№ 5790
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Виктория Ив. Т.а
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20231100100711 по описа за 2023 година
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432 ал.1 от КЗ.
В исковата молба на А. П. И., действащ чрез законния си представител
С.А.И. се твърди, че на 06.06.2021 г., С.М.Ц., като водач на лек автомобил
„БМВ 120 Д“ с рег. № *******, при маневра изпреварване навлязъл в лентата
за насрещно движение, блъснал насрещно движещия се лек автомобил „Сеат
Ибиза“ с рег. № ******* и реализирал тежък пътен инцидент, при който
загинали всички пътници в двата автомобила. Като пътник на предна дясна
седалка в лекия автомобил „БМВ“ пътувал П.В. И., баща на ищеца.
В исковата молба са наведени твърдения, че новината за смъртта му
била разтърсваща за всички. Два дни след погребението му, жена му С.
разбрала, че е бременна с второто му дете. На 08.01.022 г. се родил вторият
син на П. И., настоящ ищец. Твърди се, че на същия му бил отреден труден
житейски път, обречен да израсне без подкрепа, опора и пример за
подражание. Твърди се, че ще бъде лишен от любовта и грижите на единия
си родител, което неминуемо ще се отрази на себеоценката и самочувствието
1
му. Освен неимуществените вреди, от загубата на своя баща ищецът търпял и
имуществени такива, изразяващи се в неплащане на дължимата му издръжка,
която към датата на исковата молба в нейния минимален размер възлизала на
195 лв. или общо 42 120 лв. до навършване на пълнолетие.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен
интерес от предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на
водача на лек автомобил „БМВ”, да му заплати сумата от 200 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 42 120 лв. – обезщетение за
имуществени вреди от загубата на издръжка по 195 лв. месечно до
навършване на пълнолетие на същия. Претендира се законна лихва и сторени
разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД, редовно уведомен, е депозирал писмен
отговор в срока по чл. 131 от ГПК с релевирани в същия възражения,
включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно
депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание исковете се поддържат от адв. Д..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от юрк. Т..
По делото като трето лице помагач на ответника е конституирана М.С.
О., редовно уведомена, не изразява становище по исковете и не изпраща
процесуален представител в открито съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на
чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена
2
претенция до застрахователя по риска „ГО“ и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в
разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на
претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена
писмена претенция пред застрахователя – ответник на 17.11.2022 г. като към
датата на заявяване на иска в съда срокът, посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е
изтекъл, поради което същият е процесуално допустим.
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са
установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка,
покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и
ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са
настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала
в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че
ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на
ПТП-то и неговите участници, а това се установява и от ангажираните
писмени доказателства – констативен протокол с пострадали лица № 26 на
ОД на МВР – гр. Ловеч.
Видно от изготвената КСМАТЕ, в нейната автотехническа част,
изготвена от вещото лице В. Д., причина за ПТП са действията на водача на
лек автомобил «БМВ 120Д» с рег. № *******, който със скорост на движение
от 108 км/ч е предприел маневра изпреварване на неизвестно МПС, навлязъл
е в лентата за насрещно движение и е реализизирал удар с насрещно
движещия се лек автомобил «Сеат Ибиза». При тези ангажирани от страните
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че деянието, неговата
противоправност и вината на извършителя са установени по безспорен
начин.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената
3
връзка между деянието и вредите се установяват от КСМАТЕ, изслушана по
делото в нейната медицинска част, която установява, че причината за смъртта
на П. И. се дължи на съчетана травма, изразяваща се в черепно-мозъчна
травма, закрита гръдна травма, закрита коремна травма, закрита гръбначна
травма, чиито отделни компоненти на всяка една от тях са описани от вещото
лице – д-р А. М., който е обосновал извод, че смъртта е настъпила бързо и е
била практически неизбежна.
Ищецът е низходящ от първа степен на починал в ПТП, предвид което
притежава активна материалноправна легитимация да претендирт репарация
на причинените му, вследствие смъртта на неговия баща вреди. Същият е от
кръга на близки родственици, посочени в Постановления на Пленума на ВС
№№ 4/1961 г. и 5/1969 на ВС, които настоящият съдебен състав следва да
съобрази. Обстоятелството, че ищецът не е бил роден към датата на ПТП не
го лишава от процесуална легитимация, доколкото същият е бил заченат към
момента на настъпване на ПТП като правото му на обезщетение възниква от
момента на раждането, с оглед на обстоятелството, че детето е родено живо и
жизнеспособно /решение 254/29.01.2013 г. по т.д. 32/2012 г. на Второ ТО на
ВКС/. Заявеното оспорване относно родствената връзка между ищеца и
неговия баща, починал в процесното ПТП, съобразно писмения отговор на
ответника, настоящият съдебен състав намира за неоснователно с оглед
влязлото в сила решение 3269/17.11.2022 г. на СГС, Първи брачен състав, по
бр. д. 6026/22 г. и с оглед разпоредбата на чл. 298 ал.3 от ГПК.
Понесените от ищеца неимуществените вреди се установяват от
събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. И. И., дядо на
ищеца в съдебно заседание от 30.10.2023 г., които съдът цени като
непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно неговото
състояние, при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от загубата на родител представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968 г. на ВС, при определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца,
отношенията му с починалото лице и други обстоятелства. Под други
4
обстоятелства следва да се имат предвид конкретните болки и страдания,
претърпени от него. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта
на ищеца, обстоятелството, че същото изначално е лишено от бащина грижа,
обич и подкрепа намира, че размера на обезщетението за него следва да
възлезе на сума в размер на 200 000 лв. т.е. заявеният иск като основателен и
доказан подлежи на уважаване в пълен размер.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, който пътувал без поставен предпазен колан. Съдът намира
стореното възражение за неоснователно, предвид изявленията на вещите лица
в съдебно заседание от 30.10.2023 г., че от материалите по делото личи, че
пострадалият е бил с поставен предпазен колан респ. при липса на такъв
тялото на починалия е щяло да излети през предния прозорец на автомобила с
оглед общата скорост на движение на двете превозни средства от около 200
км/ ч.
Заявеният предмет в настоящото производство касае и претенция за
причинени имуществени вреди. По отношение на правото на обезщетение за
имуществени вреди следва да се отбележи, че лицата, легитимирани да
претендират такова обезщетение са посочени в Постановление № 4/1961 г. на
Пленума на ВС /раздел ІІІ т.1/, като това посочване няма изчерпателен
характер. С оглед дадените в него разяснения право на обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане в случай на смърт на
пострадалия имат неговите деца, съпруг, родители, братя и сестри и други
близки, които поради нетрудоспособност действително са били издържани
или имат право на издръжка по закон от пострадалия. Задължителна
предпоставка за да бъде причислено едно лице към кръга на "близките, които
поради нетрудоспособност действително са били издържани" по смисъла на
Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС, е то да е получавало издръжка,
а не само грижи и морална подкрепа от пострадалия / решение 143 от
29.04.2015 Г. по т.д. 3504/2013 г. на Първо ТО на ВКС/. Ищецът е от кръга на
легитимираните лица – същият е низходящ на починалия, заченато дете към
датата на ПТП, родено живо и жизнеспособно, на което се следва издръжка
от родителя по вече изложените в решението съображения.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че с оглед на смъртта
5
на П.В. И. на неговото малолетно дете са причинени имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи от лишаването му от издръжка, на каквато
същото има право по закон по арг. на чл. 143 ал.2 от СК. Тези имуществени
вреди се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с оглед
настъпилото застрахователно събитие – осъщественото ПТП, при което е
загинал неговия баща и същите на общо основание подлежат на репарация от
страна на застрахователя по риска „ГО“ на деликвента. С факта на смъртта на
баща си малолетното дете е загубило възможността да получава следващата
му се по закон издръжка до навършване на своето пълнолетие. В този смисъл
е т. 1 от ППВС № 4/68 г., съгласно която на обезщетяване подлежат всички
вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане. Неполучаването на издръжка по
смисъла на чл. 143 ал.2 от СК представлява пропуснати ползи, които следва
да бъдат обезщетени от застрахователя по риска "Гражданска отговорност" на
деликвента ( в този смисъл решение № 158/28.12.2011 г. на ВКС, ТК, І отд. по
т.дело № 157/2011 г. ; решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по
т.дело № 762/2010 г. ; решение № 100/28.07.2010 г. на ВКС, ТК, І отд. по
т.дело № 645/2010 г. и др.).
Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. Последователно застъпваното в
практиката на ВКС /решение по търг. дело 157/2011 г. на Първо ТО и
решение по търг. дело 645/2010 г. на Първо ТО на ВКС/ становище е, че тази
имуществена вреда е вид пропусната полза, която подлежи на обезщетяване в
границите на действително понасяните вреди, съобразно получаваната
издръжка, когато загубата не може да бъде покрита от наследствената пенсия,
при съобразяване на правилото на чл. 142 ал.2 от СК като крайната преценка
на съда досежно размера на обезщетението може да се основава на нормата
на чл. 162 от ГПК /решение 163/04.10.2016 г. по търг. дело 3456/2015 г. на
Първо ТО на ВКС/. При определяне на размера на претърпените от ищеца
вреди настоящият съдебен състав намира, че следва да съобрази минималния
размер на издръжката – 25% от минималната работна заплата на страната по
арг. на чл. 142 ал.2 от СК респ. ноторно известните статистически данни на
НСИ, установяващи месечната сума, необходима за издръжка на човек с
оглед задоволяване на всичките му битови, социални и културно-
6
развлекателни интереси. Видно от изложените и неоспорени в исковата молба
твърдения, само починалият в ПТП е полагал грижа за издръжка на
семейството. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че грижите по
отглеждане и възпитание на детето до неговото пълнолетие ще се поемат от
майката като единствен родител, то размера на издръжката от бащата следва
да се определи, съгласно чл. 142 ал.2 от СК. За периода от 08.01.2022 г. –
31.03.2022 г. МРЗ в страната е била 650 лв. т.е. минималния размер на
издръжката в този период възлиза на сума в размер на по 162, 50 лв. месечно.
В периода 01.04.2022 г. – 31.12.2022 г. МРЗ в страната възлиза на 710 лв. т.е.
минималния размер на издръжката в този период възлиза на сума в размер на
по 177, 50 лв. В периода след 01.01.2023 г. МРЗ възлиза на 780 лв. т.е.
минималния размер на издръжката в този период възлиза на 195 лв. месечно.
При липсата на други ангажирани от ищеца доказателства, които да
установяват, че бащата приживе е имал възможност да осигурява издръжка в
по-висок размер от минималната нормативно установена, настоящият съдебен
състав намира, че горепосочените суми се следват като издръжка на ищеца,
доколкото са идентични на минималния размер, определен в СК. Няма данни
ищецът да получава наследствена пенсия. Такива твърдения липсват в
исковата молба, липсва респ. оспорване в този смисъл и в писмения отговор
на ответника.
Следва да се има предвид, че получаването на издръжка е бъдещо
сигурно (защото родителят е задължен за нейното даване), но неосъществило
се увеличаване на имуществото на лицето, на което се дължи издръжката до
навършване на посочената възраст. Предвид чл. 51 ал.1 изр. 2 от ЗЗД
обезщетението за вреди от непозволено увреждане могат да се платят
еднократно или периодически, като съгласно т. 11 от ППВС № 4 от 1975 г.
възможността за периодично изплащане на присъдено обезщетение е
възложено на съда. Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че не
съществува пречка от процесуален характер по аргумент на цитираните по-
горе правна норма и ППВС за присъждането на обезщетение за бъдещ
период, след като са се осъществили вече основанията за възникване на това
обезщетение и е налице основание да бъде определен размера му за бъдещ
период. С оглед на горните съображения, съобрази периода на дължимост на
претенцията и съобразно нормата на чл. 162 от ГПК настоящият съдебен
състав намира, че така предявеният иск следва да бъде уважен за периода до
7
месец януари 2040 г. /когато същият ще навърши пълнолетие/. За периода от
време 08.01.2022 г. – 31.03.2022 г. / 2 месеца и 23 дни/ се следва издръжка в
глобален размер от 450, 81 лв. с оглед коментирания по-горе размер на МРЗ.
За периода 01.04.2022 г. – 31.12.2022 г. /9 месеца/ се следва издръжка в
глобален размер от 1 597, 50 лв., с оглед коментирания по-горе размер на
МРЗ. За периода от 01.03.2023 г. до навършване на пълнолетие на детето
/08.01.2040 г./ размерът на минималната издръжка с оглед размера на МРЗ
възлиза на сума от 195 лв. месечно, както е заявено в исковата молба. Този
период възлиза на 204 месеца и 7 дни като глобалния размер на издръжката в
този период възлиза на 39 629, 03 лв. Аритметичният сбор на трите суми за
трите периода възлиза на 41 677, 34 лв., до който размер е основателен иска, а
за горницата до пълния му предявен размер същият подлежи на отхвърляне.
Обезщетението за забава при задължения с източник непозволено
увреждане има компенсаторен характер и се дължи от датата на депозиране
на претенцията по чл. 380 от КЗ пред застрахователя.
По разноските: В списъкът по чл. 80 от ГПК на ищеца се претендира
определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА.
Това е и основанието, посочено в договора за правна помощ респ. искането е
заявено в преклузивния по ГПК срок, поради което такова следва да бъде
определено. С оглед фактическата и правна сложност на делото, цената на
исковете, извършените по делото процесуални действия и минималните
размери на адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г. същото
възлиза на сумата от 14 317, 08 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се
част от разноските съобразно отхвърлената част от исковете, която възлиза на
сумата от 5, 68 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 10 347, 63 лв. – дължима ДТ и съдебни
разноски, платени от бюджета на съда в тяхната припадаща се част.
Въз основа на изложените съображения, СГС, I-19 състав
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „******* на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да
заплати на А. П. И., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител С.А.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„******* - адв. А. Д. сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 06. 06.2021 г., при което е причинена смъртта на П.В. И.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.11.2022 год. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 41 677, 34 лв. /четиридесет и
една хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и тридесет и четири
стотинки/ лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
неполучена издръжка, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на
06.06.2021 г., при което е причинена смъртта на П.В. И. като отхвърля искът
за горницата до пълния предявен размер от 42 120 лв. като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „******* да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2
от ЗА на адв. А. Д. сумата от 14 317, 08 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДАА. П. И., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител С.А.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „******* - адв. А. Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗК
„Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „******* сумата от 5, 68 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „******* да заплати на основание чл. 78 ал.6 от
ГПК по сметка на СГС сумата от 10 347, 63 лв. – дължима ДТ и съдебни
разноски, платени от бюджета на съда в тяхната припадаща се част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9