Решение по дело №3052/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 118 ал. 3 вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Г. Г. Г., [ЕГН] от гр. Провадия, [улица], против Решение №2153-03-175/22.11.2024г. на директора на ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл. 117 ал. 3 от КСО вр. чл. 97 ал. 1 от АПК е отхвърлена жалбата му, срещу Разпореждане №**********/05.09.2024г. на ръководител „ПО“ при ТП-Варна на НОИ, с което по заявление от 01.09.2023г., след извършена проверка, по реда на чл. 99 ал. 3 от КСО е изменено разпореждане от 04.12.2023г. по отношение продължителността на зачетения от втора категория осигурителен стаж и на основание чл. 69б ал. 2 и чл. 68 ал. 1 и ал. 2 от КСО му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати при постановяването му процесуални нарушения, както и такива на материалния закон, с оглед на което се отправя искане за неговата отмяна.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. Р. И., поддържа жалбата. По съществото на спора сочи, че от всички събрани по делото доказателства - трудова книжка и удостоверение за пенсиониране, заповед за назначаване, единна щатна таблица, класификация на професиите в народното стопанство, всички действащи към процесния период, както и от свидетелските показания, се установява, че жалбоподателят е управлявал т.а. „Камаз“ с товароносимост 13 тона, т.е. такава, която е над 12,5 тона и попада в съответната категория, отбелязана в трудовата му книжка, при която за този период стажа се признава за втора категория труд при пенсиониране, което от своя страна дава възможност същият да се пенсионира при условията на чл. 69б от КСО. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените разноски по делото.

Ответната страна, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт К. оспорва жалбата. По съществото на спора отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана, като моли при решаване на спора съдът да не кредитира събраните гласни доказателства, предвид разпоредбата на чл. 104 ал. 10 от КСО, както и представения щатен указател, тъй като той не касае процесното дружество, а касае различно предприятие. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата и доводите на страните, и след служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № 2113-03-2520/01.09.2023 г., Г. Г. е отправил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б ал. 2, като е посочил, че не получава друга пенсия и няма осигурителен стаж, придобит в друга държава. Към заявлението са приложени документи за осигурителен стаж до 01.01.2000г. – Трудова книжка №30, издадена от Автостопанство- Провадия, Удостоверение обр. УП-2 №15/25.05.2015г., издадено от Кооперация „Д.“ – с. Д., Удостоверение обр. УП-2 №05/22.04.2016г., издадено от „Автотранспорт“ – Провадия, Удостоверение обр. УП-3 №09/05.05.2016г., издадено от „Провадия Автотранспорт“ ЕООД, Удостоверение обр. УП-2 №1/01.11.2009г., издадено от „В.-9“ ЕООД, гр. Провадия, Трудова книжка №30-продължение, с. Б, №644527, издадена от „Кади“ ЕООД, гр. Аксаково. Като доказателство за осигурителен доход до 01.01.2000г. е приложена и осигурителна книжка, издадена от Кооперация „Д.“, осигурител №23020. Приложена е и военна книжка №37442/29.05.1982г.

Във връзка с подаденото заявление, с писмо изх. №2113-03-2520#1/21.09.2023г. Ръководител „ПО“ е поискала от ликвидатора на Кооперация „Д.“, с. Добрина, общ. Провадия да издаде удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-3, в случай, че е изплатено /начислено обезщетение по чл. 222 ал.1 от КТ за времето след дата на уволнение 01.12.1999г. и след 01.12.2000г., да се издаде удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-3, в случай, че е изплатено /начислено обезщетение по чл. 222 ал.1 от КТ за времето след дата на уволнение 01.12.2000г. и удостоверение за осигурителен доход обр. УП-2, ако същото е изплатено на осн. чл. 328 ал.1 т. 3 от КТ, като в случай, че няма изплатено обезщетение следва да се уведоми писмено пенсионния орган с удостоверение. С писмото е поискано да се уточни датата на трудовото правоотношение мес. март 2001г., тъй като според данните от трудовата книжка и регистъра на осигурените лица началната дата е 15.03.2001г., а според издадено Удостоверение обр. УП-2 №15/25.05.2015г. началната дата е 01.03.2001г. При необходимост следва грешния документ да бъде анулиран. В отговор на писмото от Кооперация „Добрина“ е изпратено Удостоверение изх. №26/06.10.2023г. според което за времето след 01.12.1999г. и 01.12.2000г. по отношение на Г. Г. Г. няма изплатено обезщетение по чл. 222 ал.1 от КТ. Според Удостоверение обр. УП-2 началната дата е 15.03.2001г.

