Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на седми април
през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
При секретаря Ели
Гигова
И прокурора сложи за разглеждане
В.гр.д.№ 7262 по описа за 2020 г.
Докладвано от съдия Маркова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Подадена е въззивна
жалба от З. „У.“ АД, ищец пред СРС, срещу решение № 74791 от 22.04.2020 г.,
постановено от СРС, ГО, 165 състав по
гр.д.№ 21814 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена претенцията му по
чл.411, ал.1 КЗ. Излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения.
Въззивникът счита, че противно на приетото от СРС
от събраните по делото доказателства се установява механизма на ПТП. Неправилно
СРС не е кредитирал заключението на съдебно-автотехническата експертиза, която
била логична и обоснована. Протоколът за ПТП бил подписан двустранно. СРС
следвало да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност.
Сочи, че оспорването с отговора по исковата молба било бланкетно. Доказани били
всички предпоставки за уважаване на иска по чл.411 КЗ.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и
вместо това да се постанови друго, с което да бъде уважен изцяло предявеният
иск по чл.411 КЗ като главницата се присъди ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от З. „Б.И.“ АД, ответник пред СРС.
Излагат се доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така
постановеното съдебно решение. Счита, че не са налице предпоставките на чл.266 ГПК за допускане на свидетелски показания; такива не били поискани с исковата молба,
нито в хода на производството. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение
въззивникът е уведомен на 19.05. 2020 г.
Въззивната жалба е подадена
на 28.05.2020 г., т.е. същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от
обжалване- претенциите на ищеца са отхвърлени.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната
инстанция приема, че първоинстанционният
съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
По
доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че по делото бил представен двустранен протокол за ПТП, който, обаче,
бил подписан от лица, които не са страни по делото. Ответникът бил оспорил
механизма на ПТП, което означавало, че е оспорен и протокола за ПТП.
Заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото
съдебно-автотехническа експертиза не следвало да се кредитира, тъй като била
базирана на несигурни първични доказателствени източници. Следвало
представените частни свидетелстващи документи да бъдат потвърдени със
свидетелски показания или други доказателствени средства. Не били налице
предпоставките за уважаване на иска по чл.411, ал.1 КЗ, тъй като не било
доказано, че водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника,
е причинил виновно описаните в исковата молба, вреди.
Софийски
градски съд, действащ като
въззивна инстанция приема следното от фактическа и правна страна на спора:
Правилно СРС е приел, че за уважаване на иска по
чл.411, ал.1 КЗ следва да са налице предпоставките:
1-наличие на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и водача на увредения автомобил;
2- заплащане на щетите по този автомобил,
причинени от застрахователно събитие в рамките на покритието на застраховката;
3-противоправно поведение на водач – предизвикване
на ПТП, причинило вреди на застрахования при ищеца автомобил;
4- причинно-следствена връзка между вредите и ПТП;
5-валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по договор, сключен между причинилия ПТП водач и ответника.
Изводът на СРС за
недоказаност на тези предпоставки, обаче, е неправилен, защото:
Видно от отговора по исковата молба ответникът в
срока по чл.131 ГПК е оспорил размера на вредите, твърди се, че уврежданията са
на стойност 1654,45 лв., а не претендирания размер от 2216,90 лв. Направено е
възражение за съпричиняване. Оспорена е причинно следствената връзка между
щетите по МПС и твърдения механизъм на ПТП.
Основателен е довода на въззивника, че оспорването
по отношение на механизма на ПТП е бланкетно. Никъде в отговора по исковата
молба, чието съдържание е по-малко от половин страница, не се навежда
възражение, че застрахования при ответника водач няма вина за ПТП /виж л.43 по
делото пред СРС/.
В заключението си по допуснатата, изслушана и
приета по делото /пред СРС/ съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице С.е
посочил, че е изготвил експертизата освен въз основа на двустранния протокол за
ПТП, както и заведената пред ищеца щета № 18119000123/2018 г. Въз основа на
тези писмени доказателства вещото лице е достигнало до извода, че механизмът на
ПТП е следният: на 30.03.2018 г. водачът на МПС марка БМВ, рег.№ ******се е
движил по бул.“Евлоги и Христо Георгиева“, предприема маневра за промяна в
лентите на движение като не пропуска попътно движещия се МПС марка „Тойота“,
рег. № ******и реализира ПТП със същия. След обследване на представените по
делото документи, вещото лице достига до извода, че щетите при ПТП върху МПС
марка „Тойота“, застраховано при ищеца, се намират в причинно-следствена връзка
с механизма на получаването им при конкретното ПТП, виж л.61 по делото пред
СРС.
