РЕШЕНИЕ
№ ……………../07.06.2021 г.
гр. Велики Преслав
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание,
проведено на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря Марияна Василева,
като
разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 342 по описа за 2020 г. по описа на съда,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Райфайзенбанк“ АД срещу Ц.Я.Д., обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от
ГПК , вр. чл.430 ТЗ, вр.чл. 79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 490.03 лв. -главница по
Договор за отпускане на студентски кредит, сключен на 09.10.2014г. ; 12.70 лв - възнаградителна лихва за периода от 05.07.2019
г. до 27.11.2019г.; 04.19 лв. наказателна лихва
за периода от 05.08.2019г. до 18.12.2019г,
ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 20.12.2019 до окончателното
погасяване на дълга.
Ищецът твърди, че на 09.10.2014г., е
сключен с ответника по делото, в качеството на кредитополучател, Договор за
отпускане на студентски кредит в размер на 1440 лева, с
цел заплащане на 8 такси за обучение, всяка от които в размер на 180,00 лева, с краен срок за погасяване
- 05.09.2021 г. Уговорена
била възнаградителна лихва в размер на 7 %. Страните договорили също
наказателна лихва при забавено плащане. Кредитът следвало да се погаси при ползване на гратисен период от 57 месеца, считано от датата на
сключване на Договора - до 05.07.2019 г. на 26 равни месечни вноски, дължими на
5-то число на съответния месец, считано от 05.08.2019 до 05.09.2021 г. На датите на падеж от 05.08.2019
г. до 5.11.2019
г. ответникът не заплатил дължимите вноски към
банката в необходимия размер, предвид и което банката
упражнила правото си съгласно договора да се обяви изцяло в
предсрочно изискуем целия ползван кредит, като изпратила уведомление
на ответника с писмо от 05.11.2019
г. за обявяване на предсрочна изискуемост на усвоения и непогасен остатък от
кредита, връчено редовно на адресата. По същество искането към съда е да признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца горепосочените
суми. При условията на
евентуалност, се иска в случай че така предявеният установителен иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 20.12.2019 г.,
да се приеме, че подадената
искова молба служи като покана за изпълнение, от който момент длъжникът изпада
в забава и че е предявен
осъдителен иск за заплащане на посочените суми, представляващи изискуеми
вземания по Договора за студентски кредит. Претендират
се и разноски.
В срока по реда на
чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез особен представител - адв. З., която оспорва исковете
по основание и размер. Прави възражение, че от отпуснатия кредит ответницата е усвоила само 360лв. / на
10.10.2014.г -180лв и на 27.02.2015г-180 лв/, като е следвало да й бъде
представен погасителен план /съгласно чл.4.7 от Договора/, видно от който да се
установи кога е следвало да бъде заплатена първата дължима вноска след изтичането
на гратисния период.Сочи се, че изявлението на банката
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита не е връчено на ответницата
поради което и не може да се приеме че вземането е станало изискуемо. Изтъква се и недопустимост на съединяване на установителна
с осъдителна претенция в условията на евентуалност. Сочи се, че исковете претенции като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
В
проведеното по делото на 26.04.2021
г. открито съдебно заседание ищецът депозира нарочна молба, в която поддържа
становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени
изцяло.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител – адв. З.,
преупълномощила адв.Г., поддържа становище за неоснователност на
исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Сочи, че видно от събраните по делото
доказателства, безспорно се установява, че сумата на кредита е 360 лв; датата на падежа все още не е настъпил; няма
направен нов погасителен план; не е доказан размерът нито на главницата, нито
на лихвата; че не може да се приеме обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, доколкото приложеното писмо не удостоверява получаването от ответника.
Възразява за прекомерност над минимално определения размер на исканите разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед № 1/02.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 911/2019 г. по описа на Районен съд –Велики
Преслав, е разпоредено длъжникът Ц.Я.Д. да заплати
сумата от 70,66 лв., представляваща изискуема главница с настъпил
падеж по Договор за отпускане на студентски кредит №1409300884120825,
сключен на 09.10.2014 г. между длъжника и „Райфайзенбанк“ЕАД, формирана по
месечни погасителни вноски с падеж от 05.08.2019 г. до 05.11.2019 г.; сумата от
419,37 лв. - предсрочно изискуема главница с настъпила предсрочна изискуемост
на 28.11.2019 г.; сумата от 12,70 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 05.07.2019г. до 27.11.2019
г.; сумата от 4,19 лв. – изискуема наказателна лихва за периода от 05.08.2019
г. до 18.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 20.12.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
По делото не е
спорно, а и от представените към исковата молба писмени доказателства се
установява, че на
09.10.2014г. между Райфайзенбанк/България/“ АД и Ц.Я.Д.
е сключен Договор за отпускане на
студентски кредит в размер на 1440 лева, с
цел заплащане на 8 такси за обучение, всяка - в размер на 180,00 лева, с краен срок за погасяване
- 05.09.2021 г.
Съгласно договора била уговорена възнаградителна лихва в размер на 7
%. и наказателна лихва при забавено плащане.
Кредитът следвало да бъде погасен след гратисен период от 57 месеца, считано от датата на сключване на
Договора - до 05.07.2019 г. на 26 равни месечни вноски, дължими на 5-то число
на съответния месец, считано от 05.08.2019 до 05.09.2021 г.
На 10.10.2014г. и на 27.02.2015г., по кредита били
усвоени сумите от по 180,00 лв. – общо 360 лв. преведени на учебното заведение
- Стопанска академия „Димитър Ценов“ – гр.Свищов.
По делото е
представен погасителен план към Договор за
студентски кредит от 09.10.2014 г., който погасителен
план е подписан от представител на ищеца, както и от ответника. Видно от същия
датата, на която ищецът е следвало да заплати първата вноска по кредита била 05.11.2014
г.
Не е
спорно липсата на извършени плащания по кредита от страна на ответника, както и
изпратено му уведомление - с писмо от 05.11.2019
г. за обявяване на предсрочна изискуемост на усвоения и непогасен кредит, като видно от представена по делото
обратна разписка на невръченото съобщение, на същото е удостоверено, че
пратката не е потърсена от получателя.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено. От него се установява, че по кредита са
усвоени - на 10.10.2014г. и на
27.02.2015г., сумите от по 180,00 лв. – общо 360 лв, като към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 20.12.2019 г. са налице просрочени
задължения. Общият размер на задълженията е 506,92 лева, от
които: 490,03 лв главница – непогасена с настъпил падеж, в размер на 70,66 лева
и предсрочно изскуема - в размер на 419,37. Вещото лице сочи , че
редовната лихва е в размер на 12,70 лева, а наказателната лихва в размер
на 10% е 4,19 лв., определена върху просрочени незаплатени погасителни вноски
за главница за периода до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнание – 20.12.2019 г.
Предвид така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По настоящото дело е
приобщено гр.дело 911/2019 г. по
описа на РС-Велики Преслав, от
което е видно, че в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу
ответника за сумите, предмет на установителните искове, като заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковата
молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Предявените искове намират
правното си основание в разпоредбите на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 430 ТЗ, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове са
с правно основание чл.430 от ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
За да бъдат уважени
исковите претенции, е необходимо ищецът да докаже дължимостта на
сумата по заповедта за изпълнение, а именно наличието на действително
правоотношение по договор за банков кредит между Райфайзенбанк/България/“ АД и Ц.Я.Д., по силата на който кредиторът
предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а
потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и
условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя
уговорената сума; кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите;
индивидуалното договаряне на условията по договора; осъществяването на всички
уговорени обективни предпоставки, въз основа на които е възникнало правото на
кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, и уведомяването на ответника
за това, както и размера на всяко от претендираните вземания.
Между страните по делото е възникнало
валидно правоотношение по договор за Договор за студентски кредит от 09.10.2014 г. Извън съмнение е и
обстоятелството, че сумата от 360 лева по кредита е усвоена, което се доказва от заключението
по ССчЕ. В този
смисъл за кредитополучателя е възникнало задължението да върне сумата по
кредита в уговорения срок.
В конкретния случай, към договора
за кредит е приложен и погасителен план, който посочва дължимите плащания,
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска при изплащане на договорената сума по кредита,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, като в този смисъл същият е съставен съгласно изискванията на закона и
отразената в него информация е достатъчно ясна и подробна, така щото липсата на
изтъкнатия във възражението на ответника посочен в чл.4.7 от Договора
погасителен план след изтичане на гратисния период като последица довел до
неяснота за това кога и колко следва да
бъде заплатено от ответника да не може да бъде споделено.
Във връзка с наличието на
забава в плащането на дължимите от ответната страна погасителни вноски
съобразно постигнатите между страните уговорки ищецът се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост на кредита при условията на чл. 6.2 от договора, а
именно при допусната забава в плащанията на три последователни месечни вноски.
Съдът намира, че в
настоящия случай не е доказано обстоятелството по обявяване на процесния кредит
за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Според задължителните
указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, обусловено от наличието на две кумулативни
предпоставки: обективния факт на неплащането и упражненото от банката право да
обяви кредита за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от
момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който
момент следва да предхожда по време сезирането на заповедния съд. В мотивите на
Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК
на ВКС са изложени съображения, че решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене, което „задължава съда да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за
спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват“. Прието е, че
при преценката за основателността на иска следва да бъде
съобразено материалноправното положение към деня на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция, а не към датата на предявяване на
иска, поради което съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Съдът,
разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл. 415, ал.
1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
тъй като моментът, към който се установява съществуването на вземането, е
моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес. При предявен
осъдителен иск по общия ред с твърдение в исковата молба за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, но действително обявена предсрочна
изискуемост в хода на исковото производство, този факт следва да бъде взет
предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Целта на заповедното производство,
продължение на което е производството по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал.
1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора. Положението на
кредитора не следва да бъде по-неблагоприятно вследствие инициирането на
заповедно производство, отколкото ако е предявен осъдителен иск за вземането по
общия ред. Тълкувателно решение№ 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г.
на ОСГТК на ВКС не разглежда хипотезата, когато предсрочната изискуемост е
обявена на длъжника в хода на исковото производство. Обявяването на кредита
за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство,
образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен като
приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни
последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на
това потестативно право на банката и в този смисъл настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство
представлява факт от значение за съществуването
на претендираното право на вземане за главница
и възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Ако в исковото производство по реда на чл. 415,
ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск
е установителен или осъдителен, бъде установено,
че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно
изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но
упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се
отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата
молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство
представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от
съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките
на претендираните суми. В този смисъл решение № 10 от 25.02.2020 г.
по т. д. № 16/2019 г. на 2 ТО, решение №
193 от 10.04.2020 г. по т. д. № 3092/2018 г. на 2 ТО; решение № 147 от
26.01.2021 г. по т. д. № 2256/2019 г. на 2 ТО.С решение №10 от 25.02.2020 г. по
т.д.№16/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
По изложените
съображения съдът като съобрази събраните по делото доказателства и съдържащото
се изявление в исковата молба, следва изводът, че предсрочната изискуемост на
кредита се счита обявена с връчването на препис от исковата молба на ответника
по делото на 26.10.2020 г., доколкото доказателства за
настъпила такава преди датата на предявяване на иска не са ангажирани
от ищцовата страна. Представеното по делото уведомление с Изх.№
001-87180 от 05.11.2019 г., доставено на адреса на ответника и с посочено в
съобщението от 28.11.2019 г. до банката за същото, че не е потърсено не удостоверяват надлежно връчване на
уведомление за предсрочна изискуемост, поради което не може да се вземе
предвид.
Защитата, която се осъществява от
назначения по делото в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител осигурява защита
на страна по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Особеният представител
може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е
необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК, и съответно той се явява и надлежен
адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно,
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем е
надлежно извършено чрез връчване на исковата молба на особения представител. В
този смисъл решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. по описа на
първо т. о. на ВКС.
Предвид достигнатия извод от съда, че
предсрочната изискуемост е обявена в хода на исковото производство, образувано
по реда на чл. 422 ГПК, с връчване на препис от исковата
молба и при съобразяване липсата на извършени плащания от страна на ответника и
на приетото по делото заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза,
следва изводът за основателност на исковата претенция за претендираната
главница и договорна лихва, като предвид недопустимостта
съдът да се произнася извън заявените от ищеца рамки, то следва да се
уважат претенциите в така заявените размери. Върху дължимата главница следва да
се присъди и законна лихва.
В рамките на служебния контрол за
евентуално наличие на неравноправни клаузи в договора, следва да се отбележи,
че от съдържанието на договора
се установява, че страните са уговорили и фиксирана годишна промоционална лихва, като съдът не констатира
нарушение на императивна разпоредба в тази връзка. Следователно клаузата за посочената договорна лихва е валидна и искът за същата е
основателен.
Съдът намира, че следва да бъде уважена и
претенцията за наказателна лихва върху просрочените неплатени погасителни
вноски за главница, за периода от 05.08.2019 г. до 18.12.2019 г. в така претендираните размери от 4,19 лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответната страна дължи сумата 490.03 лв. -главница по Договор за
отпускане на студентски кредит, сключен на 09.10.2014г. ; 12.70 лв - възнаградителна
лихва за периода от 05.07.2019 г. до 27.11.2019г.; 04.19 лв. наказателна лихва за периода от 05.08.2019г. до 18.12.2019г, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 20.12.2019 г. до окончателното погасяване на дълга.
Доказателства за погасяване
на претендираните парични притезания не са ангажирани от
ответната страна, поради което предявените искове следва да бъдат уважени
изцяло в посочените размери, с оглед недопустимост за произнасяне извън тях.
Предвид несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие
за разглеждане на евентуално съединените осъдителни искове съдът не дължи
произнасяне досежно същите.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на
делото и предвид направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените в настоящото производство разноски.
По
делото са представени доказателства за извършени разноски за заплатена държавна такса -150 лв., за депозит за вещо лице 250 лв., 600лв. за депозит за особен представител. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв.,
срещу размера на който, ответникът е релевирал възражение за прекомерност. В съответствие с разпоредбата на чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 ГПК съдът
намира, че дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено в
размер
на
150,00 лв.
Ето
защо при даказани
разходи в общ размер
на 1150 лв., същите следва да бъдат възложени в
тежест на ответника.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.
12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с
издадената заповед за незабавно изпълнение в размер на 75 лв. (25 лв. за
заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение).
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Ц.Я.Д. с ЕГН ********** , с адрес *** дължи на ищеца „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** следните
суми: сумата от 490.03 лева /четиристотин и
деветдесет лева и три стотинки/ -главница по Договор за
отпускане на студентски кредит, сключен на 09.10.2014г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до
съда - 20.12.2019 до окончателното погасяване на дълга; сумата
от 12.70 лева
/дванадесет лева и седемдесет стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 05.07.2019
г. до 27.11.2019г., както и семата от 4.19 лева
/четири лева и деветнадесет стотинки/наказателна лихва за
периода от 05.08.2019г. до 18.12.2019г, които суми са предмет на
Заповед №1/02.01.2020 г. за
изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК , издадена по ч.гр.дело 911/2019 г. по
описа на РС-Велики Преслав на основание чл. 422, ал.1 от
ГПК , вр. чл.430 ТЗ, вр.чл. 79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД .
ОСЪЖДА Ц.Я.Д.
с ЕГН ********** , с адрес ***, да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1150.00лв. (хиляда
сто и петдесет лева), представляваща сторени в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 75,00 лв. (седемдесет
и пет лева), представляваща сторени в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: