Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 92
гр.
Пловдив, 21.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ., ХІ н.с., в
публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № **51/2019 г. по описа на Районен съд П., ХІ н.с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 439254-F465973/29.05.2019 г. на д. на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП П.,
с което на „Е. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
П., ул. „К. Р.“ № **, представлявано от С. Й., на основание чл. 180, ал. 2 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател чрез своя
представител моли да се отмени НП. Аргументите са свързани с неправилно
приложение на материалния закон чрез санкционирането на дружеството по нерелевантната
правна разпоредба, с допускането на съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като има разминаване между обстоятелствата около нарушението и
санкционната норма.
Въззиваемата страна ТД на НАП П., чрез
процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Обсъжда в дълбочина аргументите за незаконосъобразност на
обжалваното НП. Приема, че нарушението е доказано.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.
От
фактическа страна съдът установи следното:
При извършена проверка от служители на
ТД на НАП гр. П. било констатирано, че дружеството жалбоподател в качеството на
данъчнозадължено лице по чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, установено на територията на
страната, получава услуги с място на изпълнение на територията на страната,
които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2
от ЗДДС.
В хода на проверката проверяващите
констатирали, че дружеството не е подало заявление за регистрация по ЗДДС по
чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС в ТД на НАП гр. П. в 7-дневен срок преди датата, на
която данъкът за доставката е станал изискуем /датата на авансово плащане или
датата на данъчното събитие/, като данъчната основа на получената услуга
подлежи на облагане с данък. Т.е. дружеството не е подало заявление за
регистрация по редна на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС не по-късно от 28.12.2017 г.
включително, а подало заявление на друго основание на 26.10.2018 г. с вх. №
303911802188165. Предвид това е било регистрирано на 08.11.2018 г. с връчването
на Акт за регистрация по ЗДДС № 160421802276405 на основание чл. 96, ал 1 от ЗДДС.
За периода от 03.01.2018 г. /датата,
следваща датата, до която е следвало да бъде издаден акт за регистрация по ЗДДС
по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, ако лицето е подало заявление в срок 01.01.2018 г. –
неработен ден/, до 07.11.2018 г., която дата предхожда 08.11.2018 г., на която
е било регистрирано лицето, същото е следвало да начислява ДДС за получени
доставки на услуги /облагаеми доставки/ на територията на страната, когато
доставчикът е данъчнозадължено лице, което не е установено на територията на
страната, ако е изпълнило задължението си да подаде заявление за регистрация по
ЗДДС.
Установено от държавните служители, че в
хода на проверката жалбоподателят е предоставил документи, издадени в периода
07.12.2017 – 07.11.2018 г. от чуждестранни юридически лица, и банкови
извлечения във връзка с получени от проверяваното лице услуги. Така за данъчен
период 01.02.2018 г.-28.02.2018 г. е получило услуги с място на изпълнение на
територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е бил изискуем
по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. За тези услуги е установено, че са на стойност
2077,94 лв., както е и отразено в АУАН и НП. Констатирано е, че нарушението е
извършено на 15.03.2018 г.
Изискуемият ДДС е определен в размер на
346,32 лв. като е приложено правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС за включване на
данъка в цената, ако не е уговорено, че с дължи отделно. Това обстоятелство е
включено в издадения протокол № **********/07.01.2019 г.
Нарушението е констатирано на 08.11.2018
г. при преглед на документи в хода на извършване на проверка за установяване на
наличие на основания за регистрация по ЗДДС, документирана с протокол по чл. 50
от ДОПК № **********/08.11.2018 г.
Въз основа на резултатите от проверката
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F465973/11.01.2018
г. за нарушение на чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
Актът е съставен в присъствието на свидетел и управителя на дружеството. Подадено
е възражение от дружеството против съставени актове, включително и процесния, с
което се сочат идентични възражения като в жалбата.
За извършеното нарушение било издадено
обжалваното НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за същото нарушение на основание чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелката Г.И. - а. , както и от приложените
към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, възражение,
протокол по чл. 50 от ДОПК № **********/08.11.2018 г., протокол №
**********/07.01.2019 г., заявление за регистрация вх. № 16-3182/26.10.2018 г., декларация по
74, ал. 1, т. 3 от ППЗДДС, справка за облагаем оборот, акт за регистрация по
ЗДДС № 160421802276405/08.11.2018 г., искане за предоставяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице с изх. № 303911802188165/29.10.2018 г.,
справка за издадени фактури и плащания за 01.10.2017 г.-26.10.2018 г., справка
за наличие на собствени или наети активи, необходими за осъществяване на
дейността, справка за извършени вътреобщностни придобивания, справка за
получени и предоставяни услуги на основание чл. 97а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС,
справка относно намерение за осъществяване на дейност, декларация от
дружеството жалбоподател, справка по месеци за реализирания оборот от
05.12.2017 г.-31.10.2018 г., справки за получени преводи от куриери, фактури за
Магазин М. с издател F. I. L., справка за налични банкови сметки
за периода 26.10.2018 г.-07.11.2018 г., справка за договори с клиенти и
доставчици за периода 07.12.2017 г. – 07.11.2018 г. и справка за приходите за
същия период, справка за получени фактури и плащания за периода 01.10.2017 г. –
26.10.2018 г., извлечени за банкова сметка, ***мени обяснения от задължено лице
с изх. № 303911802188165-5/08.11.2018 г., отчет по банкова сметка, ***,
разписки за връчване чрез куриер оправомощителна заповед.
