№ 7962
гр. Стара Загора , 10.12.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:И.Р.
като разгледа докладваното от И.Р. Частно гражданско дело №
20205530103278 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на поръчителя А. за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу длъжника М. К. Г..
След като разгледа заявлението, съдът намери, че не са налице законовите
предпоставки за уважаване на искането в останалата му част, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника и за регресното вземане в частта му,
над сумата от 172.43 лева до претендираните 197.59 лева, представляваща платените 25.16
лева административни разноски, а мотивите за този правен извод са следните:
Според нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, заповед за изпълнение не се издава, когато
искането е в противоречие със закона. В случая искането за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника и за посочената част от регресното вземане,
представляващо платените 25.16 лева административни разноски по договора за кредит,
противоречи на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, според който, при забава на потребителя, кредиторът
има право само на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В
т. 12 от заявлението заявителят сам признава, че тези претендирани от него с тази част от
регресното вземане разноски от 25.16 лева, които като поръчител е платил на кредитора на
длъжника, са били начислени на последния, тъй като в общите условия на договора за
кредит било уговорено, че заемодателят имал право на обезщетение за всички извършени
разноски във връзка с извънсъдебно събиране на вземането (л. 3). Очевидно е при това
положение, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и за тези
платени от заявителя, като поръчител, разноски, противоречи на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК,
според които, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва, която според
ал. 2 на чл. 33 ЗПК е законна, върху неплатената в срок сума, за времето на забавата, но не и
на такива разноски за извънсъдебно събиране на вземането. Поради това клаузата в общите
1
условия на договора за кредит, предвиждаща начисляването им, е нищожна, поради
посоченото й противоречие с императивните норми на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, в която част е
нищожен поради това и договорът за поръчителство, защото такова може да съществува
според чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД само за действително задължение (чл. 26, ал. 4, във вр. с ал.
1, пр. 1 ЗЗД).
А след като е така и искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
регресното вземане в частта му и за тези разноски, е в посоченото противоречие със закона,
то не може да бъде уважено, а заявлението в тази му част, по отношение на това искане,
следва да бъде отхвърлено на това основание (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на А. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която се иска издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника М. К. Г. и за регресното вземане
в частта му, над сумата от 172.43 лева до претендираните 197.59 лева, представляваща
платените 25.16 лева административни разноски.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на същия.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
2