Р Е
Ш Е Н
И Е № 156
С. 12 октомври 2020 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
С.ският районен съд, Іви състав в публично съдебно заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ
ПАВЛОВ
при секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр. дело № 1116
по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от Застрахователно дружество „Б.И.” АД, с която се твърди,че
ответникът на 6-ти май 2015 година в района на град С., управлявайки МПС „Ф П”,
с рег. № ******** виновно е реализирал ПТП с друго МПС, като му е причинил
имуществени вреди. По силата на задължителна застраховка гражданска
отговорност в застрахователното
дружество „Б.И.” АД, със застрахователна полица посочена в исковата молба,
ищцовото дружество заплатило застрахователно обезщетение в размер на 3370,20
лева на собственика на увредения автомобил. Водачът на застрахования при
ищцовото дружество по задължителна застраховка гражданска отговорност,
автомобил бил без свидетелство за правоуправление, поради което на основание
чл. 274 от Кодекса за застраховането – отм., ищецът претендира да получи
платеното застрахователно обезщетение.
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 274 от Кодекса на застраховането –
отм., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3385,20 лева,
заплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски от 15
лева, както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата
846,11 лева обезщетение за забавено изпълнение за времето от 28 юли 2016 година
до 15 януари 2019 година.
От
ответника не е постъпил отговор на исковата молба. В съдебно заседание
ответникът редовно призован не се явява и не взема становище по предявения иск.
Не оспорва никое от обстоятелствата на които се основава иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства прие следното:
На
06. 05. 2015 година на път ІІ-82 С. посока към С., в района на бензиностанция В.
е реализирано ПТП с участието на МПС – „Ф
П” с рег. № ********, управлявано от ответника И.С.М. и МПС „М” с рег. № ********,
управлявано от М.Ц.Т..
Посоченото реализирало се на 06. 05. 2015
година пътно транспортно произшествие ПТП е виновно причинено от ответника И.С.М.,
който като извършвал маневра ляв завой за отклоняване в ляво удря минаващото от
лявата му страна МПС „М” с рег. № ********, управлявано от М.Ц.Т.. Това се
потвърждава от представения и приложен по делото протокол за ПТП, съставен от
органите на КАТ.
Участвувалото
в ПТП МПС – „Ф П” с рег. № ********, управлявано от ответника И.С.М. е било
застраховано по застраховка „Гражданска отговорност” в ЗД „Б.И.” АД със
застрахователна полица № 02114002601016, който договор за застраховка е бил
валиден и действащ при настъпване на проценното ПТП на 06. 05. 2015 година.
В
ищцовото застрахователно дружество е заведена щета под № 150100022940. След
направената оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 3370, 20 лева на собственика на увредения при ПТП автомобил МПС „М” с
рег. № ********.
Ответникът
И.С.М. е причинил процесното ПТП като е управлявал без свидетелство за
управление на МПС и по силата на чл. 274 ал. 2 от отменения вече, но приложим
за случая КЗ отм. ищецът има право да получи от ответника заплатеното
застрахователно обезщетение. С приложеното по делото в препис писмо ищцовото
застрахователно дружество уведомило ответника и го поканило доброволно да
заплати дължимото от него заплатено от ищеца застрахователно обезщетение, при
положение че ищецът е встъпил в правата на кредитора срещу ответника И.С.М.
като пряк причинител на вредата.
Ищецът основава претенцията си на
разпоредбата на чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.), който предвижда, че
застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето,
управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.
В разглеждания случай по делото е
безспорно установено, че между ищеца ЗД „Б.И.” АД и собственика на увреденото
при ПТП МПС„М” с рег. № ******** е имало сключена застраховка "Гражданска
отговорност" по полица №, 02114002601016, който договор
за застраховка е бил валиден и действащ при настъпване на проценното ПТП на 06.
05. 2015 година Според протокола за ПТП,
кредитиран от съда причина за ПТП е осъществена от ответника И.С.М. неправилна
маневра наляво, при която ответникът отклонявайки наляво управляваното от него
МПС, при това без СУМПС удря МПС„М” с рег. № ********,
собственост на „К.И.” ООД и причинява имуществени вреди на това МПС, визирани
неизчерпателно в протокола за ПТП.
От представените по делото
писмени доказателства е видно, че за обезщетяване на причинените вреди при
процесното ПТП по искане на уреденото лице е била образувана щета № 150100022940 в ищцовото
застрахователно дружество дружество, като на „К.И.”
ООД като собственика на увредения
при ПТП лек автомобил „М” с рег. № ******** е изплатено обезщетение в размер на 3370, 20 лева лв.
Застрахователят е направил обичайни разноски за определяне на обезщетението в
размер на 15 лв.
В
тежест на ищеца е да докаже и от събраните по делото доказателства се установява
по безспорен начин настъпването на твърдяното ПТП по вина на ответника, вредата
и нейния размер, причинната връзка между вредата и деянието на ответника и
противоправността на деянието му. Доказване се и обстоятелството, че ищецът е
бил застраховател по задължителна застраховка „гражданска отговорност”, както
обстоятелството, че ответникът, виновно причинил ПТП е бил без свидетелство за
управление на МПС. Доказва се по безспорен начин по делото и факта на
изплащането на обезщетение в посочения размер в полза на увредения, а се
установява от съда и размера на мораторната лихва за посочения период.
Ответникът И.С.М. не е оспорил
никой от всички изложени в исковата молба обстоятелства, като признанието й
кореспондира със събраните по делото доказателства. Изложеното налага извода,
че в разглеждания случай са налице предпоставките за възникване на регресна
отговорност по чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.). С оглед на това съдът счита, че предявеният иск
за осъждане на ответника по реда на регреса да възстанови на ищеца изплатено
застрахователно обезщетение за причинени от ответника вреди е основателен и
следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер 3385, 20 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 06. 03. 2019.,
до окончателното й изплащане. Ответника следва да се осъди да заплати на ищеца
и сумата
В случая е успешно проведен
регресният иск по чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.), като са установени следните
факти: 1/ наличието на валидно и действително застрахователно правоотношение по
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
сключен за лекия автомобил, управляван от ответника И.С.М., с който е причинено
процесното ПТП; 2/ ПТП е в резултат от деликтно противоправно и виновно
поведение на ответника по иска, включващо противоправно деяние, от което в
причинна връзка да са настъпили вредни последици и 3/ при причиняване на деликта
делинквентът който в случая е ответникът по делото И.С.М. е управлявал МПС без свидетелство за
управление на МПС.
Разпоредбата на чл. 274 ал. 2 от
приложимия за случая КЗ отменен дава право на репариралия вредите застраховател
ищец по делото да си възстанови за сметка на ответника платеното от него по
договор за гражданска отговорност, встъпвайки в правата на увредения - фигурата
на суброгационната претенция. Предпоставките за основателност на тази претенция
са: наличието на валидно имуществено застраховотелно правоотношение между
застрахователя и увредения, настъпването на застрахователното събитие -
увреждане на осигуреното имущество, възстановяване на вредите от
застрахователя.
Правото на ищеца да иска от
третото лице, причинило повредата на застрахована вещ, сумата, която е платило
на застрахования след нейното плащане е регресно право, а встъпването в
правата, които застрахованият има срещу ответника по делото като пряк
причинител на вредата - суброгационно право. Следователно в случая се касае до
регресен иск, чието основание не е застрахователното правоотношение, а фактът
на изплащане на сумите на правоимащото лице по силата на застраховката и
даденото от закона право на регрес - чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.), а сега чл.
433 от КЗ. Именно поради правото, произтичащо от закона, застрахователят
встъпва в правата на застрахования след плащането, като упражнява тези права от
свое собствено име последица от това че ответникът е управлявал увреждащото МПС
без СУМПС. Това обстоятелство е изрично предвидено в закона чл. 274 ал. 2 КЗ
отм. като основание за регресния иск. В
този смисъл регресният иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, не
на договора/застрахователен/, макар да има връзка с него и да е обусловен от
него.
Що се отнася до механизма на
настъпване на ПТП, то той е установен в съставения протокол за ПТП, подписан от
ответника, но сам ответника като участник в него е напълно наясно с този
механизъм.
По иска с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, какъвто е настоящият
случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В конкретния случай се установи, че ищецът е заплатил
застрахователното обезщетение. Видно от изпратената от ищеца до ответника регресна
покана за заплащане на сумата от 3395 лв., същата е получена на 04.07.2016 г.
Съдът приема, че от 28. 07. 2016 година ответникът е изпаднал в забава за
процесното вземане по суброгационното право. Ищцовото застрахователно дружество
с основание претендира обезщетение за забавено изпълнение само от датата на
репариране на вредите, в случая - 28.07.2016 г., когато след плащане на
застрахователното обезщетение и получаване от ответника на регресната покана е
настъпил падежа на плащането, визиран в самата регресна покана. След като
ответникът е в забава за главницата от 28. 07. 2016 година включително и към
датата на завеждане на иска, съдът следва да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата 846 лева мораторна лихва за
забава от тази дата до завеждане на иска. Исковата молба е постъпила в
съда на 06.03.2019 г. От тази дата ответникът на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД дължи и законната лихва върху главницата
до окончателното й изплащане.
При което следва, че искът за
лихви за забава е установен по основанието си. На основание чл. 162 от ГПК,
съдът приема, че искът с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД следва да се
уважи до размера 846 лева досежно дължимата мораторна лихва до завеждане на
иска.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по
производството от които 50 лева за държавна такса и 150 лева адвокатско
възнаграждение.
По горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.С.М. с ЕГН ********** ***, бул. "Д.Б."
87, ет. 2, ЕИК *********, сумата
3385, лева, представляваща регресно вземане по чл.
274, ал. 2 от КЗ (отм.) по задължителна
застраховка "Гражданска
отговорност" по полица № 02114002601016, за виновно причинено на 05. 06. 2015 година ПТП, без свидетелство за управление, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска 06.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от връчването преписа на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: