ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……..
гр.София, 29.04.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI с-в, в
закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Ат. Маджев ч. гр.
д. № 4610 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на взискателя в изпълнителното
производство – „З.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище ***, чрез процесуалния му
представител – адвокат П., която има за предмет Разпореждане на Помощник - частен
съдебен изпълнител – И.П., при ЧСИ-Ст. Я.от 23.02.2021 г. по изп. дело №
20218440400234, с което поради прекомерност е намалено определеното в полза на „З.“
ООД адвокатско възнаграждение за образувание и водене на изпълнителното дело,
съгласно чл. 10 от НМРАВ от 2004 г. от сумата 720,00 лв. на сумата от 200,00
лв.
Жалбоподателят квалифицира обжалваното разпореждане на
ПЧСИ, като незаконосъобразно и настоява за неговата отмяна. В полученото
от „З.“ ООД, в което на жалбоподателя се
съобщавало за осъщественото намаляване на първоначално определеното му в
производството адвокатско възнаграждение от сумата 720 лв. на сумата от 200 лв.
нямало никакви съображения, защото е счетено да е налице основание за
допуснатата редукция. Само този порок бил достатъчен за отмяна на обжалвания
акт. На следващо място се изтъква това, че първоначално определеното в полза на
„З.“ ООД адвокатско възнаграждение за представителство в изпълнителния процес в
размер на сумата от 720 лв. напълно съответствало с въведените критерии в НМРАВ
1/2004 г., защото сумата от 200 лв. била минималния размер за снабдяване с ИЛ,
а за образуването на изпълнителния процес и процесуалното представителство по
него се следва начисляването на отделно адвокатско възнаграждение. Явно тези
постановки също не били съобразени от ЧСИ при преценката на възражението на
длъжника по чл. 78, ал. 5 ГПК. Следователно и този маркиран порок създавал
аргумент за отмяна на оспорваното разпореждане за намаляване на адвокатското
възнаграждение полагащо се на „З.“ ООД в изпълнителния процес.
Насрещната по жалбата страна, а именно длъжникът по
изпълнението – „Т.Г.Х.“ АД не се е възползвал от правото си на отговор, въпреки
осигурената му от съдебния изпълнител процесуална възможност да го направи.
В подготвеното и представено по делото писмено
обяснение на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити съображения за
неоснователност на жалбата, респективно законосъобразност на действието по
намаляване на адвокатския хонорар полагащ се на взискателя в изпълнителния
процес - „З.“ ООД. Отбелязва се, че при преценката на направеното от длъжника
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е било отчетено това, че
делото не се откроява с фактическа и правна сложност, доколкото в пределите му
не са били предприемани изпълнителни действия, с изключение действието по
изпращане на ПДИ до длъжника и справка пред БНБ за банкови сметки с титуляр „Т.Г.Х.“
АД. Акцентира се на това, че още в срока за доброволно изпълнение длъжникът е
осъществил плащане на паричния си дълг по ИЛ, както и на разноските, в т.ч. и
възнаграждението за адвокат в размер от 720 лв. Напомнено е, че според
правилата на НМРАВ 1/2004 г. адвокатско възнаграждение се дължи по повод
действието по образуване на изпълнителното дело – чл. 10, ал. 1, т.1, както и
за процесуално представителство по същото – чл. 10, ал. 1, т. 2, като за
образуването на изпълнителния процес – минималния размер на адвокатското
възнаграждение е фиксиран на сумата от 200 лв., а за процесуално
представителство по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на дълг до 1000 лв. – 200 лв. Предвид това, че единственото
действие по инициирания изпълнителен процес се свеждало до образуването на
изпълнителното дело с посочване на изпълнителен способ, каквото е изискването
за редовност на молбата, то възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 2 изобщо не му се следвало,
защото още в срока за доброволно изпълнение длъжникът сторил цялостно погашение
на задълженията си, което изключило необходимостта от прилагането на
изпълнителни способи за събирането му. Това било и причината първоначално
определеният адвокатски хонорар от 720 лв. с ДДС да бъде намален до сумата от
200 лв., като дължим по смисъла на чл. чл. 10, ал. 1, т. 1 от НМРАВ 1/2004
г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като
обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира
следното:
В случая
жалбата е подадена от взискател в изпълнителното производство в пределите на законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
В
действащия ГПК законодателят лимитативно е определил изброени актове, подлежащи
на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в
закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите
относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител (така в
мотивите към т. 8 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Нормата
на чл. 435, ал. 1 от ГПК изчерпателно определя актовете на
съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от взискателя. Взискателят
може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително
действие; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.
468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; спирането, прекратяването и приключването на
принудителното изпълнение.
Жалбата,
с която е сезиран съдът в настоящето производство, има за предмет разпореждане на
съдебния изпълнител, с което поради констатирана прекомерност е намалено определеното в полза на взискателя „З.“ ООД адвокатско възнаграждение за образувание и
водене на изпълнителното дело, съгласно чл. 10 от НМРАВ от 2004 г. от сумата 720,00
лв. на сумата от 200,00 лв., т.е. обжалване на извършеното
изменение на разноските по изпълнението. Така посоченият акт на
съдебния изпълнител не попада в лимитативно посочените от закона хипотези за
обжалване на изпълнителните действия от страна на взискателя съгласно нормата
на чл. 435, ал. 1 от ГПК и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол по жалба
на взискател.
По
изложените съображения съдът намира, че жалбата на „З.“ ООД е недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от
изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 08213/04.03.2021 г. по описа
на ЧСИ С.Я., подадена от „З.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище ***,
чрез процесуалния му представител – адвокат П., срещу Разпореждане на Помощник - частен съдебен изпълнител
– И.П., при ЧСИ-Ст. Я.от 23.02.2021 г. по изп. дело № 20218440400234, с което
поради прекомерност е намалено първоначално определеното в полза на взискателя - „З.“ ООД адвокатско възнаграждение за образувание и водене на
изпълнителното дело, съгласно чл. 10 от НМРАВ от 2004 г. от сумата 720,00 лв.
на сумата от 200,00 лв.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.