РЕШЕНИЕ
№ 483
гр. Перник, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христина Хр. Ангелова
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Христина Хр. Ангелова Административно
наказателно дело № 20231720201246 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.58д-63 от ЗАНН .
Образувано е по жалба на С. М. Д. против наказателно постановление
№23-1158-001537/03.07.2023 година, издадено от Началник сектор „Пътна
полиция“ Перник, с което на основание чл.179 ал.2 вр. с чл.179 ал.1 т.5 от
ЗДвП за осъществен състав на административно нарушение по чл.50 ал.1 от
ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
С. М. Д. е обжалвала наказателното постановление в законоустановения
срок. В жалбата, депозирана срещу него е изтъкнала доводи, че същото е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло
отменено. В съдебно заседание, редовно призована не се явява и не доразвива
доводите си, изложени в жалбата Вместо нея се явява адв.Ш.. В хода на
съдебните прения същата излага доводи, че в хода на развилото се пред РС
Перник административно наказателно производство не са събрани безспорни
и несъмнени доказателства, че Д. е осъществила фактическия състав на
административното нарушение, за което й е съставен акт за установяване на
административно нарушение и издадена по отношение на нея наказателно
1
постановление. Предлага на горното основание същото да бъде изцяло
отменено. Моли за присъждане на направените по делото разноски-
възнаграждение на адвокат.
Административно наказващият орган Началник сектор „Пътна
полиция“ Перник, редовно призован не е изпратил свой процесуален
представител за съдебното заседание. В съпроводителното писмо към
административно наказателната преписка е изразено становище, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде изцяло потвърдено.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства ,доводите на страните по реда на чл. 14 и
чл.18 от НПК намира за установено следното :
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от
ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес .
Допустима е. Разгледана по същество се явява основателна.
От фактическа страна:
На 11.06.2023 година около 21,01 часа в ОДЧ на ОД на МВР Перник
постъпил сигнал за настъпило пътно-транспортно произшествие в гр.Перник
по ул.“Първа“ с посока на движение от ул.“10-та“ към ул.“Св.Св.Кирил и
Методий“. На място в изпълнение на служебните си задължения пристигнали
служителите на сектор „Пътна полиция“ Перник св.А. Р. М. и Ц. В. Б..
Установили две моторни превозни средства-лек автомобил марка „Тойота“
модел „Авенсис“с ДК №****** и лек автомобил марка „Фолксваген“ модел
„Голф“ с ДК №****** .На място били и водачите на двата автомобила
жалбоподателката С. М. Д. и водачът на другото моторно превозно средство,
участник в пътно-транспортното произшествие Ф.Б.Д.. Служителите на реда
констатирали, че на мястото на настъпване на същото имало поставен пътен
знак „Б-1“:“Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Пътно-
транспортното произшествие не било запазено. Пътната настилка на мястото
на настъпването му била мокра. След изслушване на водачите достигнали до
извод, че жалбоподателката С. М. Д. не е съобразила поведението си с пътния
знак ,въвеждащ предимство ,предприела е маневра десен завой и е
реализирала пътно-транспортно произшествие с водача на другото моторно
превозно средство. Били съставени следващите се по закон документи-
2
протоколи за пътно-транспортно произшествие, придружени със снимков
материал. На двамата участници в него било предложено и същите приели да
им бъда извършена проверка предприели ли са действия по управление на
моторно превозно средство след употреба на алкохол.
Служителите на сектор „Пътна полиция“ Перник приели, че пътно-
транспортното произшествие е настъпило в резултат и в пряка причинна
връзка с неправомерните действия на Д. като водач на моторно превозно
средство.
На11.06.2023 година А. Р. М. в качеството на „мл.автоконтрольор“ в
сектор „Пътна полиция“ Перник в присъствието на свидетеля по акта Ц. В. Б.
е съставил на С. М. Д. акт за установяване на административно нарушение на
разпоредбата на чл.50 ал.1 от ЗДвП.
Актът за установяване на административно нарушение е подписан от
актосъставителя и от свидетеля по акта. Предявен е на нарушителя. Същата го
е подписала на датата на неговото съставяне , когато й е връчен препис от
него срещу разписка. При подписването и предявяването на акта Д. не е дала
обяснения и изложила възражения по отразеното в неговата обстоятелствена
част.
Възражения по съставения акт са постъпили в срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН пред Началник сектор „Пътна полиция“ Перник .В тях в писмен вид Д.
е описала фактическа обстановка по настъпване на пътно-транспортното
произшествие и поведението на участниците в него, различна от тази, описана
в обстоятелствената част на съставения акт за установяване на
административно нарушение.
Въз основа на съставения акт Началник сектор “ПП” Перник е издал
наказателно постановление №23-1158-001537/03.07.2023 година, с което на
С. М. Д.
- на основание чл.179 ал.2 вр. с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП за
осъществен състав на административно нарушение по чл.50 ал.1 от ЗАНН й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства.
В хода на съдебното следствие са се оформили две групи свидетелски
3
показания. В първата група са обособени тези на св.А. Р. М. и Ц. В. Б.. Във
втората група тези на И.С.Р. и А.Д.П..
Св.М. и Б. са служители на сектор „Пътна полиция“ Перник и в това си
качество посетили на посочената в акта дата и час мястото ,съобщено им
ОДЧ .Установили настъпило пътно-транспортно произшествие. След като са
били предупредени за наказателната отговорност, която биха понесли в
случай на лъжесвидетелстване свидетелите заявяват следните факти. По
показанията на св.А. Р. М., дадени в съдебно заседание, проведено на
25.09.2023 година същият посетил горното по заявеното от него:“по сигнал на
граждани“. Свидетелят гради изводите си, описани в обстоятелствената част
на съставения от него акт за установяване на административно нарушение от
една страна от наличието на мястото на пътен знак „Б-1“:“Пропусни
движещите се по пътя с предимство“. От друга страна по отношение на
изводите си за виновно поведение на жалбоподателката заявява:“След като е
реализирано пътно-транспортно произшествие при наличието на този знак
значи жалбоподателят не се е съобразил с него.“По показанията му не си
спомня да са установени свидетели на място, но жалбоподателката му
съобщила, че е извършвала десен завой.Св.В. е категоричен, че по
обясненията на жалбоподателката са съставила акта за установяване на
административно нарушение.
Св.Райчев, допуснат до разпит в това процесуално качество по
уважено искане на защитника на жалбоподателя ,след като е бил предупреден
за наказателната отговорност, която би понесъл в случай на
лъжесвидетелстване в съдебно заседание, проведено на 30.10.203 година е
заявил, че Д. е имала правомерно поведение на платното за движение и е
спазила пътния знак, поставен на мястото на настъпването му.
Св.заявява:“Един от полицаите, които дойдоха на място твърдеше, че С. не е
спазила знака. “Заявява също, че не му е предоставена възможност да
предостави обяснения на полицейските служители, а е възприел поведението
и на двамата участници в пътно-транспортното произшествие, тъй като е бил
водач на моторно превозно средство, движещо се непосредствено след
автомобилът, управляван от Д.. До момента на настъпване на пътно-
транспортното произшествие жалбоподателката и свидетелят не се познавали.
У същия съдът не установи наличие на заинтересованост.
4
Св.П., е лицето, подало сигнал за настъпилото пътно-транспортно
произшествие на телефон за спешни повиквания 112.Същата не е свидетел-
очевидец на настъпилото пътно-транспортно произшествие, но е възприела
непосредствено разположението на двата автомобила на платното за
движение и техните водачи. Обяснения от тези свидетели не са снети на
мястото на произшествието.
При постановяване на решението съдът прие и приложи по реда на
чл.283 от НПК и чл.84 от ЗАНН като доказателства по делото писмени
документи, както следва:акт за установяване на административно нарушение
серия GA №960380/11.06.2023 година, наказателно постановление №23-
1158-001537/03.07.2023 година, талон за изпращане на медицинско
изследване№106413/01.05.2023 година, Заповед за компетентността на
актосъставителя и на административно наказващия орган, Протокол за пътно-
транспортно произшествие №1 853980/11.06.2023 година, възражение по акт
и документи във връзка с извършена по възражението проверка, справка за
нарушител, протокол за медицинско изследване на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества и/или техни аналози
,мотивирана резолюция №23-1158-М000118/21.06.2023 година.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна
съдът намери за установено следното :
От страна на административно наказващия орган в съдебно
заседание не са ангажирани доказателства от които да се установи, че на
посочената дата, именно жалбоподателят е осъществила фактическия
състав на административното нарушение за което й е съставен акт за
установяване на такова и издадено обжалваното наказателно постановление.
В тази връзка, актосъставителят е длъжен не само да се яви в съдебно
заседание ,но и да защити констатациите в съставения от него акт за
установяване на административно нарушение, тъй като именно той е
инициирал административно наказателното производство и е квалифицирал
деянието, извършено от нарушителя. Това е така, тъй като съставените по
ЗДвП актове по ЗАНН и редовно издадените наказателни постановления не се
ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Горното
произтича от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, която препраща към НПК.
Съгласно разпоредбата на чл.16 от НПК обвиняемият/в случая
5
нарушителя/се счита за невинен до доказване на противното. Това
означава, че в тежест на административно наказващия орган /по аргумент от
чл. 84 ЗАНН във връзка с чл.103, ал.1 НПК/,тъй като именно той е
субектът на административно–наказателното обвинение е да докаже по
безспорен начин пред съда с всички допустими доказателства, че е
извършено административно нарушение и че то е извършено виновно от
лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то
издаденото въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като не е
доказано извършването на нарушението. По делото не се събраха безспорни
и несъмнени доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят е
осъществил визираното в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение. Свидетелите М. и
Б. заявяват в съдебно заседание, че са изградили изводите си за настъпване
на пътно-транспортното произшествие и виновното поведение на
жалбоподателката въз основа на наличието на пътен знак, въвеждащ
предимство на мястото и на обясненията на Д. ,дадени на място. Не е
извършен никакъв анализ и това е видно и от съставените за пътно-
транспортното произшествие писмени документи на причините и условията,
довели до същото, на поведението и на двамата участници. Не са установени
и изслушани свидетели-очевидци, които на място безспорно е имало.Не е
отделено спорното от безспорното. След анализ на гласните доказателствени
средства, събрани посредством разпит на свидетелите не се установиха
фактите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление. Съдът държи повторно да отбележи, че в
административно наказателното производство тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. В конкретния случай следва да се
приеме, че нарушението се явява недоказано, което обуславя отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Административно наказващият орган не е изпълнил задължението си по
чл.52 ал.4 от ЗДвП,а именно:“ преди да се произнесе по преписката да
провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и прецени
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши
разследване по спорните обстоятелства. “В приложеното към
административно наказателната преписка възражение по акт/озаглавено
6
жалба/ такава проверка на безспорно изтъкнатите от жалбоподателката
спорни обстоятелства не е извършена. Горното се явява самостоятелно
основание за отмяна на издаденото от Началник сектор „Пътна полиция“
Перник наказателно постановление.
По разноските:
С оглед изхода на спора –отмяна на издаденото наказателно
постановление и направеното искане за присъждане на разноски, на
основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административно процесуалния кодекс ОД на МВР Перник следва да бъде
осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя съдебни
разноски в размер на 500 лв.(петстотин лева), представляващи заплатеното
адвокатско възнаграждение на защитника адв. Д. Ш. от АК-гр.С..Същото е
заплатеното в брой при подписване на договора, като неговия размер е
минимално предвидения в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което и ОД на МВР Перник следва да заплати въпросната сума.
Мотивиран от горното на основание чл.63 ал.1 пр.1 -во от ЗАНН съдът
:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-1158-001537/03.07.2023
година, издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ Перник срещу С. М.
Д. ЕГН:********** жив. в гр.*********, съдебен адрес:гр. ********* адв.Д.
Ш.-САК, с което на основание чл.179 ал.2 вр. с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП за
осъществен състав на административно нарушение по чл.50 ал.1 от ЗАНН й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР Перник да заплати на С. М. Д.
ЕГН:********** жив. в гр.*********, сумата от 500 лв. /петстотин лева /,
представляваща направени по делото разноски възнаграждение на защитника
адв.Д. Ш..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основанията,
визирани в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален
7
кодекс пред Административен съд –гр.Перник в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните .
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8