№ 588
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000502792 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 273 от 12.08.2024 г. постановено по гр.д.№ 120/2022г. по описа на ОС-
Перник, ГО, е отхвърлен изцяло предявения от Р. Ж. Б. срещу „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД, сега Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК ********* (като правоприемник на „Кей
Би Си България“ ЕАД), отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, за
признаване на установено, че ищецът не дължи в полза на ответника сумата в размер на 38
542,96лв. /19706,70евро/, представляваща част от главница в размер на 248 772,96 евро,
съгласно заповед за изпълнение и изпълнителен лист издадени на 15.01.2013г. по ч.гр.д.№
55482/2012г. по описа на СРС, ГО 36-ти състав, въз основа на които е образувано изп.дело №
20211740400058 при ДСИ РС-Трън, поради погасяване по давност правото на принудително
изпълнение на вземанията, като неоснователен.
Със същото решение Р. Ж. Б. е осъден да заплати в полза на ОББ АД сумата 350лв.
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
Жалбоподателят-ищец Р. Ж. Б. оспорва решението и моли съда да го отмени и
уважи предявения иск. Посочва, че съдът правилно е възприел, че последното извършено
принудително изпълнително действие по първоначално висящото изпълнително дело, а
именно пред ЧСИ Н. Д., per.№ *** при КЧСИ е извършено срещу него на 17.11.2016г.
1
(налагане на запор върху трудовото му възнаграждение получавано от „Рос Паркет“ ЕООД).
Следователно петгодишната обща погасителна давност е изтекла на 17.11.2021г. ОС Перник
е приел, че подаването на молбата за образуване на ново изп.дело пред ДСИ при РС-гр. Трън
подадена на 29.10.2021г. е прекъснала отново давността. Съгласно същото приложимо
тълкувателното решение дори да се приеме, че изп.дело е образувано на тази дата, то
образуването на ново изпълнително дело не представлява принудително изпълнително
действие, което може да прекъсне общата 5-годишна погасителна давност (обстоятелство
изрично отразено в тълкувателното решение). ОС Перник е приел, че подаването на молбата
за образуване на ново изпълнително дело пред ДСИ при РС гр. Трън подадена на
29.10.2021г. е прекъснала давността. Съгласно същото приложимо ТР, дори да се приеме, че
изпълнителното дело е образувано на тази дата, то образуването на ново изпълнително дело
не представлява същинско принудително изпълнително действие, което може да прекъсне
общата 5-годишна погасителна давност (обстоятелство изрично отразено в тълкувателното
решение). От издадено от ДСИ при РС гр.Трън удостоверение (видно от приложеното в
цялост изп.д. № 58/2021г., а именно удостоверение с изх.№ 251 от 08.04.2022г., безспорно се
установява, че новото изпълнително дело е образувано на 16.12.2021г./ В този смисъл дори
самото ново изпълнително дело, чието образуване не прекъсва давността, е образувано, след
изтичане на общата 5- годишна погасителна давност - а именно след 17.11.2021 г. Също така
ОС Перник е приел, че към датата на образуване на новото изп.дело ипотекарен длъжник и
собственик на ипотекирания имот все още е физическото лице Р. Ж. Б. и следователно
наложената на 21.12.2020г. възбрана върху ипотекирания в полза на банката недвижим
имот, означава, че е налице предприемане на принудително изпълнително действие срещу
него. Това обаче не е така, доколкото към тази дата длъжникът вече не е бил собственик на
имота и следователно вече не е ипотекарен длъжник. Твърди, че насочването на
изпълнението срещу имот, собственост на новите ипотекарни длъжници, които изрично са
привлечени и конституирани именно в това тяхно качество по изп.дело като страни по
същото, съгласно разпоредбата на чл.125 ЗЗД не е възможно да прекъсва общата 5-годишна
погасителна давност по отношение на друг солидарен длъжник, а именно физическото лице
Р. Б.. В същото време, извършеното принудително изпълнително действие, на която дата и да
е поискано и да е предприето, поради своя сложен фактически състав, следва да е поискано,
извършено и вписано и едва тогава фактическият състав се счита за завършен - при
вписването, тъй като поради своята особеност трябва да се оповести, че е налице
извършването на изпълнително действие до всички трети лица, които биха заявили права
върху имота. Следователно следва да се приеме, с оглед датата на вписване на възбраната
върху недвижимия имот, който вече не е собственост на физическото лице Р. Б., че
принудителното изпълнително действие налагане на възбрана е завършено едва на
22.12.2021г. /след изтичане на давността/. Твърди, че доколкото към датата на вписване на
възбраната е изтекла общата 5-годишна погасителна давност по отношение на „Рос Паркет“
ЕООД /главен кредитополучател и главен длъжник/ и чието вземане освен с
поръчителството на „Лукс Паркет“ ЕООД и Р. Ж. Б. е обезпечено и с ипотека, то в случая
налагането на възбрана е извършване на невалидно принудително изпълнително действие,
2
тъй като е наложено върху имот, собственост на трети лица, като в този случай поради
липса на предходно извършени принудителни изпълнителни действия срещу „Рос Паркет“
ЕООД, считано от дата много преди 17.11.2016г. (а именно от 07.04.2016г.), е погасено
главното право за събиране на вземането, а това означава, че е погасено и акцесорното на
него ипотечно право, респ. че наложната възбрана върху имущество собственост на третите
лица не може да прекъсне погасителната давност срещу нито един от солидарните
длъжници. Това означава, че за периода от 17.11.2016г. до 22.12.2021г. безспорно е изтекла
общата 5-годишна погасителна давност срещу всички отразени в изпълнителния титул
солидарни длъжници вкл. и срещу главния длъжник и кредитополучател, чието главно
задължение е обезпечено с акцесорното на него ипотечно право. Вярно е, че тяхното право
на собственост (на новите ипотекарни длъжници) би било непротивопоставимо на
ипотечното право на кредитора, тъй като то следва имота независимо в чии патримониум се
намира, но в случая, тъй като е погасено по давност главното право, което ипотеката
обезпечава, то следва да се приеме, че е погасено и акцесорното на него ипотечно право (в
тази връзка тези трети лица също разполагат с право на искове съгласно разпоредбата на
чл.151 ЗЗД).
Изтъква факта, че задължителна сила има постановеното на 04.07.2024г. решение по
т.д. №2/2023г. на ОСГТК на ВКС (въпреки особените мнения по него), но същото съгласно
друго приложимо тълкувателно решение на ВКС също действа занапред от датата на
постановяването му и е неприложимо с обратна сила към датата 17.11.2016г.
Отделно от горното счита, че с влизане в сила на постановлението за прекратяването
на изпълнително дело №77/2013г. образувано пред ЧСИ Н. Д. с рег.№ *** при КЧСИ на
08.10.2020г. са обезсилени с обратна сила всички принудителни изпълнителни действия
изграждащи изпълнителни способи, от които права не са придобили трети лица или не е
постъпило валидно плащане от трети лица вкл. и налагането на запор на 16.11.2016г., който е
обезсилен с обратна сила и не е породил никакви правни и фактически последици между
страните, включително не е прекъснал давността (в този смисъл е трайната и
безпротиворечива практика на ВКС). Следователно в този случай последното валидно
принудително изпълнително действие извършено по изп.дело №77/2013г. образувано пред
ЧСИ Н. Д. с рег.№ *** при КЧСИ и прекъснало давността, е плащането от страна на
купувача по проведената публична продан, което от издаденото от ЧСИ Н. Д. с рег.№ ***
при КЧСИ удостоверение с изх.№ 930 по изпълнително дело № 77/2013г. се установява, че е
извършено на 07.04.2016г. Същото действие, на основание императивната разпоредба на
чл.125 ЗЗД, е прекъснало давността само и единствено по отношение на ипотекарния
длъжник „Рос Инвестмънт“ ЕООД, чийто недвижим имот е бил изнесен и продаден на
публична продан. Дори при грубо пренебрегване на императивната разпоредба на чл.125
ЗЗД, и дори да се приеме, че извършеното от купувача по проданта плащане е прекъснало
давността и срещу физическото лице, то същата е изтекла най - късно на 07.04.2021г. -
месеци преди твърдяната за подадена на 29.10.2021г. молба за образуване на ново
изпълнително дело, по което дори и към настоящия момент все още не е предприемано
3
същинско принудително изпълнително действие. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ОББ АД оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Посочва, че по изпълнителното дело на ЧСИ Н. Д. са
извършвани изпълнителни действия за осребряване на ипотекираното в полза на Банката
имущество, като на 07.04.2016г. сумата от реализираната публична продан е постъпила по
сметка на Банката, наложени са запори, присъединен е взискател. Наложен е запор на
трудовото възнаграждение на ищеца на 21.11.2016г. С постановление на ЧСИ от
14.11.2019г., изп.дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1 т.2 ГПК, влязло в сила на
08.10.2020г. По молба на Банката от 29.10.2021г. пред ДСИ при PC - Трън е образувано ново
изпълнително дело № 58/2021г., като е вписана възбрана и насрочен опис на ипотекирания в
полза на банката недвижим имот. Съгласно чл.116, б. „в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпъълнение. Такива действия са предприемани
от кредитора - налагане на възбрани, действия по осребряване на ипотекираните недвижими
имоти, като опис, насрочване на публична продан, изготвяне на постановление за възлагане.
Предприети са и действия по налагане на запор. Поради настъпила перемпция делото на
ЧСИ Н. Д. е прекратено през м.11.2019г., но това няма никакво отношение към 5 год.
давност. Давност за вземането по изпълнителното дело не е текла от образуването му до
26.06.2015г., датата на постановяване на ТР по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което е
прогласено отпадане на действието на ППВС 3/1980г. В ТР по тълк. дело 2/2023 е прието, че
кредиторът по изп.дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се
лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече
прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да
прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. Така на 17.11.2016г. е
наложен запор от ЧСИ Н. Д. върху вземане на длъжника Р. Б.. По новообразуваното изп.д.№
58/2021г на ДСИ при PC Трън е поискано предприемане на принудителни действия по
отношение на ипотекирания недвижим имот (29.10.2021г.), с което действие също се приема,
че е прекъсната погасителната давност.
Отделно от горното твърди, че съгласно чл.115 ал.1 б.ж ЗЗД, давност не тече докато
трае съдебния процес относно вземането. Видно от приетите доказателства, съдебният
процес относно вземането, предмет на настоящия иск, е приключило на 16.02.2024г. Срещу
издадената ЗНИ по ч.гр.д.№55482/12г. на СРС, са подадени възражения, което обуславя
предявяването на иск по реда на чл.422 ГПК. С решение №716 от 13.04.2017г. по т.д. №
2841/2013г на СГС е признато по отношение на ответниците Р. Б., „Виал Паркет" ЕООД и
„Лукс паркет" ЕООД, че дължат на Банката неизплатени суми по Договор за банков кредит
от 17.03.2008г., както следва: 248 772.96 евро - главница, лихви и наказателни лихви. С
решение № 2623 от 27.11.2019г., постановено по в.т.д. №2522/2019г на САС е потвърдено
решението на СГС. След образуване на касационното производство касаторите са
уведомили ВКС, че с адресирани до СРС молби от 02.02.2022г. са оттеглили възраженията
си по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, по повод на която е предявен
установителния иск. С решение № 50115 от 16.02.2024г. по т.д. № 1745/2021г на ВКС, ТК, II
4
- ро отд. са обезсилени постановените актове на предходните инстанции и производството е
прекратено. Подадена е молба за изменение на решението в частта за разноските, като с
Определение № 50050 от 03.06.2024г. същата е оставена без уважение. Оспорва твърденията
на въззивника, че заповедта за изпълнение следва да се счита за влязла в сила на
15.04.2013г., тъй като оттеглянето на възраженията е „заличило" воденото исково
производство. При наличие на съдебен спор по чл.439 ГПК, чието разрешаване предполага
преценка относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, отговорът на
въпроса дали оттеглянето на възражението по чл.414 ГПК ретроагира към момента на
изтичане на срока за подаването им или има действие занапред - от момента, в който
изявленията за оттегляне са достигнали до компетентния съд следва да бъде даден в рамките
на този спор. - решението от 16.02.2024г на ВКС. В заключение твърди, че давност за
вземането не е текла до 26.06.2015г. След този момент, както до датата на предявяване на
иска, така и към настоящия момент, давността за вземането не е изтекла, т.к. е прекъсвана
регулярно с предприемането на същински изп.действия. Ето защо, давността е прекъсната
на 29.10.2021г. и към 16.11.2021г. - моментът, към който ищецът твърди да е изтекъл 5-
годишния срок по чл. 110 ЗЗД, същата не е изтекла.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. чл.439 ГПК.
От фактическа страна се установява, че между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и „Виал
Паркет“ ЕООД, представлявано от Р. Б. е сключен Договор за банков кредит от 17.03.2008г,
по силата на който Банката е отпуснала на дружеството-кредитополучател кредит в размер
до 440 000 евро. С договори за поръчителство от 16.03.2009г. Р. Б. се е задължил да отговаря
солидарно с кредитополучателя за изпълнението на задължението към Банката. Вземанията
на банката са обезпечени с договорни ипотеки.
Поради неизпълнение на задълженията за плащане по Договора за кредит, Банката се е
снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист издадени на 15.01.2013г. по ч.гр.д.
№ 55482/2012г. по описа на СРС, ГО 36-ти състав, въз основа на които по подадена молба от
взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД на 11.02.2013г. е било образувано изп.дело №
77/2013г. по описа на ЧСИ Н. Д. с рег.№ *** на КЧСИ, като длъжници по него са „Рос
Паркет“ ЕООД, „Лукс Паркет“ ЕООД и Р. Ж. Б. /жалбоподател-ищец/.
Въз основа на подадено от длъжниците възражение срещу заповедта за изпълнение, е
образувано производство с правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземането на
Банката. С решение № 716 от 13. 04. 2017г., постановено по т.д. № 2841/2013г. по описа на
СГС, ТО, VI -1-ви състав, е било признато за установено по отношение на длъжниците „Рос
Паркет“ ЕООД /с предишно фирмено наименование „Виал Паркет“ ЕООД/, „Лукс Паркет“
ЕООД и Р. Ж. Б., че „Райфайзенбанк /България/ ЕАД, след преобразуване на „Обединена
Българска Банка“ има вземане към тримата ответници за сумите 248 772,96лв. евро -
5
неизплатена главница по договор за банков кредит от 17.03.2008г., изменен с осем анекса,
последният от които анекс № 8/29.12.2011 г., ведно със законната лихва от 22.11.2012г. до
окончателното изплащане, 2326,72лв. - наказателна лихва за периода от 20.10.2012г. до
19.10.2012г., за които суми е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч.гр. д. № 55482/2012г. на СРС и отхвърлено възражението на ответниците за
прихващане със спорно вземане в размер на 39 062,52 евро за недължимо платена сума по
договора за кредит. Решението е потвърдено с решение № 2623 от 27.11.2019г., постановено
по гр.д.№ 2522/2019г. по описа на САС.
Въз основа на подадени касационни жалби от „Рос Паркет“ ЕООД „Лукс Паркет“ и Р. Ж. Б.
е образувано т. д. № 1745 / 2021г. по описа на ВКС. По него е постановено решение № 50115
от 16.02.2024г., ТК, II-ро т.о. с което са обезсилени решението на СГС и САС, поради
оттегляне подадените три възражения от длъжниците срещу заповедта за незабавно
изпълнение. За да обезсили решенията на инстанциите по същество и да прекрати
производството по делото, съставът на ВКС е констатирал, че след образуване на
производството пред ВКС касаторите (ответници по предявения по реда на чл.422 ГПК
установителен иск) Р. Б., "Рос Паркет" ЕООД и "Лукс Паркет" ЕООД са оттеглили
подадените в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражения, по повод на които е предявен искът по
чл. 422, ал. 1 ГПК, и с оглед последицата по чл. 416, ал. 1 ГПК - влизане в сила на
издадената заповед за изпълнение, е отпаднал правният интерес на банката от водене на
иска за съществуване на обективираното в заповедта парично вземане. Отпадането на
правния интерес в хода на производството по чл.422 ал.1 ГПК е довело до недопустимост на
иска и на постановените от инстанциите по същество решения, с които искът е уважен.
Предвид причината за прекратяване на производството по делото - отпадане на правния
интерес от водене на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК като последица от оттегляне на
възраженията по чл. 414 ГПК, спорен е въпросът кога е влязла в сила заповедта за
изпълнение и има ли тя обратно действие към датата на нейното издаване т.е. заличава ли с
обратна сила наличието на висящо производство по чл.422 ГПК, което производство по
правило спира течението на давността./ако искът бъде уважен/
След образуване на касационното производство с адресирани до СРС молби от 02.02.2022г.
длъжниците са оттеглили възраженията си по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение,
по повод на която е предявен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК. Във връзка с предприетото
оттегляне и като се позовават на разясненията в т.10.а от ТР № 4/2013 по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, дллъжниците считат, че оттеглянето на възраженията има обратно
действие и като последица от него заповедта за изпълнение следва да се счита влязла в сила
на 15.04.2013 г. (датата на изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ред. ДВ бр. 59/2007 г.),
поради което правният интерес на ищеца - кредитор от водене на иска вече не съществува и
исковото производство е недопустимо. Според банката оттеглянето на възраженията е
недобросъвестно и представлява злоупотреба с права от страна на ответниците - предвид
процесуалната им позиция във висящо пред настоящия съд дело с предмет иск по чл.439
ГПК, в което се домогват да установят изтичане на погасителната давност за вземането,
6
предмет на заповедта за изпълнение, с твърдения, че оттеглянето на възраженията има
ретроактивно действие, но заповедта за изпълнение следва да се счита влязла в сила не към
датата 15.04.2013 г., а към 02.02.2022г.
По изпълнителното дело на ЧСИ Н. Д. са извършвани изпълнителни действия за
осребряване на ипотекираното в полза на Банката имущество, като на 07.04.2016г. сумата от
реализираната публична продан е постъпила по сметка на Банката, наложени са запори,
присъединен е взискател. На 16.11.2016г. е наложен запор върху вземане на Р. Б. от „Рос
Паркет“ ЕООД по договор за управление. Последното поискано и извършено валидно
принудително изпълнително действие е наложен запор върху възнаграждението на
жалбоподателя на дата 17.11.2016г. Видно от Удостоверение № 00930/03.02.2021г. на ЧСИ Н.
Д. по ИД 77/2013г., на 26.05.2017г. по делото е конституиран и присъединен взискател
„Банка Пиреос България“ АД. С постановление на съдебния изпълнител от 14.11.2019г.,
изп.дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1 ГПК, поради настъпила перемция.
По молба вх.№ 518/29.10.2021г. на Банката пред ДСИ при РС - Трън е образувано ново
изп.дело №58/2021г., като в молбата на взискателя е поискано налагане на възбрана върху
ипотекиран недвижим имот, както и провеждане на публична продан т.е. предприемане на
същински принудителни действия по отношение на ипотекиран недвижим имот (видно от
приложения пощенски плик молбата е изпратена на 27.10.2021г.). Новообразуваното
изпълнително дело на основание на същия изпълнителен титул, пред ДСИ Д. М. при РС -
Трън е образувано на 16.12.2021г.
Исковата молба е депозирана в съда на 07.03.2022г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
ПЪРВО Към датата на образуване на изп.дело на ЧСИ Д. през 2013г. е действало ППВС №
3/18.11.1980г., съгласно което при висящност на изпълнителния процес давността се спира.
Тълкувателното решение от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК е последващ
тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на ППВС 3/18.11.1980г., според
което давността спира по време на висящността на изпълнителния процес. Вместо това е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко изпълнително
действие, като от момента на същото започва да тече нова давност, но през времетраенето
на изпълнителния процес давността не спира. Доколкото ТР от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г.
на ОСГТК е последващ тълкувателен акт, с който се изоставя възприето по-рано разрешение
от ППВС 3/18.11.1980г., същото има действие занапред и само по отношение на висящи към
момента на обявяването му изпълнителни производства, не и спрямо тези, които са
приключили преди това. В този смисъл е и практиката на ВКС./ТР № 3/28.03.2023 г. по т.д.
№ 3/2020 г., ОСГТК на ВКС/ . Затова СГС правилно е приел, че давност за вземането не е
текла до 26.06.2015г. От друга страна давностен срок не е текъл и в периода 26.06.2015г. до
07.04.2016г., когато е проведена публична продан на първия ипотекирания недвижим имот, а
получената цена е разпределена от ЧСИ.
7
Приложими към предмета на делото са ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС и съответно ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.
В първото тълкувателно решение по въпроса от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/18.11.1980г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му, е прието, че задължителното тълкуване на ППВС №
3/1980 г. отпада едва от момента на обявяване на тълкувателното решение, с което
постановлението е счетено за загубило сила, поради което по изпълнителните дела,
образувани за принудително събиране на вземания до този момент не е текла погасителна
давност на основание чл.115 ал.1 б.„ж“ ЗЗД и същата е започнала да тече от 26.06.2015г.
Въпросът е разгледан и в мотивите на второто тълкувателно решение по тълк.д. № 2/2023г.
на ОСГТК на ВКС, съгласно което правилото, че давността е започнала да тече на
26.06.2015г. се прилага при наличието на две предпоставки: да е направено пред държавен
орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане, „което
волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на възражение в
исковия процес“, и изпълнителното производство да е висящо. Когато преди датата
26.06.2015 г. е отпаднало второто от посочените две условия, преустановява се и ефектът на
чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, което при действието на РРBC № 3/18.11.1980 г. указва началото на
новия давностен срок. В тези случаи нова давност започва да тече от деня на прекратяването
на изпълнителното дело, до този момент се прилага чл.115 ал.1 б.„ж“ ЗЗД. Погасителната
давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция, тъй като перемпцията е процесуален институт, който не засяга
публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително
изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. 3а давността и
нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора - взискател, чиято
проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания
изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на
причини, независещи от кредитора.
ВТОРО в съответствие с трайната съдебна практика, съгласно която макар и в чл. 117, ал. 2
ЗЗД да са посочени само вземанията установени „със съдебно решение“, няма основание
това правило да не се приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за
изпълнение. Съгласно чл. 415 ГПК, ако не е подадено възражение или същото бъде
оттеглено /както е направено в случая/ заявителят няма правен интерес да установи
вземането си по съдебен ред. Според чл.416 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение има
изпълнителна сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист. Липсва логика и
основание кредиторът с неоспорено вземане, който не е водил иск по чл.422 ГПК да бъде
поставен в по- неблагоприятно положение от този с оспорено вземане, още повече че според
чл.416 ГПК и в двата случая „заповедта за изпълнение влиза в сила“ т.е. двата случая са
приравнени от процесуалния закон като правни последици. Исторически чл.117 ал.2 ЗЗД
8
предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008г./, поради което нормата
трябва да се тълкува разширително с оглед чл. 416 ГПК. В постановеното по реда на
чл.274, ал.3 ГПК, определение № 214/15.05.2018г. по ч.гр.д.№ 1528/2018г. на ВКС, IV ГО,
изрично е посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение.“. Следователно няма основание да се
отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по
смисъла на чл.117 ал.2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС
(определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV г. о., определение №
443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II т. о., определение № 576 от 16.09.2015 г.
по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на ВКС, IV г. о., определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. №
2566/2013 г. на ВКС, IV г. о.). ОС не се е отклонил от тази практика, като е приел, че
влязлата в сила заповед за изпълнение формира СПН, както и че по действащият ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение на съдебно
решение по см. на чл.117 ал.2 ЗЗД, според която срокът на новата давност е винаги пет
години. Спорен е въпросът кога тази заповед за изпълнение е влязла в сила предвид
развилото се производство по реда на чл.422 ГПК, приключило с решение на ВКС, с
което са обезсилени решенията на въззивна и първа инстанции, поради липсата на
правен интерес, доколкото възражението е оттеглено от длъжника. Практиката на
ВКС приема, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в
срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането),
настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новият
процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила и оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
Давността по правило се счита прекъсната за периода от депозиране на заявлението за
издаване заповед за изпълнение до приключване на производството по чл.422 ГПК, при
положение, че е постановено решение, с което искът е уважен. Прилагането на законовата
фикция на чл.422 ал.1 ГПК, съгласно която искът се смята за предявен от датата на подаване
на заявлението за издаване заповед за изпълнение, се свързва единствено с изискването
искът да е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, което в случая безспорно е спазено. При
уредбата на заповедното производство давността не се счита прекъсната с подаване на
заповед за изпълнение, когато иск не е предявен или е предявен след срока по чл.415, ал.1
ГПК, без да се прави разграничение между хипотезите по чл.410 и чл.417 ГПК. Ако искът по
чл.422 ГПК е предявен в срока по чл.415 ал. 1 ГПК, давността се счита прекъсната от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за разлика от уредбата по
отменения ГПК. Налице е императивна правна норма, с която изрично е предвидено обратно
действие на предявяването на иска. Нормата на чл.422 ал.1 ГПК, както и нормите на ЗЗД
относно прекъсване и спиране на давността, са императивни и следва да бъдат прилагани в
точния им смисъл, като те не съдържат предпоставки, даващи основание да се тълкуват
разширително. Материалноправните последици от предявяването на иск, каквато последица
9
е и прекъсването на давността, са законово установени и зачитането им не може да бъде
предопределено от субективни преценки, каквито не са заложени в закона. В случая
погасителната давност е прекъсната на датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение – 22.11.2012г., предвид нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, като от същата
дата давността е спряла да тече, предвид висящността на процеса по предявения
установителен иск до 2022г., когато е възражението е оттеглено, а производството е
прекратено пред ВКС поради липсата на правен интерес. Следователно с обратна сила се
заличава ефекта на спирането. Предявяването на иска по чл.422 ГПК (към момента на
подаденото заявление) прекъсва срока на погасителната давност - аргумент от чл. 116, б.
"б."ЗЗД, а погасителната давност не тече, докато трае процесът за съществуването на
вземането по издадената заповед за изпълнение - аргумент от чл.115 б."ж" ЗЗД.
Прекъсването на давността в тези случаи е условно - изрично в закона е посочено, че ако
искът или възражението или искането за започване на помирително производство не бъдат
уважени, давността не се смята прекъсната. Същото разрешение се налага и в случаите,
когато делото бъде прекратено, тъй като вследствие прекратяването се заличават с обратна
сила извършените по него процесуални действия и отпадат правните последици от
предявяването на иска. Без значение е дали делото е прекратено служебно от съда
/нередовна искова молба, недопустимост на предявения иск/ или по волята на ищеца /отказ
или оттегляне на иска/.Тъй като с прекратяване на делото отпадат с обратна сила и
правните последици от предявяването на иска, каквито са спирането и прекъсването
на давността, давността не се счита за прекъсвана и в случаите, в които
производството по този иск бъде прекратено, независимо от основанието за това
прекратяване- отказ от иска, оттегляне на иска, прекратяване поради нередовност на ИМ и
др. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, /решение № 10 от 24.07.2013 г. по
гр. д. № 334 от 2012 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
В случая е налице оттегляне на възражението срещу заповедта за изпълнение, което
безспорно има ретроактивно действие. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира СПН
и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение /определение № 214/15.05.2018 г. по ч.
гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, ІV ГО/. Съгласно чл. 414, ал. 1 и, ал. 2 ГПК (приложими към
спора в първоначалната редакция - ДВ, бр. 59/2007 г.), длъжникът може да възрази писмено
срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея в двуседмичен срок от връчването й.
След изтичането на този срок възможността за подаване на възражение се преклудира респ.
след оттегленото възражение, заповедта е влязла в сила на 15.04.2013г.
ТРЕТО на въпроса дали оттеглянето на възражението се приравнява на признание на
вземането от страна на длъжника, водещо до прекъсване на давността, отговорът е
отрицателен. За да е налице прекъсване на давността по чл.116, б. "а" ЗЗД, изявлението или
действието на длъжника, в което се обективира признаването на вземането, следва да е
адресирано до кредитора т.е. банката или до негов представител по начин, по който с оглед
обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора. Съгласно
10
решение № 630 от 28.10.2024г. по гр.д. № 4704/2022г., по описа на ІV Г.О. на ВКС ако
признанието като волеизявление е недействително, то от него не произтичат правни
последици. Наред с това задължението, по отношение на което се прави следва да бъде
индивидуализирано. Паричното задължение може да бъде определено по най-различни
начини, но не може да бъде индивидуализирано без посочване на размера му като стойност.
По тези причини не може да има валиден отказ от погасителна давност респ. признание на
вземането при неиндивидуализирани по размер чрез тяхната стойност парични задължения.
Това е така, защото без такава определеност не може да има валидно изразена воля за самото
съдържание на задължението, за което е изтекла погасителната давност. Във всички случаи
отказът от правото на погасителна давност, както и признанието на вземането трябва да
бъдат насочени към кредитора-ТР № 4/14.10.2022г., постановено по тълк. д. № 4/2019г. на
ОСГТК на ВКС. Отказът от давност респ. признанието, заявени пред трети на
правоотношението лица, нямат правно действие, тъй като те не могат да
претендират изпълнение на задължението. Ето защо оттегленото възражение срещу
заповедта за изпълнение /адресирано до СРС/ не се приравнява на признание на
вземането по своите правни последици./в този смисъл е практиката на ВКС,
обективирана в решение № 98/26.07.2013 г. по т. д. № 851/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение
№ 87/24.07.2015 г. по т. д. № 1171/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 100/20.06.2011 г. по
т. д. № 194/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 275/08.08.2019 г. по т. д. № 1603/2017 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 161/03.02.2016 г. по т. д. № 1934/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др./
Частичното плащане от длъжника само по себе си не презумира признание на останалата
непогасена част от задължението по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Извод, че е налице
признание на вземането от длъжника би следвало да се обосновава с оглед на съдържанието
на отправеното волеизявление и поведението на длъжника за всеки конкретен случай.
ЧЕТВЪРТО Последното валидно изп.действие от 17.11.2016г. е налагането на запор върху
вземане на длъжника Б., рално наложен на 21.11.2016г. чрез съобщаване на третото
задължено лице. Правно ирелевантен е факта дали са намерени пари и дали с този запор е
погасен част от дълга. Спорен е въпроса дали в рамките на 5 години /до 17.11.2021г./ са
предприети валидни /същински/ изп. действия от страна на кредитора.
Съгласно ТР №2/2013 от 26.06.2015г., т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС погасителната
давност се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие, като е разяснено, че в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всяко
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя
/чл.18 ЗЧСИ/. Посочено е, че самото искане да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността с предприемането му, защото съдебният изпълнителен е длъжен
да го приложи. Като примери за такива изпълнителни действия, макар и неизчерпателно, са
посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ и т.н. Посочено е, че не са същински изпълнителни
11
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки и т.н. В решение №37 от 24.02.2021г., гр.д.
№1747/2020г., ВКС, IV г.о. се приема, че "ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, то
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство". С решение №
3 от 04.02.2022г., гр.д. №1722/2021г., ВКС, ІV г.о. е прието, че "валидно изпълнително
действие" по смисъла на горецитираното тълкувателно решение, означава действие за
принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по
редовна молба за изпълнение, т.е. по молба, в която взискателят е посочил изпълнителен
способ за осребряване на имуществото на длъжника или е възложил това на ЧСИ /чл.18
ЗЧСИ/, вкл. и когато нередовността е била поправена в срок.
С т. 3 от диспозитива на това ТР е прието, че „погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция“,
както е в настоящата хипотеза.
Молбата по чл.18 ЗЧСИ на взискателя, в лицето на банката/ за образуване на второто
изпълнителното дело, образувано по изпълнителния лист въз основа на заповедта по чл. 417
ГПК от 2013г., сама по себе си не е такова действие, освен ако в същата не е поискано
предприемането на конкретно действие. В случая молбата е депозирана на 27.10.2021г. по
пощата /видно от клеймото на плика/, а в същата е изрично поискано налагане на възбрана
върху втория недвижим имот. Вярно е, че първоначално молбата е била нередовна и затова
с разпореждане от 01.11.2021г. на съдебния изпълнител са дадени указания за внасяне на д.т.
по сметка на РС-Трън и Агенция по вписванията. Указанията са изпълнени с молба от
16.12.2021г., когато е образувано изп.дело.
В мотивите към ТР № 2/4.07.24 г. е разяснено, че „за прекъсването на погасителната давност
определящо е условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и
императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане. Необходимо е молбата на
кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл.
18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска
изправянето на недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен
начинът на изпълнение, вкл. и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл.
426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Върнатата поради неотстраняване на нередовности
молба на взискателя не прекъсва давността. В този случай не се осъществява дължимото
според нормата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Молбата за проучване на имуществото на длъжника
не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на запори и
възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това
проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и, ал. 1 ГПК и
12
прекъсва давността“
Следователно молбата от 27.10.2021г. на банката за образуване на второто изп.дело е
покрило изискванията на друго основание за прекъсване на погасителната давност - по чл.
116, б. "в" ЗЗД преди изтичане на давността.
ПЕТО - в гражданското право общото правило е, че давността е правна последица и санкция
за бездействието на правоимащия кредитор, когато той е задължен и има възможност да
действа, за да упражни правото си. Ако не е задължен и няма правна възможност да действа,
давност не тече. Поради това, в разглежданата хипотеза предявяването на
отрицателния установителен иск от длъжника, че вземането е погасено по давност,
при поддържано от ответника насрещно възражение за неизтекъл давностен срок, е
действие прекъсващо давността, защото след предявяването му кредиторът не може
да противопостави насрещен положителен иск със същия предмет, нито (в общия
случай) да предприема действия за принудително изпълнение. Прекъсването е под
условие - ако с влязло в сила решение отрицателният установителен иск бъде отхвърлен (по
арг. от чл. 116, б. "б. " вр. с чл. 117, ал. 2 ЗЗД). Този извод следва от установеното в правната
теория и в съдебната практика, че един и същ правен спор може да даде повод за
положителен или отрицателен установителен иск, в зависимост от това коя страна е
инициирала съдебното му разрешаване - страната, която твърди съществуването на спорното
право, или тази, която го отрича. Делата по двата иска са тъждествени - въз основа на едното
може да се прави отвод за висящ процес или за пресъдено нещо по другото. И по двата иска
се получава една и съща защита и санкция в зависимост от това - твърдението на коя страна
отговаря на действителното правно положение. Да се уважи отрицателният установителен
иск е равнозначно на това да се отхвърли положителният установителен иск, и обратно (вж.
- проф. Ж. С., "Бълг. ГПП", 9-то изд., стр.187 и сл.). Разпределението на доказателствената
тежест е едно и също и не зависи от ролята на ищец или ответник, която страната има по
делото, а от нейното отношение към спорното право - дали тя твърди, че то съществува, или
го отрича, т.е. каква правна последица страната претендира като настъпила. Съответно,
когато се отхвърля отрицателен установителен иск, силата на пресъдено нещо има за
предмет правото, което ответникът е успял съдебно да установи с индивидуализиращите
това право белези - правопораждащ факт и съдържание.
От това следва, че в разглеждания случай решението, с което се отхвърля отрицателния иск
на длъжника, че паричното вземане на кредитора е погасено по давност, установява със сила
на пресъдено нещо, че вземането не е погасено по давност и съществува правото на
принудително изпълнение (т.е. - съществува изпълняемо право), като от влизане в сила на
отхвърлителното съдебно решение започва да тече нова давност - чл. 117, ал. 2 ЗЗД./в този
смисъл РЕШЕНИЕ № 257 ОТ 30.04.2020 Г. ПО ГР. Д. № 694/2019 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК/.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза въззиваемата страна- взискател
13
направените пред настоящата инстанция разноски, но такива няма направени. На осн.чл.78
ал.8 ГПК е дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. За явяване пред
въззивна инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 273 от 12.08.2024г. постановено по гр.д.№ 120/2022г. по описа
на ОС-Перник, ГО.
ОСЪЖДА Р. Ж. Б. ЕГН **********, чрез Адв. С. П., съдебен адрес и адрес за призоваване:
гр. София, ул. Позитано 15 ет.5 ап.13 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА “ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1463, бул. Витоша № 89Б (като универсален правоприемник на „Кей Би Си Банк България“
ЕАД, ЕИК *********, с предишно търговско наименование “Райфайзенбанк (България)
ЕАД), съдебен адрес в гр. София, ул. Тунджа № 12а, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/,
юрисконсултско възнаграждение за явяване пред въззивна инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14