Решение по дело №858/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260206
Дата: 29 май 2022 г.
Съдия: Мариета Благоева Бедросян
Дело: 20215300100858
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2021 г.

Съдържание на акта

   Р Е Ш Е Н И Е 260206

 

  гр. Пловдив, 29.05.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН

                                                                                                

при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 858 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

                Ищецът Г.Т.Т., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** *******, ет. *, офис *, чрез адв. Д.М., е предявил срещу ответниците Е.Г.Д., ЕГН **********; Г.В.Ф., ЕГН **********, и М.А.Т. (преди Т.), ЕГН **********, обективно съединени искове по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на 2 договора с нот. заверка на подписите от нотариус М.С., рег.№ **** на НК, сключени на **** г. и на ******* г., за покупко-продажба на лек автомобил „******“, модел „******“, с рег.№ ******, рама № ********.

Твърди, че на ***** г. между него, като заемодател, и ответницата М. Т., като заемополучател, е сключен договор за целеви паричен заем в размер на 47 000 лв., която сума е предадена на ответницата и тя е следвало да закупи с нея процесното МПС – „*****“, рег.№ ******. Според договора за заем, сумата е преведена по банковата сметка, посочена в договора, с титуляр „*******“ ООД – гр. *******, а крайният срок за връщане на заема е 15.06.2020 г., без да се дължи възнаградителна лихва. С договора за заем е предвидена и неустойка от 150 % от заетата сума, в случай, че същата не бъде върната в посочения срок, т.е. в размер на 70 500 лв.

Тъй като заемополучателя М. Т. не е върнала заемната сума, тя дължи главницата по договора в размер на 47 000 лв., както и неустойка в размер на 70 500 лв. или общо 117 500 лв., за което е образувано арб. дело № 29/2020 г. пред Арбитражния съд при Асоциация „Български арбитражен съд“ – гр. *****, приключило с влязло в сила решение в полза на ищеца и въз основа на издадения ИЛ е образувано изп.д.№ 551/2020 г. на ЧСИ А. А., рег.№ ***. 

Преди завеждане на арбитражното дело с определение по ч.гр.д.№ 1501/2020 г., ПОС, 1 гр.с., е допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни искове на ищеца чрез възбрана на недв. имот, който е единствено жилище на ответницата и е несеквестируем, и чрез запор на процесното МПС, като е образувано изп.д.№ 321/2020 г. на ЧСИ А. А., рег.№ **** на КЧСИ. Процесното МПС обаче е било отчуждено на 09.06.2020 г. от М. Т. в полза на Г.Ф. и не е запорирано, тъй като към момента на образуване на изп.д.№ 321/2020 г.  вещта вече не е била собственост на длъжника Т..

Ответницата М. Т. се е разпоредила с МПС само 6 дни преди падежа на задължението ѝ да върне заемната сума на 15.06.2020 г. в полза на ответницата Г.Ф., която е придобила собствеността на процесното МПС. С определение по ч.гр.д.№ 11336/2020 г., ПРС, 1 гр.с., е допуснато обезпечение на бъдещ иск от ищеца срещу последната по чл. 135 от ЗЗД чрез запор на МПС, като въз основа на издадения ИЛ на 08.09.2020 г. е образувано изп.д.№ 356/2020 на ЧСИ А. А., рег.№ ****. В хода на изпълнението е установено, че на 19.08.2020 г. Г.Ф., действаща чрез пълномощника си М. Т., е продала процесното МПС на ответницата Е.Д..

Към датата на първата прехвърлителна сделка от 09.06.2020 г. ответницата М. Т. вече е имала качеството на длъжник на ищеца по договора за заем от 17.02.2020 г., като съгласно ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, защитата на кредитора по чл. 135 от ЗЗД е чрез предявяване на иск за относителна недействителност както на сделката, с която длъжника го уврежда, като се е разпоредил с имуществото си, така и на последващите разпоредителни сделки с това имущество, които го увреждат. Ответницата Ф. също е знаела за увреждането на кредитора, като е придобила процесното МПС за сумата от 22 000 лв., без в договора да е посочен платежен документ за сума над 10 000 лв., както и на цена, значително по-ниска от действителната. От това следва, че сделката е квазивъзмездна, а тези сделки се приравняват на безвъзмездни такива, поради което знанието на приобретателката в случая е ирелевантно на спора. Аналогично е положението и по последващата прехвърлителна сделка, сключена между ответниците Г.Ф. и Е.Д..

Сключването в кратък период от време на поредица от прехвърлителни сделки при вече образувани производства срещу длъжника Т. цели единствено да увреди кредитора и процесното МПС да не може да бъде обект на принудително изпълнение.

Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответниците на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, че процесните прехвърлителни сделки на подробно описаното МПС са относително недействителни спрямо него, тъй като са сключени с цел да го увредят като кредитор на ответницата М. Т., ведно с присъждане на разноски.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.

Ответницата Е.Г.Д., ЕГН **********,***, чрез назначения ѝ особен представител по чл. 47 от ГПК – адв. Л.Т. със съд. адрес: ***, е подала отговор, в който заявява, че искът е неоснователен и недоказан.

Твърди, че към датата на първата прехвърлителна сделка падежът на задължението на М. Т. не е бил настъпил, поради което ищецът няма качеството на неин кредитор. Освен това, липсват категорични доказателства за знанието на приобретателите на процесното МПС за увреждането на кредитора, тъй като сделките са възмездни. И при двете сделки е посочено, че същите са сключени по застрахователна стойност на МПС, а представеното от ищеца удостоверение за застрахователна стойност е без посочена дата, поради което не следва да се взема под внимание.

Моли да се отхвърли иска като неоснователен, тъй като не са налице кумулативните предпоставки по чл. 135 от ЗЗД.

Съображения в тези насоки излага в отговора. В подкрепа на твърденията си не ангажира доказателства.

Ответницата Г.В.Ф., ЕГН **********,***, чрез назначения ѝ особен представител по чл. 47 от ГПК – адв. И.П.П. със съд. адрес:***, е подала отговор, в който заявява, че искът е процесуално допустим, но е неоснователен.

Твърди, че не са налице предпоставките по чл. 135 от ЗЗД, тъй като към датата на придобивната сделка ответницата Ф. не е била длъжник на ищеца, а представеният договор за заем с ответницата М. Т. няма достоверна дата и е нечетлив, поради което не може да се установи дали съдържа валиден подпис на последната. Ф. не е знаела, че уврежда ищеца още повече, че към дата на сделката той не е имал качеството на кредитор и по отношение на ответницата Т..

Не са ангажирани и доказателства, че с тази сделка драстично се намалява имуществото на длъжника по договора за заем и ищецът не може да удовлетвори вземането си от друго имущество на длъжника.

Ето защо счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен, като съображения в тези насоки излага в отговора. В подкрепа на твърденията си не ангажира доказателства.

Ответницата М.А.Т. (преди с фамилия Т.), ЕГН **********,***, чрез назначения ѝ особен представител по чл. 47 от ГПК – адв. Й.Д. със съд. адрес:***, е подала отговор, в който заявява, че оспорва исковите претенции, изложените в ИМ твърдения и представените от ищеца писмени доказателства.

Счита иска за недопустим, тъй като в договора за заем е посочено, че заемната сума ще се преведе на трето лице, а не на ответницата М. Т., сега Т., поради което тя не я получила реално. Освен това, от твърденията в ИМ и от представените с нея писмени доказателства не може да се направи извод, че приобретателките по сделките са знаели за увреждането на ищеца като кредитор. Оспорва като несъстоятелни твърденията в ИМ относно пазарната цена на процесното МПС и смята клаузата за неустойка от договора за заем за нищожна, тъй като така определения ѝ размер води до неоснователно обогатяване на ищеца и накърнява добрите нрави.

Алтернативно моли на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД да се намали размера на договорената неустойка по чл. 7 от договора за заем от 17.02.2020 г. Счита за нищожни и клаузите на чл. 2 и чл. 3 от същия договор. Оспорва твърдението в ИМ, че ищецът е предал заемната сума на заемополучателката; оспорва подписа ѝ в договора за заем и твърди, че той не е положен от нея; оспорва и съдържанието на платежното нареждане от 17.02.2020 г. до „*****“ АД.

Моли да се отхвърлят изцяло претенциите на ищеца, по съображенията, изложени в отговора. В подкрепа на твърденията и оспорванията си не ангажира доказателства.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 17.02.2020 г. между ищеца Г.Т., като заемодател, и ответницата М. Т., като заемополучател, е сключен Договор за заем в размер на 47 000 лв., която сума последната следва да върне до 15.06.2020 г. без да дължи възнаградителна лихва. Според договора, заемът се предоставя целево – за закупуване на процесното МПС – „******“, рег.№ ******, а заемната сума ще бъде преведена от заемодателя по банковата сметка, посочена в договора, с титуляр „*******“ ООД – гр. ********. С договора за заем е предвидена и неустойка от 150 % от заетата сума, т.е. в размер на 70 500 лв., в случай, че същата не бъде върната от ответницата в посочения срок - 15.06.2020 г., като към договора е приложено и банково бордеро за процесната сума.

С определение по ч.гр.д.№ 1501/2020 г., ПОС, 1 гр.с., е допуснато обезпечение на основание чл. 390 от ГПК на бъдещи искове на Г.Т.Т., ЕГН **********, против М.А. Т., ЕГН **********, за осъждането на ответницата да заплати сумата от 47 000 лв., предоставена й от молителя Г.Т.Т. по договор за заем, сключен между страните на ***** г., както и сумата от 70 500 лв., представляваща договорна неустойка, регламентирана в т.7 от сключения на 17.02.2020 г. Договор за заем, чрез налагане на следните обезпечителни мерки:

- възбрана върху недв. имот, представляващ СОС с идентификатор №56784.506.1400.1.28, с адрес на имота: гр. ******, ул. *****, ет. *, ателие **, с предназначение на самостоятелния обект - ателие, брой нива - едно, с площ от 51 кв.м, с прилежащи части - 1,874 % ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 12/774 ид.ч. от ПИ с идентификатор 56784.506.1400, който недв. имот е собственост на М.А. Т., ЕГН **********, 

- запор на лек автомобил „******“ *****, **** цвят, рама ******, с ДК № ******, собственост на М.А. Т., ЕГН **********, до размера на заявените искови претенции– общо 117 500 лв.

Бъдещите искове са предявени в срок пред арбитражния съд и въз основа на влязло в сила арбитражно решение по арб.д.№ 29/2020 г. на Арбитражен съд при Асоциация „Български арбитражен съд“, е издаден на 02.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 2605/2020 г., ПОС, 1 с., в полза на ищеца Г.Т. изпълнителен лист срещу ответницата М. Т. за сумата 47 000 лв. – главница по договор за заем, ведно с лихви; 70 500 лв. – договорна неустойка и 8 875 лв. – разноски по арбитражното производство.

Въз основа на ИЛ, по молба на ищеца с вх.№ 5488/04.11.2020 г. е образувано изпълнително дело № 551/2020 г. на ЧСИ А. А., рег.№ ****.

Във връзка с оспорване автентичността на подписа на ответницата М. Т. в договора за заем по делото е прието заключението на съдебно-почеркова експертиза № 133/08.03.2022 г. от вещото лице М.Д.С., което съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните. От него се установява, че положеният подпис върху процесния договор за паричен заем в графа „Заемополучател“ е изпълнен от М.А. Т..

С Договор за покупко-продажба на МПС от ***** г. с нот. заверка на подписите от нотариус М.С., рег.№ ***** на НК, ответницата М. Т. е продала процесния лек автомобил „*****“, модел „******“, рег.№ ******, рама № ******, на ответницата Г.Ф. за сумата  22 000 лв. – застрахователна стойност на същия.