Разпитана в съдебно заседание
свидетелката потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В
допълнение изяснява, че при проверката е установила насрещното дружеството, от
което е получена услугата, като Фейсбук.
Показанията ѝ съдът намира за обективни,
логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с отразеното в АУАН и приетите по
делото писмени доказателства, като съставените протоколи и извлечението по
банкова сметка, ***.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП не са спазени всички изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН относно задължително съдържание на актовете. Констатираха се нарушения
на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Нито в акта, нито в НП е посочено в
какво се изразява конкретното нарушение, не е конкретизирана получената услуга
и не е дадена коректната правна квалификация на нарушението въз основа на
обстоятелствената част на актовете.
Както а. ят, така и наказващият орган са
се ограничили само с посочване, че дружеството жалбоподател не е начислило ДДС,
в период, когато не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление
за регистрация, въпреки че е било длъжно. От друга страна фактическият състав
на начисляването на ДДС по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, както е и
квалифицирано нарушението, е сложен и включва в себе си сбор от обстоятелства,
които следва да бъдат изпълнени, за да се извърши конкретното действие.
Следователно и неизпълнението на всеки един елемент от състава би довел до
неначисляване на ДДС. Вместо обаче да посочат кое точно действие не е извършено
или нито едно от тях да не е извършено, органите на административнонаказателното
производство само хипотетично са изброили какво е следвало да се направи, ако
дружеството жалбоподател беше регистрирано по ЗДДС и изцяло условно посочва
един изпълнен фактически състав. В този смисъл е отразеното в последния абзац
на първата страница на НП, идентично със съдържанието на АУАН, в който се
посочва, че, „ако през периода 01.02.2018 г. – 28.02.2018 г. лицето беше
регистрирано по ЗДДС за него щеше да възникне задължение з начисляване на
данъка на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС в размер на 346,32 лв., като същото е
следвало да издаде протокол на основание чл. 117, ал. 1, т, 1 от ЗДДС, не
по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, да впише в
него вида на услугата, датата на данъчното събитие по доставката, данъчната
основа, ставката на данъка, основанието за начисляване на данъка и размера на
данъка и отрази в дневника за продажби получените доставки на услуги, за които
данъкът е изискуем от получателя по ч. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, посочи
данъчната основа и начисления данък в справката-декларация за ДДС, която е
следвало да подаде в ТД на НАП гр. П. в срок до 14-то число на месеца, следващ
съответния данъчен период, а именно до 14.03.2018 г. /включително/.“ Независимо
какво е следвало да направи дружеството, деянието се формира от действията или
бездействията на неговите ръководни органи, които са се проявили в
действителността. Следователно е необходимо да се посочи какво именно не е
сторило дружеството, за да му бъде ангажирана отговорността. По този начин не е
описано в какво точно се изразява нарушението и е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правата на дружеството
жалбоподател. Нарушена е разпоредбата на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в частта
ѝ за коректно описание на нарушението. По този начин в хода на цялата
преписка нарушителят не е могъл да разбере за какво негово поведение е
ангажирана отговорността му. Този порок не може да бъде саниран едва във
въззивното производство пред съд, поради което е неотстраним и влече
порочността на всички актове в производство. Длъжен да се съобрази с него,
съдът намира обжалваното НП за незаконосъобразно.
Същевременно настоящият съдебен състав е
на мнение, че не са посочени всички релевантни около нарушението обстоятелства,
които подлежат на установяване в производството и които следва да бъдат
посочени от сезиращите органи, за да могат да бъдат проверени в процеса по
проверка и налагане на санкция. В този смисъл нито в акта, нито в
постановлението е посочено кое е онова данъчно събитие, с неговите
индивидуализиращи характеристики, което е породило задължението за начисляване
на ДДС и за регистрирането на нарушителя по реда на чл. 97а, ла. 1 от ЗДДС. А. и
наказващият орган са се ограничили само до посочване на характера на данъчното
събитие – доставка на услуга, размера на стойността на услугата (2077,94 лв.) и
общата характеристика на доставчика като чуждестранно юридическо лице.
Наличието на нарушение за неначисляване
в срок на ДДС е обусловено именно от установяването на осъществена услуга, по
която е извършено дължимото действие, съответно е заплатена. Следователно по
необходимост се изисква А. да е установил каква е била предоставяната услуга,
кой е бил контрахентът на нарушителя, кога е била предоставена услугата и каква
е нейната стойност. Без посочване на тези обстоятелства нарушителят би бил
поставен е неравностойно положение да се защитава по неизвестни му факти. Така
именно нито в АУАН, нито НП е отразен кой е контрахентът на нарушителя, каква е
услугата и кога точно е предоставена. Както вече се посочи, съществува
посочване на обща стойност и това, че представлява услуга, но това са крайно
недостатъчни обстоятелства, за да бъде проверено от съда чрез способите на
доказване, че такава услуга е осъществена, а оттам и да се прецени извършено ли
е нарушение. Затова е следвало в съществените за преписката актове да бъде
отразено поне кое е било дружеството, предоставило услугата на жалбоподателя и
нейното естество, за да може последният да се защити най-пълноценно. В този
контекст съдът не счита, че може да приеме за установен контрахентът на
нарушителя от прочита на доказателствата, доколкото това би излязло извън
обвинителните предели на АУАН и би се стигнало до дописване на фактическата му
обстановка. Отделно от това, такова действие би представлявало тълкуване на
волята на а. я, което не недопустимо на този етап от производството и по
отношение на този акт.
