О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1536 19.08.2019
г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На деветнадесети август през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №1124 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №1561 от 19.06.2019г. по гр.д.№8033/18г. на РС- Бургас, е прието за установено, че ,,ГАВИ 12“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.Бургас, ул.,,Рилска“№18,ет.4, представлявано от Таня Иванова Кутиева, дължи на Р.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 215 лв. (двеста и петнадесет лева), представляваща обезщетение поради неточно изпълнение по договор за покупка, доставка и монтаж на интериорни врати от 06.11.2017г., плащане на която е разпоредено със Заповед №3166 от 27.08.2019г., постановено по ч.гр.д.№6219 по описа на БРС за 2018г. Ответното дружество е осъдено за заплати на ищеца съдебно- деловодните разноски, направени в заповедното и първоинстанционно производство.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№27928/27.06.19г. по описа на РС-Бургас, подадена от процесуалния представител на ,,ГАВИ 12“ЕООД -адвокат М.М.. С нея въззивникът е обжалвал решението изцяло, като излага доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт. На първо място жалбоподателят излага съображения за неправилно определена съда правна квалификация на иска по чл.263 от ЗЗД, докато впоследствие била цитирана разпоредбата на чл.265 от ЗЗД. Страните по делото сключили договор за продажба на врати. Въззивникът продал процесните врати, като нямал задължение за извършване на монтаж, поради което в платената от въззиваемия цена не се включвало заплащане на такава услуга. Подчертава, че монтажът не бил извършен от служители на въззивника. Въззиваемият не представил доказателства за обратното.
Сочи се още, че ответникът (въззиваем) се ползвал по делото в първоинстанционното производство от протокол, в който дописал текст и променил съдържанието без знанието на ищеца (въззивник). Действителният протокол, подписан от страните бил този, от който се ползвал въззивника. Намира за необосновани възраженията на въззиваемия относно констатирани недостатъци, тъй като последният, в качеството на купувач подписал приемо- предавателен протокол без възражения.
Моли първоинстанционното решение да бъде отменено, като вместо това се постанови ново, с което да бъдат отхвърлени предявените исковите претенции. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски, включително адвокатско възнаграждение. Представя квитанция за внесена държавна такса.
Направено е искане
за допускане до разпит в режим на довеждане на един свидетел, който не бил
разпитан от БРС поради невъзможност за явяване.
Въззиваемият е представил отговор
в законния срок. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Намира, че в
мотивите на първоинстанционното решение действително била допусната техническа
грешка, представляваща разминаване в цифровото обозначаване и словесното
изписване на правното основание на иска, но последната не повлияла на
фактическите и правни констатации, с които съдът приемал или отхвърлял значими
за делото факти. За първи път във въззивното производство били въведени
твърдения, че вратите били продадени без задължение за монтаж и че монтажът не
бил извършен от служители на въззивника, поради което въззивникът за което
следвало да докаже, че не е могъл да узнае, посочи и представи тези твърдения
до подаването на отговора пред районния съд. Това обаче не било сторено. Освен
това нововъведените твърдения били неверни и се опровергавали от съдържанието
на представените пред БРС доказателства- поръчка, в която било записано, че
същата включва и монтаж на 6 бр. врати. Сочи, че по делото е бил представен
един приемо-предавателен протокол- л.20, за който ответникът заявил, че ще се
ползва от него, а по делото не е бил представен друг протокол. Досежно наличния
в заповедното производство протокол се сочи, че същият е оспорен от ищеца и е
поискано ответникът да го представи в оригинал, което не е било сторено.
Заявява, че не е подписвал приемо-предавателен протокол без забележки. Искането
за разпит на свидетел било недопустимо, защото с него ответникът се домогвал да
опровергае съдържанието на приемо-предавателния протокол, а освен това искането
било преклудирано. Затова моли същото да се остави без уважение.
Моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено.
На основание чл.267 от ГПК, съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок /съобщението за постановеното на 16.05.2019г. решение е
получено от въззивника на 01.07.2019г., а жалбата е постъпила в съда на 27.06.19г./,
от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Въззиваемият своевременно е
представил отговор.
Доказателственото
искане на въззивника следва да бъде оставено без уважение. Районният съд е дал
възможност на ответника да установи твърденията си, като по тази причина е
отложил делото, но в следващото съдебно заседание не се е явил нито
представител на ответника, нито са направени някакви доказателствени искания.
Не се сочат и конкретни доказателства за твърдяната невъзможност на свидетеля
да се яви за разпит пред първата инстанция.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на въззивната жалба и останалите въпроси по чл.267 ГПК
съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на въззивника за допускане на един свидетел в режим на довеждане.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.