Р Е Ш Е Н И Е
№ 770 27.02.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело №6 695 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „ДЕПЛАН“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Чаталджа“ №28, представлявано от Петьо Дончев Пенев, чрез адвокат М.Б., против „БОЗКО - 2017“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Работнически жилища“ ет.2, представлявано от Димитър Йорданов Димитров, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 10 515, 50 лева, представляваща цена за закупени стоки, за които задължения са съставени описани в исковата молба фактури, както и сумата 326 лева, представляваща общ размер на лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
В исковата молба са изложени следните фактически твърдения:
Съгласно съществуващи между страните договорни отношения ищецът доставил на ответника стоки, подробно описани по вид и количество в следните фактури: фактура № ********** от 05.04.2019 година за сумата 733,87 лева с ДДС, фактура № ********** от 05.04.2019 година за сумата 3 348, 37 лева с ДДС и фактура № ********** от 23.04.2019 година за сумата 6 433, 15 лева с ДДС. Ищецът, чрез представляващ твърди, че стоките са получени от ответника на датата на издаване на фактурата без възражения и забележки. Цената е следвало да бъде платена на същата дата, но това не е направено. Въпреки поканите задълженията не са погасени и до момента. При това положение ищецът счита, че ответника му дължи и лихви за забава, начислени от датата на издаване на съответната фактура до 05.08.2019 година, както следва: сумата 25 лева, представляваща лихва върху сумата 733, 98 лева, начислена за периода от 05.04.2019 година до 05.08.2019 година, сумата 114 лева представляваща лихва върху главница в размер на 3348, 37 лева, начислена за периода от 05.04.2019 година до 05.08.2019 година и сумата 187 лева, представляваща лихва, начислена върху главница в размер на 6433, 15 лева, считано от 23.04.2019 година до 05.08.2019 година.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл.131 от ГПК от получаване на препис от исковата молба, ответникът, който се счита уведомен на основание чл.50 вр. чл.47 от ГПК не е дал писмен отговор.
Искът е с правно основание чл.318 от ТЗ вр. чл.288 от ТЗ вр. чл. 200 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и е предявена претенция за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и сочи доказателства. Моли съда да постанови неприсъствено решение.
Ответникът по иска не изпраща процесуален представител представител в съдебно заседание.
По основателността на претенцията съдът приема следното:
Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл. 239 е посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай с разпореждането по чл. 131 от ГПК на ответника е указана възможността ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение в случай на непредставяне в срок на писмен отговор, не се явява в съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
По делото като
писмено доказателство са фактура
№ ********** от 05.04.2019 година за сумата 733,87 лева с ДДС, фактура № ********** от 05.04.2019 година за сумата
3 348, 37 лева с ДДС и фактура № ********** от 23.04.2019 година за сумата
6 433, 15 лева с ДДС, всички носещи
подпис за получател и доставчик, които дружества съвпадат със страните по
настоящото дело. Като писмени доказателства са приети и приемателно - предавателни
протоколи – 2 броя, съставени съответно на 23.04.2019 година и 05.04.2019
година, от които се установява предаване на стоките, описани във фактура № ********** от 05.04.2019 година и фактура
№ **********. В съдебно заседание като свидетел е разпитан Стефан Панайотов Панайотов, който работи като търговски представител в
дружество, което не е страна в настоящия процес. Той установява, че ответното
дружество е взимало материали от ищеца във връзка със строителната му
дейност.
При тази
фактическа обстановка настоящият състав приема, че предявеният главен иск за
осъждане на ответника да плати главница, представляваща цена по договор за
търговска продажба, е вероятно
основателен и установен по размер.
По иска за осъждане на ответника да плати обезщетение за забава с правно основание чл. 86 от ЗДДС съдът приема следното:
Съгласно чл. 327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или документите, които му дават право да я получи.
От посочените по – горе доказателства може да бъде направен извод относно вероятната основателност и на исковете за заплащане на лихва за забава. След служебна проверка чрез електронен калкулатор настоящият състав констатира, че посочените стойности от ищеца са незначително по- ниски с изчислените стойности по реда на чл.162 от ГПК.
Порази изложеното настоящият състав приема, че и този иск е основателен и доказан.
По претенцията с правно основание чл. 78 от ГПК и предвид изхода на спора е основателно претенцията за присъждане на разноските, направени по водене на делото. От приложените по делото доказателства се установява, че разноските са в общ размер от 470,62 лева, представляващи платена държавна такса и 1020 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 238 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „БОЗКО - 2017“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Работнически жилища“ ет.2, представлявано от Димитър Йорданов Димитров, да плати на „ДЕПЛАН“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Чаталджа“ №28, представлявано от Петьо Дончев Пенев, сума в общ размер от 10 515, 50 лева /десет хиляди петстотин и петнадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща общ размер на цена за закупени стоки, за които задължения са издадени фактура № ********** от 05.04.2019 година за сумата 733,87 лева с ДДС, фактура № ********** от 05.04.2019 година за сумата 3 348, 37 лева с ДДС и фактура № ********** от 23.04.2019 година за сумата 6 433, 15 лева с ДДС, сумата от 326 лева /триста двадесет и шест лева/, представляваща общ размер на лихви, начислени както следва: сумата 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща лихва върху сумата 733, 98 лева /седемстотин тридесет и три лева, деветдесет и осем стотинки/, начислена за периода от 05.04.2019 година до 05.08.2019 година, сумата 114 лева /сто и четиринадесет лева/, представляваща лихва върху главница в размер на 3348, 37 лева /три хиляди триста четиридесет и осем лева, тридесет и седем стотинки/, начислена за периода от 05.04.2019 година до 05.08.2019 година и сумата 187 лева /сто осемдесет и седем лева/, представляваща лихва, начислена върху главница в размер на 6433, 15 лева /шест хиляди четиристотин тридесет и три лева и петнадесет стотинки/, считано от 23.04.2019 година до 05.08.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от 10 515, 50 лева /десет хиляди петстотин и петнадесет лева и петдесет стотинки/, считано от датата на подаване на исковата молба на 07.08.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата 1490, 62 лева /хиляда четиристотин и деветдесет лева, шестдесет и две стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Защитата срещу неприсъственото решение се осъществява по реда на чл.240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: