Решение по КНАХД №262/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин против решение № 158 / 13.06.2025г. по АНД № 475/2025г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № 05 - 2400225 от 14.02.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на ответника по жалбата е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.416,ал.5, вр. с чл.415,ал.1 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС не е съобразил всички събрани доказателства по делото. Иска се да бъде отменено решението на ВРС и съответно потвърдено НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Ответната по делото страна – „Аква Темпус“ ООД, гр.София, чрез управителя си Ц. О., оспорва касационната жалба и моли съда да не я уважава, тъй като обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Молят за присъждане на разноски, съгласно представен списък, представляващи пътните такива.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение , че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства , преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност , доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата , Административният съд прие за установено следното :

Жалбата , като подадена в срока , е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си , същата е неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

Безспорно се установява, че на 11.12.2023г, 12.12.2023г., 20.12.2023г., 09.01.2024г., 11.01.2024г., 12.01.2024г. и 15.01.2024г. е извършена проверка от органите на ДИТ - Видин, с предмет спазване на трудовото законодателство на място, на обект : Реконструкция на канализационен колектор № II от РШ 138 до КПС I, гр.Видин и по документи на дружеството – касатор. Били установени нарушения на трудовото законодателство. Изготвен бил протокол за осъществената проверка № ПР2347765 / 15.01.2024г., в който са описани установените нарушения и са дадени предписания със срок за изпълнението им. В т.7 работодателя не е осигурил запознаването на работещите и на другите лица, намиращи се на строителната площадка на обекта с плановете по чл. 10, т. 4 - планове за предотвратяване и ликвидиране на пожари и аварии за евакуация на работещите и на намиращите се на строителната площадка съгласно изискванията на чл.17, т.1 от (обн. ДВ. Бр. 37/04 г.) Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни монтажни работи. Извършилите проверката възприели, че по този начин работодателят „Аква Темпус“ ООД не е изпълнил даденото задължително предписание под номер 7 от протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2347765/15.01.2024 г. и срок за изпълнение 19.01.2024 г.На 05.11.2024г. и 06.11.2024г. е извършена последваща проверка по документи във връзка с изпълнение на дадените предписания, при която е прието, че даденото предписание по т.7 не е било надлежно изпълнено в указания срок до 19.01.2024г.

На 19.12.2024г. органите на ДИТ - Видин приели, че е налице нарушение на чл.415, ал.1 от КТ и съставили АУАН № 05 - 24002255/ 19.12.2024г., който бил връчен лично на управителя. Последната, при връчването, вписала възражения във връзка с констатациите в АУАН, като са описани действията, които са били предприети във връзка с изпълнение на даденото предписание, както и че то е изпълнено. Възражение срещу съставения АУАН е постъпило и в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН, а именно с вх.№ 25008435/ 23.01.2025г. Към възражението са приложени и доказателства за изпълнението на т.7 от дадените предписания.

Наказващият орган не кредитирал възраженията на нарушителя и издал атакуваното НП, с което му наложил имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Районният съд преценил, че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но от обективна страна не е осъществен състава на нарушението по чл.415,ал.1 от КТ.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е отменил НП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е незаконосъобразно. Районен съд - Видин е направил правилна преценка на доказателствата по делото, като приетата фактическа обстановка се основава на тях.

Правилно районния съд е приел, че от страна на дружеството не е извършено твърдяното нарушение.

Както в АУАН, така и в НП се сочи, че от страна на дружеството не са изпълнили даденото им задължително предписание по т.7 от протокола за извършена проверка от 15.01.2024г. със срок за изпълнение до 19.01.2024г.

Представените писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, както и събраните гласни такива пред ВРС установяват, че дадените предписания и по – конкретно тези в т.7 от протокола за проверка от 15.01.2024г., са изпълнени. Видно от приложените доказателства е, че актуализираните документи – Вътрешни правила за работна заплата и Правилника за вътрешния трудов ред, включително и плановете за безопасност и здраве, са били изпратени на служител в дружеството на 18.01.2024г., по ел. поща, като от същия е видна датата, на която са изпратени. Описаните документи са били изпратени и на други служители, отново на имейл. Междувременно на 17.01.2024г. е издадена и заповед, с която се задължават техническите ръководители на обекта да запознаят работниците и служителите с издадените документи. Освен това въпросните правилници са били изпратени по имейл на свид. Н., която ги е разпечатала и ги е поставила на табло, в базата на дружеството в гр.Видин, до което табло имат достъп всички работници и служители на обекта. От своя страна техническите ръководители на обекта са извършвали ежедневен инструктаж на работниците, като освен това са ги запознали и с въпросните правилници и планове за предотвратяване и ликвидидиране на пожари и аварии и за евакуация на работниците и намиращите се на строителната площадка. Не на последно място съгласно чл.17, т.1 и т.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни монтажни работи. Строителят осигурява:1. запознаването на работещите и на другите лица, намиращи се на строителната площадка, с плановете по чл. 10, т. 4; 2. поставянето на плановете по т. 1 на видни и достъпни места, от доказателствата по делото е видно, че на информационното табло в сградата стопанисвана по договор за наем от фирмата ответник има поставено информационно табло, а на него са закачени плановете. Това безспорно е видно и достъпно място.

