Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав
СЪДИЯ :
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 1880 по описа за 2018
година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. с чл.415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 538,
ал. 1 и чл. 537 от ТЗ вр. с чл. 483 и чл. 485, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ищецът
“Е.А.Д.Е.Х.Б.” ЕООД (с предишно наименование “Е.Т.С.-Б.” ООД), ЕИК********,
твърди,
че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
13.06.2017 г., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 38460/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, 118 състав, е поискал да бъде издадена заповед
за изпълнение и изпълнителен лист срещу настоящите ответници - “Т.” ЕООД, ***, В.С.Ц. и П.Б.П., въз основа на запис на заповед, издаден на
22.04.2015 г. от “Т.” ЕООД,
с падеж – 22.06.2015 г., и авалиран от В.С.Ц. и от П.Б.П..
Ищецът твърди,
че има правен интерес от предявяването на иска предвид подадените от длъжниците
възражения по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. Твърди, че
записът на заповед е с форма и съдържание, определени от императивните
разпоредби на закона, включително изискуемите от закона задължителни реквизити
на същия. Твърди, че подписът на издателя е положен саморъчно и следва текста
на записа на заповед, който е авалиран и от физическите лица, подписали се
саморъчно върху същия. Твърди, че се е ползвал от правото да се снабди с
изпълнителен лист въз основа на записа на заповед на основание чл. 417, т. 9 от ГПК.
Твърди,
че от датата на падежа – 22.06.2015 г., до датата на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК (13.06.2017 г.) е дължима законна лихва за забава в размер на
13 098,20 лева.
Ищецът
предявява против ответниците “Т.” ЕООД, ***, В.С.Ц. и П.Б.П.:
-
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. с чл.415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 538,
ал. 1 и чл. 537 от ТЗ вр. с чл. 483 и чл. 485, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземане по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 38460/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, 118 състав, че ответниците дължат солидарно на
ищеца сумата от 65 000 лева, представляваща дължима главница по запис на
заповед, издаден на 22.04.2015 г. от “Т.” ЕООД,
с падеж – 22.06.2015 г., и авалиран от В.С.Ц. и от П.Б.П., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
(13.06.2017 г.) до окончателното й плащане,
-
както и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК да бъдат осъдени ответниците да заплатят
солидарно на ищеца сумата от 13 098,20 лева, представляваща законната
лихва за забава върху главницата от 65 000 лева, считано от падежа на записа
на заповед (22.06.2015 г.) до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК (13.06.2017 г.).
Ищецът
претендира направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Ответниците В.С.Ц. и П.Б.П. са
подали отговори на исковата молба, съдържащи идентични доводи, в които оспорват
предявените искове. Изложените от ответниците доводи за недопустимост на иска
за лихва за забава върху главницата по записа на заповед за периода до датата
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, касаят основателността, а не
допустимостта на претенцията.
Ответниците В.С.Ц. и П.Б.П.
правят възражение за нищожност на записа на заповед, тъй като в същия липсвал
предписан от закона задължителен реквизит по чл. 535, т. 7 от ТЗ - подпис на
издателя. Сочат, че записът на заповед е нередовен от външна страна. Сочат, че
в случая липсва подпис на издателя на лицевата страна на менителничния ефект.
Сочат, че непосредствено след текста на записа на заповед следва текста на
менителничното поръчителство, а между двата текста липсва подпис на издателя на
записа на заповед. Сочат, че подпис на управителя на “Т.” ЕООД като издател е положен на гърба на записа на заповед в горния
десен ъгъл и е пространствено разположен слд подписа на В. С. Ц., положен от
него в качеството му на поръчител в горния ляв ъгъл на гърба на документа.
Сочат, че липсва валидно възникнало задължение за издателя и записът на заповед
е нищожен поради опорочена форма. Сочат, че това е абсолютно възражение и може
да бъде направено от авалиста, както и че не дължат заплащане на сумата по
записа на заповед.
Ответниците В.С.Ц. и П.Б.П.
правят възражение за нищожност на авала (менителничното поръчителство) поради
порок във формата. Сочат, че в случая подписите на поръчителите са положени на
гърба на записа на заповед, а не на лицевата страна на същия, както изисква
нормата на чл. 484, ал. 2 от ТЗ. Сочат, че поради това не е налице валидно учредено
менителнично поръчителство и не може да се ангажира отговорността на
авалистите.
Ответниците В.С.Ц. и П.Б.П.
