Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 456, 01.08.2019 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия
районен съд, шести състав, в публично заседание на шестнадесети юли през две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Ж. И.,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 2058
по описа за 2018 год. на ТРС, за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявени са искове, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за сумата от 38 062.01 лв.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че между него
и ответника е имало сключени два договора за заем № 48-ТР-01.03.2017 г. и №
47-ТР-28.02.2017г., които са били прекратени едностранно от ищеца поради
неизпълнение от страна на ответника. В молбата се твърди, че за изискуемите и
неплатени суми по договорите ищеца се снабдил със Заповед за изпълнение по реда
на чл.417 от ГПК, но ответника възразил в заповедното производство, поради
което и ищеца съобразно указанията на заповедния съд предявява иск за
установяване на вземането по заповедта. Ищеца твърди в молбата, че по договора
от 01.03.2017 год. е предоставил на ответника сума в размер на 14 000 лв.,
при ГЛП 36%, която ответника се задължил да върне на месечни вноски в размер на
по 432.46 лв., включващи главница и лихви, платими на 1-во число на месеца, като
последния заплатил само първите пет вноски и преустановил плащанията. Ищецът
твърди, че съгласно договора при забава цялото вземане ставало предсрочно
изискуемо, като имал право да прекрати договора и на ответника с нотариална
покана била обявена предсрочната изискуемост и прекратяването на договора,
считано от 29.01.2018 год. Ищеца твърди, че към момента на прекратяване на
договора неизплатените суми по договора, след приспадане на платеното от
ответника възлизали на 13 933.85 лв. – главница и 2522.03 лв.-договорна
лихва за периода 01.08.2017 г. до 29.01.2018 год., а уговорената в договора
наказателна лихва при забава възлизала на 10 103.31 лв. Ищеца твърди, че
на основание чл.2.7 от договора има право на неустойка и претендира такава в
размер на 8 360.31 лв., както и обезщетение за забава в размер на 605.01 лв. В
молбата се твърди, че по договора от 28.02.2017 год. е предоставил на ответника
заем в размер на 1000 лв., при ГЛП 36%, която ответника следвало да възстанови
на месечни вноски в размер на по 30.89 лв., платими ежемесечно на 1-во число на
месеца, но последния изплатил първите пет месечни вноски и преустановил
плащането, поради което ищеца считано от 29.01.2018 год. е прекратил договора и
е обявил предсрочна изискуемост на цялото вземане. Ищеца твърди, че към датата
на прекратяване на договора ответника е останал задължен за сумите 995.28 лв. –
главница, 180.15 лв. – договорна лихва за периода 01.08.2017 г.-29.01.2018 г.,
а поради забавата дължал наказателна лихва в размер на 721.67 лв., неустойка по
чл.2.6 от договора в размер на 597.17 лв. и обезщетение за забава в размер на
43.22 лв. Поради това ищеца моли съда да постанови решение с което да признае
за установено, че ответника дължи обща сума по двата договора в размер на 38 062.01 лв.- главници, лихви,
неустойки. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове,
като претендира и присъждане на съдебните разноски в исковото и заповедното
производство.
В дадения месечен срок ответника е упражнил правото си на отговор. В отговора
предявения иск е оспорен по размер, като ответника не е оспорил наличието на
облигационна връзка между него и ищеца по двата договора за заем. Ответника
твърди в отговора, че е изплатил по-голямата част от задълженията си към ищеца,
като документите за това се намирали в последния. В съдебно заседание чрез
процесуален представител поддържа възраженията, изложени в отговора.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното
: Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1198/2018 год. на РСТ ищеца е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, което е било уважено от съда и
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №
677/010.07.2018 год. за следните суми : 13
933.85 лв., представляваща главница по договор за заем № 48-ТР-01.03.2017 от
01.03.2017 година, ведно със законната лихва от 09.07.2018 г., сумата от
2 522.03 лв., представляваща лихва по т..2, б.“ж“ и „з“ от договора, сумата
от 10 103.33 лв., представляваща наказателна лихва, по чл.2.6 и чл.2.8 от
договора, сумата от 8 360.31 лв., представляваща договорна неустойка по
чл.2.7 от договора, сумата от 605.01 лв., представляваща законна лихва върху
главницата 13 933.85 лв. от 29.01.2018 г. до 09.07.2018 година, сумата от 995.28 лв., представляваща главница по договор
за заем № 47-ТР-28.02.2017 от 28.02.2017 година, ведно със законната лихва от
09.07.2018 година, сумата от 180.15 лв., представляваща лихва за забава, по
чл.2.2, б.“ж“ и „з“ от договора, сумата от 721.67 лв., представляваща
наказателна лихва по чл.2.6 и чл.2.8 от договора, сумата от 597.17 лв.,
представляваща неустойка по чл.2.7 от договора, сумата от 43.22 лв.,
представляваща законната лихва върху главницата 995.28 лв. от 29.01.2018 г. до
09.07.2018 година и разноски в заповедното производство. Срещу издадената заповед
за изпълнение ответника е депозирал възражение, с което е заявил,че не дължи
изпълнение на вземането, поради което съдът, на осн.
