Р Е Ш Е Н И Е
Номер 540/ 25.11.2013г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, втори въззивен граждански състав, на двадесет
и трети октомври две хиляди и тринадесета година в открито заседание, в следния
състав:
Председател:
Венцислав Маратилов
Членове: Иванка Илинова
Л. Терзиева
при участието на секретаря Д.Н. като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д№599 по описа за 2013г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.294
ал.1 във връзка с чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение №108 от 10.07.2013г. на
Върховния касационен съд на Р България, І.г.о. постановено по гр.д.№814/2012г.
по описа на същия съд е отменено решение №300 от 19.06.2012г. по
в.гр.д.№314/2012г. на Пазарджишки окръжен съд и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
С касираното от ВКС на РБ въззивно решение, Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил
решение №450 от 02.12.2011г. постановено по гр.д.№770/2010г. по описа на
Пещерски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание в чл.124 от ГПК за приемане на установено по отношение на ответника „Механика” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.П., обл.П.,
ул.”Д-р П. Ц” №, представлявано от Е. К. С., Е. Г. Е. и А. Д. Н, че А.Г.С., с
ЕГН-********** ***, Л.Г.П., с ЕГН-********** ***, Ю.В.Л., с ЕГН-********** ***, Л.П.Р., ЕГН-**********
***, Р. П.Р., с ЕГН-********** ***, М.П.Р.,
ЕГН-********** ***, М.А.Т., с ЕГН-********** ***, Д.Г.Т., с ЕГН-********** ***, и А.Г.Т., с ЕГН-********** *** са собственици
на втори етаж от двуетажна масивна сграда, със застроена площ от 253кв.м./бивш
тъкачен цех/, находящ се в УПИ-ІХ-Безвредна
промишленост, целия с площ от 1812кв.м. по графични данни в кв.76 по ПУП на
гр.П., с адрес на имота : гр.П., ул.”Д-р П. Ц. №, при граници на УПИ-то: от
изток-улица, от запад УПИ-ІV-,жилищно строителство, магазини и услуги и УПИ-Х-,
от север-улица и от юг-.улица. Със същото решение е отхвърлен предявен от
същите ищци и срещу същия ответник ревандикационен
иск по чл.108 от ЗС по отношение на УПИ –ІХ-Безвредна промишленост, целия с
площ от 1812кв.м. в кв.76 по ПУП на гр.Пещера, осъдени са ищците да заплатят в
полза на ответното дружество разноски в размер на 100лв.
Решението е обжалвано с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от
ищците в производството пред първата инстанция с доводи за порочност, като
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и
нарушения на материалния закон. Възразява се по изводите на съда за
неустановена идентичност между дружеството
купувач по представените нотариални актове и дружеството, фигуриращо в акта за
завземане на недвижим имот, като се поддържа, че съдът не е обсъдил събраните
по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност. След анализ на събраните писмени доказателства в
производството, жалбоподателите навеждат извод, че е налице такава идентичност
като се позовават и на признатите в полза на наследодателите, респективно на
техните наследници, ищци в производството право на обезщетение за едната от
отчуждените две сгради, която към момента не съществува /постройката от 417
кв.м./, деактуването на одържавената бивша тъкачна
фабрика ”Пещера” АД и настъпилата по силата на закона реституция по отношение на последната, както и предвид
установения регулационен статут от заключението на вещото лице Г.. Твърди се,
че съдът не е ценил и събраните по делото гласни доказателства, установяващи
според жалбоподателите факта на придобиването на втория етаж от сградата от
253кв.м. на основание давностно владение, декларирането на реституирания имот от
ищците в данъчната служба и плащането на
данъците за него, както и признанието на ответника за настъпилата реституция .
По отношение на отхвърления ревандикационен иск за дворното място УПИ ІХ-Безвредна промишленост, се поддържа, че
процесния имот
съществува реално до размерите в които е бил отчужден, а доколкото е
налице застрояване с постройки на държавно предприятие, се поддържа, че тези
сгради са незаконни. Освен това се твърди, че по начало имотът преди
одържавяването е бил застроен и следователно допълнителното застрояване след
национализацията не влияе върху извода, че този имот съществува реално до
размерите в които е отчужден. Поддържа се и довод, че за извършеното
строителство след национализацията няма представени редовни строителни книга, а
за законността на същото не се твърди и поддържа от ответника както в отговора
на исковата молба така и в хода на производство.
За обособения втори етаж в рамките на
първоначалния обем на отчуждената сграда, която съществува и понастоящем
жалбоподателите поддържат, че този втори етаж няма характеристиките на
самостоятелен обект, че той функционално е свързан с първия етаж и е част от
реституираната сграда. Но дори да е бил обособен чрез надстрояване, то този
имот според жалбоподателите пак би бил тяхна собственост тъй като следва да се счита като присъединен към
национализирана сграда. Поддържа се и довода, който е заявен и с ИМ под формата
на евентуалност, че ищците са собственици на втория етаж и по силата на придобивна давност.
Няма постъпил отговор на въззивната жалба.
Пазарджишкият окръжен съд,
съобразявайки правомощията си визирани в чл.269 от ГПК провери изцяло
валидността на обжалваното решение, неговата допустимост в обжалваната му част,
а по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба, прие за
установено следното:
Предявени са обективно съединени искове
за собственост, единия с правно основание в чл.124 от -установителен
иск за собственост по отношение на втори етаж от двуетажна масивна жилищна
сграда застроена с площ 253кв.м. /бивш тъкачен цех/, одържавена по реда на
Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия/ обн. ДВ, бр.302 от 27.12.1947г./ реституирана по реда на ЗВСОНИ и ревадикационен иск по отношение на дворното място, в което
тази сграда се намира, което също е било предмет на национализация по същия
закон, а понастоящем представляващо УПИ ІХ-Безвредна промишленост с площ от
1812кв.м.
Твърденията в исковата молба са, че
ищците са наследници на акционерите в бившето „Пещера „АД от което по реда на
ЗНЧИМП/отм/ е било одържавено спорното дворно място заедно с първи етаж от
масивна производствена сграда с площ от 253кв.м.. Твърденията са, че
акционерите на това АД са Л.В.В., П.Р.Б. Г.В.П. и Г.Д.
Т.. Наименованието на дружеството е било тъкачна фабрика „Пещера” АД.След
национализацията върху парцела на бившата тъкачна фабрика са построени сгради
на „Оптикоелектрон” и сграда на Промкомбинат-Пещера.
Недвижимите имоти на национализираната фабрика
представлявали незастроено дворно място с площ от 1325кв.м., намиращо се
на ул.”Т. Д.” №19 и две полумасивни едноетажни
постройки, едната с площ от 210кв.м., а другата с площ от 417кв.м. при
съседи-изток улица, запад –И. П., север-празно място и юг-улица.Твърди се, че
незастроеното дворно място и двете сгради са национализирани на 24.12.1947г. и
са описани в акт за завземане на недвижим имот за държавен №133(106) от
07.04.1951г. За национализираното имущество е имало съставен нарочен баланс към
22.12.1947г. Твърди се че по силата на закона-ЗВСОНИ /обн.ДВ
бр.15/21.02.1992г./ е възстановена собствеността върху парцел ІХ-безвредна
промишленост с площ от 1812кв.м. и полумасивна
едноетажна сграда застроена на 253кв.м.. Със заповед №268/28.08.1992г. бил
отписан от актовите книги за държавните имоти възстановения имот представляващ
тъкачна фабрика „Пещера” АД. Към момента на издаване на заповедта сградата с
площ от 417кв.м. била разрушена като по отношение на последната с решение на
Пазарджишки окръжен съд от 07.07.2001г. по гр.д.№680/2000г. на акционерите на
дружеството респективно на техните наследници било признато право на
обезщетение с компесаторни записи за стойността на одържавеното
имущество.Твърди се, че по действащия план на гр.П, реституирания имот се
индивидуализира като първи етаж от двуетажна масивна сграда със застроена площ
от 253 кв.м./бивш тъкачен цех/, находящ се в УХИ
ІХ-Безвредна промишленост, целия с площ от 1812кв.м. в кв.76, с адрес ул.”Д-р П.
Ц.”№ и който реституиран имот е надлежно деклариран от ищците в данъчната
служба.Твърди се, че по силата на ЗВСОНИ ищците са придобили собствеността и
върху втори етаж от двуетажната масивна сграда със застроена площ от
253кв.м./бивш тъкачен цех/ тъй като вторият етаж бил обособен в рамките на
първоначалния обем на сградата, като в същата с оглед на достатъчната й
височина след национализацията са обособени два етажа с направен под за втория
етаж. Твърди се, че така обособения втори етаж е част от реституираната сграда
и е функционално свързан с първия етаж. Сочи се, че дори да бил обособен чрез
надстрояване, то същият пак би бил собственост на ищците тъй като нямал
характеристиките на самостоятелен обект и би се присъединил към
национализираната сграда по правилото на чл.97 от ЗС. При условията на
евентуалност се поддържа, че ищците са
собственици по давностно владение на цялата сграда от
1994г. и до момента. Твърди се, че понастоящем УПИ ІХ-Безвредна промишленост ,с
площ от 1812кв.м. се владее от Механика АД, като дружеството претендира да е
собственик на земята. Моли да се приеме за установено по отношение на ответното
дружество, че ищците са собственици на втория етаж от масивната двуетажна
сграда на площ от 251кв.м./бивш тъкачен цех/
както и да се осъди дружество да предаде владението върху УПИ
ІХ-Безвредна промишленост, целия с площ от 1812кв.м.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба /лист №53 и следващите от досието на гр.д.№770/2010г.
на РС Пещера/ от ответното дружество.Същото оспорва претенциите на ищците като навежда следните правоизключващи възражения: На първо място се поддържа, че
наследодателите на ищците не са били акционери в дружеството, чиято собственост
е национализирана, съгласно акта за завземане на недвижим имот за държавен,
поради което ищците не са материалноправно легитимирани по смисъла на чл.3 ал.2
изр.2-ро ЗВСОНИ да получат собственост върху имоти, национализирани, когато са
били собственост на юридическо лице-Акционерно дружество.На второ място, че
дружеството-купувач на имотите по представените два нотариални актове №№, том ,
рег.357, нот.д. №/1941г. от 09.08. 1941г. и №, том , регистър дело №/1942 от 02.09.1942г. не е идентично с
дружеството споменато в акта за завземане на недвижим имот за държавен, в
заповедта за деактуване и в удостоверението на Община
Пещера №АО2175/28.08.1992г.На трето място, национализираните имоти по акта за
завземането им като държавни №133, към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ не са
съществували реално и до размерите в които са били отчуждени, като отношение на
втория етаж от двуетажната масивна сграда /бивш
тъкачен цех/ не е национализиран по ЗНЧИМП, и че втория етаж попада в
комплекс от сгради, обслужващи стопанската дейност на държавното предприятие ,
а дворът е отреден за мероприятие, каквото не е съществувало към
национализацията; че в регулационна отношение е налице функционална връзка
между всички постройки, обслужващи дейността на предприятието; че втория етаж
касае сграда с площ от 253кв.м. като част от промените в имота по плана от
1985г. докато сградата, описана в акта за завземане е 210кв.м.; че е налице настрояване с още 1
етаж, тоест, промяна, което изключва реституцията по смисъла на чл.2 ал.3 от
ЗВСОНИ; че втория етаж не е обособен в рамките на първоначалния обем на
сградата, че се касае за преустройства което предварително се планират и административно
одобряват и че такива доказателства не са представени и че имотът не съществува
във вида, в който е национализиран, доколкото е застроен с постройки, които към
датата на реституцията са обслужвали дейността на държавно предприятие както и
с електроснабдителни съоръжения, че национализирания имот е с по-малка площ
отколкото описания в акта за завземане.
Пазарджишкият окръжен съд за да се
произнесе взе в предвид следното:
Ищците са наследници по закон съответно
на Л.В.В. /ищцата
Ю. Ш./, на П. Р. Б/ищците Л.Р., Р. Р. и М. В/, на Г.В.П. / ищците В. П. и Л.П./ и на Г.Д. Т.
/ищците М.Т., Д.Т. и А.Т./.
Наследодателите на ищците са акционери
на бившата тъкачна фабрика „Пещера” АД, като всеки от тях има процент на
съучастие от по 20%. или общо 80%. Петият акционер в
дружеството е А. П. Ц. Тези факти се установяват от представените писмени
доказателства при новото разглеждане на спора от въззивната
инстанция след касирането на предходното въззивно
решение -нарочен списък на акционерите ,подписан
от счетоводителя и от директора на Държавната тъкачна фабрика гр.Пещера /лист
№24 от досието на в.гр.д.№599/2013г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик/. Пак
на същия лист на делото се съдържа и
писмо с дата 24.09.1948г., тоест, след национализацията бившата тъкачна фабрика
„П” АД / с наименование съгласно списъка към чл.2 от Закона за национализация
на частни индустриални и минни предприятия , обн.,ДВ
бр.302 от 27.12. 1947г., раздел „Текстилни предприятия” - Памучна тъкачница
Пещера акционерно дружество-П /, адресирано до Д.И.О.П.-Памучна индустрия-гр.П,
с което се изпраща обратно проекто-нарочен баланс на
бившите собственици на предприятието, във връзка с частните имущества на
бившите членове на фирмата. Писмото е подписано от счетоводителя и от директора
и е положен печат на държавна тъкачна фабрика ”Пещера”. Горе в ляво на писмото е положен правоъгълен печат в
който е отразено „ Държавна тъкачна Фабрика Пещера” АД-текстилна индустрия и
търговия гр.Пещера, регистрирана с определение №619/41г. на Пазарджишки
областен съд №849, Държавен вестник бр.173/1941г. Съпоставени тези данни с
данните по двата нотариални акта за покупко-продажба приложени към исковата
молба №№99 том , рег.№, н.д.№ от 09.08.1941г. и нот.акт
№ том І, регистър 477 н.д.№106 от 02.09.1942г. с които „Пещера” Акционерно
дружество за текстилна индустрия и търговия в гр.Пещера придобива имотите, и с
данните съдържащи се в акта за завземане
на недвижим имот за държавен, бивша собственост на акционерно текстилно
дружество се налага извода, че в същност се касае за едно и също акционерно
дружество, имащо предмет на дейност текстилна индустрия и търговия.
Същественото е, че се касае за акционерно текстилно дружество „Пещера” със
седалище в гр.Пещера, като правно организационна форма, а доколкото в някои
документи е записано като памучна тъкачница Пещера АД или като държавна тъкачна
фабрика „Пещера” АД, това въззивният съд намира за
несъществено, доколкото предмет на национализация е самото акционерно дружество
с притежаваните от него движими и недвижими имоти. От същото това писмо от
24.09.1948г. се налага извода, че бившата тъкачна фабрика „Пещера” АД като
предприятие вече не съществува и че акционерите й към този момент са петима,
като наследниците на четирима от тях са настоящите ищци, претендиращи права на
собственост по реституция. Следователно ищците са материалноправно
легитимирани да установяват правата си върху процесните
имоти предмет на национализация, и последвалата реституция по силата на закона.
Няма спор, че предмет на национализация
са били две полумасивни едноетажни постройки,
първата в дясно със застроена площ от
210кв.м. и втората в ляво застроена на 417кв.м. ,както и незастроено дворно
място на площ от 1325кв.м.-бивша текстилна фабрика. Към момента на съставянето
на акта за заемане на недвижимия имот за държавен -07.04.1951г., в него е отразено,
че някогашната текстилна фабрика сега представлява мебелна работилница. От данните съдържащи се
в приложеното към исковата молба и неоспорено от ответното дружество
удостоверение №2175 от 28.08.1992г. на Община Пещера се установява, че към
момента цялото място застроено и незастроено представлява парцел ІХ-Безвредна
промишленост като реално съществува една от двете национализирани полумасивни едноетажни сгради, а именно застроената на
253кв.м.-бившия тъкачен цех, която сграда е надстроена с още един етаж. За
наличието на надстрояване на сградата с още един етаж е и категоричното
заключение на вещото лице инж.В. В. /листове №№ 145-149 от досието на
гр.д.№770/2010г./. Проследявайки плановете, вещото лице е констатирало, че по
плана от 1945г. тази сграда (дясната) е с площ от кв.м. и е отразена като
едноетажна, намираща се в ъглов парцел V-3 в кв.11. По следващия план от 1959г.
не е предвидено запазването на сградата тъй като по-голяма площ от нея попада в
улица, а друга част попада в два парцела, като имотът е записан с пл.№136 в
кв.158 и на името на ГОНС, като с изменение на плана от 1962г. ширината на
улицата е намалена така, че да не засяга процесната
сграда.По това изменение сградата е
означена като двуетажна масивна /2МС/. По плана от 1968г. е отразено, че се
касае за промишлена едноетажна и имот пл.№136
е включен в парцел VІ-Промкомбинат.По плана от 1985г. сградата е посочена като
масивна стопанска едноетажна и имот пл.№363 е включен в УПИ ІХ-Безвредна
промишленост. Извършвайки огледа вещото лице е установило, че достъпа до
вътрешността на съществуващата масивна сграда е възможен през вход, оформен
след избиване на отвор на нивото на левия от двата съществуващи прозореца на
южната фасада на сградата, с монтирана метална врата, като за оформянето на
входа по този начин е резултат на издадена
заповед №337 от 30.08.2000г. на Кмета на Община Пещера, с която са задължени
собствениците на първия етаж да обособят самостоятелен вход за своята част по
ул.” Д-р П. Ц.” или ул.”Оборище”.Установено е от вещото лице, че вътрешността
на сградата е разделена хоризонтално на два етажа посредством дървена носеща
конструкция с колони и греди.Подът на втория етаж е дървен гредоред, а връзката
между етажите е по монолитно стълбище в южната част на сградата и за достъп до
стълбището откъм дворното място от запад съществува вход, който не е използван в
момента.Установено е още, че първия етаж представлява еднопространствено
помещение-работилница в северозападната част на което е обособен офис като
етажа е със светла височина от 4.05м., а втория етаж е разделен на помещения с
леки прегради, като в най-южното помещение, което граничи със стълбището са
изпълнени частично облицовки с фаянс и са отлети мивки,като светлата височина
на етажа е 3.60м. По начина по който са
оформени фасадите на двата етажа вещото лице прави извод, че е налице
настрояване, а именно, че на нивото с височина около 4м ъглите на сградата са
оформени като колони от каменна зидария с височина 4м/10 елемента по 40см на
южната фасада, прозорците са правоъгълни със засводяване