Независимо от изложеното съдът намира за
съществени тези обстоятелства, по причината че нарушителят е получател на
услуга, а това изключителна хипотеза на задължение за начисляване на ДДС. По
тази причина следва стриктно да се спазват правилата за посочване на
обстоятелствата, около които е извършено нарушението и не може да бъде пренебрегнато
обстоятелството, че услугата не може да бъде несъмнено и безспорно определена
от всички възможни получени услуги за същия данъчен период. Затова и съдът се
намира в хипотеза на неизпълнение на задълженията на органите на
административнонаказателното производство по отразяване на всички обстоятелства
около извършване на нарушението, като задължителен реквизит по чл. 42, т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. По тази
причина и на това основание прие НП за незаконосъобразно, доколкото същото
представлява неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което
е ограничило от самото начало на процеса правата на дружеството жалбоподател.
Както вече имаше възможност да се
посочи, процесното НП касае специфична разпоредба на възникване на задължение
за начисляване на ДДС. Принципното правило на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС въвежда
задължение за изискуемост на данъка от регистрирано по ЗДДС лице, което е
доставчик на облагаема доставка. В конкретния случай обаче, както се установява
от обстоятелствената част на НП, задълженото лице не е доставчик на облагаема
доставка, а неин получател. Следователно, както правилно е посочено в
обстоятелствената част на актовете, се намираме в хипотезата на чл. 82, ал. 2,
т. 3 от ЗДДС и данъкът ще е изискуем от получателя, доколкото е осъществена
доставка на услуги, доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено
на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията
на страната и е облагаема. Затова и съдът намира, че качеството на получател на
услуга е съществено обстоятелство, свързано субекта на
административнонаказателната отговорност и възможността да му бъде ангажирана
такава, и по тази причина следва да бъде включен в правната квалификация на
нарушението, тъй като такава именно е разпоредбата, въз основа на която може и
следва да бъде ангажирана отговорността именно на получателя на доставка.
Вместо обаче да я включи в цифровото изражение на нарушената правна норма, А. и
наказващият орган са се ограничили до квалифициране на деянието само по чл.
180, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Като не е включен в
правната квалификация на нарушението чл. 83, ал. 2, т. 3 от ЗДДС е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с точното посочване на
нарушените законови разпоредби. От друга страна се откроява неяснота в какво
точно качеството – на доставчик или получател на доставки, е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, доколкото чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС не прави
такава разлика. Това по естеството си води и до противоречие между правната
квалификация и словесното ѝ изражение, изложено в обстоятелствената част
на НП, където ясно е посочено, че дружеството жалбоподател е получател на
услуга. По този начин е нарушено правото на жалбоподателя за разбере от АУАН и
НП коя е законовата разпоредба, която е нарушил виновно, т.е. порок по чл. 42,
т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Това
сочи за неправилно приложение на материалния закон чрез непосочване на
правилната правна квалификация, а и за нарушение на процесуалните правила,
доколкото не са изпълнени задължителните изисквания за съдържание на актовете
на административнонаказателното производство. След като е допуснато такова
съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правата на нарушителя
от самото начало на производството, без възможност такъв порок да бъде саниран,
съдът счита НП за незаконосъобразно и на посоченото основание.
Въпреки че се установиха съществени
нарушение на процесуалните правила и неправилното приложение на материалния
закон, които обуславят незаконосъобразността на обжалваното постановление,
съдът счита, че следва да бъде изложено, че нарушението се установява от
обективна и субективна страна. Авторството и неначисляването на данък в размер
на 346,32 лв. чрез неиздаването на протокол по чл. 117 от ЗДДС, невключването в
дневника за продажби и непосочването в справката-декларация за ДДС в срок до
14-о число на месеца, следващ съответния данъчен период се установява от
приложените по делото писмени доказателства, потвърдени от показанията на а. я.
Доколкото нарушителят е юридическо лице субективната страна на деянието не
следва да бъде обсъждана поради обективния характер на отговорността му. Това
обаче не може да промени установените нарушения и незаконосъобразността на
наказателното постановление.
С оглед на
изложеното съдът приема, че са налице основанията за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, тъй като не е съобразено с процесуалния и
материалния закон, в който смисъл е и решението му.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 439254-F465973/29.05.2019 г. на *** на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП П., с което на „Е. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. „К. Р.“ № **, представлявано от С. Й., на
основание чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500
лв. за нарушение на чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд П. по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/п/
Вярно
с оригинала!
МТ