С обвинителен акт на
Районна прокуратура – гр. Перник e повдигнато обвинение на:
П.Р.П. за престъплениe по чл. 354а, ал.3, предл.2, т.1, предл.1 от НК, за това, че на 29.03.2017 г. в гр.
Перник, ул. „******“, в междублоковото пространство на бл. 5 и бл.7А, без
надлежно разрешително /изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73, ал.1 и чл.
30 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1
от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1,
вр. чл.30 от ЗКНВП/, е държал високорисково наркотично вещество – амфетамин,
със съдържание на амфетамин 15,1%, с общо нето тегло 0,44 грама, на стойност
13,20 лв. /определена съгласно Постановление №23 на МС от 29.01.1998г., изм. ДВ
бр.14 от 18.02.2000г. за определяне на цени на наркотични вещества, пласирани
на улицата за нуждите на съдопроизводството/, като амфетаминът е поставен под
контрол включен в „Списък I“ – „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ от Наредба за реда за квалифициране на растенията и веществата като
наркотични, във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП.
Производството се е развило по реда на глава 27 от
НПК.
В съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване
на престъплението по-горе, като му се
наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55 от НК - под
най-ниския предел предвиден за престъплението, а именно 4 месеца лишаване от свобода. Предлага спрямо
същото да се определи първоначален строг режим на изтърпяване.
Подсъдимият П.Р.П. при
условията на чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират
доказателства за тези факти.
Защитникът му - адв. Г.М.,
излага съображения, че наличните в казуса многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства обуславят по-лека правна квалификация на извършеното деяние, а
именно по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, пр. ІІ-ро, т. 1 от НК, тъй като се касае за
маловажен случай на престъпление. В този
аспект пледира подзащитният му да бъде признат за виновен по този
престъпен състав като му бъде наложено
предвиденото за него наказание - глоба .
Пернишкият районен съд, при
условията на чл.372, ал.4 от НПК, позовавайки се на направеното самопризнание
от подсъдимата и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го
подкрепят, водим от принципа по чл.14 от НПК, приема за установено следното:
Подсъдимият П.Р.П.
***. Женен е. Работи. Осъждан е с шест отделни съдебни акта за тежки умишлени
престъпления, преимуществено против собствеността, налагани са му наказания
лишаване от свобода, изпълнението на които е било отлагано при условията на
чл.66 от НК. С одобрено споразумение по нохд №1812/2012г. по описа на РС –
Перник е осъден и за престъпление по чл.354а, ал.3 от НК.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
На 29.03.2017г. свидетелите М.С.М. и М.Б.Д.- полицаи в група
„Криминална престъпност“ при 02 РУ - ОД МВР – Перник извършвали обход в кв.
„Мошино“, гр. Перник. Докато се движили по ул. „******“, в градинките зад блок
5, между него и блок №7а, забелязали
паркиран таксиметров автомобил „Сузуки“, модел „Вагон“ с рег. № РК2346,
в който седели две лица. Полицейските служители решили да извършат наблюдение
по отношение на тях. Малко след като
заели позиции лицето, седящо на шофьорската
седалка – подсъдимия П.П., излязъл от автомобила и се насочил към една от терасите на първия
етаж на блок №5. Стигайки до нея се навел, взел от земята предмет, след което
се отправил обратно към автомобила. В същия момент свидетелите М. и Димитров се приближили към
автомобила. Първият се насочил към подсъдимия, който в същия момент се намирал
до отворената предна лява врата на колата, а Димитров приближил другата страна
на превозното средство, където на предна дясна седалка се намирало второто
лице, чиято самоличност впоследствие установили - Веселин Р.П., брат на
подсъдимия. Свидетелят М. се легитимирал и поискал документ за самоличност на
подсъдимия. В същия момент ясно възприел, че П. пуснал на земята в тревната
площ бяло найлоново пликче, свито на топче в неправилна форма, което преди това
държал в дясната си ръка. Действието му било забелязано и от свид. Димитров, който макар да се намирал от
другата страна на автомобила, имал пряка видимост през отворените предни врати.
Свидетелите М. М. и М. Д. докладвали за случилото се в ОДЧ при
Второ РУ – перник и запазили местопроизшествието до пристигане на дежурна оперативна група.
На мястото бил извършен оглед, в хода на което действие, като веществено
доказателство било иззето бяло полиетиленово пликче, съдържащо бяло
прахообразно вещество. Горното действие по разследването било закрепено в протокол за оглед на
местопроизшествие от 29.03.2017г., одобрен от съдия при ПРС..
От
заключението по извършената физико-химическа експертиза, обективирано в протокол
№18/НАР-269/13.03.2018г на ЦЕКИ към НИК- МВР, се установява, че иззетото при
огледа бяло прахообразно вещество съдържа амфетамин и кофеин, общото му тегло
е 044
грама, а съдържанието на амфетамин е 15,1% .
Стойността на наркотичното вещество, определена въз основа
Постановление на МС №23 от 29.01.1998 г. за определяне цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството е 13.20 лв.
Амфетаминът
има наркотично действие и е поставен под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за психотропните вещества от 1971 г. , ратифицирана от Р. България, като е включен в Списък I
–”Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във връзка с чл.3, ал.2, т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
С приемателно-предавателен протокол №53740/29.03.2018г. наркотичното вещество –
амфетамин, с общо нето тегло 0,44 грама,
е предадено на съхранение в Централно митническо управление, отдел “НОП”-гр.София.
Гореизложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид самопризнанието на подсъдимия, направено при предварителното изслушване
по реда на чл. 371, т. 2 НПК, както и доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят – показанията на свидетелите М.С.М., Марио
Богомилов Димитров, Веселин Р.П.; заключението на вещото лице по
физико-химическа експретиза, писмени доказателства, подробно изброени в описа
към досъдебно производство №110/2017 по описа на 02 РУ - ОД на МВР – Перник, както и веществените доказателства
по делото .
Събраните
гласни и писмени доказателства са непротиворечиви помежду си, взаимно се
подкрепят и допълват като всестранно и пълно изясняват всички релевантни за
делото обстоятелства. Самопризнанието на подсъдимия, направено в съдебното
производство по реда на чл.371, т.2 от НПК, доколкото се подкрепя от събраните
в досъдебното производство доказателствени материали съдът приема за достоверно
и цени като годно доказателствено средство наред с останалите по НПК.
Единственият
спорен въпрос в казуса се отнася до това инкриминираното поведение съответства
ли на дадената от прокурора правна квалификация на деянието по чл.354а, ал.3,
предл.2, т.1, предл. 1-во от НК, или се касае за маловажен случай на
престъпление, каквито доводи излага защитникът, пледирайки за преквалификация
на деянието по по-лекия състав на чл.354а, ал.5, вр. ал.3 от НК.
Защитната теза е развита
именно в тази насока като се поддържа, че
комплексната оценка на всички обстоятелства, относими при преценката за
обществената опасност на случая, очертават същия като маловажен по смисъла на
чл.93, т.9 от НК. Изтъкват се незначителното количество на предмета на
престъплението, ниската му парична стойност, краткия период на дължане на
веществото и подбудите за извършване на престъплението /твърди се, че амфетаминът е бил предназначен за свид.
Веселин П., който помолил своя брат – подсъдимия П.П. да отиде да го вземе от
предварително уговореното място/.
Съдът не споделя тези
доводи.
Престъпният акт може да бъде
ценен като маловажен само, когато комплекса от фактори, релевантни за тежестта
на противоправното деяние и личните качества на дееца, еднопосочно и категорично
формират извод за по-ниска степен на обществена опасност на извършеното, за
по-ниска морална укоримост, в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Такъв извод в конкретния случай не може да се формира.
Съгласно законовата дефиниция за
"маловажен случай" по чл. 93, т. 9 НК,
за такъв може да бъде определен този, който при извършването на престъплението
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
От данните по делото не може да се направи този извод. Количеството на
рисковото наркотично вещество съвсем не е незначително, а и видът му не
обуславя извод за ниска степен на обществена опасност. Извършеното престъпление поначало е с висока степен на обществена
опасност, предвид вредните последици за
физическото и психическото здраве и за живота на хората, но и защото
извършването му е средство за генериране на незаконни доходи, многократно
по-високи от пазарната цена на наркотичните вещества. В този смисъл,
количеството и парична оценка на предмета на престъплението не могат да се ценят
като определящ и доминиращ фактор за определяне на случая като маловажен или
немаловажен. Независимо от неголямото количество и ниската стойност на наркотика,
вредните последици за здравето и живота на човека си остават значителни.
Данните за личността на
дееца също не разкриват по-ниска степен на обществената опасност. Видно е от
приетата справка за съдимост, че подс. П.П. е осъждан многократно за тежки
умишлени престъпления, в т.ч. за
аналогично престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, с предмет същото по вид
високорисково наркотично вещество в наполовина по-ниски количество и стойност,
за което е осъден условно на десет месеца лишаване от свобода /нохд
№1812/2012г. по описа на ПРС/. Очевидно, разкритото конкретно престъпление не е
изолирана дейност в поведението на подъсдимия.
Въпреки че досегашната му престъпна
деятелност е концентрирана в периода 2011 - 2012г. и до процесното деяние не е
имал други престъпни прояви, съдът не намира основания да приеме положителна
личностна характеристика на същия. Напротив, данните за съдебното му минало
сочат за демонстрирана необвързаност от закона, както и за това, че въпреки
реализираните до момента наказвания за престъпните му прояви, те не му
въздействали за постигане на траен възпиращ ефект, включително пред
застрашеността за прилагане на закона с по-висока строгост.
На фона на тези данни,
соченото от защитника обстоятелство в насока подбудите за извършване на
конкретното престъпление /че наркотичното вещество е било предназначено за
друг/, не са от характер да обосноват извод за занижена степен на обществена
опасност на дееца. Следва да се има предвид, че процедурата, по която се
разглежда делото, не дава възможност да се приеме, че такова е било
фактическото положение, тъй като подобни факти не са изложени в обвинителния
акт, следователно, не са обхванати от направеното от подсъдимия признание на
фактическите положения в него и не обвързват съда. След като подсъдимият сам се
е отказал от възможността да се проведе производство по общия ред, в което при
условията на състезателност да се събират и проверяват доказателствата, същият
не може в рамките на проведената процедура да
релевира обстоятелства, невключени във фактическото обвинение и да
очаква благоприятни последици от това. /В този смисъл са задължителните
указания в Тълкувателно решение №1/06.04.2009 г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на
ВКС /т.8.1/.
Не на последно място,
съдебната практика е последователна и трайно приема, че кратката продължителност на
държането е ирелевантна, както за съставомерността на престъплението, така и за
определянето му като маловажно. Конкретиката на случая не налага различно
решение, а и обстоятелствата,
при които престъплението е разкрито, не са
предполагали друго.
Липсва потребност от преквалифициране на
престъплението в по-леко наказуемо по чл. 354, ал. 5 от НК.
Въз основа на изложеното
съдебният състав приема, че изтъкнатите от защитата обстоятелства не
обосновават извод за маловажност на случая и не налагат прилагане на закон за
по-леко наказуемо престъпление чрез преквалифициране на престъплението в такова
по чл.354а, ал.5 НК. Те могат
да бъдат съобразявани единствено при индивидуализацията на наказанието .
Гореизложената
фактическа страна и съображенията по-горе налагат извода, че с деянието си подсъдимият П.Р.П. е
осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на чл. 354а, ал.3, предл.2, т.1, предл.1 от НК, тъй като
на 29.03.2017
г. в гр. Перник, ул. „******“, в междублоковото пространство на бл. 5 и бл.7А,
без надлежно разрешително /изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73, ал.1 и
чл. 30 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и
чл.1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73,
ал. 1, вр. чл.30 от ЗКНВП/, е държал високорисково наркотично вещество –
амфетамин, със съдържание на амфетамин 15,1%, с общо нето тегло 0,44 грама, на
стойност 13,20 лв. /определена съгласно Постановление №23 на МС от 29.01.1998г.,
изм. ДВ бр.14 от 18.02.2000г. за определяне на цени на наркотични вещества,
пласирани на улицата за нуждите на съдопроизводството/, като амфетаминът е
поставен под контрол включен в „Списък I“ – „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ от Наредба за реда за квалифициране на растенията и веществата като
наркотични, във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП.
