№ 48
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110213275 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Р. Г. В. против Наказателно постановление № Р-10-
218/21.09.2022 г., издадено от зам. председател на КФН, с което, на основание чл. 351, ал. 1, т. 3
КСО, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 177, ал.
2, т. 2 вр. §1, ал. 2, т. 3, б. „а“, подб. „аа“ ДР КСО.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за недопустима правна конструкция
(липса на извършител); за процесуални нарушения (non bis in idem; противоречие между АУАН и
НП; непрецизно описание – не се сочат конкретни действия на жалбоподателя; неправилно
определена дата на нарушението); за негоден субект на отговорност; за субективна
несъставомерност; за маловажност на случая. Моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено, като взема отношение по наведените от жалбоподателя
доводи.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
При осъществявания от КФН ежедневен дистанционен надзор за спазване на
нормативните изисквания при инвестиране средствата на фондовете за допълнително пенсионно
осигуряване било установено, че през месец декември на извънборсов пазар (ОТС) са сключени
1
множество сделки за продажба на дялове на колективни инвестиционни схеми по чл. 176, ал. 1, т.
11 КСО, от името и за сметка на управлявания от ***, универсален пенсионен фонд. Посочените
сделки били сключени, чрез посредничеството на инвестиционните посредници *** и ***.
С цел извършване на дистанционна проверка за спазване на изискванията на чл. 177, ал. 2
КСО, във връзка с посочените по-горе констатации, касаещи финансовите инструменти по чл. 176,
ал. 1, т. 11 КСО, били изпратени писмо с изх. № РГ-03-176-1/31.01.2022 г. до Реал Финанс“ АД и
писмо с изх. № РГ-03-190-6/31.01.2022 г. до *** за сделките, сключени на извънборсов пазар през
месец декември 2021 г., с цел - установяване на насрещните страни по тях. С писмо с вх. № РГ-03-
190-6/08.02.2022 г. инвестиционният посредник *** предоставил нареждане №
36170042272/23.12.2021 г. за продажба от името и за сметка на управлявания от *** *** на
извънборсов пазар на дялове на договорен фонд *** управляван от ***, с ISIN код на емисията:
*** за 25 800 броя дялове, при единична цена 7,5697 лева и обща стойност на сделката 195 298,26
лв. От потвърждението за сключената сделка било установено, че същата е сключена на 23.12.2021
г. в 19:12:29 ч., с дата на сетълмент 30.12.2021 г. От цитираното писмо на *** било установено,
също така, че като насрещна страна по сделката е посочен инвестиционният посредник ***.
С писмо изх. № PF-03-176-1/07.03.2022 г. била изискана от *** допълнително информация
и документи за гореописаната сделка. В тази връзка, с писмо с вх. № PF-03-176-1/11.03.2022 г., ***
предоставило Нареждане за покупка № 40663023296/23.12.2021 г., с което *** подало на
извънборсов пазар нареждане за покупка на дялове на договорен фонд *** управляван от ***, с
ISIN код на емисията: *** за 25 800 броя дялове, при единична цена 7,5697 лева и обща стойност
на сделката 195 298,26 лв. От потвърждението за сключената сделка било установено, че същата е
сключена на 23.12.2021 г. в 19:12:29 ч., с дата на сетълмент - 30.12.2021 г. От нареждането за
покупка, от потвърждението за сключената сделка, както и от съпътстващата ги декларация по чл.
66, ал. 2 ЗМИП било установено, че документите са били подписани от изпълнителния директор
на *** Р. Г. В., заедно с прокуриста на дружеството - ***
В хода на извършената проверка на обстоятелствата, свързани с горепосочената сделка за
продажба на дялове на договорен фонд, била извършена и проверка за свързаност между ***,
управляващо пенсионния фонд и купувача - ***. При справка направена в Търговския регистър и
регистъра на юридически лица с нестопанска цел при Агенция по вписванията по партидата на ***,
било установено, че едноличен собственик на капитала е ***, т.е. *** упражнява пряко контрол,
спрямо другото дружество, по смисъла на § 1, ал. 2, т. 4 буква „а" от ДР на КСО, тъй като могло да
упражнява повече от половината от гласовете в общото събрание на акционерите на ***.
С оглед проверка на актуалното състояние на акционерните участия на всички
пенсионноосигурителни дружества, с писмо изх. № 09-6-11/25.01.2022 г. били изискани
извлечения от акционерните книги на дружествата към определени дати, в т.ч. и към 23.12.2021 г.
г. и 30.12.2021 г. С писмо, вх. № 09-6-11/28.01.2022 г. „Централен депозитар“ АД представил
изисканата информация, в т.ч. и извлечения от акционерната книга на ***. От представения Акт за
актуално състояние от „Централен депозитар” АД към 23.12.2021 г. и към 30.12.2021 г. акционери
в *** с над 5% от капитала били *** - с 50,04 %, *** - с 24,82%, *** - с 9,71% и *** - с 7,68%.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показания на
свидетеля В. С.; АУАН; НП; писмо, изх. № РГ-03-176-1/31.01.2022 г.; писмо, вх. № РГ-03-176-
1/07.02.2022 г. с приложения; писмо, изх. № РГ-03-190-6/31.01.2022 г.; писмо, вх. № РГ-03-190-
6/08.02.2022 г. с приложения; писмо, изх. № РГ-03-176-1/07.03.2022 г.; писмо, вх. № РГ-03-176-
1/11.03.2022 г. с приложения; писмо, изх. № 09-6-11/25.01.2022 г.; писмо, вх.№ 09-6-11/28.01.2022
г.; извлечение от книгата на акционерите на *** към дати 23.12.2021 г. и към 30.12.2021 г.;
разпечатка от ТРРЮЛНЦ при АВ по партидата на ***; заповед за компетентност на
актосъставителя; наказателни постановления № Р-10-203/21.09.2022 г., № Р-10-207/21.09.2022 г.,
№ Р-10-210/21.09.2022 г., № Р-10-213/21.09.2022 г. и № Р-10-216/21.09.2022 г.; справка от ***.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
2
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Доводите на жалбоподателя за наличие на съществени процесуални нарушения са
неоснователни.
На първо място, пристъпването към съставяне на наказателно постановление, от страна на
наказващия орган, съставлява имплицитно произнасяне по визираните в разпоредбата на чл. 52,
ал. 4 ЗАНН въпроси, като липсата на обсъждане на възраженията (в принципен план),
нееднократно е било коментирано от касационната инстанция (напр. Р 6404/2014 АССГ, I кас. с-в)
като търпящо процесуална критика, но не и в контекста на отменителните основания.
На следващо място, в принципен план, коректно се цитира разпоредбата на чл. 19, ал. 6
ЗКФН. Същевременно, обаче, формалното начало на административнонаказателното производство
е обвързано със съставянето на АУАН (реално, след този момент възниква фигурата на
привлеченото към отговорност лице, респективно – правото на защита), а констативният документ
е темпорално разположен в предходен момент. В този смисъл, наличието или не на такъв би могло
да бъде коментирано, в контекста на вътрешноорганизационните отношения в рамките на
контролиращата институция или дори на доказаността на административнообвинителната теза, но
не и в светлината на съществените процесуални нарушения.
3
Възражението non bis in idem също не би могло да бъде споделено. Дори повърхностен
прочит на наличните по преписката наказателни постановления налага извод, че независимо от
съвпадението в датата на деянията, касае се за придобиване на активи на различни фондове за ДПО
(*** ***; ***; ***; *** и ***), т. е. за самостоятелни търговски сделки (въз основа на различни
нареждания до ИП ***), всяка от които, при наличие на допълнителните съставомерни признаци,
съставлява самостоятелно основание за ангажиране на отговорност.
