Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 15.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на осемнадесети април , две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 10633 по описа за 2018г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № І-50-149/17.07.2017г.
по гр.д. № 52542 по описа за 2013г. на Софийски районен съд, 50-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.
от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че П.С.Н.,
ЕГН ********** с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК*********с адрес: *** заплащане на сумата от 566,60лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението 20.06.2013г., до изплащането й, представляващи стойността на потребена топлинна енергия в апартамент № 28 в гр. София, ж.к. „*********за
периода от 01.11.2010г. до 30.04.2012г.; сумата от 87,52лв., представляващи
лихва за забава за плащането на главницата за периода от 31.12.2010г. до 31.05.2013г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 10134/2013г. на Софийски
районен съд, 80 състав, като ответникът
е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски по исковото дело от 775лв. и по
заповедно дело от 125лв.
С определение от 12.05.2018г. е
отхвърлена молбата по чл. 248 от ГПК на ответника по исковете.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5117809/03.08.2017г. по регистъра на СРС
депозирана от ответника по исковете П.С.Н.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че събраните доказателства не установяват да е потребител на
топлинна енергия в имота, този имот се ползвал от С.Д., което било носител на
вещно право на ползване и което било подало искане за откриване на партида на
негово име – С.Д.. Това възражение било направено своевременно, но неправилно
районният съд не го бил уважил. Не било установено че е потребил енергия в
количества и на стойност, за които
уважен иска. Претендирал е разноски.
Въззиваемият—ищец Т.С.”ЕАД след срока за отговор е оспорил жалбата. Оспорил е
претенцията на въззивника за разноски за адвокат поради прекомерност, като е
претендирал разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „Н.И.”ООД
ЕИК********не е изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. №21854/16.12.2013г. на Т.С.”ЕАД,
ЕИК*********с адрес: *** срещу П.С.Н.,
ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.
от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че П.С.Н., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, заплащане на сумата от 566,60лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението 20.06.2013г., до изплащането й, представляващи стойността на потребена топлинна енергия в апартамент № 28 в гр. София, ж.к. „*********за
периода от 01.11.2010г. до 30.04.2012г.; сумата от 87,52лв., представляващи
лихва за забава за плащането на главницата за периода от 31.12.2010г. до 31.05.2013г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 10134/2013г. на Софийски
районен съд, 80 състав,като му се присъдят разноски по делото. Навело е твърдения, че ответникът е
собственик на имота и като такъв е потребител на топлинна енергия в имота,
потребил количества и на стойност за които е предявен иск, изпаднал в забава на
плащането им, отношенията били договор при Общи условия.
Ответникът П.С.Н., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор не е
депозирала такъв. В проведени по делото публични съдебни заседания е била
представлявана от баща си С.И.Д.и е
оспорила исковете. Посочила е , че в имота няма радиатори, не се потребява и енергия за
горещо битово водоснабдяване, нямало доставка на топлинна енергия в имота.
Третото лице помагач на страната на ищеца – – „Н.И.”ООД ЕИК********е
подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 101341/2013г. по описа на СРС, 80
състав, съгласно което същото е образувано по заявление вх.№
3313825/20.06.2013г., със заповед за изпълнение от 21.06.2013г. районният съд е
разпоредил П.С.Н., ЕГН ********** да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, сумата от 566,60лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 20.06.2013г., до изплащането й, представляващи
стойността на потребена топлинна енергия в апартамент № 28 в гр. София, ж.к. „*********за периода от 01.11.2010г. до 30.04.2012г.; сумата от 87,52лв., представляващи
лихва за забава за плащането на главницата за периода от 31.12.2010г. до 31.05.2013г., ккато и съдебни разноски от 125лв.,
за заповедта длъжникът е уведомен на 19.11.2013г., на 20.11.2013г. е подала
възражение срещу заповдета, в което е посочила, че живее в Скопие от 1991г. и
не е носител на вещно право на ползване
върху имота, на 25.11.2013г. заявителят е уведомен за необходимостта да
представи доказателства, че е предявил иск в едномесечен срок от съобщението и
такива е представил на 16.12.2013г.
По делото е приет нотариален акт
№ 169/22.12.1997г. съгласно който Е.О.Д.и С.И.Д.са продали на дъщеря си П.С.Н.апартамент № 28 в гр. София, ж.к. „********.