От обективна страна
деянието по горе е извършено чрез
действие –държане без надлежно разрешително на високорисково наркотично
вещество, включено включено в списък 1 по чл.3 ал.2, т.1 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите..
От субективна страна деянието
е извършено виновно при пряк умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимият
е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е целял настъпването им.
Причини за извършване на
деянията по-горе е незачитането на
законовите разпоредби, свързани с контрола и разпространението на наркотични
вещества.
Съдът прие като смекчаващи
отговорността обстоятелства кратката продължителност на държане на предмета на
престъплението, неголямото му количество, добросъвестното процесуално поведение
на подсъдимия, както и обстоятелството, че е семейно и трудово ангажиран.
Като обстоятелство
отегчаващи отговорността му съобразява предходните осъждания.
Съдът, след
като призна П.Р.П. за виновен по чл. 354а, ал.3, предл.2, т.1,
предл.1 от НК
и взе предвид всички обстоятелства по чл.54 от НК, след като съобрази и целите
на наказанието по чл.36 от НК, приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, като
на основание 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК определи наказания под най-ниските
предели предвидени за престъплението и го ОСЪДИ на 6 /шест/ месеца “Лишаване от
свобода” и „глоба“, в размер 1000
/хиляда/ лева..
При индивидуализацията на
наказанието съдът намери, че са налице едновременно условията на чл.58а, ал.1 и
условията на чл.55 от НК, а именно
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, посочени по-горе,
при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко. Поради това
и предвид обстоятелството, че в
конкретната хипотеза прилагането на чл.55 е по-благоприятно за подсъдимия /от гледна точка начина на определяне на
наказанието “лишаване от свобода” по чл.58а, ал.1 НК и минималния му размер
предвиден за конкретното престъпление/, съдът приложи тази разпоредба при
определяне наказанията на подсъдимия. Ръководейки се от всички относими
обстоятелства в тази насока, както и от принципа залегнал в чл.35, ал.3 от НК,
при конкретните обстоятелства на казуса, съдът намери, че размерите на
основното и кумулативното наказание /определено в най-ниския възможен размер,
предвид ограничението в чл.55, ал.2 НК/, отговарят на целите посочени в чл.36
от НК, съответстват на тежестта на престъплението, на обществената опасност на
подсъдимия, и адекватно биха съдействали за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция.
Съдът не намери основания
за допълнително смекчаване отговорността на подсъдимия чрез възможността в
чл.55, ал.3 от НК. Налагането на предвиденото по-леко наказание глоба е
необходимо в насока постигане целите на наказването. Видно е, че при
предходното осъждане на П.П. за същото престъпление съдът е облекчил
наказателно-правното му положение като не е наложил кумулативното наказание, но
това не го е мотивирало към въздържане от следващо престъпно поведение.
Подсъдимият е в трудоспособна възраст, работи, няма данни да има отговорности
за издръжка на свои низходящи или възходящи, а определения размер на глобата е
минимално възможния с оглед допустимата по чл.55, ал.2, вр. ал.1, т.1 НК
редукция спрямо най-ниския предел на предвидената за престъплението глоба.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, по отношение
наказанието лишаване от свобода, съдът определи първоначален общ режим на
изтърпяване. Условията на чл.66 от НК не са налице, тъй като подсъдимият вече е
осъждан на
“лишаване от свобода” за престъпление от общ характер. Условията в чл.57, ал.1,
т.2, б. а-в от ЗИНЗС не са налице, поради което предложението на прокурора за
определяне на първоначален строг режим е
неоснователно.
На основание чл. 354а, ал.
6 от НК, съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението - амфетамин със съдържание на амфетамин 15,1%, с нето
тегло 0,44 грама, намиращ се на съхранение в ЦМУ – отдел НОП, съгласно
приемателно-предавателен протокол №53740 от 29.03.2018 г.
С оглед изхода на делото и
на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия П.Р.П. да заплати в
полза на държавния бюджет, по сметка на ОД МВР – гр.Перник сумата от 61,81 лв.,
представляваща направени разноски в досъдебното производство, за възнаграждение
на вещо лице.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата
си.
Председател:/П/