чл.415 от ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си
против ответника. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.
Видно от приложения по делото Договор за заем № 48-ТР-01.03.2017 ищеца е предоставил в заем на
ответника сума в размер на 14 000 лв., при фиксиран ГЛП 36%, и ГПР 36 %, която
ответника се задължил да върне на месечни вноски в размер на по 432.46 лв.,
включващи главница и лихви, платими на 1-во число на месеца. Договора е сключен
за срок от 120 месеца. От приложените по делото платежни документи / л.15 –
л.16/ се установи, че ищеца е изпълнил задължението си по договора за заем и е
предоставил по банкова сметка ***. Видно от приложения Договор за заем №
47-ТР-28.02.2017г., сключен между страните ищеца е предоставил на ответника в
заем сумата от 1000 лв., при ГЛП 36% и ГПР 36 %, която ответника поел
задължение да възстанови на месечни
вноски в размер на по 30.89 лв., платими ежемесечно на 1-во число на месеца.
Договора е сключен за срок от 120 месеца, или крайния падеж на последната
вноска е 01.03.2027 год. Видно от приложената по делото разписка / л.22/ ответника е получил от ищеца
сумата от 1000 лв., към момента на подписване на договора – 28.02.2017 год. и е
удостоверил получаването на сумата с подпис върху разписката. В чл.2.7 и от
двата договора за заем е посочено, че при забава в погасяването на дължима
вноска с повече от 30 дни, след изтичане срока за плащане цялото вземане става
предсрочно изискуемо, като ищеца освен да начислява наказателна лихва за забава
в размер на 5 % месечно - чл.2.6 от договора има право да прекрати договора и
да търси предсрочно погасяване на остатъка от вземането, ведно неустойка в
размер на 60 %. , изчислена върху пълния размер на заемната сума. Ответника не
е оспорил възникването на валидна облигационна връзка между него и ответника
именно от договорите за заем, не е оспорил реалното получаване на сумите и по
двата договора. Към делото са приложени стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, приложени са и
погасителните планове по двата договора за заем, видно от които в месечната
вноска дължима от ответника се включва плащане по главницата и договорната лихва,
като е посочено и каква част от главницата се погасява с всяка една месечна
вноска. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и
заключението на допълнителната такава се установи, че ответника е извършил
плащане за погасяване на задълженията си по договора, като е внесъл пет вноски,
в общ размер от 3 646.10 лв., като
последното плащане е от 11.01.2018 год., след което е преустановил плащанията.
Установи се от заключението на експертизата, че ищеца е разпределил внесените
от ответника суми за погасяване на задълженията по двата договора по отношение
на главницата и договорната лихва. Поради забавата на ответника при погасяване
на задълженията по договорите ищеца е упражнил правата си по чл.2.7 от договора
и с нотариална покана, приложена по делото и връчена на ответника на 30.01.2018
год. го е уведомил, че цялото вземане по договорите е предсрочно изискуемо,
уведомил го е, че прекратява едностранно договорите и му е предоставил срок за
доброволно изпълнение на задълженията. Твърденията на ответника изложени в
отговора и поддържани в хода на производството, че има извършени плащания от
него за погасяване на задълженията по двата договора извън тези, посочени от
ищеца, поради което дължимата сума е в по- нисък размер не се доказаха.
Установи се безспорно от заключението на първоначалната и допълнителна съдебно
– счетоводна експертизи, че няма други плащания извън посочените от ищеца, които са в общ размер на
3 646.10 лв., както и няма постъпили плащания от ответника след
прекратяването на договорите за заем от януари 2018 год.
При
така установеното съдът преви следните изводи : По делото е безспорно, че между
страните е имало сключени договори за заем, както и че ответника не е изпълнил
задълженията си към ищеца по начините и в сроковете, посочени в тях и е
изпаднал в забава. Ето защо съдът счита, че
иска по чл.422 от ГПК е доказан по основание, доколкото се установи
съществуването на основанието, посочено от заявителя в заповедното
производство, като основание за възникване на вземанията му към ответника,
както и, че това вземане е било изискуемо към момента на подаване на
заявлението. Между страните по делото е спорен въпроса за размера на вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение, като ответника твърди, че е погасил
повече от заявеното от ищеца. Както беше посочено по-горе тези твърдения не се доказаха. Установи се от
експертизите, приети по делото, че задължението на ответника по Договор от
01.03.2017 год. е в размер на 13 889.21 лв.- главница,, договорна лихва в
размер на 1234.73 лв. за периода 01.12.2017 год. – 29.01.2018 год., наказателна
лихва в размер на 5963.42 лв., неустойка по чл.2.7 от договора в размер на
8333.53 лв. и обезщетение за забава за периода 29.01.2018 год. – 08.07.2018
год. в размер на 621.21 лв., или общото задължение е в размер на 30 042.10 лв. От експертизата се
установи, че задължението по Договор за заем от 28.02.2017 год. е в общ размер
на 2 498.83 лв., от която сума 994.25 лв. – главница, договорна лихва в
размер на 147.82 лв. за периода 01.10.2017 год. – 29.01.2018 год., наказателна
лихва в размер на 715.74 лв., неустойка по чл.2.7 от договора в размер на
596.55 лв. и обезщетение за забава за периода 29.01.2018 год. – 08.07.2018 год.
в размер на 44.47 лв. На база заключенията на експертизата съдът счита, за
доказани исковете на ищеца и по размер, но в размерите на задължението по пера,
установени от вещото лице, като в останалата част и до пълния размер исковете
се явяват неоснователни. С оглед изложеното и след преценка на събраните
доказателства съдът приема, за установено, че вземането на ищеца съществува в посочения
по-горе размери, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване
на заявлението.
И двете страни са направили
искане за присъждане на разноски. Разноските на ищеца в исковото производство
съразмерно на уважената част от иска са в размер на 2 676 лв., а
разноските на ответника съразмерно на отхвърлената част са в размер на 14.55
лв., като по компенсация ответника следва да заплати на ищеца съдебни разноски
в исковото производство в размер на 2661.45 лв. Ответника следва да заплати на
ищеца и разноските в заповедното производство съразмерно на уважената част, или
сумата от 1935.41 лв.
Водим
от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Л.И. ЕГН **********
***, действаща чрез а..П.П. от ВТАК, със съдебен
адрес *** дължи на „Ново Финанс“, ООД, ЕИК *********, седалище и адрес гр.Варна,
ул.“Иван Страцимир“,, № 2, представляван от Б.К.П.,
действащ чрез пълномощника си а..Д. М. Т. от ВАК сумата от 30 025.90 лв., представляваща неизпълнено задължение по Договор за заем № 48-ТР-01.03.2017 от 01.03.2017год., от която
главница в размер на 13 889.21 лв.,
ведно със законната лихва от 09.07.2018 г. до окончателното и изплащане,
договорна лихва в размер на 1234.73 лв. за периода 01.12.2017 год. – 29.01.2018
год., наказателна лихва в размер на 5963.42 лв., за периода от забавата на
вноските до 29.01.2018 год., договорна неустойка по чл.2.7 от договора в размер
на 8333.53 лв. и обезщетение за забава за периода 29.01.2018 год. – 08.07.2018
год. в размер на 605.01 лв., за което вземане има издадена Заповед за изпълнение № 677/10.07.2018 год. по ч.гр.д. № 1198/2018 год.
на РСТ, на осн. чл.422 от ГПК, като отхвърля исковете
в останалата им част и до пълния размер съответно за главницата от
13 933.85 лв., за договорната лихва от 2522.03 лв., наказателната лихва от
10 103.31 лв. и неустойката от 8360.31 лв., като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Л.И. ЕГН **********
***, действаща чрез а..П.П. от ВТАК, със съдебен
адрес *** дължи на „Ново Финанс“, ООД, ЕИК *********, седалище и адрес гр.Варна,
ул.“Иван Страцимир“,, № 2, представляван от Б.К.П.,
действащ чрез пълномощника си а..Д. М. Т. от ВАК сумата от 2 497.58 лв., представляваща неизпълнено задължение по Договор за заем № 47-ТР-28.02.2017 от 28.02.2017 год., от която
главница в размер на 994.25 лв., ведно
със законната лихва от 09.07.2018 г. до окончателното и изплащане, договорна
лихва в размер на 147.82 лв. за периода 01.10.2017 год. – 29.01.2018 год.,
наказателна лихва в размер на 715.74 лв., за периода от забавата на вноските до
29.01.2018 год., договорна неустойка по чл.2.7 от договора в размер на 596.55
лв. и обезщетение за забава за периода 29.01.2018 год. – 08.07.2018 год. в
размер на 43.22 лв., за което вземане има издадена Заповед за изпълнение № 677/10.07.2018 год. по ч.гр.д. № 1198/2018 год.
на РСТ, на осн. чл.422 от ГПК, като отхвърля исковете
в останалата им част и до пълния размер съответно за главницата от 995.28 лв., за
договорната лихва от 180.15 лв., наказателната лихва от 721.67 лв. и
неустойката от 597.17 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Е.Л.И. ЕГН **********
***, действаща чрез а..П.П. от ВТАК, със съдебен
адрес *** да
заплати на „Ново Финанс“,
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес гр.Варна, ул.“Иван Страцимир“,,
№ 2, представляван от Б.К.П., действащ чрез пълномощника си а..Д. М. Т. от ВАК сумата от 2661.45 лв., представляваща
направени разноски в исковото производство и сумата от 1935.41 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :