№ 234
гр. Пловдив , 13.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601481 по описа за 2021 година
С определение №28 от 09.06.2021г. по ЧНД№ 265/2021г Районен съд- Карлово е
отменил постановление на ТО-Карлово при Районна прокуратура гр.Пловдив, с което
на основание чл. 24, ал.1, т.1 НПК, вр.чл.15 от НК е било прекратено наказателно
производство по ДП № 496/2017г по описа на РУ на МВР Карлово. Досъдебното
производство се е водило за престъпление по чл.330, ал.1 от НК. В определението на
първостепенния съд се сочи, че са налице белези за извършване деяние по
непредпазливост, което изключва деянието да е случайно по смисъла на чл.15 от НК.
Срещу определението на Районен съд- Карлово е постъпил протест, в който се
излагат доводи и се цитира наказателно правна теория в подкрепа на твърдението на
прокурора за случайно деяние по чл.15 НК. Твърди се, че ръководителят на
проведените изпитвания не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните
последици, както и че не е носител на такова задължение да ги предвиди. Изтъква се,
че абстрактна възможност да настъпи пожар е винаги налице, поради което са били
взети мерки за осигуряване на противопожарна защита. Твърди се, още че за
ръководителя на изпитванията е било субективно невъзможно да предвиди, че след
като възникне пожарът, скоростта на вятъра рязко ще се усили. Иска се определението
на първостепенният съд да бъде отменено, а постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция намира депозирания протест за подаден в
законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект, поради което същия е
ДОПУСТИМ.
Разгледан по същество протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
1
От събраните доказателства в досъдебното производство се установява описаната
в определението на първостепенния съд фактическа обстановка, която настоящият
съдебен състав споделя. От същата е видно, че на 28.08.2017г на Открит изпитателен
полигон на „ВМЗ“ ЕАД в землището на * се провеждало изпитване на множество
изделия. Полигонът бил подсигурен с персонал за отцепление и с един ведомствен
противопожарен автомобил. При изпитванията станали две запалвания на различни
едно от друго места, поради което била извикана втора противопожарна кола, която
след овладяване на пожарите също останала на място. Било предвидено тестване на
неуправляем ракетен снаряд С-5КП, за които било известно, че температурата, която
се развивала при изтрела в бронеплочата била много висока. В 14.00ч скоростта на
вятъра била 3м/с, а температурата на въздуха 32,4гр. по Целзий. След обедната
почивка се пристъпило към тестването на снаряда С-5КП и след 6-7 изстрела
възникнало запалване. Стрелбите били прекратени. Пожарните екипи се насочили към
потушаване на пожара. Точно в този момент - около 14.30ч вятърът започнал да се
усилва още. Възникнали няколко огнища на пожара, които не могли да бъдат овладени.
На място били изпратени още два противопожарни автомобила. Последвал и сигнал на
тел.112, след което били изпратени още противопожарни автомобили, включително и
един военен. Пожарът бързо се разпрострял, за което способствали силният вятър,
посоката му и леснозапалимата растителност около полигона и в района му. В резултат
били опожарени 1 631 213 кв.м с треви, диворастящи храсти и дървета, лозови масиви,
малинови насаждения, овощни градини и други, с което били нанесени щети на
физически и юридически лица оценени общо на 2 843 758,40лв
При проверката на атакуваното определение на първоинстанционния съд,
въззивният съдебен състав намери същото за правилно и законосъобразно. Настоящият
съд споделя доводите, изложени в определението, към които добавя следното:
Случайно деяние, по смисъла на чл.15 от НК, представлява невиновно извършване
на общественоопасно деяние. Ако деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици, деянието няма да съставлява
престъпление, тъй като няма да е осъществено виновно.
Безспорен факт е възникването на пожара, който е причинил установените по
делото щети. Пожарът е възникнал в резултат на целенасочена човешка деятелност при
работа с взривни вещества/огнестрелни оръжия/ боеприпаси, която по своя характер е
източник на повишена опасност. Факт е и каква е била обстановката, при която тази
деятелност е осъществена- лятно време, в ранния следобед на деня, което предполага и
завишаване на дневните температури /30.2градуса в 14.00ч/, в обкръжението на суха,
леснозапалимата растителност, при появил се и усилващ се вятър, след като вече по-
рано същия ден са стартирали два пожара и след като е било известно, че при удара на
2
снаряд С-5КП в бронеплочата се развива много висока температура. Всички тези
обективни обстоятелства е следвало да бъдат съобразени от лицата, ръководили
изпитването, какво и от всяко друго лице имащо отношение по този въпрос.
За престъпленията по чл.330 -331 от НК не се изисква съобразяването на тези
обстоятелства да е предвидено в специални нормативни документи, възлагащи
подобни задължения. То произтича от общото правно задължение за всички граждани
да съобразяват деятелността си по начин, че да не извършват противоправно деяние и
да не допуснат действията им да доведат до настъпване на вредоносен резултат. Така
фактът, че според нормативните изисквания при изпитателните дейности на полигона е
следвало да се съобразява скоростта на вятъра да е под 7м/с, /която в случая е била
отчитана поради нуждата от преценка за точността на попадението/ не води до
отпадане на задължението същата да се съобразява по принцип, поради това, че
извършваните действия са източник на повишена опасност, за която скоростта /а и
посоката/ на вятъра е от съществено значение. Ръководителите на изпитателните
дейности, включително всяко друго лице с отношение към организацията на
тестванията, са били длъжни да предвидят на общо основание, че поради лятно време,
в ранния следобед на деня, което предполага и завишаване на дневните температури,
обкръжението на леснозапалимата растителност на широта територия, липсата на
обезопасяване срещу разпространението на пожари около самия полигон /видно от
фотоалбума към огледа на МП, е налице растителност до самата ограда/, при появил се
през деня и усилващ се вятър, след като вече по- рано същия ден са стартирали два
пожара и след като е било известно, че при удара на снаряд С-5КП в бронеплочата се
развива много висока температура и след предупрежденията за опасност от умерени до
силни пожари в общодостъпната прогноза за времето, е възможно настъпването на
пореден пожар, чието овладяване ще бъде съществено затруднено и ще доведе до
щети. Предвид характера на осъществявана дейност, за която изначално е известно, че
представлява източник на висока опасност от пожар, е следвало, не просто да се вземат
някакви мерки, а съответни на опасността такива, сред които и проверка на прогнозата,
която да даде сведения на ръководните лица, какво да очакват от времето същия ден. В
тази насока е и заключението на повторната комплексна пожаро тактическа и
метеорологична експертиза том 1, стр.151, сочеща разпространената по рано при
всички национални медии и известна прогноза за 28.08.2017г., както и справка от
НИМХ от 11.06.2018г, за умерено висока степен на готовност опасност от пожари,
според която са възможни умерени до силни пожари, трудни за овладяване от наземни
екипи, често налагащи използване на тежка екипировка. Поради това не може да се
приеме становището на прокурора, че ръководителят /или ръководителите/ на
изпитванията е разчитал на конкретни обективни обстоятелства, като е организирал
противопожарна защита от наличните там два автомобила. Видно от
предупрежденията това е било крайно недостатъчно и сочи, че с непрекратяването на
3
изпитванията се е разчитало именно на случайността.
От изложеното е видно, че ръководителите на дейността са могли да предвидят
настъпването на обществено опасните последици, като извършат съответни проверки и
съобразят описаните обективни обстоятелства. Задължението им за това произтича от
забраната да се извършват действия, които могат да се субсумират като престъпления.
Възможното нарушение на правилници, наредби и инструкции при работа с
взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси, по смисъла на чл.338 от НК също
следва да се прецени от страна на държавното обвинение. Анализ в тази насока в
постановлението на прокурора липса. Действително е изцяло прерогатив на прокурора
да прецени спрямо кои лица, какво обвинение да се повдигне. Това негово правомощие
е различно от задължението му да приложи правилно материалния закон, като при
преценката по чл.24, ал.1, т.1 от НПК- деянието не съставлява престъпление,
прокурорът дължи да извърши преценка дали фактите по делото не сочат изобщо
състав на престъпление, а не само този, за който това дело е било образувано.
По тези мотиви настоящият съдебен състав счита, че определението на
първоинстанционния съд за отмяна на постановлението на прокурора е правилно и
законосъобразно, а депозираният протест е неоснователен, поради което следва да бъде
оставен без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Пловдивски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №28 от 09.06.2021г. по ЧНД№ 265/2021г на
Районен съд-Карлово, с което е отменено постановление на ТО-Карлово при Районна
прокуратура гр.Пловдив за прекратяване на наказателно производство по ДП №
496/2017г по описа на РУ на МВР- Карлово.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4