№ 18743
гр. София, 01.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110108666 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Н. Н. Н. срещу „СТИК - КРЕДИТ“
АД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът намира искането от ищеца за задължаване на ответната страна да представи
справка от счетоводството си за всички извършени плащания по договора за относимо,
допустимо и необходимо за разрешаване на процесния правен спор, поради което
доказателственото искане следва да бъде уважено. Поначало платежното нареждане и
разписка за платени суми са в държане на наредителя на сумата, поради което искането
да бъде задължен ответникът да ги представи с неблагоприятните от това последици,
следва да се отхвърли. С отговора на исковата молба ответникът представя препис от
процесния договор, погасителен план и СЕФ, поради което искането на ищеца за
задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК и в тази му част следва да се
отхвърли.
Искането на ищцата за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, следва да се отложи, като
следва да бъде преценено с оглед изпълнението или неизпълнението на задължението
по реда на чл. 190 ГПК на „СТИК - КРЕДИТ“ АД.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същата.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК „СТИК - КРЕДИТ“ АД в едноседмичен срок
от съобщението да представи по делото справка от счетоводството си за всички
извършени плащания по договор за потребителски кредит от разстояние № ****** г.,
от която да се установява как са отнесени плащанията по пера, като му УКАЗВА, че
непредставянето на документа може да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161
ГПК.
1
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на
ответника да представи разписки за платени суми, препис от процесния договор,
погасителен план и СЕФ.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцата за допускане изготвянето на
съдебно-счетоводна експертиза за отговор на поставените в исковата молба въпроси за
първото по делото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 20.06.2024 г.
от 10:10 ч., за когато да се призоват страните, на които да се изпрати препис от
настоящото определение, като ищцата се връчи и препис от отговора на исковата молба
и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане два кумулативно обективно съединени иска, както
следва: 1/ установителни искове с правно основание по чл.26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 146
ЗЗП вр. чл.143 ЗЗП за прогласяване на нищожност на неустойка за непредоставяне на
обезпечение, уговорена в чл. 29 от договор за потребителски кредит от разстояние №
****** г., сключен между страните, поради противоречие със закона, заобикаляне на
закона и накърняване на добрите нрави и 2/ осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 5 лева, частично от сумата от
121,50 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски
кредит от разстояние № ****** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
депозиране на исковата молба до погасяването.
Ищцата Н. Н. Н. твърди, че на 16.01.2023 г. сключила с ответното дружество
„СТИК - КРЕДИТ“ АД договор за кредит от разстояние № ******. По силата на
договора й била предоставена в заем парична сума в размер на 450 лв. за срок от 30
дни. Уговореният размер на годишна лихва бил 36 %, а годишният процент на
разходите – 42,58 %. Сочи, че общата сума, която следвало да върне на кредитора
възлизала в размер на 463,50 лева. В чл. 19 от договора било уговорено, че договорът
следва да бъде обезпечен чрез гарант, отговарящ на условията, посочени в ОУ или чрез
банкова гаранция в полза на дружеството – кредитор. Съгласно чл. 29 от договора,
потребителят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Уговорено било
неустойката да се заплаща разсрочено, заедно с погасителните вноски. Твърди се, че
ответникът начислил дължима неустойка в размер на 121,50 лева, тъй като ищцата не
изпълнила задължението си по чл. 19 от договора за представяне на обезпечение.
Общата сума, която следвало да върне на ответника възлизала в размер на 585 лева.
Сумата била заплатена от ищцата, като в нея била включена и начислената неустойка.
Излага съображения за недействителност на задължението за заплащане на неустойка.
Счита, че същата противоречи на закона и на добрите нрави, тъй като излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, като постига
единствено неоснователно обогатяване за кредитора. Намира, че с клаузата се стига и
до заобикаляне на закона, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя, кредиторът има право да начислява единствено лихва върху неплатената
сума за времето на забава. С процесната клауза се предвиждало още едно
допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. Счита, че в
нарушение на закона ответникът не е включил начислената неустойка в размера на
ГПР, като по този начин действителният размер надхвърлял допустимия максимален
такъв по 19, ал. 4 ЗПК. Отделно, въпреки че не предявява иск за нищожност на целия
договор, излага аргументи в подкрепа на това твърдение. Счита, че договорът е
нищожен поради неспазване на предвидената в закова форма, както и поради липса на
действително отразен съществен елемент – размера на ГПР. Намира, че уговорената
2
възнаградителна лихва е в прекомерно висок размер и противоречи на добрите нрави.
Сочи, че е заплатила на ответника сумата от 121,50 лева, представляваща недължимо
пратена сума, като претендира част от нея. Поради тези и останалите подробно
изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира
разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Счита, че договорът за заем е сключен съгласно изискванията на
ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като не са налице сочените от ищеца пороци. Намира, че не е
налице и частично недействителност на договора по отношение на атакуваните клауза,
касаеща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение. Намира, че
клаузата не излиза извън присъщите й функции. Сочи, че кредиторът имал правото и
да не претендира уговорената неустойка. Намира, че не е налице твърдяната от ищцата
изначална липса на възможност за осигуряване на поръчител, отговарящ на посочените
условия. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По установителните искове с правно основание по чл.26, ал.1, предл. 1, 2 и 3
ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП вр. чл. 143 ЗЗП:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит от разстояние № ****** г., в който е
уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение за кредитора в твърдения
размер, която договорна клауза противоречи на закона, води до неговото заобикаляне и
до накърняване на добрите нрави.
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 5 лева, частично от общо предадената на ответника сума от 121,50 лева.,
представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит от
разстояние № ****** г., без да е имало основание за извършване на престацията
/поради недействителност на уговорената между страните клауза/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит от разстояние № ****** г.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3