По делото е представена и справка – удостоверение от нотариус М.С., рег.№ **** на НК, от която се установява, че под № ****** г. е вписано пълномощно с нот. заверка на подписа, с което Г.В.Ф. упълномощава М. Т. Т. „Да стопанисва, поддържа и управлява в страната и в чужбина … лек автомобил „*****“, модел „******“, рег.№ *****, рама № ******, …да сключва договор за покупко-продажба на описаното МПС, като го продаде на когото намери за добре, включително и сам на себе си …при условия и цена, каквито намери за добре, както и да получи продажната цена…“

С Договор за покупко-продажба на МПС от ****** г. с нот. заверка на подписите от нотариус М.С., рег.№ **** на НК, ответницата Г.Ф. е продала процесния лек автомобил „******“, модел „******“, рег.№ ******, рама № *********, на ответницата Е.Д. за сумата  22 000 лв. – застрахователна стойност на същия.

По делото е представена и втора справка – удостоверение от нотариус М.С., рег.№ *** на НК, от която се установява, че под № ****** г. е вписано пълномощно с нот. заверка на подписа, с което Е.Г.Д. упълномощава М. Т. Т. „Да стопанисва, поддържа и управлява в страната и в чужбина … лек автомобил „*****“, модел „******“, рег.№ ******, рама № *******, …да сключва договор за покупко-продажба на описаното МПС, като го продаде на когото намери за добре, включително и сам на себе си …при условия и цена, каквито намери за добре, както и да получи продажната цена…“

От ищеца е приложено удостоверение № ******(без дата) от ЗАД „********“, от което е видно, че застрахователната стойност на процесния лек автомобил, с година на производство 2016 г., което е с „ударени задни калници и заден панел“, е в размер на 34 200 лв.

                При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:

                Предявените обективно съединени Павлови искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД са процесуално допустими, а разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно разпоредбите на чл. 135 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността, като знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, а когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

Искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД няма вещноправно действие, тъй като увреждащата сделка остава действителна за страните по нея, а се счита за недействителна (нестанала) само по отношение на кредитора (ищеца). При уважаване на Павловия иск прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, а кредиторът по паричното вземане получава само възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то вече е преминало в патримониума на трето лице.

Затова интересът от провеждането на иска по чл. 135 от ЗЗД е обусловен от възможността принудителното изпълнение да може да се насочи към чуждата вещ, въпреки че приобретателят ѝ не отговаря за задължението на длъжника към кредитора. Собственикът, който е придобил вещта, понася санкцията да търпя изпълнение срещу нея за чужд дълг, но той не е солидарно отговорен за изпълнението на паричното задължение, легитимиращо ищеца като кредитор, и не е негов длъжник. За него единствено се въвежда задължението да предостави придобитата вещ за удовлетворяване на чуждо парично задължение, а ако иска да се освободи от изпълнението, може да плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателите си, след което може да иска възмездяване от тях.

В конкретния казус от събраните писмени доказателства се установява, че ищецът Г.Т. е кредитор на ответницата М. Т., сега Т., по Договор за паричен заем от ***** г. по смисъла на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, оспорването на автентичността на който е недоказано. Въз основа на договора ищецът е превел на дружеството - продавач сумата от 47 000 лв., необходима за закупуване на процесния лек автомобил „*****“, модел „******“, рег.№ ******, която сума ответницата М. Т. се е задължила да върне на ищеца до 15.06.2020 г. Тъй като ответницата не е изпълнила задължението си по договора, е заведено арбитражно дело, по което тя е осъдена да заплати дължимите на ищеца суми по договора и е издаден ИЛ, въз основа на който е образувано изпълнително производство.

Ето защо, съдът намира, че е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД – ответницата М. Т. е длъжник на ищеца Г.Т., който е неин кредитор.

Няма спор, че на 09.06.2020 г. длъжникът М. Т. се е разпоредила в полза на ответницата Г.Ф. чрез възмездна сделка – покупко-продажба по смисъла на чл. 183 и сл. от ЗЗД, сключена в изискуемата се форма за валидност – с нот. заверка на подписите, с придобитото от нея процесно МПС за сумата от 22 000 лв. - застрахователна стойност, с което несъмнено е намалил имуществото си, като по делото няма данни, че цената е платена.   

Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредиторите, поради което съдът намира, че с извършването на оспорената прехвърлителна сделка длъжникът М. Т. е намалила секвестируемото си имущество и е увредила кредитора Г.Т., като го е лишила от възможността да насочи принудителното изпълнение за удовлетворяването на вземането си по договора за заем върху прехвърленото МПС.

Въпреки, че увреждащата кредитора разпоредителна сделка от 09.06.2020 г. е извършена само 6 дни преди да настъпи падежа на задължението на ответницата Т. да върне заемната сума на 15.06.2020 г. и преди да бъде постановено и влязло в сила решението по арб.д.№ 29/2020 г. на АС при Асоциация „Български арбитражен съд“, съдът намира, че тази сделка е била предназначена именно да увреди кредитора, тъй като не се установи някакво друго основание за това преждевременно разпореждане с току-що придобитото със заема от ответницата М. Т. процесно МПС, при това на цена повече от 2 пъти по-ниска от придобивната.

В подкрепа на това е и подписаното от купувачката Г.Ф. пълномощно, с което тя само 3 дни след като е придобила процесния лек автомобил е упълномощила продавачката М. Т. „Да стопанисва, поддържа и управлява в страната и в чужбина … лек автомобил „*****“, модел „*******“, рег.№ ******, рама № ******, …да сключва договор за покупко-продажба на описаното МПС, като го продаде на когото намери за добре, включително и сам на себе си …при условия и цена, каквито намери за добре, както и да получи продажната цена…“

Не е необходимо вземането на кредитора да е ликвидно и изискуемо при извършване на увреждащото го действие, или да е установено с влязло в сила съд. решение. Достатъчно е да са налице действия на евентуалния длъжник, целящи именно увреждане на бъдещия кредитор, в който смисъл е и трайната практика на ВКС /Р-663-69-І, Сб. 1969, с. 42; ПП-І-65, Сб. 1965, с. 5; Р-2760-66-ІІ, Сб. 1966, с. 164; Р-2473-78-І, Спр. 1979, бр. 3, с. 28; Р-1562-82-ІІ, Сб. 1982, с. 62/.

Според константната съдебна практика, знанието на длъжника за увреждане на кредитора е съзнанието, че съконтрахентът му има дългове, респ. кредитор, и с извършеното прехвърляне на имущество кредиторът ще бъде ощетен или затруднен при събиране на вземането си.

В случая, обаче от събраните по делото доказателства не се установи при условията на пълно и главно доказване, че лицето, с което длъжникът се е договорил – приобретателката на процесното МПС Г.Ф., е знаела за увреждането на кредитора на своята праводателка – Г.Т., при сключване на прехвърлителната сделка на 09.06.2020 г., поради което съдът намира, че не е налице съществен елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД, тъй като когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.

По изложените по-горе съображения не е налице посочената предпоставка за уважаване на Павловия иск и по отношение на втория прехвърлителен договор от 19.08.2020 г., поради което съдът намира, че предявените обективно съединени искове по чл. 135 от ЗЗД са недоказани и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Ето защо, Пловдивският окръжен съд 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Т.Т., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** *****, ет. *, офис *, чрез адв. Д.М., срещу Е.Г.Д., ЕГН **********; Г.В.Ф., ЕГН **********, и М.А.Т. (преди Т.), ЕГН **********, обективно съединени искове по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на Договор за покупко-продажба на МПС, сключен на ****** г. с нот. заверка на подписите от нотариус М.С., рег.№ ****** на НК, с който М.А. Т. е продала на Г.В.Ф. лек автомобил „******“, модел „********“, рег.№ ******, рама № *******, за сумата от 22 000 лв., и Договор за покупко-продажба на МПС, сключен на ******** г., с нот. заверка на подписите от нотариус М.С., рег.№ ***** на НК, с който Г.В.Ф. е продала същото МПС на Е.Г.Д. за сумата 22 000 лв., като НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.  

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.

 

                                                                                                                                             

                                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………

                                                                                                     /М. Бедросян/