№ 87
гр. Радомир, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря И.Е.С.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730100614 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск за допускане, респ. извършване на
съдебна делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл. 34 ЗС и се движи по
реда на чл. 341 и сл. от ГПК.
Ищците Н. П. Н., К. Р. А. и Л. Р. А. твърдят, че с ответницата А. М. С. са
съсобственици по силата на решение № . г. по гр. д. № . г. по описа на РС – Радомир на
следния недвижим имот, а именно:
Поземлен имот, находящ се в с. С.с., общ. Радомир, обл. Перник, съставляващ УПИ .,
в кв. . по регулационния план на с. С.с., одобрен със заповед № III-595 от 30.12.1969 г. на
ОНС - гр. Перник, с площ на имота по акт за собственост от 1106 кв. м, а съгласно скица №
787/22.06.2023 г. - с площ от 1059 кв. м, отреден за жилищно застрояване, при граници по
нотариален акт: улица, парцел ., УПИ . и край на регулацията и при граници по скица: УПИ .
от кв. ., УПИ . от кв. . и улица, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда,
представляваща съгласно разрешение за строеж № . г. на Община Радомир двуетажна вила -
близнак на два етажа със застроена площ от 92 кв. м, с мазе със застроена площ от 46 кв. м и
2 бр. масивни гаражи, всеки с площ от 21,90 кв. м или с обща застроена площ от 43,80 кв. м.
Тъй като с ответницата не могли доброволно да уредят отношенията си във връзка с
възникналата съсобственост, моли съдът да постанови решение, с което да допусне делба на
така описания в исковата молба недвижим имот.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който е
изразила становище за неоснователност на иска за делба, противопоставяйки възражение за
изтекла в нейна полза придобивна давност, с твърдения, че е владяла имота лично и чрез
1
своите родители М. С. и М. С., с намерение да го свои за себе си, като това нейно намерение
е станало достояние не само на трети лица, но и на ищците. Същата поддържала имота и
правела подобрения в него.
По изложените съображения, моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, чрез упълномощен представител
поддържат иска за делба и молят за уважаването му.
В съдебно заседание, ответницата, редовно призована, не се явява, представлява се от
пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва иска за делба и поддържа
противопоставеното с отговора на исковата молба възражение за придобивна давност.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
От представеното по делото решение № . г. по гр. д. № . г. по описа на РС – Радомир,
влязло в сила на 03.07.2014 г., се установява, че със същото е уважен предявен иск с правно
основание чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на А. М. С., М. А. С. и
М. Р. С., че Н. П. Н., К. Р. А. и Л. Р. А. са собственици на ½ ид. ч. от поземлен имот,
находящ се в с. С.с., общ. Радомир, обл. Перник, съставляващ УПИ ., в кв. . по
регулационния план на с. С.с., одобрен със заповед № III-595 от 30.12.1969 г. на ОНС - гр.
Перник, с площ на имота от 1106 кв. м, при граници: улица, парцел ., УПИ . и край на
регулацията, заедно с ½ ид. ч. от построената в имота масивна жилищна сграда,
представляваща съгласно разрешение за строеж № . г. на Община Радомир двуетажна вила -
близнак на два етажа със застроена площ от 92 кв. м, с мазе със застроена площ от 46 кв. м и
1 бр. масивен гараж, със застроена площ от 21,90 кв. м.
По делото е представена и нотариална покана, изпратена от ищците Н. Н., К. А. и Л.
А., с която ответницата А. С. е поканена в 30-дневен срок от получаване на поканата да
уреди взаимоотношенията си с ищците, като подпишат договор за доброволна делба.
Нотариалната покана е връчена на 11.01.2023 г.
По делото е представен и отговор на нотариалната покана, с който ответницата е
заявила, че живее постоянно в Швейцария и посещава Р България единствено, когато ползва
отпуск. Заявена е готовност за среща с ищците за провеждане на разговори за процесния
имот.
По делото са представени и фискални бонове и фактури за заплатена питейна вода и
ел. енергия от М. С. и А. С. за недвижим имот, находящ се в с. С.с., както и приходни
квитанции за заплатени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за недвижим
имот, находящ се в с. С.с., от М. С. и М. С..
Представени са също и декларация по чл. 14 ЗМДТ от М. С. и застрахователни
полици.
Ответницата е представила и постановление за отказ да се образува досъдебно
2
производство на прокурор от РП – Перник, ТО – Радомир от 28.08.2023 г. във връзка с
подадена жалба от М. А. С. за извършени самоуправни действия в недвижим имот, находящ
се в с. С.с., от Л. Р. А. и Р. Л.ов А..
Представени са и доказателства, в т. ч. писмо от Министерство на вътрешните
работи, Главна дирекция „Гранична полиция“ във връзка с преминавания на ответницата
през ГКПП на Р България.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
Н.Х., В.В. Р. А., който е син на ищеца Л. А., Ю.К., Р.Д. и И.Д..
Свидетелката Н.Х. сочи пред съда, че ищците притежават недвижим имот в с. С.с. и в
случаите, в които свидетелката го е посещавала заедно с ищците, в имота не е имало никого
другиго. Поддържа, че заедно с ищците са косили тревата в дворното място, прекаравли са
багаж и са го подреждали. Сочи, че познава ответницата и нейните родители, но никога при
посещенията си в имота не ги е виждала там, тъй като те живеят постоянно в Швейцария.
От показанията на свидетелката В.В. се установява, че ищците притежават дворно
място в с. С.с., което е застроено с жилищна сграда и два гаража. Сочи, че е посещавала
имота заедно с ищците и в нито един от случаите не са имали проблем с достъпа до имота.
При посоещенията си свидетелката не е виждала никого в имота. Според свидетелката
ищецът Л. А. има ключове и свободен достъп до имота.
От показанията на свидетеля Р. А. се установява, че в годината посещава имота около
10 – 15 пъти, като се е случвало там да срещне родителите на ответницата, но никога той и
ищците не са имали проблем с достъпа и никой не им е забранявал да ходят в имота. Сочи,
че не е виждал ответницата в имота. Дворното място се косяло както от ищците, така и от
родителите на ответницата. Твърди, че къщата е разделена на две части с два отделни входа
и обща тераса. По повод извършена смяна на една от бравите на вътрешна врата в къщата,
ищците са давали обяснения в полицията във връзка с подаден сигнал за това от майката на
ответницата.
Според свидетелката Ю.К. имотът в с. С.с. е застроен с вилна сгарада и два гаража,
които са били построени от родителите на ответницата, които понастоящем живеят в
Швейцария. Според свидетелката всяка година ответницата и нейните родители са
посещавали имота за период от 4 до 6 месеца. Родителите на ответницата поддържали
къщата и наемали хора, които да косят дворното място. Никой не е оспорвал владението им.
Сочи, че не е виждала в имота ищците.
От показанията на свидетеля Р.Д. се установява, че родителите на ответницата, които
живеят постоянно в Швейцария, поддържат процесния имот, като го посещават поне три –
четири пъти в годината за по около месец заедно с дъщеря си.
От показанията на свидетеля И.Д. се установява, че ответницата и нейните родители
живеят постоянно в Швейцария, но посещават България поне два – три пъти годишно за
повече от шест месеца. Твърди, че в процесния имот живеят единствено ответницата и
родителите ú, когато са в страната. Същите го поддържали, като косели тревата, почиствали
3
двора и къщата. Заградли имота преди около 10 – 15 години. Никой друг не полагал грижи
за имота. Ищците не са ползвали имота, тъй като ответницата и нейните родители им
пречели, като тази информация свидетелят получил от последните.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени
средства, при съпоставка и във връзка с писмените доказателства, като показанията на
свидетеля Р. А. прецени и по реда на чл. 172 ГПК, като ги кредитира изцяло, като
безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
В първата фаза по съдебна делба, образувана по иск, предявен от някой от
съсобствениците, чрез който той упражнява потестативното си субективно право да иска
прекратяване на съсобствеността, е необходимо да бъде установено дали такова състояние
на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от
съсобствената вещ. В тази фаза непосредствената цел е именно установяване
съществуването на съсобствеността, както и разрешаването на всички спорове между
съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху имотите, които са предмет
на делбата, доколкото това е допустимо в делбеното производство – чл. 341 - 345 ГПК.
Не се спори, а и от представеното по делото решение № . г. по гр. д. № . г. по описа
на РС – Радомир, влязло в сила на 03.07.2014 г., се установява, че със същото е уважен
предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на
А. М. С., М. А. С. и М. Р. С., че Н. П. Н., К. Р. А. и Л. Р. А. са собственици на ½ ид. ч. от
поземлен имот, находящ се в с. С.с., общ. Радомир, обл. Перник, съставляващ УПИ ., в кв. .
по регулационния план на с. С.с., одобрен със заповед № III-595 от 30.12.1969 г. на ОНС -
гр. Перник, с площ на имота от 1106 кв. м, при граници: улица, парцел ., УПИ . и край на
регулацията, заедно с ½ ид. ч. от построената в имота масивна жилищна сграда,
представляваща съгласно разрешение за строеж № . г. на Община Радомир двуетажна вила -
близнак на два етажа със застроена площ от 92 кв. м, с мазе със застроена площ от 46 кв. м и
1 бр. масивен гараж, със застроена площ от 21,90 кв. м.
Влязлото в сила решение по гр. д. № . г. на РС - Радомир се ползва със сила на
пресъдено нещо, което е задължително за страните, техните правоприемници, за съда, който
го е издал и за всички други съдилища и учреждения – чл. 297 ГПК.
Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат предмета на делото,
спорното материално право с белезите, които го индивидуализират – юридически факт, от
който произтича, съдържание, субекти и правно естество. Субективните предели на силата
на пресъдено нещо обхващат кръга от лица, които са длъжни да съобразят своето поведение
с установеното от съда правно положение. Това са лицата, които не могат да оспорват, че
съдебно потвърденото право съществува, нито да твърдят, че съдебно отреченото право
съществува. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК силата на пресъдено нещо важи между страните по
4
делото и има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници,
на основание чл. 298, ал. 2 ГПК.
От деня на влизане в сила на съдебното решението по гр. д. № . г. на РС - Радомир е
установено със сила на пресъдено нещо между страните по делото - Н. П. Н., К. Р. А., Л. Р.
А., А. М. С., М. Р. С. и М. А. С., че Н. Н., К. А. и Л. А. са носители на вещното право на
собственост върху ½ ид. ч. от процесния поземлен имот, находящ се в с. С.с., ведно с ½ ид.
ч. от построената в имота масивна жилищна сграда и 1 бр. масивен гараж. Останалата ½ ид.
ч. от поземления имот, ведно с ½ ид. ч. от жилищната сграда и вторият гараж са собственост
на ответницата А. С. на основание нотариален акт № ., рег. № ., том . , дело № ./. г. на
нотариус М. Д., с район на действие – РС – Радомир.
При тези изводи съдът дължи произнА.не и по противопоставеното от ответницата в
отговора на исковата молба възражение, че е придобила собствеността върху процесния
имот въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност.
Така направеното възражение съдът намери за недоказано, тъй като по делото не се
събраха безспорни доказателства, от които да може да се направи извод, че А. С. е придобил
делбения имот въз основа на изтекла придобивна давност. Това е така, тъй като, за да се
признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на
един - отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява,
че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период по-дълъг
от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без
противопоставяне и без прекъсване, за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по
отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че
упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото
елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на
претендиращия собствеността владелец в рамките на едно пълно и главно доказване в хода
на процеса, правоизключващото му съсобствеността възражение за изтекла придобивна
давност може да бъде уважено. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите
материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността.
Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата
не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, подобно на разпоредбата
на чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема,
че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително. Без да
се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху една
вещ не може да се определи като владение. При така установените обстоятелства не може да
се приеме, че от страна на ответницата и нейните родители е установено владение върху
делбения имот и това владение, осъществявано в изискуемия от закона срок, е довело до
придобиването му по давност. Фактът на съществуване на съсобственост, независимо от
основанието за възникването ù, дава право на всеки от съсобствениците да си служи с
цялата вещ, като обезщети останалите съсобственици при писмена покана от тяхна страна.
5
Затова самият факт на ползване на имота от един от съсобствениците, не означава, че той е
установил владение за себе си. Когато съсобственик ползва цялата вещ, той е владелец на
своята част и държател на частите на останалите съсобственици, освен ако е демонстрирал
явно и категорично, че е променил държането на частите на останалите във владение за себе
си. Такива доказателства по делото не се събраха. Отказ да се допуснат останалите
съсобственици в имота и отказ да им се даде ключ може да се приеме като демонстрация на
намерение за своене, но то следва да е съчетано и с други действия, демонстриращи своене
на имота, като правна защита на имота и защита от фактически посегателства и пр. В случая
от показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно се установи, че ищците имат
свободен и неограничен достъп до имота. Същите разполагат с ключ и го посещават без да
бъдат възпрепятствани от ответницата, която през по-голямата част от годината живее
заедно с нейните родители в Швейцария и обективно не е в състояние да упражнява
постоянно и непрекъсвано владение върху имота. Наред с това, съдът, съобразявайки, че
ответницата, според разясненията на ППВС № 6/1974 г., има качеството на недобросъвестен
владелец и би могла да придобие собствеността с изтичането на по-дългия 10-годишен
давностен срок, намира, че дори да бъде прието, че след влизане в сила на решението по гр.
д. № . г. на РС – Радомир на 03.07.2014 г. същата е упражнявала спокойно, явно и
непрекъсвано владение върху имота, то към датата на предявяване на иска за делба –
03.08.2023 г., което е довело да прекъсване на давността на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД,
10-годишеният давностен срок не е изтекъл.
С оглед изложеното дотук, съдът намира предявения иск за делба за основателен по
отношение на поземления имот и жилищната сграда, които следва да бъдат допуснати до
делба между страните по делото, при следните делбени квоти, а именно: за ищците Н. Н., К.
А. и Л. А. – по 1/6 ид. ч. за всеки от тях и за ответницата А. С. – 3/6 ид. ч.
Искът за делба на двата гаража, изградени в имота, следва да бъде отхвърлен, тъй
като видно от цитираните по-горе решение № . г. по гр. д. № . г. по описа на РС – Радомир и
нотариален акт № ., рег. № ., том . , дело № ./. г. на нотариус М. Д., с район на действие – РС
– Радомир, двата гаража са индивидуална собственост на ищците и ответницата и не е
налице съсобственост по отношение на тях между страните по делото.
По разноските:
Присъждането на разноски по иска за съдебна делба, както и заплащането на
дължимата държавна такса се извършва с решението по втора фаза на делбата. С оглед
разпоредбата на чл. 355 ГПК, в първата фаза на делбеното производство страните не си
дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата,
съобразно стойността на дяловете на съделителите. Решението по първата фаза на делбата
не слага край на процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски, като същите
се присъждат с решението по извършване на делбата във втора фаза (в същия смисъл -
решение № 3/06.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 189/2011 г.).
Мотивиран от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:
Поземлен имот, находящ се в с. С.с., общ. Радомир, обл. Перник, съставляващ УПИ .,
в кв. . по регулационния план на с. С.с., одобрен със заповед № III-595 от 30.12.1969 г. на
ОНС - гр. Перник, с площ на имота по акт за собственост от 1106 кв. м, а съгласно скица №
787/22.06.2023 г. - с площ от 1059 кв. м, отреден за жилищно застрояване, при граници по
нотариален акт: улица, парцел ., УПИ . и край на регулацията и при граници по скица: УПИ .
от кв. ., УПИ . от кв. . и улица, заедно с построената в имота масивна жилищна сграда,
представляваща съгласно разрешение за строеж № . г. на Община Радомир двуетажна вила -
близнак на два етажа със застроена площ от 92 кв. м, с мазе със застроена площ от 46 кв. м,
МЕЖДУ СЛЕДНИТЕ ЛИЦА И ПРИ СЛЕДНИТЕ ДЕЛБЕНИ ЧАСТИ:
1. Н. П. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . – 1/6
(една шеста) идеални части;
2. К. Р. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . – 1/6
(една шеста) идеални части;
3. Л. Р. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . – 1/6
(една шеста) идеални части;
4. А. М. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „И.В.“, ул. „Б.“ № ., вх. ., ет. ., ап. .
– 3/6 (три шести) идеални части.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. П. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл.
., вх. ., ет. ., ап. ., К. Р. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . и
Л. Р. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . срещу А. М. С., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „И.В.“, ул. „Б.“ № ., вх. ., ет. ., ап. . иск за делба на 2 бр.
масивни гаражи, всеки с площ от 21,90 кв. м или с обща застроена площ от 43,80 кв. м,
изградени в поземлен имот, находящ се в с. С.с., общ. Радомир, обл. Перник, съставляващ
УПИ ., в кв. . по регулационния план на с. С.с., одобрен със заповед № III-595 от 30.12.1969
г. на ОНС - гр. Перник, с площ на имота по акт за собственост от 1106 кв. м, а съгласно
скица № 787/22.06.2023 г. - с площ от 1059 кв. м, отреден за жилищно застрояване, при
граници по нотариален акт: улица, парцел ., УПИ . и край на регулацията и при граници по
скица: УПИ . от кв. ., УПИ . от кв. . и улица.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за предприемане на
последващи процесуални действия във връзка с подготовката и провеждането на втората
фаза на делбата.
7
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
8