№ 42
гр. Габрово, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Марияна Д. Ганева
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20224210200850 по описа за 2022 година
Жалбоподателя Н. З. Г. от град Севлиево, област Габрово, е обжалвал Електронен
фиш Серия К, № 6326593 за налагане на глоба за нарушение, установено чрез
автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР Габрово, чрез който за
осъществено на 03.05.2022 година нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
констатирано и заснето с автоматизирано техническо средство, на същия е наложена
“Глоба” в размер на сумата от 1300 лева, на осн. чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4, от
ЗДвП. По съображения, подробно изложени в подадената жалба, жалбоподателя е приел
въпросния електронен фиш за незаконосъобразен и го е обжалвал като такъв с искане за
неговата отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с което тя е
изпратена до съда, тази страна е направила искания за нейното оставяне без уважение, както
и за потвърждаване на обжалвания фиш като правилен и законосъобразен.
Въз основа на данните в приложените писмени доказателствени материали, съдът
намери за установено следното от фактическа страна:
На 03.05.2022 г. жалбоподателя Н. Г. е бил ползвател на на МПС – автомобил марка
„Хюндай”, „модел Санта Фе СМ” с Рег. № СА 91-93 ХК, който е бил регистриран на името
на друго физическо лице.
На 03.05.2022 г. описания по-горе автомобил се движел по път II-44 в посока от гр.
Севлиево към гр. Габрово. Около 14,31 часа на тази дата, докато пътувал по участък от този
път в указаната посока, попадащ извън чертите на населено място, но в територията на
Община Габрово, в района на км. 26+930 от пътя, за който съществувало въведено
1
ограничение (чрез пътен знак В 26) на скоростта в рамките на 50 км/ч, той бил заснет да се
движи със скорост от 106 км/ч, надвишаваща с 56 км/ч разрешената за движение по
въпросния участък. Движението е заснето с помощта на автоматизирано техническо
средство АТСС (ARH CAM S1) № 120ссс6, представляващо (според приложените по делото
писмени материали) такова за измерване от мобилен тип.
След предприетите действия, свързани с установяване собственика на МПС, против
същия (М.Г.И., с ЕГН **********) първоначално е бил издаден електронен фиш Серия К, с
№ 5871178, чрез който тя е санкционирана с „Глоба” в размер на сумата от 650 лева. След
попълнената (и приложена на л. 10) от това лице декларация по чл. 188 от ЗДвП с данни за
съответния водач (Н. З. Г. от гр. Севлиево), който е управлявал автомобила на посочената
дата, този фиш е бил анулиран, въз основа на предвиденото в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. След
неговото анулиране, от страна на ОД на МВР Габрово е бил издаден и обжалвания
електронен фиш Серия К, с № 6593340, чрез който за извършено (в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФ К/5537585) при управлението на автомобила нарушение по чл. 21, ал.
2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при условията на повторност, констатирано и заснето под
формата на снимка (№ 120ССС6/0016176) с упоменатото автоматизирано средство, на
жалбоподателя е била наложена “Глоба” в размер на сумата от 1300 лева, на основание във
вр. с чл. 182, ал. 4, от ЗДвП.
При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
От данните, които се съдържат в приложеното по делото копие от известие за
доставяне (на л. 6), е видно, че обжалвания ел. фиш е връчен на жалбоподателя на 19.10.2022
г. Според отразеното в подадената против него жалба (материали, приложени на л. 23-24 от
НАХД № 850/2022 г. на РС Габрово), същата е постъпила при наказващия орган на
02.11.2022 година, или в рамките на определения (с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП) 14 дневен срок,
започнал да тече от момента за получаването на електронния фиш. С оглед на изложеното и
поради обстоятелството, че е подадена от страна на правоимащо лице, тя следва да се
приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по
отношение на искането за отмяна на електронния фиш, макар и не само по съображенията,
които се поддържат по повод на него.
Въз основа на отразеното в представените писмени материали може да се заключи, че
е налице действително извършено нарушение, което се явява индивидуализирано по
съответния ред. Бланката на обжалвания ел. фиш съдържа информация за: структурата на
МВР, на чиято територия е установено това нарушение; мястото, датата и точния час за
извършване на същото; регистрационния номер на МПС и собственика, на когото
последното е било регистрирано; описание на нарушението и нарушените разпоредби чрез
него; размера на глобата и данни за срока, сметката и начините за нейното доброволно
заплащане. При наличието на изброените реквизити и отразеното в заснетата фотоснимка,
която е приложена към фиша и представлява неразделна част от него, следва да се приеме,
че той съдържа именно такова описание на нарушението, каквото е предвиждала
2
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в редакцията по ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г. (в сила от
08.07.2017 г.), действала към датата за неговото извършване. Приложеното на л. 13
удостоверение сочи, че съответния вид уред (преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1) е бил одобрен
тип средство за измерване по смисъла на чл. 32, ал. 1 от ЗИ, а намиращия се на л. 12 от
делото протокол от проверка № 58-СГ-ИСИС от 09.11.2021 година на БИМ – че конкретното
изделие от този използван за измерване на скоростта вид (камера от същия тип ARH CAM
S1, № 120ссс6) е било техническо изправно към датата на замерването. При това положение
и отразената в извлечението на л. 17 от делото дата – 09.11.2022 година, до която то е
следвало да премине през последваща метрологична проверка след последната извършената
на 09.11.2021 г. такава, липсват основания да се счита, че то не е могло да установи
конкретната скорост по един обективен начин независимо от двете различни стойности за
нея, които са отразени в снимковия материал (л. 15) и електронния фиш. Във връзка
осъщественото използване на съответното средство на отразената в електронния фиш дата е
съставен писмен протокол – с Рег. № 264р-6857, приложен на л. 16 от делото, който сочи, че
самото използване е било извършено в съгласие с изрично установения (в чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.) нормативен ред.