По делото е приета представена от
ищеца и неоспорена от страните молба-декларация, носеща подпис за автора й,
съгласно която С.И.Д.е поискал от ищеца да открие на негово име партида за
имота, като е посочил че домакинството му се състои от 1 член, като се е
легитимирал с лична карта, издадена на 18.04.2000г.
Приети са протокол от 2005г. със списък с живущи, договор
от 11.07.2005г., съгласно които етажните
собственици на сградата на бл. *********купел”, гр. София са избрали и възложили на „Н.И.”ООД да извършва дялово
разпределение на топлината енергия в сградата, в списъка на живущи за ап.28 е
посочен С.И.Д., положил подпис в същия.
Приети са общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на Т.С.”ЕАД, одобрени с Решение на
ДКЕВР от 2008г., съгласно чл. 64 от които купувач на топлинна енергия освен
носителят на вещното право на ползване може да е и ІІІ-то лице, наемател, но в
този случай следва носителят на вещното право на ползване и наемателят да се
съгласили да отговарят солидарно за заплащане стойността на потребената енергия.
Приети са изравнителни сметки,
протоколи за отчет на уреди за процесния период, съгласно които за процесния
имот партида е на името на С.Д., реален отчет на уреди е извършен и всички
радиатори са били затапени.
Прието е пълномощно с нотариално
заверени подписи от 01.09.2011г., съгласно което П.Н.е упълномощила С.И.Д.да
стопанисва, управлява, отдава под наем и се грижи изцяло за процесния
имот.
С прието по делото, неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата експертиза, вещото лице-топлотехник е посочило след проверка при ищеца, при
трето лице-помагач и документи по делото, че за период от 01.05.2010г. до 30.04.2012г. реално
потребена топлинна енрегия в имота е 583,09лв., по фактури за процесния период
от 01.11.2010г. до 30.04.2012г. е 566,83лв.
С прието по делото, неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
вещото лице
след проверка при ищеца и документите по делото е посочило, че не е установило
погасяване чрез плащане на сумите от 566,60лв., които по начисления били
дължими за периода, лихва за забава върху тези суми била 92,66лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на
същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от
ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение, по което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността им, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността им, като е изпаднал и в забава за изпълнението
му.
По делото не се спори а и се установи от приети книжа по заповедно
дело, че по повод на заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Т.-С.”АД
и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия за
процесния имот за периода в размерите на процесните
суми, за които е
предявен иска, възражение срещу
заповедта е депозирано в срок, като заявителят в
срока по чл. 415 от ГПК е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на
облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда
Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те
са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да
поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от
ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и
че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006
г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено
че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С."
ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото не е установено ответникът да е
потребител /клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153 от ЗЕ в имота през процесния период. Това
обстотялество е било оспорено от ответника с възражението по заповедното дело и в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е било да установи същото.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Дали през време на така сключен договор за
доставка на топлинна енергия ще продължи действието на договора със страна
носителят на вещното право на ползване на имота зависи от клаузите по
последния, вкл. и Общите условия.
Ако в общите условия към договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди
със собственика или носителя на ограниченото вещно право на ползване не е
предвидена възможност за сключване на договор с трето ползващо
топлоснабдения имот лице или такъв е сключен в противоречие с клаузите по Общите условия, това не е пречка за
валидното възникване на договор за доставка на топлинна енергия между доставчика и ІІІ-то лице, което
не е носител на вещно право на ползване върху имота. Този договор е независим от първоначалния договор за продажба на
топлинна енергия и обвързва сключилите го страни. Възможно е в
първоначалния договор със субектите по чл. 153, ал.1 ЗЕ да не е уредено какво
се случва с него при сключване на последващ договор с
ползвател – трето лице, при която хипотеза ще следва да се преценява във
всеки конкретен случай, като се изхожда и от договорното правоотношение
между носителят на вещното право на ползване и третото ползващо топлоснабдения имот лице, като се съобрази дали волята им е била старият длъжник да бъде освободен от
отговорностили да отговаря при условията на солидарна отговорност с новия
длъжник. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие, както и между носителят на вещното право на ползване на имота и ІІІ-то
ползващо лице подлежат на доказване по общия ред, включително и с откриването
