Р Е Ш Е Н И Е
№ 2666/14.6.2019 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 16.05.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 17969 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод предявен от ищеца ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр. София 1000 , район р-н Триадица, пл.
"Позитано" № 5 срещу ответника ОБЩИНА ВАРНА, с адрес: гр. Варна, бул. Осми приморски полк № 43 установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено
в отношенията между страните , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА
сумата в размер на 1713,00
лв. /хиляда седемстотин и тринадесет
лева/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на
1688 лева по Застраховка „Каско” на собственика на увредения л.а. „Тойота” с ДК
№******,за настъпило на 01.04.2018 г. в гр.Варна
застрахователно събитие и разноски по
ликвидация на щетата в ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" в размер на
25 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 31.10.2018 год. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед №
8212/02.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 16469/2018 г. по описа на ВРС-43 състав.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Излага , че при ПТП, станало
на 01.04.2018 г. в гр. Варна, при движение през кръстовището
ул. „Прилеп" и бул. „Ян
Палах" посока ВиК К.Д.К., като водач на МПС марка Тойота, ДК № В 72 43 КТ,
собственост на С.В.Е.-К., попада в необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно.
Между ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" и собственика на МПС
марка Тойота, ДК № *****С.В.Е.-К. е сключен договор за застраховка Каско със застрахователна
полица № 4704170800002793 материализираща и удостоверяваща възникването на
застрахователното правоотношение за срок от 12 /дванадесет/ месеца и обвързваща
страните за периода от 07.11.2017г. до 07.11.2018г.
Щетите нанесени на МПС с марка Тойота, ДК № *********собственост на С.В.Е.-К. са
подробно описани в опис-заключение по щета № 470417181816833. При настъпилото застрахователно събитие е увреден предна преден ляв
полувал на автомобила.
При
настъпилото застрахователно събитие е увреден преден ляв полувал/полуоска на
автомобила, което е описано в заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение като „видимо счупена полуоска или носач"и в описна претенция
от 03.04.18г. по щета№ **********
На 25.05.2018 г. е преведена сумата от 1688 лева на собственика на
автомобила С.В.Е.-К. за щетите - увредения преден ляв
полувал/полуоска. Видно от фактура № 2876/04.05.18 г. стойността на
увредения детайл е в размер на 1598 лева,
а трудът за подмяната е изчислен на два часа и половина, които са на
обща стойност 90 лева или общата сума за отстраняване на вредите материали и
труд възлиза на претендираните за възстановяване 1688 лева.
За ликвидация на щетата в ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" са
сторени ликвидационни разноски в размер на 25 лева.
Причина за настъпването на застрахователното събитие е необозначени дупки
на пътното платно.
На Община Варна с писмо с известие за доставка е връчена покана изх. Л №
04113/02.08.2018 г. за доброволно плащане на претендираната по регреса сума.
Поради грешка във възприетото от страна на длъжника относно
претендираното плащане и постъпил при кредитора отговор на поканата с изрично
изявление за липса на намерение за плащане, повторно е връчена покана с
разяснения изх. Л № 04699/04.09.2018 г., но до
момента липсва удовлетворяване на претенцията.
С оглед на
изложеното се моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи
предявения иск , както и да се присъдят направените по
делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Ответната
страна „ОБЩИНА ВАРНА, с адрес: гр. Варна, бул. Осми приморски полк № 43, в срока по чл.131 от ГПК
е депозирала отговор на исковата
молба , в който се изразява становище , че предявеният
установителен иск е изцяло неоснователен, поради което се моли същият да бъде
отхвърлен.
Оспорва се изцяло насочената
срещу Община Варна искова претенция, като се намират изложените в молбата
твърдения за неоснователни и недоказани.
За пътнотранспортното
произшествие е съставен протокол за ПТП, за който се твърди, че не е годен да
установи причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и конкретното
ПТП. Протоколът е съставен без
присъствието на свидетели, които да удостоверят вписаните в него констатации,
поради което се оспорва съдържанието на същия.
Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите
на ППС са длъжни да съобразяват скоростта си на движение с атмосферните
условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия и видимост, за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и да
спрат при налична опасност на пътя. Водачът на ППС не
се е съобразил с императивна правна норма и това е довело до настъпването на
ПТП и нанасянето на вреди по автомобила. Липсват
доказателства, установяващи обстоятелството дали водачът е карал със съобразена
с пътните и метеорологични условия скорост.