Чрез §3 на ЗИЗДвП (Обн. ДВ бр. 54/2017 г., в сила от 08.07.2017 г.) са били внесени
изменения в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Като съпостави действащата редакция
на посочената норма след тези изменения заедно с легалното определение за „автоматически
средства и системи”, дадено в § 6, т. 65 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, съдът прие,
че нарушението е било установено по предвидения ред. Присъствието или отсъствието на
контролен орган в патрулния автомобил, до който се е намирало средството за измерване от
мобилен тип, е било свързано единствено с действия по позициониране или придвижване на
това МПС до определения участък от пътя, насочване на системата радар-камера към
обектите или участъците на наблюдение, въвеждане на работните параметри и
ограниченията на скоростта, както и стартирането на самата система. От този момент
нататък нейната работа се подчинява на същите принципи, които са характеризирали и тази
при стационарните радарни системи. При двете измерването и регистрирането на скоростта
и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър, без да има възможност за влияние (било то умишлено,
или по невнимание) върху процесите по измерването, регистрирането и записа на
нарушенията, установени и заснети с ARH CAM S1. Предвид изложеното не може да се
счита, че нарушението не е било установено в съответствие с предвидения от закона ред,
както и че поради това издадения във връзка със същото електронен фиш не е могъл да
прояви присъщите на него установителни и санкционни функции, които произтичат от
определението за такъв по § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Подобно
обстоятелство би могло да бъде налице само ако конкретното превишение на измерената
скорост би довело и до налагане на друго по вид наказание, свързано с лишаване от право да
се управлява МПС или отнемане на контролни точки. Настоящия казус обаче не е такъв,
поради което не може да се счита, че нарушението е следвало да бъде установено чрез
3
съставен акт и санкционирано с издадено въз основа на него наказателно постановление.
Безспорно е, че административно-наказателната отговорност за всяко едно
административно нарушение, към които спада и отразеното в обжалвания електронен фиш,
би могла да се реализира при спазване на установени от закона условия, между които спада
и изискването да не е изтекъл съответния давностен срок за нея, защото същия представлява
обстоятелство, което обективно изключва възможността за нейната реализация.
Продължителността на този срок зависи не само от вида на нарушените законови
разпоредби, но и от датата за издаване на съответния акт, с който нарушението е било
санкционирано. Обжалваният електронен фиш не съдържа данни, които да установяват
датата на неговото издаване. Същата не е предвидена като задължителен реквизит в него
както чрез разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, така и в приложените писмени материали,
свързани с одобрения (съобразно нея) от Министъра на вътрешните работи образец на
бланка за такъв фиш, издаван към датата за извършване на нарушението. След като това е
така, то няма и причини за извод, че административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя се явява реализирана в разрез с установените давностни срокове по чл. 34,
ал. 1, б. ”В” от ЗАНН вследствие на обстоятелството, че фиша е издаден след датата, на
която е изтичал предвидения за съответния вид нарушение едногодишен срок. Като се
отчете обаче, че производството във връзка с обжалването на въпросния електронен фиш е
образувано на 14.11.2022 година, може със сигурност да се заключи, че той е бил издаден
преди края на този срок. Към подобен извод води и датата на връчването на ел. фиш, тъй
като тя също се явява в рамките на този срок.
Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива
законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, тъй като
като с изтичането на предвидения такъв административно-наказващия орган изгубва
предоставената му от закона възможност да я осъществи. ЗАНН не съдържа регламентация
на въпросите, които са свързани с погасяване на възможността за наказателно преследване
на едно административно нарушение по давност. Вследствие на това, а и тъй като тази
погасена възможност съставлява събитие, което води до изключващо отговорността
обстоятелство, то по отношение на тях (съгласно указаното в чл. 11 от ЗАНН) следва
намерят приложение съответните разпоредби на НК. В този смисъл е и тълкуването, прието
в задължителната за прилагане съдебна практика, каквато представлява Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на II-
ра колегия на ВАС.
Сроковете, които имат отношение към давността за наказателно преследване на
престъпленията, са уредени в чл. 80 от НК. Чл. 81 от НК дефинира случаите, в които
давността прекъсва или спира, а ал. 3 от него определя продължителността на абсолютната
давност, която (независимо от спирането или прекъсването на давността) настъпва при
изтичане на срок, който надвишава с ½ този, посочен в чл. 80 от НК. Последната норма
въвежда различни по продължителност периоди от време с оглед вида и размера на
наказанията, налагани за извършваните престъпления, които по отношение на наказуемите с
4
„Глоба” такива се явяват в рамките на „Три години”, съгласно указаното в чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК.
