Решение по дело №230/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

 

Административното дело е образувано по жалба от „СТАРТ-3-2017“ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, [улица], представлявано от управителя Д. А. Д., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-102-0114006/21.02.2024 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – щанд за парфюми, находящ се в магазин „Кауфланд“, гр. Казанлък, бул. „23-ти Пехотен Шипченски Полк“ №153, стопанисван от оспорващото дружество, и забрана на достъпа до него за срок от 30 (тридесет) дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 и ал. 4, изр. последно от ЗДДС.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ поради липсата на мотиви за продължителността на срока на приложената ПАМ. Твърди се, че при упражняване на предоставената му от закона оперативна самостоятелност, административният орган е допуснал пропуски във връзка с установяване на фактите от значение за определяне продължителността на срока на ПАМ. Изтъква се, че изложените в заповедта мотиви са общи и същите не са съотносими към действителната фактическа обстановка, което се равнява на липса на мотиви в нарушение на чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК. Намира също за нарушен принципа на съразмерност, тъй като не е установена връзка между констатирани факти и основанията за налагане на ПАМ за срок от 30 дни, тъй като по същество мотивите се отнасят за целите на наложената ПАМ, но не и за срока. Счита заповедта за издадена и в противоречие с целта на закона, тъй като налагането на ПАМ в случая не отговаря на нито една от целите, които са закрепени в закона. Възразява срещу твърдението на органа, че нарушението е повторно, тъй като посоченото в заповедта влязло в сила НП касае нарушение в търговски обект в друг град, установено при проверка, извършена преди повече от две години. В този смисъл подчертава, че нарушенията се извършват от служители, въпреки многократните обучения и вменени задължения съгласно длъжностните им характеристики. Изтъква, че при налагане на ПАМ и определяне на предварителното изпълнение, не следва да се вземат предвид местоположението на обекта и хипотетични предположения за големи обороти, а следвало да се отчете реалната икономическа ситуация в страната. Според оспорващото дружество наложената срокът на наложената ПАМ е крайно несправедлив имайки предвид липсата на настъпили вредни последици за държавата, а от друга страна не е посочено какви ще бъдат конкретните вреди за държавата при продължаване на търговската дейност в обекта. Отбелязва, че извън твърдените хипотетични вреди за фиска, вследствие на нарушения принцип на съразмерност на наложената ПАМ, за дружеството ще настъпят реални и конкретни вреди като дружеството за периода няма да генерира приходи, ще заплаща наем и режийни разходи за периода на мярката, неустойки, прекратяване на договора за наем и окончателно освобождаване на работещите в обекта служители и т.н. По изложените мотиви се претендира отмяна на процесната ПАМ. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Претендира разноски.

Ответната страна – Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, се представлява от гл. юк П. С., който оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед. Изтъква, че е налице повторност на нарушението и на дружеството са издавани други ЗНПАМ, потвърдени от ВАС. Иска от съда да отхвърли жалбата срещу ПАМ и да присъди на НАП възнаграждение за юрисконсулт. Прави възражение на претендираните от жалбоподателя разноски.

 

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища от страните прие за установено следното:

На 17.02.2024 г., в 12:10 часа, е извършена проверка на търговски обект – щанд за парфюми на територията на магазин „Кауфланд“, находящ се в гр. Казанлък, бул. „23-ти Пехотен Шипченски Полк“ №153, стопанисван от „СТАРТ-3-2017“ ЕООД. Проверката е документирана с Протокол за извършена проверка сер. АА № 0114006/17.02.2024 г., приложен по делото. В рамките на тази проверка е констатирано, че дружеството, в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стока, чрез издаване на касова бележка от въведеното в експлоатация ФУ в обекта. Този извод е направен, след като проверяващият инспектор по приходите М. Д. К., е извършила контролна покупка на стока – 1 брой парфюм 119 на стойност 17 лв., заплатени в брой, която сума Ф. А. Ф. – на длъжност „продавач - консултант“ в дружеството, стопанисващо обекта, приела, като едновременно с плащането не издала фискална касова бележка от регистрираното и работещо фискално устройство в търговския обект, нито бележка от кочан за ръчни касови бележки. Не се спори, че касов бон не издаден и по-късно - в рамките на самата проверка или до приключване на деня (със съответния дневен финансов отчет), а това се установява и от Отчета от КЛЕН от същата дата. Същевременно, при самата проверка на място (след контролната покупка) от ФУ бил изведен дневен финансов отчет „Х“ № 007374/17.02.2024 г. и били засечени паричните средства в касата на проверявания обект, при което била установена разчетена касова наличност от ФУ – 40 лева, фактическа наличност – 88,10 лв., или била установена положителна разлика в касовата наличност в размер на 48,10 лв. Направен извод, че задълженото лице по Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ не е издало съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС.

На това основание, което изпълнява състава на чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 186, ал 1, т. 1, б. „а“ от същия закон, спрямо ЮЛ е приложена ПАМ запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него за срок от 30 дни, за което е съставена Заповед №ФК-102-0114006/21.02.2024 г. от началник Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив.

Според текстовата част на заповедта за прилагане на ПАМ при определяне конкретно на продължителността на мярката са отчетени размера на установената положителна разлика в касовата наличност на ФУ и фактическата наличност, вида и тежестта на допуснатото нарушение и последиците от него, местоположението на обекта, характера на дейността му и обстоятелството, че се касае за системно нарушение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Посочено е, че ПАМ е предназначена както да охрани интересите на фиска, като се прекратят подобни противоправни практики от същия търговец, така и като превенция на непосредствено настъпващите вреди от неотчитане на приходи.

Процесната заповед за прилагане на ПАМ е връчена на управителя на дружеството - адресат на 26.02.2024 г. Недоволно от нея дружеството е оспорило ПАМ по съдебен ред с жалба, постъпила в ТД на НАП – Пловдив на 07.03.2024 г., която е препратена на настоящия съд и въз основа на нея е образувано това дело.

В хода на делото като доказателства са приети материалите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо изх. №70-00-2240/15.03.2024г. на ТД на НАП – Пловдив, и тези, представени към жалбата до Административен съд – Велико Търново. Приети като доказателства са и представените от процесуалния представител на ответника НП от 29.03.2024г.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разпоредбата на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че заповедта, с която се налага ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, подлежи на обжалване по реда на АПК. С оглед на това препращане приложение намира текстът на чл. 148 от АПК, според който административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. Доколкото по отношение на заповедта, с която се налага ПАМ, не е предвидено задължително обжалване пред по-горестоящия административен орган, то последното не се явява задължителна предпоставка за съдебно обжалване, а зависи от волята на адресата на акта по кой ред да защити права си. В този смисъл Определение № 370 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14865/2018 г., VIII о.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на ПАМ № ФК-102-0114006/21.02.2024 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 3, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална агенция по приходите и на основание заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. (л. 15 от делото) на изпълнителния директор на НАП, поради което е валиден такъв.

Съдът намира, че заповедта за прилагане на ПАМ е постановена в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Неоснователни са наведените от оспорващото дружество възражения, че в оспорения административен акт не са изложени мотиви в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС – в заповедта за налагане на ПАМ се съдържа словесно описание на приетите за установени от административния орган факти и посочване на правното основание за прилагането на ПАМ. В обстоятелствената част на оспорената заповед изрично е посочено, че за контролната покупка на стойност 17, 00 лв. не е бил издаден фискален бон/касов бон от продавач – консултанта, като е обърнато внимание на факта, че се касае за повторно нарушение, за което са приложени доказателства. Това са фактическите основания на оспорената заповед, а правното основание е разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 186, ал 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, също цитирана в заповедта за налагане на ПАМ. Относно нейната продължителност подробни съображения за това съдът ще изложи по-долу.

В хода на административното производство органите по приходите са изпълнили задълженията си по чл. 26 и сл. от АПК, като са извършили проверката си с посещение на място, в присъствието на представители на жалбоподателя. Проверяващите са довели до знанието на данъчния субект установените факти и предприетите въз основа на тях последващи действия, като са му предоставили възможност да ангажира допълнителни доказателства. Осигурено е участие на страната в производството, събрани са годни и относими доказателства и са изяснени относимите факти и обстоятелства от значение за случая. Тук е мястото да се посочи, че не са нарушени процесуални правила и принципи нито в хода на производството, нито при прилагането на процесната ПАМ от нейния издател.

Не се откриват и пороци, засягащи материалната законосъобразност на оспорената заповед. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от негов пълномощник. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането, а според чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или касова бележка от кочан, административният орган налага на търговеца ПАМ – запечатване на обект и забрана за достъп до него. Законът определя момента, в който следва да се издаде бележка различно – в зависимост от вида на търговията – директна или разносна. В общия случай, на директната търговия, какъвто е и процесният, фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. След като в случая не се спори, че е извършена продажба на стока, за която е получено плащане, като платената сума е приета от Фатма Алдинова Фурнаджиева –продавач – консултантът в парфюмерията и служител при жалбоподателя (факт, който не се оспорва), то с приемането на платената сума, е било дължимо издаването на касова бележка. Обстоятелството, че служителят не е издал своевременно касов бон да осъществената продажба на 1 брой парфюм в нарушение на длъжностната му характеристика и проведено обучение за длъжността, в какъвто смисъл са наведените в жалбата възражения, е неотносимо за налагане на процесната ПАМ. Отговорност на проверявания субект е било да обучи служителите си да боравят с касовия апарат като при всяка продажба да се издава касов бон, съответно да им разясни, че в противен случай следват неблагоприятни последици за дружеството, стопанисващо обекта, така и непосредствено за служителите, които същи неминуемо търпят неблагоприятни последици от своето поведение. След като липсва касова бележка при извършване на плащането е извършено нарушение на реда и начина на документиране на продажбата и е изпълнено материалноправното условие на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на процесната ПАМ – неиздаване съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон.

Касовата бележка (фискалния бон) е първичен счетоводен документ, който се издава задължително за всяко отделно плащане в брой при доставка на стока или услуга, независимо дали за тази доставка е издадена фактура. Съгласно на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ търговецът за всяка продажба да издава касова бележка, която се предава на клиента едновременно с получаване на плащането. След като плащането е прието, то няма съмнение, че е следвало да бъде издадена и касова бележка. Такава касова бележка както в хода на проверката, така и по делото няма. След като това е така, в настоящия случай нарушението е установено по безспорен начин от контролните органи. Само по себе си установяването на нарушението е единствено и достатъчно условие органът по приходите да приложи ПАМ и последният не разполага с други юридически равностойни варианти, поради което преценката относно обществената значимост на административното нарушение, включително поредността му и причиняването или не на щети на фиска, е направена от законодателя, а не е предоставена на органа по приходите. При описаните по-горе факти са налице предвидените в закона предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС и органът няма право на преценка.

На следващо място, неприемливи са съображенията на жалбоподателя, че издателят на процесната заповед не е мотивирал срока на ПАМ. Всъщност, единствената преценка, която дължи административният орган при прилагането на ПАМ от вида на процесната, е тази по отношение на срока на ПАМ и такава е била направена от органа. Видно от самата заповед, за мотивиране на тридесетдневния срок на действие на ПАМ, освен вида на нарушението и последиците от него, като съобразени са посочени още следните обстоятелства: мястото на обекта – в сградата на магазин „Кауфланд“ в града и човекопотока там; характерът и организацията на дейността – обект, чието работно време е без почивен ден, предлаганите стоки са дамски и мъжки парфюми на атрактивни цени и ароматизатори за дома и автомобила; повторност на нарушението. Направено е заключение, че е налице възможност за реализиране на значителни обороти, а оттам и укрити приходи от задълженото лице. Неотразяването на продажби/плащания и неиздаването на фискален касов бон за тях е преценено, че накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика, като причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проследени извършените в обекта продажби, което води до неправилно определяне на реализираната печалба. Направен е извод, че у лицето липсва намерение да приведе дейността си съгласно законовите разпоредби и да прекрати антифискалното си поведение, поради което срещу него следва да бъдат предприети всички нормативно установени методи за въздействие в тяхната пълнота. Като допълнителен аргумент е изтъкнато и другото констатирано при проверката нарушение – разликата между касовата и фактическата наличност на паричните средства. Изрично е подчертано, че тази разлика представлява над 50 % от отчетения чрез ФУ оборот и е индиция за системност на нарушението. Всичко изложено обуславя, че спазването на стриктна финансова и бюджетна дисциплина е важно условие за защита на обществения интерес.Така с неиздаването на изискуемата по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС фискална касова бележка за извършена в търговския обект продажба при всички положения е нарушена фискалната политика на държавата. При определяне на срока в размер на максимално допустимия е посочено, че се отчита и нужното време на дружеството да организира дейността си, така че да започне да спазва данъчното законодателство.

Съдът намира, че заповедта за прилагане на ПАМ съдържа достатъчно и то относими мотиви за продължителността й, тъй като всички горепосочени факти са именно такива. В заповедта за прилагането на ПАМ са посочени като такива конкретни факти, които са релевантни – напр. местонахождението на проверения обект (същият е обособена клетка в магазин „Кауфланд“ в града с голяма посещаемост), видът на предлага стока – парфюми на атрактивни цени и ароматизатори за дома и автомобила, работно време на обекта – без почивен ден, както и повторност на нарушението, което от своя страна има значение както за мащабите на укритите приходи, така и необходимото време за реорганизация на търговеца. Противно на твърденията, заявени от управителя на оспорващото дружество в жалбата, тези обстоятелства не са бланкетни и общи, а са съобразени с релевантните факти. Правилно е преценена степента на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето, тъй като се касае за обект в голям хипермаркет с постоянен човекопоток. Допълнителен мотив за обосноваване на продължителността на мярката е констатираното от органа повторност на нарушението – процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП № 663638-F650510/21.09.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив /л. 21 от делото/. По смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. При определяне дали дадено нарушение е повторно извършено е от значение датата, на която е влязло в сила НП, с което лицето е бил санкциониран за предходно деяние от същия вид, а не датата на неговото извършване, в какъвто смисъл за възраженията в жалбата. В случая с представеното по делото НП № 663638-F650510/21.09.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. на „СТАРТ 3-2017“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000лв., т.е това нарушение е същото по вид като нарушението, послужило като основание за издаване на процесната заповед. Налице са доказателства, че НП №663638-F650510/21.09.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив е влязло в сила на 24.04.2023 г. доколкото след съдебно обжалване с Решение №34 от 24.04.2023г. по КНАХД № 20/2023 г. по описа а Административен съд – Кърджали е оставено в сила Решение № 276/22.12.2022 г. по адм. дело № 926/2022 г. по описа на РС – Кърджали, с което НП от 21.09.2022г. е изменено като размерът на санкцията е намален от 1000 лв. на 600 лв. След като нарушението на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г., във връзка с което е издадена оспорената в настоящото производство ЗНПАМ №ФК-102-0114006/21.02.2024г., е извършено на 17.02.2024г. /когато е извършена контролната покупка от органите/, а НП №663638-F650510/21.09.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив е влязло в сила на 24.04.2023г., то второто нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС. Неоснователни в този смисъл са наведените в жалбата допълнителни доводи от оспорващия, че след като двете нарушения - неиздаване на фискален касов бон за продажба на асортимент от парфюмерията, са извършени в различни обекти на дружеството в страната, не е налице повторност. Законодателят не е поставил условие двете нарушения – първото, обуславящо повторност, и второто, за което е в условията на повторност, да са били извършени в един и същи обект на търговеца, в едно и също населено място. Всяко едно търговско дружество може да стопанисва повече от един търговски обект на територията на страната (в едно и също населено място или в различни населени места), но във всеки един от стопанисваните обекти следва да регистрира и отчита осъществените продажби чрез издаване на документ по чл. 118 от ЗДДС. В противен случай, законодателят е предвидил на търговеца – в случая това е „Старт 3-2017“ ЕООД, да бъде наложена ПАМ от вида на процесната, но самата мярка се прилага за обекта, където е извършено и установено нарушението – щанда за парфюми на територията на магазин „Кауфланд“ в град Казанлък. Според чл. 187, ал. 4, изр. последно от ЗДДС установената повторност на нарушението обуславя максимален срок на запечатването на обекта. Това е и една от причините, обосновали максимално наложения срок на ПАМ.

От друга страна, проверяващите са констатирали разлика между наличността на парични средства според данните от ФУ и фактическата такава в касата на обекта, което е изпълнява състава на друго нарушение - такова по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. и принципно не е основание за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС, тъй като не е сред основанията, посочени в чл. 186, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Въпросната констатация обаче се явява подкрепяща тезата на органа по приходите относно възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето, а от там и определената продължителност на наложената ПАМ.Касовата наличност се формира от средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, средствата, с които е започната работа в началото на деня, както и средствата, които постъпват в или излизат от касата във връзка с извършени разплащания. Установената от органите по приходите разлика между паричните средства в касата и тези по дневен финансов отчет, освен че противоречат на горното правило, убедително допълват основанията за прилагане на ПАМ. Подобна разлика, според съда, е индиция за системно неиздаване на касови бележки и създадена организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на продажбите и разчитането с бюджета (В този смисъл Решение № 4615 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 969/2020 г., I о., Решение № 34 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7511/2019 г.,VIIIо.).

Нарушението, заради което е приложена ПАМ, е формално, като за съставомерността му не е необходимо да настъпят вредни последици. На последно място в тази връзка, самата стойност на контролната сделка според съда няма никакво значение и прави неотносими възраженията на жалбоподателя в този смисъл, както и оплакванията за несъразмерност с времетраенето на ПАМ. Неправилно жалбоподателят счита и че процесното нарушение не причинява щета на бюджета. Напротив – всяко нарушение, свързано с неотчитане по предвидения законов ред на реализирана продажба, ощетява бюджета и нарушава установения ред в тази сфера. Ето защо, всички изложени доводи в жалбата в тази насока, са неоснователни и не могат да бъдат споделени.

В заключение, съдът намира, че при съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган правилно е определил максималния 30-дневен срок. В случая, административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност, тъй като срокът от 30 дни е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, които очевидно са системни и тенденциозни, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.

Накрая, заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, а именно предотвратяване и преустановяване на административни нарушения в защита на държавния бюджет и за осигуряване на регулярност на приходите и нормално функциониране на цялата държавна бюджетна система. В този смисъл е Решение № 755 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9649/2018 г., Решение № 9497 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4657/2020 г., I о. Видно от изложените в нея мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване на дейността в търговския обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, без укриване на приходи, а индиректният – недопускане на вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на обект“ е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й търговецът не е преустановил дейността си в търговския обект, т.е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за прието плащане. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет, правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.

По изложените мотиви съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в определената форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което по отношение на нея не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяната й и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

При този изход на делото искането на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно съгласно разпоредбата на чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и следва да бъде уважено. Съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е претендираният от 240 лева.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, Четвърти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СТАРТ-3-2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, [улица], представлявано от управителя Д.А.Д., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-102-0114006/21.02.2024 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „СТАРТ-3-2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, [улица], представлявано от управителя Д.А.Д., да плати на Национална агенция за приходите – гр. София, разноски за настоящото дело в размер на 240 (двеста и четиридесет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.