При изслушването си в о.с.з., състояло се на
04.12.2019 г. вещото лице е посочило, че „Не съществуват други доказателства по
делото, от които да се направи друг извод за механизма на ПТП“. Видно от
протокола, съставен за извършените от съда и страните в това о.с.з. процесуални
действия от съда и страните, нито една страна не е оспорила заключението на
вещото лице.
Въззивната инстанция намира за недоказано
наведеното от ответника /пред СРС/ възражение за съпричиняване на ПТП от
водача, застрахован при ищцовото дружество /въззивник пред настоящата
инстанция/.
Видно от приетия по делото протокол за ПТП, л.9
пред СРС/, водачката на МПС марка БМВ, застрахован при ответника, изрично е
посочила „виновна“ в графа 14 „Забележки“. Същата е отнела предимството на
водача на МПС марка Тойота, застрахован при ищеца. Обстоятелството, че
съставителите на този двустранно подписан протокол не са страни по делото, не
води до извода, че протокола за ПТП не следва да бъде кредитиран като
доказателства.
Както и самият първоинстанционен съд е посочил в
мотивите си „вината на водача се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД“.
В случая е налице изрично признание от водачката,
застрахована при ответното дружество, за неизгоден за нея факт.
Стойността на описаните щети по процесното МПС по
пазарни цени възлиза на 2201, 90 лв., а с включени ликвидационни разноски
2216,90 /л.62/.
Относно
ликвидационните разноски:
Същите представляват разход на застрахователя за
изготвяне на щетата по определяне на дължимото на застрахования обезщетение.
Затова и независимо, че не се плащат на застрахования, при предявен иск по
чл.411 КЗ подлежат на възстановяване от застрахователя на виновния за ПТП,
водач.
Видно от отговора на вещото лице на въпрос № 3,
сумата в размер на 15 лв. е в рамките на обичайните ликвидационни разноски.
При това положение обжалваното решение в частта, в която е приет за неоснователен иска по
чл.411, ал.1 КЗ е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено; вместо това ще бъде
постановено друго, с което ответника ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата
в размер на 2216,90 лв.
Главницата ще следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –16.04.2019 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
На ищеца разноски се
следват в пълен размер и такива са направени в размер на
90 лв.- държавна такса, 441,60 лв./с ДДС/-адв.възнаграждение и 250
лв.-депозит за САТЕ. Затова и ще му бъдат присъдени такива в общ размер на 781,60 лв.
При този изход на спора на ответника разноски не се следват. Затова
и решението на СРС в частта, в която в полза на ответника са присъдени разноски
ще следва да бъде отменено.
Във въззивното обжалване:
На въззивника с оглед изхода на спора разноски се следват. Такива са направени – 44,34
лв.-държавна такса и 441,60 лв.-адв.възнаграждение/с ДДС/. Или разноски в общ размер на 485,94 лв.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Чистата сума на
адв.възнаграждение е в размер на 368 лв. и е в рамките на минималния размер по
чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адв.възнаграждения.
На въззиваемата страна разноски не се следват.
Водим от гореизложеното,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 74791 от 22.04.2020 г., постановено от СРС, ГО, 165 състав по гр.д.№ 21814 по описа за
2019 г., изцяло
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК ******, съдебен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на З. „У.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.411, ал.1 КЗ, сумата в
размер на 2216,90 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от З. „У.“
АД застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за нанесени вреди на МПС
марка „Тойота“ водел РАВ 4 с ДК № ******при ПТП, настъпило на 30.03.2018 г.,
вследствие на виновно противоправно поведение на застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност“ при З. „Б.И.“ АД,
ЕИК ******, водач на МПС марка „БМВ“ с ДК № СА 4812 ТВ, по щета 18119000123/2018
г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска –16.04.2019 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, съдебен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на З. „У.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, сумата в размер на 781,60
лв.- разноски пред първата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******,
съдебен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на З.
„У.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 485,94 лв.- разноски пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
.