Счита се, че претендираните
1713 лв. са завишени и
възстановяването на описаните по автомобила щети са в по-малък размер, поради
което се моли съда да съобрази действителната стойност на разходите, необходими
за отстраняване на твърдените щети по автомобила. Размерът на
обезщетението следва да репарира действителните вреди към датата на настъпване
на ПТП. В противен случай ще се допусне неоснователно
обогатяване на ищеца за сметка на Община Варна.
Извън горепосоченото следва
да се вземе под внимание и датата на първата регистрация на процесния автомобил,
а именно - 05.11.2007г.
Отделно от горното се
оспорва механизма на настъпване на твърдените щетите по вещта.
В случай, че се претендират
разноски за адвокатски хонорар за настоящата инстанция, по-големи от минималния
предвиден размер в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се
прави възражение за прекомерност и се моли същото да бъде намалено до
предвидените в наредбата стойности.
С оглед на изложеното се моли да бъде отхвърлен предявения иск и сторените в
производството съдебни разноски.
Ø По допустимостта на
производството по делото :
От
изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№ 16469/2018 г. по описа на ВРС-43
състав , се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в
настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото
производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 31.10.2018
г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 8212/02.11.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено на длъжника ОБЩИНА ВАРНА,
ЕИК/БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.Осми
Прим.полк №43, представлявана от И. Николаев Портних – Кмет на Община
Варна ДА ЗАПЛАТИ на заявителя/кредитора ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп”, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
пл. „Позитано” №5 със законни представители: Недялко Чандъров и Кристоф Рат, с
пълномощник адвокат Биляна Димитрова – ВАК от „Адвокатско дружество Ставрев и
Димитрова” следните суми: сумата в общ размер на 1713,00
лв. /хиляда седемстотин и тринадесет лева/, представляваща изплатено
обезщетение по Застраховка „Каско” на собственика на увредения л.а. „Тойота” с
ДК №******,за настъпило на 01.04.2018 г. в гр.Варна застрахователно събитие и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2018 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 394,26 лв. /триста деветдесет и четири лева и
двадесет и шест стотинки/ съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство, от които 34,26 лв. /тридесет и четири
лева и двадесет и шест стотинки/ заплатена държавна такса и 360,00 лв. /триста и шестдесет лева/ заплатен
адвокатски хонорар на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Посочено е , че вземането произтича
от следните обстоятелства: платено от заявителя в качеството му
на застраховател застрахователно обезщетение и разноски по ликвидация на
щетата, по сключен договор за имуществена застраховка „Каско”, обективиран в
полица №*********ъс
срок на действие от 07.11.2017 г. до 07.11.2018 г. на застрахованото лице
Светла Веселинова Ефтимова-Кърлиева, собственик на увредения автомобил за
вреди, причинени на застрахованото имущество - лек автомобил марка „Тойота” с
ДК №******,вследствие виновно бездействие на служители на длъжника, по
отношение вмененото им задължение да поддържат пътната мрежа на Община Варна в
изправност, поради което на 01.04.2018 г. в гр.Варна при движение на
кръстовището ул. „Прилеп“ и бул. „Ян Палах“ посока ВиК водачът К.Д.К. е реализирал ПТП, попадайки в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са настъпили имуществени
вреди по застрахования автомобил, подробно описани в опис-заключение по щета №*******
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в
заповедното производство и ответник в настоящото производство Община Варна за
недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния
интерес от водене на настоящия иск.
Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото
възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния
срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е представил доказателства
за заведената искова молба по ч.гр.д.№ 16469/2018 г. по описа на ВРС-43 състав.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че
производството по делото е допустимо и валидно учредено.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че
производството по делото е образувано по редовно предявена и допустима искова
претенция, поради
което следва да се произнесе по съществото на спора.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от
приобщеното към доказателствения материал свидетелство за регистрация на МПС част ІІ , лек автомобил марка „Тойота”
с ДК № В 7243 КТ е собственост на С.В.Е.-К..
Прието по делото
е удостоверение за техническа
изправност на ППС от 10.01.2018 г.
, от което се установява, че процесният лек автомобил е преминал технически
преглед на 01.01.2018 г. и е констатирана техническа изправност на ППС за движение по пътищата , отворени за
обществено ползване. Автомобилът подлежи
на преглед до 10.01.2019 г.
Видно от представената по делото застрахователна полица Булстрад Каско Стандарт № 4704170800002793, сключена
на 06.11.2017 г., със срок на действие от 07.11.2017 г. до 07.11.2018 г.,
процесният лек автомобил лек автомобил марка „Тойота” с ДК №******* е
собственост на С.В.Е.-К., е бил застрахован с имуществена застраховка „Булстрад
Каско Стандарт“.
Приет по
делото Протокол за ПТП №
1649303/24.04.2018г. относно ПТП , което се е състояло на
01.04.2018 г., около 19.00 часа, в град Варна, на кръстовището образувано от
бул „Ян Палах" и улица „Прилеп", б/ Участници в ПТ, като л.а. „Тойота
Корола" №*********С.В.Е.-К. с водач К.Д.К. е попаднал в необезопасено и
несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка.
Представено е Заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение от 01.04.2018г. от собственика на процесния лек автомобил марка
„Тойота” с ДК № В 7243 КТ , попълнено и подписано от С.В.Е.-К. за
настъпило ПТП на 01.04.2018 г., при което водачът на процесния лек автомобил при
шофиране е попаднал в дупка на пътя, вследствие на което е са настъпили
увреждания на автомобила.
Видно от опис
на претенция от 03.04.2018 г., ответникът е посочил като претенция увредено
„челно стъкло, ремонтен к-т и полувал пр.л.“ на процесния лек автомобил.
В приетото по делото опис-заключение по претенция от 01.04.2018 г. е определена сума ,
необходима за възстановяване на настъпилите увреждания на процесния лек автомобил
е в размер на 1286,00 лв.
Приложен е снимков материал от Описа на Претенция.
Приети по делото са фактура № **********/04.05.2018 год от „Ауто Експрес БГ" ООД
на стойност 888,00 лв., ведно с фискален бон и фактура № **********/04.05.2018 год от „Ауто Експрес БГ" ООД
на стойност 318,00 лв., ведно с фискален бон.
Във връзка със сумата , необходима за заплащане на
извършения ремонт на процесния лек автомобил, е изготвен Доклад по щета № ***********от 21.05.2018 г. за изплащане на
застрахователно обезщетение за процесното ПТП за сумата в размер на 1688,00 лв.
От представеното по делото преводно нареждане от 25.05.2018 г. е видно, че сумата в размер на 1688,00
лв. е изплатена от застрахователя ЗАД Булстрад Виена Иншурънс груп на С.В.Е.-К..
Представена е регресна
покана по щета №********изх.№ Л 04113/02.08.2018 г. , ведно с известие за
доставяне на 07.08.2018 г., с която е
поканена ответната страна Община Варна за възстановяване на изплатената от
застрахователя ЗАД Булстрад Виена Иншурънс груп сума в размер на 1688,00 лв.
Представена е нова регресна покана по щета №***********изх.№
Л 04699/04.09.2018 г. , ведно с известие за доставяне на 12..09.2018 г., с която е поканена
ответната страна Община Варна за възстановяване на изплатената от
застрахователя ЗАД Булстрад Виена Иншурънс груп сума в размер на 1688,00 лв.
Видно от заключението на вещото лице И.Г.И. по
приобщената към доказателствения материал съдебна авто-техническа експертиза,
механизмът на настъпване на щетите отговаря ли на
описаната схема в Протокола на ПТП. Лек автомобил „Тойота Корола" с ДК № В
7243 КТ се движи по улица „Прилеп" в посока на „В и К", като
припресичане на кръстовището с бул."Ян Палах"
попада в несигнализирано и необезопасено препятствие напътното платно /дупка/.
Поради някаква причина в дупката е попаднал камък или нещо
подобно, който при пропаданетона предна лява гума на автомобила удря лявата
полуоска. Вещото лице посочва, че стойността на получените
увреждания е в размер на общо за ремонт - 1406.67 лева, / За нови части-
полувал ляв - 1331.67 лева и за труд -
2.50 х 30.00 = 75.00 лева- общо за ремонт - 1406.67 лева като посочената обща
цена е без ДДС, а с ДДС възлиза на сумата в размер на 1688,00лв. Съгласно
представените документи лек автомобил „Тойота Корола" с ДК № *******е на
10 години, 5 месеца и 25 дни към датата на настъпване на събитието. Съгласно
гаранционните изисквания и нормативната база на застрахователните компании и
наредба 24 на МФ при отстраняване на щети не се прилага изхабяване на частите
коефициент 1 и се признават стойностите на труд до 30.00 лева. Посочва се , че
застрахователят е направил разходи за оглед и експертиза в размер на 25.00
лева, които съответстват на обичайните такива извършвани от застрахователните
компании, където разходите за оглед и експертиза се движат от 15 - 35 лева в
зависимост от конкретната щета.
По делото
са събрани гласни показания посредством
разпит на водения от ищцовата страна свидетел К.Д.К.
/без родство и дела със страните по делото/. Свидетелят излага относно
процесното ПТП, както следва: „Придвижвах се към ул.“Ян Палах“ кръстовището с
ул.“Прилеп“ , правейки десен завой, спрях и изчаках светофара. В момента на
светване на зелено , веднага потеглих и
се усети трус в самия лекия автомобил, някакъв звук , както изчаткване и след
това автомобилът не можеше да се задвижва двигателя и по инерция спрях на
ул.“Ян Палах“. Повиках КАТ и Пътна помощ, преместихме автомобила на друго
място. Впоследствие съм предявил иск към застрахователя, поради наличие на
„Каско“ и ми изплатиха обезщетение за счупена полуоска. На място огледах,
докато чаках и се установи наличие на дупка в пътната настилка, доста дълбока и
пълна с вода, понеже беше валяло. Явно в процеса на движение, като съм
стартирал колата, е паднала веднага в
нея и резултата от това е настъпила щетата… Добра видимост нямаше. В
последствие съм минавал от там дупката не може да се избегне, т.к. обхващаше
цялото платно и може да се минава внимателно ,т.к. там ставаха и задръстване. В
случая и не се виждаше. Това стана към
шест часа вечерта и впоследствие се стъмни.“
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
По предявената исковата претенция в тежест на ищеца е да
установи наведените от него твърдения, обуславящи допустимостта на исковата
претенция, а именно: учредено по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на
настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; наличието на валиден
застрахователен договор между него и собственика на увредения автомобил;
възникване на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния
договор; изплащане на застрахователно обезщетение, неговия размер и встъпване
съобразно закона; реално настъпилата вреда – покрит риск да е настъпила при или
по повод изпълнение на възложената работа на служители на ответника, както и
нейния вид; причинна връзка между вредата и неправомерното бездействие на
служители на ответника;
От своя страна в тежест на ответника е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, наведените от него положителни твърдения
за факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на
обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи
дължимостта на претендираните суми, в случай че ищеца докаже тяхната
дължимост, в т.ч. и наличието на съпричиняване.
За възникване на регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка срещу деликвента, е необходимо да са налице следните
три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, от друга страна,
наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на
покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място - извършено
валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.
В същото време, следва да бъдат установени елементите от
фактическия състав на деликта - възлагане на работа от страна на ответника,
вреди, причинени при или по повод изпълнението на тази работа, т.е. в причинна
връзка с действието или бездействието на лицата, на които е възложена работа.
За успешното провеждане на исковата претенция с правно
основание чл.410 от Кодекс за застраховането вр. чл.49, в тежест на ищеца,
съгласно установеното в чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже кумулативното
осъществяване на следните предпоставки: наличие на валидно застрахователно
правоотношение, по силата на което е поел задължение за репариране на причинени
на застрахования вреди, обстоятелството, че последните са настъпили от
неизпълнение на задължението на служители на ответника по поддържане изправността
на пътния участък, както и действителното плащане на застрахователно
обезщетение на правоимащото лице. От своя страна в тежест на ответника е да
установи изправността на пътния участък.
В процесния случай съдът намира за безспорно установено,
че между ищцовото дружество и собственика на увредения лек автомобил С.В.Е.-К. е
налице валидно сключен договор за застраховка Каско , обективиран в застрахователна
полица Булстрад Каско № **********/06.11.2017 год., сключена на 06.11.2017 г.,
с период на застрахователно покритие от 07.11.2017 г. до 07.11.2018 г., в
периода на действие на който е настъпило процесното ПТП на 01.04.2018 г.
Съдът намира за доказан по категоричен и безспорен начин
вследствие на съвкупния доказателствен материал, твърдения в исковата молба
механизъм на настъпване на ПТП – на 01.04.2018 г. застрахованият лек автомобил марка „Тойота” с
ДК № В 7243 КТ е попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно при движение по улица „Прилеп" в посока на „В и К", като
припресичане на кръстовището с бул."Ян Палах" попада в
несигнализирано и необезопасено препятствие напътното платно /дупка/. Поради
някаква причина в дупката е попаднал камък или нещо подобно, който при пропадането
на предна лява гума на автомобила удря лявата полуоска, вследствие на което са
нанесени материални щети на лекия автомобил ,
изразяващи се в увреждане на полувал ляв.
Доказването на посочения механизъм на настъпване на ПТП ,
попадането на процесния автомобил в необезопасен и неизправен участък от
пътното платно, механизмът на настъпване на вредите и неизправността на пътната
настилка се установяват от приетото по делото заключение на вещото лице по
допусната съдебно-автотехническа експертиза, приобщените към доказателствения
материал писмени доказателства, както и от показанията на разпитания по делото
свидетел , от които се установяват и настъпилите увреждания по увреденото МПС.
Последните следва да се кредитират изцяло, тъй като свидетелят е
незаинтересовано от изхода на спора лице, т.к. не е лице по чл.172 ГПК и
предвид обстоятелството,че свидетелят е самият водач на увредения процесен
автомобил, съдът намира,че показанията
му са с възможно най – висока степен на непосредственост. Ето защо и предвид
липсата на доказателства, които да опровергават гласните такива, съдът приема
за доказано по безпротиворечив начин, че уврежданията на полувал ляв на
пострадалия автомобил са били причинени именно след преминаване през
необезопасен, несигнализиран и неизправен участък от пътното платно,
представляващ непреодолима дори при шофиране със скорост в рамките на
нормативно допустимата пътна неравност.
По отношение на настъпването на вредите в причинна връзка
с попадането на автомобила в необезопасено препятствие на пътя свидетелските
показания си кореспондират с ангажираните по делото специални знания. Досежно
наличието на причинна връзка между състоянието на пътя и настъпилите щети е
изслушана съдебна автотехническа експертиза, неоспорена от страните,
заключението по която съдът приема като обективно и компетентно изготвено. В
нея вещото лице описва подробно механизма на произшествието и повреждането на
частите на лекия автомобил при преминаване през неравност по пътното платно с
процесните характеристики, като е посочено, че същият отговаря на твърдения от
ищеца механизъм. Следователно съвкупния анализ на експертното заключението с
гласните и писмените доказателства обосновават извода, че по делото са
установени механизмът на ПТП и причинната връзка между състоянието на пътя и повредите
по автомобила.
Не са събрани доказателства за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на МПС – липсват данни за шофиране с
несъобразена скорост или употреба на алкохол. Не са събрани доказателства за
причиняване на вредите в резултат на умишлени действия на водача на автомобила,
т. е. не е налице изключен застрахователен риск, респ. основание на застрахователя да откаже
изплащането на застрахователно обезщетение.
Следващата предпоставка от хипотезата на посочената
правна норма е застрахователното събитие да е причинено от трето лице, което
отговаря пред застрахования въз основа на правилата на деликтната или договорна
отговорност – в конкретния случай вредите да са причинени бездействие на
работници или служители, на които ответната страна е възложила поддържането на
пътя. Именно по чл. 49 ЗЗД следва да бъде ангажирана отговорността на Община
Варна. Този извод на съда се следва от дадените с ППВС № 17/1963 год.,
допълнено с ППВС № 4/1975 год., т. 3, задължителни указания на съдилищата
досежно разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД.
Посочено е, че за разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която
увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца, включително и
бездействие, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са
настъпили поради свойства на самата вещ. В случая наведените в исковата молба
обстоятелства, на които се основава регресната претенция на ищцовото дружество
спрямо причинителя на вредите - Община Варна, настоящият състав намира, че се
субсумират в хипотезата на чл. 49 ЗЗД. Необезопасеното пътно платно, довело до
горните вреди, не е дефект поради свойството на вещта, а поради неизпълнение на
задължението за поддържане на общинските пътища съобразно транспортното им
значение, изискванията на движението, или в случая общината отговаря за
бездействието на работниците и служителите, на които е възложена дейността по
поддържане на патя, което обосновава отговорността по чл. 49 ЗЗД.
Не се оспорва от
ответната страна, че пътят, при който е настъпило процесното ПТП, е собственост
на Община Варна, респ. нейно е задължението по ремонт и поддържане на пътя,
предвиден за осъществяване на улично движение – чл. 29 и 31 от Закона за
пътищата. А както беше посочено по-горе съдът намира за установено, че на
посочения пътен участък е било налично препятствие, коeто е създавало опасност
и от своя страна обосновава извода на съда, че собственикът на пътя не изпълнил
вменените му със закона задължения, респ. следва да бъде ангажирана
отговорността му. Обстоятелството, че е налице необезопасена дупка на пътното
платно, мотивира извода за наличието на виновно противоправно поведение от
страна на служители на ответника под формата на бездействие досежно вменените
им със ЗП задължения, което поведение от своя страна се намира в причинно –
следствена връзка с понесените от третото на спора лице имуществени вреди. Като
не е изпълнила задълженията си да отстрани своевременно дупката, образувана на
път от общинската пътна мрежа, в която е попаднал процесният автомобил,
ответната страна е осъществила състава на безвиновната отговорност за вреди по
чл. 49 ЗЗД, причинени от бездействието на нейните служители. При това положение
и на основание чл. 410 от КЗ с плащането на обезщетението застрахователят
встъпва в правата на застрахования против причинителя на щетата до размера на
платеното обезщетение.
Ето защо са налице предпоставките за регресно
обезщетяване на застрахователя по реда на чл. 210, ал.1, т.2 КЗ, поради което и
предявеният иск се явява доказан по основание. Доказан е и размерът на същия – 1688,00
лв., в т.ч. реализираните ликвидационни разноски по открита щета в размер на
обичайните такива от 25.00 лв, съобразно заключението по допуснатата съдебна
авто-техническа експертиза. Досежно действителната стойност на нанесените по
процесния автомобил вреди, съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно
изготвено заключението на вещото лице по допуснатата съдебна автотехническа
екпертиза, поради което съдът намира,че исковата претенция се явява доказана по
размер.
С оглед горните фактически и правни констатации,
съдебният състав намира, че са налице визираните в хипотезата на чл.410 от КЗ
във вр. с чл.49 от ЗЗД предпоставки за регресно обезщетяване на застрахователя.
С оглед на изложеното , исковата претенция се явява
основателна и доказана, поради което следва да бъде изцяло уважена .
Ето защо и въз основа на
изложените правни и фактически констатации, съдебният състав приема, че в
конкретния случай са налице елементите от фактическия състав на предявения иск
с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК. Искът като доказан по основание и размер
следва да бъде уважен, като се признае за установено в отношенията между
страните дължимостта на оспореното вземане на ищеца по отношение на процесната
сума.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на заплатените от него
съдебно-деловодни разноски, предвид
представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК и
доказателствата за реализирани разходи. В списъка се претендират направените в
заповедното производство разноски в общ размер от 394,26 лв. , от които за
държавна такса-34,26 лв. и адвокатско възнаграждение-360,00 лв., както и
разноските в настоящото исково производство , от които държавна такса в размер
на 34,26 лв. и платен депозит за вещо
лице и свидетели-230,00 лв. С оглед на
изложеното , съдът намира,че следва да бъдат присъдени направените от ищеца в настоящото
производство разноски, за които са налице доказателства за извършването им,
както следва: 34,26 лв. – държавна такса и 230,00 лв.- депозит за вещо лице и
свидетели. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото
решение и разноските в заповедното производство в общ размер от 394,26 лв., от
които 34,26 лв. – държавна такса и 360,00 лв.-адвокатско възнаграждение с ДДС.
Доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение е формирано с ДДС , не са
налице основания за намаляване на същото, доколкото е в минимален размер.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:гр. София 1000 , район р-н
Триадица, пл. "Позитано" № 5, от една страна и ответника ОБЩИНА
ВАРНА, с адрес: гр. Варна, бул.
Осми приморски полк № 43, от друга страна,че
ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на 1713,00 лв.
/хиляда седемстотин и тринадесет лева/, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1688,00 лева по Застраховка „Каско” на
собственика на увредения лек автомобил марка „Тойота” с ДК №***********, за настъпило на
01.04.2018 г. в гр.Варна застрахователно събитие и разноски по ликвидация на щетата в ЗАД
"Булстрад Виена Иншурънс Груп" в размер на 25 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК в съда – 31.10.2018 год. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед №
8212/02.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 16469/2018 г. по описа на ВРС-43 състав, на основание чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
ВАРНА, с адрес: гр. Варна, бул. Осми приморски полк № 43 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр. София 1000 , район р-н Триадица, пл.
"Позитано" № 5 сумата в размер на 394,26 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 16469/2018 г. по описа на ВРС-43 състав,
както и сумата от 264,26 лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: