№ 407
гр. Пловдив, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330208077 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4772811,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на А. Б. А. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че нарушението е извършено от Н. М. С. и това влече
незаконосъобразност на фиша. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява,
изпраща процесуален представител, който поддържа този довод и излага
допълнителни аргументи.
Въззиваемата страна взима писмено становище за законосъобразност на
атакувания фиш. Не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: няма доказателства от
страна на въззиваемата страна за момента на връчване на електронния фиш, като това
не следва да се тълкува във вреда на жалбоподателя, поради което съдът я приема за
допустима, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Видно от справката АИС АНД има данни за връчване на фиша на 05.10.2021 г.,
видно обаче от водената кореспонденция, фишът е бил връчен на Д. Д., което е лице
чуждо на административнонаказателната отговорност и няма абсолютни никакви
данни кога фишът е бил връчен на А..
От фактическа страна съдът установи следното:
На 22.04.2021 г. в 17:33 ч. в гр. Пловдив, пътен възел Скобелева майка, надлеза,
южно платно, посока изток, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3
km/h МПС, лек автомобил марка „БМВ“ 730 Д, с рег. № *** се е движил със скорост
от 76 km/h, като е превишил максимално допустимата с 26 km/h и това е установено с
АТСС ARH CAM S1 № 11743са. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя А. Б.
А., в качеството му на представител на Ауто 1 БГ ЕООД, което дружество е
1
собственик на автомобила. Дружеството е предало ползването на автомобил с рег. №
*** на Н. М. С., с приемо-предавателен протокол от 15.05.2020 г. на база на сключения
предварителен договор за покупко-продажба на МПС. На 03.11.2021 г. жалбоподателят
е подал заявление в сектор Пътна Полиция, че е предал за ползване процесния
автомобил на Н. М. С..
Установява се, че автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743са
да е одобрено средство за измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до
07.09.2027 г. Същото е минало периодична техническа проверка на 28.09.2020 г., като
е издаден протокол от проверка № 65-С-ИСИС от същата дата.
Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 4772811.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ и
приложение към него, протокол за проверка № № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. на БИМ,
протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-12128/22.04.2021 г., разпечатка на фиш
серия К № 4772811, разпечатка от база данни за собственост на автомобил, снимка за
местоположението на АТСС, писмо от Д. Д. до ОД на МВР Пловдив, писмо до Д. Д. от
Пътна Полиция, заявление до с-р пътна Полиция от А. Б. А., предварителен договор за
покупко-продажба на МПС, приемо-предавателен протокол към него.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на нарушителя като нарушение
на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като в населено място
за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна и субективна
страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Съдът намира обаче за основателно възражението, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на управителя на търговското дружество
собственик на превозното средство поради следните съображения: Съгласно чл. 188,
ал.1 от ЗДвП, „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение.“ В конкретния случай е видно,
че дружеството собственик е предоставило управлението на конкретния автомобил на
друго лице а именно Н. С.. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство, но в настоящия случай става ясно, че такъв е посочен. При това положение и
независимо от непредставянето на копие от свидетелството за правоуправление на
последния от страна на жалбоподателя, следва ЕФ да бъде отменен в съответствие с
принципа „при съмнение в полза на нарушителя.“ (изрично така Решение
1810/12.10.2021 г. по КАНД 1963/21 на ПАС, в този смисъл Решение 2103/09.11.2021 г.
по КАНД 2340/21 на ПАС и др.)
Разпоредбите на чл. 188, ал.1 и чл. 189, ал.5 от ЗДвП въвеждат оборима законова
презумпция, че собственикът на МПС, посочен в електронния фиш, е извършител на
нарушението. В настоящия процес презумпцията се явява оборена, макар и не по
посочения в закона ред пред административнонаказаващия орган.
Установява се от търговския регистър и не се спори, че лицето на което е
издаден електронния фиш е управителя на дружеството-собственик на автомобила.
Макар и да не е посочен ползвател в официалните регистри на ОД на МВР
Пловдив, то положението на настоящия жалбоподател следва да се третира като това
на лизингодателите на автомобили, с които са били извършени нарушения, установени
с АТСС, а постоянна в този смисъл е практиката на административните съдилища, че
2
именно лицето на което е предоставен автомобила за ползване следва да отговаря за
извършеното с него нарушение, а не неговия лизингодател – собственик на МПС.
Поради извода на съда, че неправилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, то следва електронния фиш да се отмени като незаконосъобразен.
По наказанието:
За пълнота следва да се отбележи, че законосъобразно е определена
административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер от
100 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, доколкото тя отговаря
на допуснатото нарушение за превишаване на скоростта на движение в диапазона
между 21 и 30 km/h. Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият не
подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване са от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно
тези отношения, като нито деянието, нито личността на нарушителя се характеризират
с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото
нарушение.
Относно приложението на процесуалните правила:
За пълнота на изложението следва да се посочи че съдът след запознаване с
приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря
на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната
компетентност на административнонаказващия орган, издал го. При съставянето му не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание
освен посоченото по-горе неправилно посочване на лицето отговорно за извършеното
нарушение. Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания
на закона, по съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение. Правилно е отчетен установеният толеранс от 3
km/h. На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена
преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението и мястото на
нарушение и координатите му.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. /Наредбата/ за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези
на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от
мобилни АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС,
прикрепени към превозно средство.
Процесният случай е от втората група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение
дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо
от него, тъй като такъв не участва в процеса по установяване на нарушението. За да е
законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице следните
условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след изменението с ДВ
бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип;
техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;
3
техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична
проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за
разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта или да има
общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе.
Независимо от това следва да се отмени електронния фиш доколкото е
неправилно определен субекта на административнонаказателната отговорност.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски възниква в полза на жалбоподателя,
като същия претендира и доказва направени такива в размер на 300 лв. по договор за
правна защита и съдействие от 22.12.2021 г. Тъй като същите се явяват на
законоустановения минимум съгласно чл. 18,ал.2 вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от НМРАВ, то
възражението за прекомерност се явява безпредметно и не следва да бъде обсъждано,
като следва разноските да се присъдят на страната в съответния размер.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4772811, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на А. Б. А. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
– глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на А. Б. А. с ЕГН **********, ****
сумата от 300 лв., представляваща направените в хода на производството разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4