правят възражение за погасителна давност, тъй като ищецът не е упражнил правото
на иск в шестмесечен срок от падежа на задължението по записа на заповед на
основание чл. 147 от ЗЗД.
Всеки от
ответниците В.С.Ц. и П.Б.П. претендира направените по делото разноски.
В
допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и оспорва
направените от ответниците възражения.
В дадения
срок ответниците В.С.Ц. и П.Б.П. не са депозирали допълнителен отговор.
В дадения срок
ответникът “Т.” ЕООД е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове. Сочи, че процесният запис на заповед от 22.04.2015
г. не е подписан, т.е. не съдържа подпис на издателя, което има за последица
нищожност на ценната книга. Сочи, че подписът на издателя, положен на гърба на
документа, не следва непосредствено менителничното волеизявление и е неотносим
към записа на заповед. Сочи, че същият е положен след поръчителството, което е
самостоятелна правна сделка. Сочи, че неоснователността на иска за главница
води до неоснователност и на акцесорната претенция за претендираните законни
лихви.
Ответникът “Т.” ЕООД претендира разноски по делото.
В дадения срок ищецът не е депозирал
допълнителна искова молба с оглед подадения отговор от ответника “Т.” ЕООД.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. №
38460/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав, е видно, че по заявление с вх. № 3044473/13.06.2017 г., подадено от “Е.А.Д.Е.Х.Б.” ЕООД (с предишно наименование “Е.Т.С.-Б.” ООД), е издадена на 10.07.2017 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и е издаден изпълнителен лист въз основа на
заповедта, като е разпоредено ответниците “Т.” ЕООД, като издател, и В.С.Ц. и П.Б.П., като авалисти, да заплатят солидарно на кредитора и настоящ ищец “Е.А.Д.Е.Х.Б.” ЕООД сумата от 65 000 лева,
представляваща парично задължение по запис на заповед, издаден на 22.04.2015 г.
в гр. София, с падеж– на 22.06.2015 г., ведно със законна лихва за периода от
13.06.2017 г. до изплащане на вземането, и 2 469,39 лева – разноски по
делото съразмерно с уважената част, а именно: 1 304,19 лева – държавна
такса и 1 165,20 лева – възнаграждение на адвокат.
С разпореждане от 10.07.2017 г. по ч.гр.д. № 38460/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, 118 състав, е отхвърлено заявлението в частта, с която се
иска да бъде разпоредено длъжниците да заплатят на кредитора сумата от 13 098,20
лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата от 65 000
лева по записа на заповед за периода от 22.06.2015 г. до 13.06.2017 г.
Срещу издадената заповед са подадени от тримата длъжници възражения по
чл.414 от ГПК на 10.08.2017 г. Видно от представените покани за доброволно
изпълнение по изпълнително дело № 20177860401643 по описа на ЧСИ М.М., с рег. №
786 на КЧСИ, с район на действие – СГС, поканата с подлежащия на изпълнение акт
е връчена на длъжника “Т.” ЕООД на 28.07.2017 г., а до длъжниците В.С.Ц. и П.Б.П. на
12.08.2017 г. на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед на това съдът приема, че
възраженията са подадени от длъжниците в законоустановения двуседмичен срок от
връчването на заповедта за изпълнение.
С определение от 11.01.2018 г. Софийският районен съд е указал на заявителя
“Е.А.Д.Е.Х.Б.” ЕООД, че предвид
подадените от длъжниците възражения в едномесечен срок от връчване на
съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си по издадената в
негова полза заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Определението е получено
от настоящия ищец на 17.04.2018 г.
Настоящата искова молба е депозирана пред Софийски районен съд на 11.05.2018
г. от “Е.А.Д.Е.Х.Б.” ЕООД против ответниците
“Т.” ЕООД, В.С.Ц. и П.Б.П.. С определение от 15.06.2018 г. по гр.д. № 30083/2018
г. по описа на СРС, 118 състав, производството по делото е прекратено и същото
е изпратено на родово компетентния Софийски градски съд. Съгласно чл. 118, ал.
2, изр. второ от ГПК в този случай делото се смята за висящо пред надлежния съд
от деня на подаване на молбата пред ненадлежния съд, като извършените от
последния действия запазват силата си. Съобразявайки горното, съдът намира, че исковата
молба следва да се счита подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.
415 от ГПК от надлежна страна и искът по чл. 422 от ГПК се явява процесуално
допустим.
По приложеното ч.гр.д.
№ 38460/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав (на стр. 6 от същото) е представен процесният запис на заповед, издаден на 22.04.2015
г. от “Т.” ЕООД в полза на “Е.Т.С.-Б.” ООД и авалиран от В.С.Ц. и П.Б.П.. Върху
записа на заповед има отбелязване, че е предявен за плащане на 22.06.2015 г.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415,
ал. 1, т. 1 от ГПК вр.
с чл. 538, ал. 1 и чл. 537 от ТЗ вр. с чл. 483 и чл. 485, ал. 1 от ТЗ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването
на вземането на “Е.А.Д.Е.Х.Б.” ЕООД против “Т.” ЕООД, ***, В.С.Ц. и П.Б.П. за сумата от 65 000 лева,
представляваща дължима главница по запис на заповед, издаден на 22.04.2015 г.
от “Т.” ЕООД,
с падеж – 22.06.2015 г., предявен за плащане на 22.06.2015 г., и авалиран от В.С.Ц. и от П.Б.П., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението (13.06.2017 г.) до окончателното й плащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
38460/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск – подадено е възражение по чл. 414 от ГПК и в
указания едномесечен срок по чл. 415 от ГПК е предявен иск за установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №
38460/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав.
Разпоредбата на чл. 422 от ГПК е специална процесуална норма, която гарантира възможността на кредитора да упражни
правото си на иск за установяване съществуване на вземане, реализирано по реда
на заповедното производство, като една от предвидените
в закона хипотези е подадено
възражение от страна на длъжника.
В това производство, което е
установително по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи
съществуването на вземането си по издадената заповед за
изпълнение. За да
бъде уважен предявеният по реда на чл. 422 от ГПК положителен установителен
иск, чрез събраните по делото доказателства следва да бъдат установени
юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото
съдържание и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз
основа на издаден в полза на ищеца от ответника менителничен документ, какъвто
е разглежданият случай, юридическият факт, от който произтича претендираното
вземане, е издаването на действителен менителничен документ в полза на ищеца.
Записът на заповед като вид ценна
книга е абстрактна едностранна сделка. За да възникне
вземането е необходимо менителничният документ да е действителен. Процесният
запис на заповед съдържа всички кумулативно изискуеми реквизити, визирани в
разпоредбата на чл. 535 от ТЗ, както следва: 1. наименование “запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написан; 2. безусловно обещание
да се плати определена сума (в случая с цифри и думи – 65 000 лева); 3.
падеж (на 22.06.2015 г.); 4. място на плащане (гр. София, бул. “********); 5. името на лицето, на което или на заповед на което трябва да
се плати “Е.Т.С.-Б.” ООД); 6. дата и място на издаването (22.04.2015 г., гр.
София); 7. подпис на издателя (положен е подпис и изписани три имена на
управителя на “Т.” ООД на гърба на документа). Записът на заповед е издаден “без протест и разноски”, съгласно чл. 537 вр. с чл. 500 от ТЗ.
В случая подписът на издателя е положен на гърба на записа на заповед и
следва да се прецени дали това отговаря на изискванията на закона с оглед
преценка на действителността на менителничния ефект.
В случая издаденият на 22.04.2015 г. запис на заповед е подписан от
издателя – “Т.” ООД,
представлявано от управителя В.С.Ц., с ръкописно полагане на трите му имена и авторството
на документа не се оспорва в настоящото производство. Не съществуват правила
относно начина на подписване на лицата (така в мотивите
на Решение № 78/17.07.2009 г. по т.д. № 29/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
От текста на документа се установява, че подписът на издателя следва
непосредствено машинописния текст на записа на заповед, макар и да е разположен
на гърба на документа. Обстоятелството, че след текста на записа на заповед е
изписан и текста за поръчителство, не води до опорочаване на издадения менителничен
ефект. На гърба на документа е изписано ясно “издател” и там именно е положен подпис на управителя на дружеството и под него са
изписани трите му имена. В случая от документа е ясно кой е издателя на
менителничния ефект, както и че същият се е подписал именно като издател. Следователно
при ценната книга е от значение не мястото на полагане на подписа на издателя
(на лицевата страна или на гърба на ефекта), а волеизявлението на лицето,
положило същия – в случая издаване на запис на заповед и поемане на
менителнично задължение. Поради това настоящият състав намира, че следва да се
приеме, че записът на заповед съдържа подпис на издателя съгласно
задължителното изискване по чл. 535, т. 7 от ТЗ. Записът на заповед е редовен
менителничен ефект, съдържащ реквизитите по чл. 535 от ТЗ.