След като съобрази изложените обстоятелства, както и факта, че от началния момент
на давността (която е започнала да тече от извършване на нарушението – 03.05.2022 г.) до
датата за образуване на производството по настоящото дело въз основа на подадената от
лицето жалба, е изтекъл период от време, по-малък от предвидения максимален срок
(„Четири години и шест месеца”) за наказателното преследване на извършеното нарушение,
през който електронния фиш не е влязъл в сила, съдът прие, че тази възможност не е
отпаднала поради неизтеклия абсолютен давностен срок за него. Като е съобразил това и е
санкционирал жалбоподателя, административно - наказващия орган не е допуснал
нарушение на закона, в това число и по отношение на конкретно приетата правна
квалификация на извършеното именно като нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, която (при отбелязаното допълнително ограничение, въведено чрез пътен знак и
формираното заключение, че осъщественото управление на автомобила е попадало в зоната
на действие на този знак) се явява правилно определена според указаното в него.
В снимковия материал на л. 15 от делото няма данни, които могат да наложат извод
за това, че към момента – 14,31 часа на 03.05.2022 г. за изготвяне на приложената снимка, на
която е било заснето движението на съответния автомобил с Рег. № СА 91-83 ХК с
отразената в електронния фиш скорост, той се е движил в зоната на действие на пътен знак,
който е въвеждал конкретна забрана за участниците в движението, в т.ч и за движение с по-
висока от отбелязаната на знака скорост. След като такива данни не се съдържат и в
намиращата се на л. 19 снимка, двете не могат да послужат като убедително доказателство
за нарушението, описано в електронния фиш, тъй като обективната липса на знак В 26,
заснет в първата от тях, не дава възможност да се прецени не само дали такъв е бил
монтиран на съответния участък (в района на км. 26+930) от път II-44, посочен като място за
извършване на нарушението и за замерване на скоростта, но и дали управляваното от
жалбоподателя Г. МПС се е приближавало или отдалечавало от него. Подобни заключения
не биха могли да се обосноват и въз основа на вписаните в протокола на л. 16 данни за
разстоянието (200 м.), което е съществувало между стационарно разположеното средство за
измерване и този знак към момента на заснемане на автомобила, тъй като писменото
описание в ел. фиш не позволява да бъде определено не само неговото точно
месторазположение спрямо това средство, но и дали към момента на снимката последното
се е намирало преди или след него. При непълното описание на съответните обстоятелства,
които са били свързани със самото нарушение, то не би могло да се счита за доказано нито
по безспорен, нито по несъмнен начин, в т.ч. и заради наличието на второ МПС, заснето
заедно с автомобила на жалбоподателя, което не изключва възможността измерената
скорост да не се отнася за последния, а именно за него. Поради това искането за отмяна на
електронния фиш следва да се уважи.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че освен изложените в
предходния абзац, са налице и други основания за отмяна на електронния фиш. В снимковия
5
материал (л. 15) и в електронния фиш се съдържат данни за две различни стойности на
измерената скорост, като жалбоподателя е санкциониран съобразно посочената в
електронния фиш от тях. Макар че е по-благоприятна за него като отговорно за нарушението
лице, отразената в този фиш по-ниска стойност на скоростта не би могла да се счита за
правилно определена, тъй като приспадната разлика от само 4 км/ч не кореспондира на
допустимата максимална грешка („+” или „-„ 3%), която (според протокола за проверка на л.
12) е възможно да се получи при извършено измерване с описаната система в реални
условия по отношение на обекти, движещи се с повече от 100 км/ч. И това е така, тъй като
разликата от 3% следва да се приложи по отношение на отчетената от техническото
средство скорост (от 110 км/ч), тъй като същата безспорно е надвишавала въпросната
граница от 100 км/ч. След нейното приложение като база за санкциониране би се получила
скорост именно от 100 км/ч, която би обусловила налагане на наказание в по-нисък
(включително и спрямо удвоения) размер въз основа на санкционна норма - чл. 189, ал. 1
във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 5 от ЗДвП, която не само че не е вписана в
електронния фиш, но и изобщо не е приложена от наказващия орган. Във връзка с
изложеното следва да се заключи, че след като е наказал нарушението въз основа на
неправилно изчислената стойностт на скоростта, при това единствено чрез санкционна
норма (чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП), която не е включвала и разпоредбата
на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП в нея, наказващия орган е допуснал нарушение на материалния
закон, при което издадения електронен фиш също следва да се отмени.
Воден от изложеното по-горе, и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗДВП, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш Серия К, № 6326593 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР -
Габрово, чрез който за осъществено на 03.05.2022 г. нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, констатирано и заснето с автоматизирано техническо средство № 120ссс6,
на Н. З. Г., с постоянен адрес гр. Севлиево, област Габрово, ул. „**********” № 12, ет. 3,
ЕГН **********, е наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 1300 (хиляда и триста) лева,
на основание чл. чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Габрово по
реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на
съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6