РЕШЕНИЕ
№ 1239
гр. Пловдив, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300501622 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на К. Б. П.,ЕГН-********** против
решение № 1483/03.05.2022г.,постановено по гр.д.№ 11335/2г.по описа на
ПдРС,21-ви гр.с.,с което е признато за установено в отношенията между
страните,че К. Б. П.,ЕГН-********** дължи на И. Г. П.,ЕГН-**********
сумата от 8000лв.по запис на заповед,издаден на 24.04.2019г.,без протест,с
падеж-24.05.2019г.,ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в
съда – 12.11.2019г.до окончателното погасяване,за които е издадена Заповед
по чл.417 от ГПК № 9814/14.11.2019г.по ч.гр.д.№ 18303/19г.на ПдРС и е
осъден ответника да заплати на ищеца направените в заповедното и
първоинстанционното исково производство разноски.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно и
иска отмяната му,без да излага конкретни съображения в жалбата си.
Въззиваемата страна-И. Г. П.,ЕГН-**********,чрез пълномощника си
адв.В.К. счита жалбата за неоснователна,а решението за правилно по
1
изложени в писмен отговор съображения.Претендира разноски за въззивната
инстанция.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна,която има правен
интерес да обжалва постановеното решение,поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предявен е пред ПдРС иск с правна квалификация чл.422,вр.чл.415 от
ГПК във вр.с чл.535 и сл.от ТЗ от И. Г. П. против К. Б. П..
Ищецът твърди,че на 24.04.2019г.К. Б. П. издал валиден от външна
страна запис на заповед,с който неотменимо,безусловно и без протест се
задължил да плати сумата от 8000лв.на падежа-24.05.19г.,но не изпълнил
поетото менителнично задължение,поради което ищецът се снабдил със
заповед по чл.417 от ГПК № 9814/14.11.2019г. по ч.гр.д.№ 18303/19г. на
ПдРС,срещу която в срок длъжникът подал възражение за недължимост,което
наложило предявяването на настоящия иск.
Ответникът е оспорил предявеният от ищеца иск по основание и размер.
Твърденията му са,че ЗЗ не бил издаден на посочената в него дата; при
издаването бил принуден да се подпише в две графи,като не отговаряло на
истината, че ценната книга е предявена за плащане на посочената в нея
дата.Твърди също,че при подписване на записа върху него била осъществена
от ищеца принуда (заплашване),което правело документът унищожаем на
осн.чл.27 от ЗЗД.
Ответникът твърди,че през пролетта на 2019г.поискал на заем от ищеца
сумата от 3000лв.,но последният отговорил,че ще трябва да подпише някои
документи,които се оказали няколко записа на заповед за суми,много над
уговорения заем.Ответникът отказал да ги подпише,но И. П. упражнил
принуда и в резултат на отправените заплахи и закани,П. подписал
записа.Въпреки подписването му обаче ищецът отказал да предаде
уговорения заем.Прави се възражение за нищожност на записа,поради липса
на основание и каузално правоотношение (договор за наем) и поради липса на
съгласие за задължаване по ценната книга.Записът не представлявал валиден
документ, т.к. не съдържал валидна дата на издаване,не бил предявен за
плащане на сочената в него дата,бил унищожаем;подписан поради постигната
договорка за предоставяне на заем от 3000лв. със срок за връщане 1
година,която сума не била предадена, т.е. нищожен поради липса на
2
основание.Обезпечавал договор за заем,което правоотношение обаче не
възникнало поради липса на предаване на уговорената сума. Липсвало и
съгласие за издаването му
По делото е разпитан един свидетел на ответника-Ч. К.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Доколкото в жалбата не се посочват конкретни пороци на решението,то
въззивният съд дължи произнасяне по валидността и допустимостта му,както
и по приложението на императивни материалноправни норми.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо-
постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума
на искането за съдебна защита.Не се констатира неправилно приложение на
императивни материалноправни норми.
Процесният запис на заповед е редовен от външна страна,съдържа
всички предвидени в чл.535 от ТЗ реквизити.Като редовен от външна страна
документ, ЗЗ удостоверява съответното парично вземане, инкорпорирано в
него.Не се доказват направените с отговора на исковата молба възражения
във връзка с елементите на записа на заповед.Вземането по ЗЗ е станало
изискуемо на падежа,като не се установява настъпило погасяване на сумата
от страна на ответника.
Ответникът не е доказал нито едно от възраженията си: относно
унищожаемост поради упражнена принуда/заплашване;относно твърдяната от
ответника кауза – в негова тежест е да установи твърдяно облигационно
правоотношение,което се сочи да е основание за издаване на записа.Не се
доказва,че ЗЗ е издаден за обезпечаване на договор за заем за по-малка
стойност-3000лв.,не се доказва въобще наличието на такъв договор за заем.
Показанията на разпитания по делото свидетел К. са опосредени и не
почиват на негови преки впечатления,същият преразказва това,което му е
разказал ответника.Показанията му следва да се ценят и в светлината на
разпоредбата на чл.172 от ГПК предвид заявлението на самия свидетел,че не е
в добри отношения с ищеца поради извънсъдебни спорове между
двамата.Страната,която твърди наличието на каузално правоотношение,носи
3
тежестта да го докаже.В случая ответникът твърди наличието на договор за
заем,но не провежда успешно доказването му.
Предвид изложеното въззивната инстанция приема за правилни
изводите,до които е стигнал първоинстанционния съд,поради което
атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат от жалбоподателят П. на
въззиваемия П. за настоящата инстанция.По делото има доказателства за
направени разноски в размер на 500лв.за адв.възнаграждение съгласно
представен договор за правна защита и съдействие.В този размер следва да се
присъдят на въззиваемата страна за въззивната инстанция.
Водим от горните мотиви,Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1483/03.05.2022г.,постановено по гр.д.№
11335/20г.по описа на ПдРС,21-ви гр.с.
ОСЪЖДА К. Б. П.,ЕГН-********** да заплати на И. Г. П.,ЕГН-
********** сумата от 500(петстотин)лв.разноски пред въззивната инстанция
за адв.възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4