Записът на
заповед е авалиран от ответниците В.С.Ц. и П.Б.П.. Авалът е абстрактен, формален, реален и едностранен
договор, по силата на който едно лице (авалист) поема задължение да изпълни
менителничния дълг на друго лице (хонорат) и съгласно чл. 485, ал. 1 от ТЗ
отговаря за изпълнението на задълженията по менителничния ефект както лицето,
за което е поръчителствал. В случая е
спазена формата на авала – поръчителството е дадено върху менителничния ефект с
думите “авалираме задължението при условията, при които е
прието” и “като поръчители
на “Т.” ООД се
задължиха да платят записа на заповед”, като са
положени подписи на двамата ответници на гърба на документа и авторството им не
се оспорва в настоящото производство.
Съдът намира, че в случая менителничното поръчителство е валидно учредено.
Полагането на подписите на авалистите В.С.Ц. и П.Б.П. на гърба на
менителничния ефект не опорочава формата на същото. Съгласно правилото на чл.
484, ал. 1 от ТЗ, поръчителството се дава върху записа на заповед или върху
алонжа, като се изразява с думите “като поръчител” или с друг равнозначен
израз и трябва да се подпише от поръчителя. В случая върху записа на заповед е
изписан текста – “авалираме” и “като поръчители”, и след това на
гърба на документа са положени подписите на авалистите под машинописния текст “поръчител: 1. и поръчител: 2.”. В разпоредбата на чл.
484, ал. 1 от ТЗ не се съдържа изискване подписа на поръчителя да бъде положен
на лицевата страна на записа на заповед, а същият дори може да бъде положен и
върху отделен документ към менителничния ефект – алонжа.
Неоснователно е
възражението на ответниците В.С.Ц. и П.Б.П., че е налице порок на формата, тъй
като подписите са положени на гърба на записа на заповед, а не на лицевата
страна на същия, както изисквала нормата на чл. 484, ал. 2 от ТЗ. От
систематичното тълкуване на нормите на чл. 484, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ следва, че
същите представляват норми за попълване на непълнота на съдържанието при
менителничното поръчителство. Съгласно чл. 484, ал. 2 от ТЗ, подписът на
лицевата страна на менителницата се смята за поръчителство, освен ако е на
платеца или на издателя. От тази разпоредба не следва, че подписът на авалиста
се поставя само и единствено на лицевата страна на ефекта. Същата предвижда, че
при положен подпис, без изявление “като поръчител” или друг равнозначен израз
върху лицевата страна на ефекта, то това се смята за поръчителство. По същия
начин в чл. 484, ал. 3 от ТЗ е уредена непълнотата в изявлението на поръчителя,
че ако не се посочва за кого е дадено поръчителството, се смята, че
поръчителството е за издателя на ефекта.
Поради горното
съдът приема, че в случая безспорно е учредено менителнично поръчителство от
двамата авалисти за задължението на издателя по записа на заповед.
С оглед на изложеното съдът приема, че записът на заповед и авала върху
същия отговарят по съдържание и форма на изискванията на закона, действителни
са и могат да породят правни последици.
Записът на заповед е предявен за плащане на 22.06.2015 г. Неплатеният на падежа запис на
заповед е несъдебно изпълнително основание и въз основа на него кредиторът може
да се снабди с изпълнителен лист, както е
сторено в случая.
Неоснователни са
възраженията на ответниците В.С.Ц. и П.Б.П., че не са останали задължени,
тъй като ищецът не е упражнил правото на иск в шестмесечен срок от падежа на
задължението по записа на заповед на основание чл.147, ал. 1 от ЗЗД. Принципът
на акцесорност и зависимост на договора за поръчителство в гражданското право
от главното задължение, установен в разпоредбите на чл. 147 от ЗЗД, не намира
нормативна основа в правния режим на менителничното поръчителство и не може да
бъде приложен. Авалът е самостоятелна сделка и задължението на поръчителя
(авалиста) е действително и когато задължението, за което е дадено, е
недействително по каквато и да е причина, освен поради недостатък във формата (съгласно
чл. 485, ал. 2 от ТЗ). Предвид самостоятелната природа на менителничното
поръчителство (авала), към него не се прилата принципът на акцесорност на
договора за поръчителство и за авала не намира приложение нормата на чл. 147,
ал. 1 от ЗЗД (така в Решение № 120/30.07.2010 г. по т.д. № 988/2009 г. по описа
на ВКС, Т.К., II Т.О.; Решение № 185/22.11.2010 г. по т.д. № 136/2010 г. по описа на ВКС,
Т.К., II Т.О.).
По изложените съображения съдът намира, че предявеният
установителен иск за вземането за главницата по записа на заповед в размер на 65 000
лева е основателен и следва да бъде уважен.
Поради уважаването на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорният иск
за признаване за установено съществуването
на вземане на ищеца за законната лихва върху главницата от 65 000
лева, считано от датата на подаване на заявлението (13.06.2017 г.) до
окончателното й плащане.
По осъдителния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр.
с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК:
В производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на
заповед е недопустимо присъждането на мораторни лихви върху него до датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, защото това вземане не е ликвидно и
обективирано в менителничния ефект. В спорното исково производство по общия ред
обаче е допустима такава претенция (така в Решение № 24/12.05.2016 г. по т.д. №
3135/2013 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.).
Предвид
основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху присъдената главница от 65 000 лева, считано
от падежа на записа на заповед (22.06.2015 г.), когато задължените лица са
изпаднали в забава по аргумент на чл. 491 вр. с чл. 537 от ТЗ, до датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК (13.06.2017 г.). Като използва калкулатор за законна лихва,
достъпен в интернет, съдът изчислява законната лихва върху главницата от 65 000
лева за процесния период и същата възлиза
на 13 064,26 лева. С оглед на горното предявеният осъдителен иск е
основателен за сумата от 13 064,26 лева, а за горницата над тази сума до пълния
предявен размер от 13 098,20 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
Разноските в заповедното производство:
Съгласно
приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда предявения по реда на чл.422 от ГПК
иск, следва да се произнесе и за дължимостта
на разноските, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая с
оглед изхода на спора и уважената част в заповедното производство, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 1 300
лева – държавна такса
съразмерно с уважената част. Не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение на ищеца в заповедното производство, тъй като съгласно
представения договор от 12.06.2017 г. същото е платимо по банков път, а
доказателства за плащането му не са представени по делото до приключване на
съдебното дирене, съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение от
06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Разноските в
исковото производство:
Ищецът претендира разноски по делото, като не представя списък на разноските
по чл. 80 от ГПК. Ищецът е направил разноски в исковото производство за
държавна такса, която възлиза на 1 561,96 лева, и в този размер следва да
бъде взета предвид при изчисляване на разноските на ищеца.
С оглед горното и изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноси в исковото производство в размер на 1 561,18 лева, съразмерно с уважената
част от исковете.
Съобразявайки размера на
отхвърлената част от иска, на ответниците не се присъждат разноски по делото.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр.
с чл. 538, ал. 1 и чл. 537 от ТЗ вр. с чл. 483 и чл. 485, ал. 1 от ТЗ, съществуването на вземането на “Е.А.Д.Е.Х.Б.” ЕООД (с предишно
наименование “Е.Т.С.-Б.” ООД), ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, против “Т.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, В.С.Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, и П.Б.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, в размер на 65 000
лева (шестдесет и пет хиляди лева), представляващо главница по запис на
заповед, издаден на 22.04.2015 г. в гр. София от “Т.” ЕООД, с падеж – на 22.06.2015 г., и авалиран от В.С.Ц.
и П.Б.П., ведно със законната лихва върху главницата от
65 000 лева за периода от 13.06.2017 г. до изплащане на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
38460/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав.
ОСЪЖДА “Т.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, В.С.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, и П.Б.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплатят солидарно на “Е.А.Д.Е.Х.Б.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.415, ал. 1, т. 3 от ГПК сумата от 13 064,26 лева (тринадесет хиляди и
шестдесет и четири лева и двадесет и шест стотинки), представляваща законната лихва за забава върху главницата по записа на
заповед от 65 000 лева за
периода от 22.06.2015 г. до
13.06.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 13 064,26 лева до 13 098,20 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Т.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, В.С.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, и П.Б.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплатят солидарно на “Е.А.Д.Е.Х.Б.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1 300 лева (хиляда и триста лева) - разноски за държавна такса в заповедното
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Т.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, В.С.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, и П.Б.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплатят солидарно на “Е.А.Д.Е.Х.Б.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1 561,18 лева (хиляда петстотин шестдесет и един лева и осемнадесет стотинки)
- разноски за държавна такса в
производството пред СГС, съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :