди са публикувани в един местен и
централен ежедневник (в - к “Съперник”, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в – к „Новинар, бр.
101 от 30.04.2008 г.).
От представеното копие на нотариален акт за покупко-продажба № ***, том I,
рег. № 4306, дело. № 137 от 2011 г., се установява, че на 22.12.2011 г. Д. П. Н. и Г. К. Н.
са придобили собствеността върху процесния топлофициран имот, находящ се в гр. П.,
ул. “О. П.“, № 17, вх. А, ет. 2, ап. 3.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебнотехническа експертиза.
От същото се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда.
Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС, въведена преди
процесния период от момента на подписване на договор № ***/21.11.2000 г. между
фирмата за дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД и етажната собственост.
Договори са сключени и между ищцовото дружество и фирмите за дялово
разпределение, както следва- договор № ** от 30.11.2011 г., сключен с „Техем
сървисиз“ ЕООД, и договор №** от 01.09.2017 г., сключен с „Директ“ ЕООД.
От заключението на същата експертиза е видно, че уредът за търговско
измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), през процесния период е
преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на
одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат
да се счетат за достоверни. Вещото лице е посочило, че показанията на общия
топломер в сградата етажна собственост са отчитани ежемесечно, което е констатирано
от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество.
Технологичните разходи са определени съгласно паспортните данни на монтираната
абонатна станция в сградата и преизчислени съгласно методиката приложение към
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Изпълнено е изискването на посочената наредба,
касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в сграда етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика
между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.
От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки
са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия
в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти,
предавани са на представител на етажната собственост в законоустановения срок, като
ответниците не са подавали жалби и възражения в законоустановения срок срещу всяка
една изравнителна сметка.
Съгласно заключението през процесния период е начисляван разход за топлинна
енергия за БГВ- прогнозно. В имота е монтиран уред за измерване разхода на топла
2
вода- 1 брой водомер. След провеждане на годишния отчет от фирмата топлинен
счетоводител разходът на топлоенергия е преизчислен след определяне на
топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди, изчислена е и
левовата равностойност на топлинната енергия, което е отразено в индивидуалните
изравнителни сметки.
Видно от заключението, в имота има шест отоплителни тела с монтирани
индивидуални разпределители. През процесния период е начислен прогнозен разход за
топлинна енергия. След провеждане на годишния отчет от фирмата топлинен
счетоводител разходът на топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен,
прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в
индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Разходът за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е направен по
изчислителен път. Той е част от общия разход, отчетен от топломера в абонатната
станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот по проект- 224 куб.м.
Начислен е разход за топлинна енергия само през зимния сезон за времето, през което
е работила отоплителната инсталация. Определените суми за компонентата „сградна
инсталация“ са отразени в индивидуалната изравнителна сметка за имота.
Вещото лице е посочило, че от предоставените справки на топлофикационното
дружество и ФДР е видно, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради
което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи.
Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното дружество е
видно, че са начислявани ежемесечно суми за услугата „дялово разпределение “.
Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти
за разпределяна топлоенергия, са коректни и пресметнати в съответствие с
методологията, утвърдена от действащата по време на процесния период нормативна
уредба. Според експерта стойността на доставената топлинна енергия за процесния
период е в размер на общо 2250,96 лева, от които за БГВ е 505,75 лева, за Отопление е
1317,51 лева, за изравнителни сметки и корекции е 403,86 лева и за вноска дялово
разпределение е 23,84 лева.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице по
съдебнотехническата експертиза. При изготвяне на експертизата вещото лице е
работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни
във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На
следващо място, от вещото лице - топлотехник последователно са анализирани и
преценени всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи
- отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други.
По делото е изслушана и приета и съдебноикономическа експертиза, която съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвена. В счетоводните регистри на
топлофикационното дружество е отразено, че за процесния период от 01.09.2019 г. до
30.04.2020 г. общата начислена сума за главница за доставена и ползвана топлинна
енергия е в размер на 2250,96 лева, а общият размер на лихвата за забава за периода от
10.11.2019 г. до 04.03.2021 г. възлиза на 203,30 лева. Видно от заключението на вещото
лице, размерът на претендираната главница помесечно за процесния период е
формирана от дължимата топлинна енергия по компоненти и вноската за услугата
„дялово разпределение“ на топлинна енергия, отразени в таблица № 2, приложение
към експертизата. От заключението се установява още, че падежите на всяко месечно
задължение са съобразени с клаузите на общите условия на дружеството ищец в
3
частта, регламентираща падежа на всяко едно от периодичните задължения. Експертът
посочва, че при проверка в счетоводната документация на ищеца е установено
частично плащане от страна на ответниците на задължението за топлинна енергия за
исковия период, извършено на 07.12.2020 г., с което е погасена главница в размер на
18.54 лева и лихва в размер на 5.99 лева и е намалено задължението в м. 09. 2019 г. Към
задължението на ответника в счетоводството на ищеца са отразени изравнителните
сметки, издадени от фирмата за дялово разпределение за отопление и вода за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с
правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да доставя
топлинна енергия на купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Приложено е ч.гр.д. № 1392/2021 г. по описа на ПРС, от което се установява, че
по заявление на “Топлофикация-Перник” АД с вх. № 267091/24.03.2021 г., е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците Д. П.
Н. и Г. К. Н. за вземанията, предмет на предявените искове. В срока по чл. 414 ГПК
срещу заповедта са постъпили възражения от длъжниците и на основание чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни
искове за съществуване на вземанията.
Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени
доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
Съдът намира, че подадената искова молба е редовна съгласно изискванията на
чл. 127, ал. 1 ГПК. Ищецът е посочил всички фактически обстоятелства, които са от
значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането и на които се
основа искът, а именно: че ответникът е ползвал доставена от дружеството топлинна
енергия през процесния период и не е погасил задължението си. Също така е описан и
индивидуализиран отопляваният обект, за който същата е ползвана, с посочване на
административния адрес на имота и/или по друг начин, достатъчен за отграничаване
на поетите задължения – в случая с посочване и на абонатния номер. Елементите и
съответно отделните суми, от които е формирано общото вземане за топлинна енергия
/за отопление на имот и на общите части, отдадена от сградна инсталация и битово
горещо водоснабдяване/, включително и цената за услугата дялово разпределение,
видно от редица разпоредби на ЗЕ се включват в родовото понятие “топлинна
енергия”, и последното е част от основанието и петитума на иска, а въпрос по
същество е съответните елементи да бъдат установени.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
4
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия;
отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Съгласно ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В този смисъл е и приетото в мотивите на решението от 09.12.2019 г. по
съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след преценка на нормите на чл.
133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката на отопление в сграда —
етажна собственост е резултат от писмено искане, направено за сметка на всички
етажни собственици в съответствие с предвидените в националното право особени
правила за етажната собственост.
При съвкупен анализ на приложените писмени доказателства, се установи, че
ответниците са съсобственици на процесния имот. Няма данни по делото дали към
датата на закупуване на имота ответниците са били в брак и имотът е станал
съпружеска имуществена общност, поради което следва да се приеме, че всеки един от
тях притежава поне по 1/ 2 идеална част от имота съгласно предвиденото в чл. 30, ал. 2
ЗС, че частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.
Поради това ответниците Д. П. Н. и Г. К. Н. като съсобственици на топлофицирания
имот се явяват клиенти на топлинна енергия, като облигационната връзка между тях и
ищеца е възникнала ex lege, по силата на закона.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да
установи и размера на претендираната сума.
Дължимата сума за доставената топлинна енергия за процесния период от
01.09.2019 г. до 30.04.2020 г. за имота на ответниците е в размер на 2250,96 лева
съобразно заключенията на вещите лица. Съразмерно на притежаваните им дялове от
съсобствеността и размера на предявените срещу тях претенции от ищеца ответниците
дължат сумите от по 1225,48 лева, представляващи 1/ 2 идеална част от главницата.
Следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата като законна последица от уважаването на иска и съобразно чл.
422, ал. 1 ГПК.
5
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34,
ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец,
следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните месечни
вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера
на законната лихва, при съобразяване на идеалните части от имота, притежавани от
ответниците, и дължимите от тях главници, намира, че същите следва да заплатят
сумите от по 101,65 лева, представляващи 1/ 2 идеална част от законната лихва за
забава на месечните плащания в размер на 203,30 лева, дължима за периода от
10.11.2019 г. до 04.03.2021 г.
Във връзка с възражението на ответниците, че не са собственици на посочения в
заповедта за изпълнение топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “О. П.” **/А/3,
както и че претендираните суми не са изчислени за периода от 01.01.2019 г. до
30.04.2020 г., а за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2020 г., следва да се посочи, че
констатираната в заповед № 260958/25.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, фактическа грешка е поправена по реда на чл. 247 ГПК с
разпореждане от 28.02.2022 г. по ч.гр.д. № 1392/2021 г. на Пернишкия районен съд.
С голед гореизложеното, исковете се явяват основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в исковото и заповедното производство, като ответниците следва
да бъдат осъдени да ги заплатят съразмерно на уважените срещу всеки от искове.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните
разноски: 49,08 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и
350 лева – депозити за вещи лица, т. е. направените разноски са в общ размер на 449,08
лева, от които всеки един от ответниците следва да заплати половината- по 224,54
лева.
В заповедното производство ищецът е направил разноски, както следва, 50 лева
– юрисконсултско възнаграждение и 49,08 лева – държавна такса, или общо 99,08 лева,
от които всеки един от ответниците следва да заплати половината- по 49,54 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. П. Н., с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. П., ул. “О. П.“, № **, вх. А, ет. 2, ап. 3, ДЪЛЖИ на “Топлофикация –
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република”, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1225,48 лева /хиляда двеста двадесет и пет лева и четиридесет и
осем стотинки/, представляваща 1/ 2 идеална част от главницата в размер на 2250,96
лева /две хиляди двеста и петдесет лева и деветдесет и шест стотинки/ на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П.,
ул. “О. П.“, бл. **, вх. А, ап. 3, дължима за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2020 г.
включително, както и сумата от 101,65 лева /сто и един лева и шестдесет и пет
6
стотинки/, представляваща 1/ 2 идеална част от законната лихва за забава на месечните
плащания в размер на 203,30 лева /двеста и три лева и тридесет стотинки/, дължима за
периода от 10.11.2019 г. до 04.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
24.03.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №
260958/25.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена
по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 28.02.2022 г. по ч.гр.д. № 1392/2021 г. на
Пернишкия районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. К. Н., с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. П., ул. “Н. Ц.“, № 17, вх. А, ет. 2, ап. 3, ДЪЛЖИ на “Топлофикация –
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република”, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1225,48 лева /хиляда двеста двадесет и пет лева и четиридесет и
осем стотинки/, представляваща 1/ 2 идеална част от главницата в размер на 2250,96
лева /две хиляди двеста и петдесет лева и деветдесет и шест стотинки/ на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П.,
ул. “Н. Ц.“, бл. 17, вх. А, ап. 3, дължима за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2020 г.
включително, както и сумата от 101,65 лева /сто и един лева и шестдесет и пет
стотинки/, представляваща 1/ 2 идеална част от законната лихва за забава на месечните
плащания в размер на 203,30 лева /двеста и три лева и тридесет стотинки/, дължима за
периода от 10.11.2019 г. до 04.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
24.03.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №
260958/25.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена
по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 28.02.2022 г. по ч.гр.д. № 1392/2021 г. на
Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА Д. П. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. “Н. Ц.“, №
17, вх. А, ет. 2, ап. 3, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 224,54 лева /двеста и
двадесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща направени
разноски в настоящото производство, и сумата от 49,54 лева / четиридесет и девет лева
и петдесет и четири стотинки / - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Г. К. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. “Н. Ц.“, №
17, вх. А, ет. 2, ап. 3, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 224,54 лева /двеста и
двадесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща направени
разноски в настоящото производство, и сумата от 49,54 лева / четиридесет и девет лева
и петдесет и четири стотинки / - разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, изисканото ч.гр.д. № 1392/2021 г. на
Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7