в горната част и подчертано с декоративен елемент, первазите на прозорците са с
дялан камък и отворът на тези на южната и източната фасади е зазидан на
половина, а на ниво с височина над 4метра-липсва външно оформяне на ъглите на
сградата, прозорците са правоъгълни без засводяване с
бетонови первази. Вещото лице не е открило строителни книжа относно
настрояването на сградата.Изводите на вещото лице са, че е направено надзиждане на ограждащите стени на сградата, след което във
вътрешността й са обособени 2 етажа посредством дървена носеща конструкция от
колони и гредоред като връзка между етажите е монолитно стълбище в южната част
на сградата достъпно през вход от запад. Твърди се, че настоящия обем на
сградата е променен по отношение обема на същата към момента на
национализацията от 1947г. чрез промяна височината, която от около 4м. става
7.65м. предвид и на външния вид на фасадите.Според вещото лице е възможно
строителството на втория етаж да е направено преди 1973г. при действието на
ЗПИНМ и че за него е следвало да бъдат съставени строителни книжа-разрешение,
проекти и други, каквито вещото лице не е открило в Община Пещера и в архива на
СГКК-П.В съдебно заседание вещото лице допълва, че обособеното второ ниво
/втори етаж/ на сградата единствения достъп е чрез описаното в заключението
стълбище, че това стълбище попада в застроената площ на национализираната
сграда.Според вещото лице при липса на друг достъп до второто ниво на сградата
не може да се приеме за наличие на самостоятелен обект.Пояснява, че в случая
стълбището заедно с входното помещение са общи части, и че стълбището разделя хоризонтално и вертикално
сградата.Допълва, че по начина по който е изградено и разположено стълбището,
то не е самостоятелно, а е общо и за двата етажа. Вторият етаж, според вещото
лице не представлява самостоятелен обект, защото няма функционално и
пространствено обединение на помещенията в него.Вторият етаж не отговаря на изискването
за пространственост и затова не представлява самостоятелен обект. Допълва
вещото лице, че за да се стигне до
втория етаж следва да се премине през помещение в южната част на сградата и да
се достигне до стълбището. Избитата
врата на южната стена представлява входа, който дава достъп до едно помещение
на първия етаж и има след това достъп до самото стълбище. Сочи вещото лице, че
това е единствения действащ вход на сградата.
По отношение на национализираното
незастроено дворно място в.л. инж. Й. Г. установява в заключението си, че по
двата нотариални акта за покупко-продажба от 1941г. и от 1942г. се касае за
незастроени двори места попадащи в различни парцели VІ и VІІ и парцел ХІV. По плана на гр.Пещера от 1968г.
процесния имот е записан с пл.№136 за който са
отредени УПИ V-ГОНС за дирекция В и К и УПИ VІ-Промкомбинат, в кв.158, като по
плана от 1985г. имота е вече с пл.№363 с отреден УПИ ІХ-Безвредна промишленост
в кв.76, записан първо на „Промкомбинат” Чико”, в
последствие записан на „Механика” ЕООД и е графично с площ от 1812кв.м.
Установено е от вещото лице, че по плана от 1968г. в имота е имало четири
сгради-масивна промишлена /МП/-гатер, МЖ-гатер, МП и портиерна,
а по плана от 1985г. в имота е има 5масивни сгради и три навеса.
В приложените по делото схема на
съществуващите постройки/лист №160 от досието на същото дело/ изготвена от
вещото лице арх.Е. Т. е видно разположението на сградите така както са описани
в констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот
издаден в полза на ответното дружество, а именно наличие на 7 сгради, както
следва: 1.Механичен цех и канцеларии-двуетажна-255.60м.; 2.Механичен цех №1,
едноетажна 159.30кв.м.;3.Механичен цех
№2, едноетажна -398.60кв.м.; 4.склад №1, едноетажна 152.50кв.м.;5склад №2
двуетажна 152.50кв.м.; 6.Трафопост, едноетажна-66.20кв.м.;
7Портиерна-38.40кв.м.
Видно от съставения на 26.11.1997г. констативен
нотариален акт за собственост №156, том ІІ, н.д.№1444/97г. на основание чл.148
от ППЗДС ”Механика” ЕООД е признато за
собственик на дворното място от 1806кв.м. за което е отреден парцел
ІХ-Безвредна промишленост, находящ се в кв.76 по
плана на гр.Пещера представляващо площадка №102 ведно с построените в него
масивни сгради, като по отношение на реституирана сграда е посочена собственост
на дружеството само на втория етаж, описа като механичен цех и канцеларии.
Останалите сгради са описани по начина по който са отразени и в схемата на
вещото лице-архитект. Посочено е,че за нотариалният акт е съставен на база
съставен акт за държавна частна собственост №346/16.07.1997г.
Разпитаните трима свидетели установяват
следните факти: свидетелят Г. К. твърди, че процесната
сграда е била предмет на палеж, но не може да каже с точност кога е бил този
пожар, какви щети е нанесъл и какво
точно е било засегнато от него.Твърди, че неговия син е работил в сградата. Не
знае кога е строен втория етаж и как е станало това.
Св. П. К. твърди, че познава имота от
1997г. от когато ползва помещение под наем на първия етаж като наемодател е бил Л. В.. Обяснява, че тавана между първия и
втория етаж на сградата е направен от гредоред и дюшеме. Твърди, че втория етаж
не се ползва от никой. Останалите сгради се ползват за складови помещения, но
не знае какво точно се складира, като е имало наемател на складовите помещения.
Твърди, че до 1997г. е влизал от големия портал, тъй като от другата страна са
били застроени сградите, но през 2000г. поради издадена заповед от
Общината с която го е задължила да си
отвори друг вход за първия етаж, той избил такъв откъм улицата под съществуващ
прозореца. Категоричен е, че единствения
достъп до тази сграда е чрез избития вход откъм улицата, тъй като другите врати
били заключени. Свидетелката К. твърди, че е работила там от 1982г. и сочи ,че
през цялото време е имала достъп до спорния имот. Твърди, че останалите сгради
се ползват за складове, за съхраняване на машините, които обработват тютюна, а
достъпа на транспортните средства се осъществява от към улица ”Петър Цикалов” за да стигнат до складовите помещения.Твърди, че в
момента няма достъп до втория етаж, защото се стига до него само през първия
етаж, който в момеинта е заключен и че това положение
е от 2002г. Знае, че втория етаж е бил
надстроен от държавно предприятие ”Оптикоелектрон” за
техни нужди, и че височината на сградата е била вдигната. Твърди, че в двора
има сграда трафопост, знае, че подът на втория етаж е от гредоред, и че горните
стени/тези на втория етаж/ са метални. Знае ,че наемателя на първия етаж е
избил врата откъм улицата за да влиза в първия етаж който ползва под наем. По
реда на чл.176 от ГПК обяснения е дал законния представител на ответното дружество
Е. С. В същите обяснява, че през 1998г. са закупили ЕООД-то и префасонирали го така ,че да преработват тютюн.Било
запазено името „Механика” Твърди, че ползват помещенията за складове, а на
спорния втори етаж имали в момента резервни части за производството.Обяснява
още, че превозните средства влизат на заден ход в имота за да натоварят
продукцията поради недостатъчна големина
на площадката.
При тези данни въззивният
съд прави следните изводи:
Обжалваното решение е валидно и
допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност и по предвидения процесуален ред и форма.
За ищците е налице правен интерес да предявят исковете си срещу ответното
дружество доколкото техните права са оспорени от последното предвид издадения
констативен нотариален акт и твърдението за осъществявано владение по отношение
на реституираното дворно място.
І.По
жалбата по отношение на втори етаж от двуетажната масивна сграда със застроена
площ от 253кв.м.
Жалбата е основателна.
Установи се от събраните доказателства,
че в случая е извършено надстрояване на
национализираната сграда с още един етаж, извършено след
национализацията. В тази връзка съдът възприема изцяло заключението на вещото
лице В., които констатации кореспондират и със свидетелските показания на св.Й.
К.. Независимо, че втория етаж е оформен с дървен гредоред и колони, по начина
по който е изграден като конструкция, оградни стени,
и фасади, разположение на прозорците и другите параметри, подробно изброени от
вещото лице В., се налага извода, че обема на сградата е увеличен с цял един
етаж, тоест, не отговаря на истината твърдението на ищците заявено в исковата
молба и поддържано в хода на производството, че втория етаж е обособен в
рамките на първоначалния обем на
сградата. Независимо от това обаче, този втори етаж не представлява
самостоятелен обект на собственост тъй като не притежава основни и съществени
характеристики , а именно помещенията в него да са пространствено и
функционално обединени. Освен това достъпа до втория етаж се осъществява от
стълбище което е разположено на първия етаж, и който първи етаж представлява еднопространствено помещение-работилница, тоест двата етажа
следва да се разглеждат като едно цяло, като пространствено и функционално
свързани.При тази конфигурация на разположението на етажите се касае за един самостоятелен обект на собственост
сграда, вътрешността на която
пространствено и функционално обединява два етажа-първи, на който е
разположена работилница и втори на който са разположени други
помещения.Връзката между отделните помещения в така обособения самостоятелен обект
се осъществява чрез оформено вътрешно стълбище, което заема част от помещението
на първия етаж и свързва този етаж с втория етаж. Освен това достъпът до първия
етаж и чрез него до втория етаж се осъществява само от един функциониращ в
момента вход, който е оформен чрез избиване на част от външната стена на
сградата откъм улицата и разположен под съществуващ прозорец. Следователно процесния етаж заедно с първия етаж представляват в своята
си общност един самостоятелен обект на собственост, поради което по силата на
ЗВСОНИ в полза на ищците е настъпила реституция по силата на закона и по
отношение на втория етаж, доколкото предмет на спора е собствеността именно на
втория етаж. Съдът не споделя доводите, че сградата не съществува във вида си в
който е била национализирана като площ и етажност.
Както се посочи, налице е еднопространствено
помещение, заемащо целия първи етаж, като още по плана от 1945г. площта му е
била от 260кв.м., тоест, към момента на национализацията, тази сграда е с
друга, по-голяма площ в сравнение с площта на сградата закупена през 1941г. от
национализираното акционерно дружество, в което е посочена с площ от 240кв.м.
като разликата в площите е и несъществена,
доколкото по сега действащия план тя е с площ от 253кв.м. Затова имота подлежи
на реституция заедно с допълнително построеното в него, като в случая се касае
за извършено надстрояване с един етаж, който няма самостоятелен вход, а е с
вход откъм първия етаж, и който втори етаж както се посочи не е самостоятелен
обект на собственост, като в своята си цялост двата етажа са пространствено и
функционално свързани и представляват един обект на собственост. Предвид
правата на наследодателите на ищците
като акционери на национализираното
дружество, чието участие се равнява на 80%, то правото на собственост ще следва
да се уважи до размера на 4/5 идеални части от етажа или по 1/5 ид.ч. за всеки съдружник, респективно на наследниците му
ищци, като за разликата до 5/5 ид.част претенцията се
отхвърли като неоснователна.
ІІ.По
отношение на дворното място УПИ-ІХ-Безвредна промишленост- с площ от 1812кв.м..
Жалбата е неоснователна.
Касае се за национализирано незастроено
дворно място, доколкото същото се е намирало в различни парцели спрямо
отчуждените две сгради, посочени в акта за заемане на имота за държавен от 1951г. Няма спор, че
по-голямата от двете сгради е разрушена. Няма спор, че към момента имотът е
застроен общо с 7 сгради, едната от които трафопост, друга представлява портиерна, има два склада и три механични цеха, като единия
от механичните цехове в същност е процесния втори
етаж, за който съдът приема, че няма характеристиките на самостоятелен обект и
подлежи на реституция по силата на закона ЗВСОНИ.
Сградите така както са означени на
скицата на вещото лице арх.Т., са съществували
по плана от 1985г. Нещо повече, част от сградите са съществували още по плана
от 1968г. по заключението на вещото лице Г.-портиерната,
МП-Гатер, МЖ-Гатер, МП. Сградите са нанесени по плановете и тяхното
предназначение е свързано със стопанската дейност, която са развивали
съответните държавни предприятия, на които парцела е бил записан- Промкомбинат „Чико”, „ГОНС-за
дирекция на В и К”, Промкомбинат Пещера. Още в акта заема на имота като държавен
е посочено, че в имота има вече мебелна работилница. Всичките тези сгради са
актувани като частна държавна собственост. Установява се, че общата площ на
УПИ-то е от 1812кв.м. от които са застроени 1090кв.м. или остава незастроена
площ от 722кв.м. При конкретната конфигурация на всичките сгради, които са
разположени по периферията на имота и при достъп до тези сгради единствено
откъм улица „Т. Д.”, както и че разстоянието между насрещно-разположените сгради в най-тясната
си част е около 6 линейни метра, обективно не би могло да се отреди самостоятелен
парцел който да обслужва само реституираната сграда на ищците/ пор.№1/-виж
същата скица./ Между впрочем, такава задача е поставяна на експерта арх.
Терзиева, но няма конкретен отговор. Единствено в допълненията, дадени в
съдебното заседание вещото лице допълва, че тъй като не се касае за жилищни
сгради, би могло да се направи отреждане при отстояние
от 3 линейни метра от сградата, но допълнителни изследвания по този въпрос
не са правени. Въззивният съд
приема, че национализираното незастроено дворно място от 1325кв.м. към момента
на реституцията не съществува във вида и размерите в които е отчуждено. На
първо място, около 80% дворното място е застроено със сгради, за нуждите на
държавни предприятия. Тези сгради същите са били в експлоатация, и надлежно ползвани по предназначение като са
обслужвали държавни предприятия. С факта на построяването им те са станали
държавна собственост.Съставен е и акт за държавна частна собственост.
Следователно законността на това строителство не може да бъде поставяно под
съмнение предвид на установените данни по делото. Освен това нито ищецът в
исковата си молба е въвел като довод, че национализираното дворно място е
застроено с незаконни сгради, поради което е настъпила реституция „екс леге” на цялото отчуждено място
независимо от застрояването му, нито такъв е поддържан в хода на производството
пред първата инстанция. За първи път, едва в писмената си защита след даване
ход на устните състезания, ищецът повдига въпроса за законността на сградите,
поради което съдът приема, че е настъпила преклузия
за това възражение от страна на ищеца.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че жалбата по отношение решението в
частта с която е отхвърлен предявения ревандикационен
иск е правилно и следва да се потвърди.
При този изход на делото в полза на
ищците ще следва да се присъдят направените по делото разноски за всички
инстанции в общ размер на 675лв, изчислени съразмерно на уважената част от
исковете и по компенсация.
Водим от горното и на основание чл.271
ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ решение №450 от 02.12.2011г.
постановено по гр.д.№770/ 2010г. по описа на Пещерски районен съд, В ЧАСТТА С
КОЯТО е отхвърлен иска за приемане на установено по отношение на ответника
„Механика” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.П., обл.П., ул.”Д-р П. Ц.” №10, представлявано от Е. К. С., Е. Г.
Е. и А. Д. Н., че ищците А.Г.С., с ЕГН-********** ***, Л.Г.П., с ЕГН-**********
***, Ю.В.Л., с ЕГН-********** ***, Л.П.Р.,
ЕГН-********** ***, Р. П.Р., с ЕГН-**********
***, М.П.Р., ЕГН-********** ***, М.А.Т., с ЕГН-********** ***, Д.Г.Т., с ЕГН-**********
***, и А.Г.Т., с ЕГН-********** *** са
собственици на втори етаж от двуетажна масивна сграда, със застроена площ от
253кв.м./бивш тъкачен цех/, находящ се в
УПИ-ІХ-Безвредна промишленост, целия с площ от 1812кв.м. по графични данни в
кв.76 по ПУП на гр.П., с адрес на имота : гр.П., ул.”Д-р П. Ц. №, при граници
на УПИ-то : от изток-улица, от запад УПИ-ІV-, жилищно строителство, магазини и
услуги и УПИ-Х-, от север-улица и от юг-.улица,
до размера на 4/5 ид.ч. /четири пети идеални части/
от етажа.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Механика” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.П., обл.П.,
ул.”Д-р П. Ц.” №10, представлявано от Е. К. С., Е. Г. Е. и А. Д. Н., че ищцата Ю.В. Л. Ш. с посочен адрес и ЕГН като наследник на
Л.В.В. е собственик на 1/5 идеална част /една пета
идеална част/, че ищците Л.П.Р., Р. П.Р. и М.П. В. с
посочени адреси и ЕГН като наследници на
П.Р.Б. са собственици на 1/5 ид.ч./една пета
идеална част/, че ищците А.Г.С. и Л.Г.П.
с посочени адреси и ЕГН, като наследници на Г.В.П. са собственици на
1/5ид.ч./една пета идеална част/, и че ищците М.А.Т., Д.Г.Т. и П.Р.Б. с
посочени адреси и ЕГН, като наследници на
Г.Д. Т., са собственици на 1/5ид.ч./една пета идеална част/, или общо на
4/5ид.ч. /четири пети идеални части/ от втори етаж от двуетажна масивна сграда,
със застроена площ от 253кв.м./бивш тъкачен цех/, находящ
се в УПИ-ІХ-Безвредна промишленост, целия с площ от 1812кв.м. по графични данни
в кв.76 по ПУП на гр.П., с адрес на имота : гр.П., ул.”Д-р П. Ц. №, при граници
на УПИ-то : от изток-улица, от запад УПИ-ІV-, жилищно строителство, магазини и
услуги и УПИ-Х-, от север-улица и от юг-.улица.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите
обжалвани части.
ОСЪЖДА „Механика” АД, с посочени
седалище, адрес на управление и законен представител да заплати на
ищците общо сумата от 675лв /шестстотин седемдесет и пет лева/ разноски за
всички инстанции изчислени съразмерно на уважената част от исковете и по
компенсация.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния
касационен съд на Р България.
Председател: Членове:1. 2.