Според разпоредбата на чл.127,ал.1,т.5 от КТ работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред, с вътрешните правила за работната заплата и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд. По делото не е спорно, че работодателят е предоставил на работниците и служителите въпросните правилници и планове, които са и постоянно на тяхно разположение, с оглед мястото на което са поставени. Спорен е моментът на предоставянето на същите, а именно дали е преди 19.01.2024г. или след това, с оглед изпълнение на дадените предписания. Според настоящия състав, по делото са събрани достатъчно доказателства, които са били предоставени и на наказващия орган, по административнонаказателната преписка, че работниците и служителите са били запознати с процесните планове за предотвратяване и ликвидация на пожари, от определените за това лица в дружеството – техните технически ръководители, както и са били поставени на таблото в базата на дружеството, до което табло всички имат достъп по всяко време. Действително работниците и служителите не са били запознати с тези правилници срещу подпис, но са налице достатъчно доказателства за запознаването им.

При това положение според съда не е било извършено твърдяното нарушение, както правилно е прието и от ВРС. В КТ не е определен ред за запознаване с планове за предотвратяване и ликвидация на пожари. Всеки работодател може сам да определи начина на запознаване с конкретните правила и планове. Извършвайки последното и запознавайки работниците и служителите с тези правила той е изпълнил и законовите си задължения, които безспорно са свързани с осигуряването на работниците или служителите нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение и безопасни условия на труд.

Предвид горното се оказва, че дружеството, в качеството си на работодател не е извършило вмененото му нарушение на чл.415,ал.1 от КТ, поради което и не следва да носи отговорността предвидена в този текст. Наложената имуществена санкция по посочения текст е незаконосъобразно наложена.

Касационният състав напълно споделя мотивите на районния съд, с които е приел за незаконосъобразно издадено процесното НП. За да достигне до този извод съдът е подложил на съвкупен анализ приобщените писмени и гласни доказателства. С касационната жалба не се навеждат нови основания, които да не са коментирани от решаващия състав на РС – Видин, поради което съображенията по наведените и в двете инстанции възражения, с които те са приети за неоснователни, не следва да се преповтарят.

От въззивната инстанция са цитирани конкретните разпоредби на действащата нормативна уредба, като е обсъдено подробно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон, в производството пред наказващия орган.

Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба относно неправилността на решението на ВРС. От една страна при постановяване на решението си ВРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка, като е съобразил изводите си със събраните по делото доказателства. По делото липсват доказателства в подкрепа на твърдението на наказващия орган за извършване на нарушението, каквито се твърди в касационната жалба, че съществуват и го доказват по категоричен начин. ВРС е обсъдил възраженията на страните, както и събраните доказателства и е достигнал до правилния извод, че твърдяното нарушение не е извършено. Последното обосновава извод за незаконосъобразността на НП и съответно правилността на решението на районния съд.

В този смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба относно правилността на НП и безспорното доказване на нарушението.

Според Административния съд посочените по – горе доводи са достатъчни за оставяне в сила на решението на ВРС, с което е постановена отмяната на НП, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143 от АПК искането на ответника по касация за присъждане на разноски е своевременно направено, с оглед разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН, но неоснователно. Пред настоящата инстанция се претендират разноските, направени от управителя на дружеството във връзка с явяването му по делото и изразяващи се в стойността на горивото за маршрута София – Видин – София, удостоверени с приложени фактури от бензиностанции, издадени на името на дружеството.

Според настоящия съдебен състав обаче такива разноски не се дължат. По принцип според съда разноски, представляващи такива за пътни разходи не могат да се присъждат на страните. Разходът за пътуване на страна или на процесуален представител на страната, респ. адвокат, ю.к. и пр. не съставлява съдебноделоводни разноски по делото и не може да се претендира на основание чл.143 (в този смисъл съдебната практика, напр. решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о. на ВКС). При липсата на легално определение на понятието, граматическото и логическо тълкуване на чл.63,ал.3 от ЗАНН и чл. 143 от АПК и чл. 78 и сл. ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, налагат извод, че под „разноски“ в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за представителство в процеса). Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита. Фактическите действия на страните по събиране на доказателствата, които да представят по делото, командировки, пътни разноски и пр. не представляват такива разноски. Заплащането на разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд също е извън обхвата на отговорността за разноски. В този смисъл и според съда това искане се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК , Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 158 / 13.06.2025г. по АНД № 475/2025г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № 05 - 2400225 от 14.02.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на ответника по жалбата е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.416,ал.5, вр. с чл.415,ал.1 от КТ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Аква Темпус” ООД, гр.София за присъждане на разноски, като неоснователно.

Решението не подлежи на обжалване.