Коректно се твърди от жалбоподателя, че противоречието между АУАН и НП (с
уточнението - когато се касае за съставомерни признаци на изпълнителното деяние) съставлява
процесуално нарушение, от категорията на съществените (в този смисъл е и константната съдебна
практика, например Р 2014/2013 АССГ, I кас. с-в; Р 5112/2013 АССГ, XI кас. с-в; Р 5223/2013
АССГ, XIII кас. с-в; Р 4442/2015 АССГ, I кас. с-в; Р 4110/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от 16.02.2010 по
кнахд 8659/2009 АССГ, II кас. с-в; Р по кнахд 4716/2009 АССГ, XII кас. с-в. Р 1349/2013 АССГ, I
кас. с-в и др.). Не само в НП, но и в процесния АУАН, обаче, е записано, че задължението за
спазване на забраната по чл. 177, ал. 2, т. 2 КСО е вменено в тежест на свързаното лице на
пенсионноосигурителното дружество, а именно - ***. Налице е изрично твърдение, също така, че в
резултат на сключената сделка за придобиване на финансовите инструменти, същите са придобити
от ***. Тези факти и обстоятелства са посочени в АУАН и НП и между тях няма противоречие. В
този смисъл, не е налице разминаване между описаната в АУАН и НП фактическа обстановка,
като в атакуваното наказателно постановление не са въведени нови фактически твърдения, които
да не са били предявени с АУАН. От подробно изложените в АУАН и НП фактически констатации
не е налице неяснота по въпроса - кое е задълженото лице, респективно - кое е лицето, нарушило
забраната на чл. 177, ал. 2, т. 2 КСО. Задължено лице по цитираната норма е *** и само то може да
бъде извършител на нарушението, а допустител в случая е представляващият *** Р. Г. В.,
действала съвместно с другия представляващ дружеството.
Отправя се твърдение и за непрецизно описание на нарушението, изразяващо се в липсата
на конкретизация на действията на жалбоподателя. Доколкото допустителството се реализира не
чрез действие, а чрез бездействие, то и подобна липса не би могла да бъде обект на процесуална
критика.
На последно място, но не и по важност, твърди се некоректно определена дата на
нарушението. Тази теза, според настоящия съдебен състав, не би могла да бъде споделена.
Действително, твърдението на жалбоподателя, че нареждането за покупката е подписано на
23.12.2021 г. Същевременно, обаче, от материалите по преписката се установява, че сетълментът
на сделката (т. е. моментът, в който банковата транзакция е завършена в полза на продавача, а
финансовите инструменти преминават в патримониума на купувача) е темпорално отнесен към
дата 30.12.2021 г., т. е. тогава е завършен фактическият състав по придобиването и до който
момент изпълнителното деяние е достигнало фаза на довършен опит. В този смисъл и съдът се
разграничава от тезата на жалбоподателя за неправилно определена дата на нарушението.
По приложението на материалния закон
В хода на настоящото производство се установи, че Р. Г. В. в качеството си на
изпълнителен директор на ***, заедно с ***- прокурист на дружеството, е подписала съответните
документи за сключване на сделка за покупка от страна на *** на извънборсов пазар на дялове на
договорен фонд *** управляван от ***, с насрещна страна по сделката ***, управлявано от ***, в
отклонение от забраната на чл. 177, ал. 2, т. 2 КСО вр. § 1, ал. 2, т. 3, б. „а“, подб. „аа“ от ДР на
КСО.
Съгласно чл. 177, ал. 2, т. 2 КСО активите на фонд за допълнително задължително
4
пенсионно осигуряване и на фонд за извършване на плащания не могат да се придобиват от
свързани с пенсионноосигурителното дружество лица.
Легална дефиниция на понятието „свързани лица“ се съдържа в разпоредбата на § 1, ал. 2,
т. 3, б. „а“, подб. „аа“ от ДР на КСО - свързани лица са юридически лица, когато те са предприятие
майка и/или дъщерни дружества от една и съща група (т.е. всяко предприятие майка, дъщерно
дружество и друго дъщерно дружество е свързано с останалите). Съгласно § 1, ал. 2, т. 4а от ДР на
КСО „Предприятие майка“ е юридическо лице, което упражнява контрол спрямо едно или повече
дружества (дъщерни дружества). Съгласно § 1, ал. 2, т. 46 от ДР на КСО „Дъщерно дружество“ е
юридическо лице, контролирано от друго юридическо лице (предприятие майка); юридическите
лица, които са дъщерни на дъщерното дружество, също се смятат за дъщерни дружества на
предприятието майка, а съгласно § 1, ал. 2, т. 4, буква „а“ от ДР на КСО „Контрол“ е налице,
когато определено физическо или юридическо лице (контролиращия), може да упражнява пряко
и/или непряко повече от половината от гласовете в общото събрание на юридическото лице. В
този смисъл и в светлината на разглеждания случай, от материалите по делото се установява, че
към 30.12.2021 г. *** осъществява контрол върху *** и ***, по смисъла на § 1, ал. 2, т. 4, б. „а“ от
ДР на КСО, тъй като упражнява пряко повече от половината от гласовете в общите събрания на
двете дружества („ЦКБ Груп“ ЕАД упражнява пряко 100% от гласовете в общото събрание на „***
упражнява пряко 50,04% от гласовете в общото събрание на ***). В този смисъл, налага се извод,
че *** и *** са дъщерни дружества на *** по смисъла на § 1, ал. 2, т. 46 от ДР на КСО, поради
което посочените дружества са свързани лица, по смисъла на § 1, ал. 2, т. 3, б. „а“, подб. „аа“ от ДР
на КСО.
Налице е, според настоящия съдебен състав, годен субект на отговорност. Тук е мястото
да се отбележи, че юридическите лица не формират воля и в този смисъл те действат, чрез
законните си представители, в случая – жалбоподателя Г. и прокуриста. Същите, подписвайки
съответните документи за покупка на финансови инструменти (за което законосъобразно е
ангажирана отговорността и на двамата) на извънборсов пазар (на който, поради спецификите му,
имената на участниците са отнапред известни, за разлика от регулирания), са реализирали състава
на вмененото нарушение. Това, според съда, е станало и в твърдяната от наказвания орган форма –
допустителство, доколкото действията по реализирането на сделката са извършени не лично от
жалбоподателя, а от инвестиционен посредник (извършителя), но и при липса на надлежно
предварително уведомяване в нареждането – графа „други специфични инструкции на клиента“
(което, в контекста на грижата на добрия търговец, далеч надхвърля изискванията към добрия
стопанин) или друга, не изрично предвидена, но и не законово запретена форма, без за ангажиране
отговорността на допустителя законодателят да е предвидил формално процесуално изискване –
преди това да е била потърсена такава от извършителя.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в КСО задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
5
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението на жалбоподателя е застрашило обществените
отношения, свързани с прозрачността при функционирането на допълнителното пенсионно
осигуряване - важна социална функция, доколкото дружествата за допълнително пенсионно
осигуряване управляват фондовете, изграждащи т.нар. трети стълб на общественото осигуряване -
дейност, от която зависят бъдещите доходи на голяма част от населението на страната и в този
смисъл засяга интересите на потенциално неограничен кръг лица, поради което следва да се
приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се
приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява
маловажен случай.
По размера на санкцията
Съгласно нормата на чл. 351, ал. 1, т. 3 КСО, за нарушение на чл. 177 КСО на физически
лица се налага глоба от 3 000 до 40 000 лева. Санкцията е наложена в предвидения в закона
минимум, а ЗАНН не познава аналог на нормата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, поради което и подробни
съображения по размера са безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа, но умерена правна сложност
на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-218/21.09.2022 г., издадено от зам.
председател на КФН, с което, на основание чл. 351, ал. 1, т. 3 КСО, на Р. Г. В. била наложена
глоба, в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 177, ал. 2, т. 2 вр. §1, ал. 2, т. 3, б. „а“, подб. „аа“
ДР КСО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Р. Г. В., ЕГН ********** да заплати на
Комисия за финансов надзор сумата от 100 (сто) лева – деловодни разноски.
6
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7