на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Тези
договори не се презумират с установяване
на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В случая приетия
по делото договор за продажба на недвижим имот от 1977г. установява, че
собственик на имота от 22.12.1997г. е П.С.Н.. Не е установено по делото за
процесния период ІІІ-то лице да е бил носител на вещното право на ползване
върху имота. Такова право не се установява от нотариалния акт от 1977г., нито
от други приети по делото доказателства. Същевременно, съдът приема за
установено по делото, че ищецът е сключил договор за доставка на топлинна
енергия в имота с ІІІ-то лице - ползвател на имота, поради което и неговата
отговорност ищецът следва да ангажира за плащане на потребената енергия в
имота. Не е установено наред с ползвателя на имота ищецът да има право да
ангажира и отговорността на собственика на имота, поради което и съдът приема,
че исковете са неоснователни. Подадената от С.И.Д.декларация за откриване на
партида за имота на негово име, откриване на такава от ищеца на името на С.Д., заявяването
на С.Д. като ползвател на топлинна енергия в имота и в протокола от ОС на ЕС от
2005г., съдът приема, че установяват обстоятелството, че за процесния период
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в имота е
съществувало между ищеца и ползвателия на имота - С.Д.. Вярно е, че приетата по
делото декларация за откриване на партида за имота не носи дата. Същата, обаче,
сочи лична карта на С.Д., която е издадена през 2000г., поради което и съдът приема,
че това обстоятелство, обсъдено в съвкупност с останалите доказателства по
делото, установяват че молбата-декларация е подадена след придобиване на имота
от ответника през 1997г. Откриването на партида за имота на името на С.Д. за
процесния период е поведение на ищеца, обосноваващо извод, че ищецът е приел С.Д.
за страна по облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия в
имота по искане на С.Д. ь тоест постигнато е съгласие за сключване на договор
за доставка на топлинна енергия в имота между тях. По делото не е установено
основанието, на което С.Д. ползва имота да е договор за наем със собственика на
имота. Общите условия към договора за продажба на топлинна енергия с носителя
на вещното право на ползване върху имота не уреждат отговорност на собственика
на имота пред ищеца за плащане на потребена в имота енергия при други хипотези,
различни от договор за наем. По делото не са ангажирани доказателства, които да
обосноват извод, че волята на собственика на имота и на С.Д. е било отговорен
за плащането на енергията в имота освен ползвателят му и титуляр на партидата
на имота да е и собственикът на имота. Следва да се посочи, че по делото са
установени родствените връзки между С.Д. и П.Н.– баща и дъщеря. Приетото по
делото пълномощно от П.Н.за С.Д. установяват
правата му да стопанисва имота. Тези обстоятелства съдът приема, че не
позволяват извод, че волята на собственика на имота и на ІІІ-то ползващо се лице е било за доставена
топлинна енергия в имота да отговарят ответникът и С.Д. солидарно. При така възприето
съдът приема, че по делото не е установено ответникът да отговаря пред ищеца за
заплащане на потребената ви мота топлинна енергия през процесния период и
исковете са неоснователни.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на
районният съд е неправилно и следва да бъде отменено в обжалваната част.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззиваемия следва да се постави отговорността
за разноски по делото и той следва да бъде осъден да заплати на въззивника
съдебни разноски за производство пред СГС от 300лв. разноски за адвокат и 50лв.
разноски за държавна такса. Възражението на въззиваемия за прекомерност на претендираното
от въззивника възнаграждение за адвокат е основателно. Делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, която да обоснове присъждане на разноски за
адвокат над минималните размери по Наредба№ 1/2004г.
Въззивникът не е направил
разноски в производството пред СРС и такива не му се следват.
На третото лице- помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
І-50-149/17.07.2017г. по гр.д. № 52542 по описа за 2013г. на Софийски районен съд, 50-ти състав и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. №21854/16.12.2013г. на Т.С.”ЕАД,
ЕИК*********с срещу П.С.Н., ЕГН **********,
с която е поискало от съда на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че П.С.Н., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, заплащане на сумата от 566,60лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението 20.06.2013г., до изплащането й, представляващи стойността на потребена топлинна енергия в апартамент № 28 в гр. София, ж.к. „*********за
периода от 01.11.2010г. до 30.04.2012г.; сумата от 87,52лв., представляващи
лихва за забава за плащането на главницата за периода от 31.12.2010г. до 31.05.2013г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 10134/2013г. на Софийски
районен съд, 80 състав.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК*********с адрес: *** да заплати на П.С.Н.,
ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски за производство пред СГС в
размер на 350лв. (триста и петдесет
лева).
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца – „Н.И.”ООД ЕИК ********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.