С писмо изх. №2113-03-2520#2/21.09.2023г. до Началник сектор „КРД“ ТП на НОИ, ръководителят на „ПО“ е поискал да бъде издадено разпореждане за извършване на проверка на осигурител „Провадия Автотранспорт“ ЕООД за периода от 13.08.1984г. до 02.07.1998г. относно заеманата от Г. Г. длъжност съгласно разчетно-платежните ведомости, относно вида и тонажа на управлявания автомобил както и прилагане на първични документи, удостоверяващи характера на извършваната работа /пътни листи, трудови договори, допълнителни споразумения, длъжностна характеристика и др./. Проверката е необходима с оглед уточняване категория труд и преценка правото на пенсия.

В отговор на писмото с Констативен протокол вх. №12/08.11.2023г. е извършена проверка в осигурителя от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Варна, при която е установено, че Г. Г. Г. е работил в „Провадия автотранспорт“ ЕООД - гр. Провадия с ЕИК ********* на длъжности:

„шофьор на Камаз“ за периода 13.08.1984г.-20.02.1987г.

„Механик КПП“ за периода 20.02.1987г.-29.06.1987г.

„шофьор на Камаз“ за периода 29.06.1987г.-02.07.1998г.

Липсват данни за непълно работно време по проверените ведомости от което следва, че Г. Г. Г. е работил на пълно работно време в осигурителя. За проверяваният период в „Провадия автотранспорт“ ЕООД - гр. Провадия няма запазени и съхранени други първични документи (пътни листи, заповеди, трудови договори, допълнителни споразумения ), в които да е посочен вида на автомобила и да е отразен тонаж на автомобила с които да се доказва категорията на труд на Г. Г. Г. за длъжността „шофьор на Камаз“ на която е работил по трудово правоотношение в дружеството.

На „Провадия – Автотранспорт“ ЕООД са дадени Задължителни предписания №ЗД-1-03-01447691/08.11.2023г. в 14-дневен срок от получаването им да се издаде ново Удостоверение за пенсиониране образец УП-3 по отношение на Г. Г. за периода от 13.08.1984г. до 02.07.1998г., като се анулира предходното. Задължителните предписания са връчени на управителя на осигурителя на 08.11.2023г. В изпълнение на последните от „Провадия Автотранспорт“ ЕООД е издадено Удостоверение изх. №24/09.11.2023г., в което в забележка е описано, че в разчетно платежните ведомости не е посочен тонаж на автомобилите, като Удостоверение УП-3 с изх. №09/05.05.2016г. да се счита за невалидно.

С разпореждане № ********** по Протокол №2140-03-700/04.12.2023г., ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ-Варна е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. №2113-03-2520/01.09.2023г., като е определил, че към датата на заявлението, лицето Г. Г. Г. има осигурителен стаж, както следва:

От втора категория труд 02 год. 07 мес. 23 дни

От трета категория труд 36 год. 04 мес. 09 дни

Общ осиг. стаж превърнат

към III категория труд 39 год. 08 мес. 00 дни

Възраст към 01.09.2023 г. 59 год. 08 мес. 20 дни

Заявителят няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68 ал.1-2 на КСО, тъй като при изискуема навършена възраст за календарната 2023г.- 64 години и 06 месеца, същия има навършена възраст към дата на заявление - 59 год. 08 мес. 20 дни. Заявителят няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б ал.2 от КСО, тъй като при изискуеми 15 години при осигурителен стаж по условията на II категория труд, същия има 02 год. 07 мес. 23 дни.

В забележка е посочено, че лицето представя удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-3 №09/05.05.2016г., съгласно което за периодите 13.08.1984г. - 20.02.1987г. и 29.06.1987г. - 02.07.1998г. в „Провадия Автотранспорт“ ЕООД е на длъжност „шофьор - Камаз“, заверени като II категория труд без да е посочен тонаж на управлявания автомобил. След направена проверка на осигурителя и според Констативен протокол № КП-5-**********/08.11.2023г. за посочените периоди лицето фигурира в разплащателните ведомости на съответните длъжности, но няма съхранени документи, в които да са посочени вид и тонаж на автомобила. След направената проверка е издадено ново удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-3 № 24/09.11.2023г., което анулира обр. УП-3 №09/05.05.2016г. и на основание гореизложеното осигурителният стаж за периода е зачетен по условията на трета категория труд.

Разпореждане №**********/04.12.2023г. е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ Варна с жалба вх. №2140-03-700#1/05.03.2024г. С писмо изх. №2140-03-700#2/28.03.2024г. Г. Г. е уведомен, че оспорването ще бъде разгледано по реда на чл. 99 ал. 3 от КСО.

С писмо изх. №2113-03-2520#6/05.06.2024г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна е поискана информация относно: - товароносимост на автомобил марка „Камаз“ ДК № ****; - на кого е собственост автомобила в периодите 13.08.1984г. - 20.02.1987г. вкл. и 29.06.1987г. - 02.07.1998г. вкл. и към настоящия момент дали е отписан/дерегистриран; - от кога лицето Г. Г. Г. притежава съответната категория за управление на тежкотоварен автомобил; - налагани ли са административни санкции на лицето като шофьор на автомобил „Камаз“ с ДК № **** за горепосочените периоди.

В отговор с писмо рег. №819000-33417/20.06.2024г. от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна е посочено, че след справка в Автоматизираната информационна система „КАТ“ и регистър е установено, че се касае за товарен автомобил „ЗИЛ 130“ с рег. номер ****** (стар рег. номер [рег. номер] до 11.11.1994г., стар рег. номер [рег. номер] 15.09.1989г.), рама № 488, двигател № 317301, цвят син, допълнителен цвят зелен, дата на първа регистрация 07.11.1978г., маса на ПС в движение (G) 6000кг., технически допустима макс. маса (F.1) 10000кг., регистриран на:

• СМК ПМА за периода от 07.11.1978г. (първоначална регистрация) до 15.09.1989г. (промяна на собственост);
• ДФ „Черно море“ с ЕИК 074714 за периода от 15.09.1989г. (промяна на собственост) до 18.10.1991 г. (промяна на собственост);
• „МИП Варна“ ЕООД с ЕИК 074702 за периода от 18.10.1991г. (промяна на собственост) до 11.11.1994г. (промяна на собственост);
• Л. А. С. с [ЕГН] считано от 11.11.1994г. (промяна на собственост) и към момента на справката.

След справка в АИС „АНД“ и АИС „БДС“ е установено, че Г. Г. Г. е придобил правоспособност за водач на моторни превозни средства от категории „С“, удостоверени с протокол № С-545/23.06.1981г. от гр. Варна. Не са установени данни за налагани административни санкции на Г. Г. за периоди от 13.08.1984г. до 20.02.1987г. и от 29.06.1987г. до 02.07.1998г.

С Приложение вх. №2113-03-2520#7/13.06.2024г. Г. Г. е представил два броя регистрационни талони на „Камаз – 5511“ и договор за покупко-продажба на „Камаз“ [рег. номер].

С писмо изх. №2113-03-2520#9/12.07.2024г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна е поискана информация относно товароносимост на автомобил марка „Камаз“ ДК № [рег. номер] и на кого е собственост автомобила в периодите 13.08.1984г.-20.02.1987г. и 29.06.1987г.-02.07.1998г., вкл. и към настоящия момент дали е отписан/дерегистриран. В отговор с писмо рег. №819000-42209/30.07.2024г. от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна е посочено, че след справка в Автоматизираната информационна система „КАТ“ и регистър е установено, че се касае за товарен автомобил „КАМАЗ 55111“ с рег. номер [рег. номер] (стар рег. номер [рег. номер] до 15.01.2001г.), рама № 29311, двигател № 574847, цвят оранжев, дата на първа регистрация 16.03.1990г., регистриран на: - ДП „Провадия - Автотранспорт“ с ЕИК ********* за периода от 16.03.1990г. (първоначална регистрация) до 15.01.2001г.; - „Провадия - Автотранспорт“ ЕООД с ЕИК ********* от 15.01.2001 г. до 23.12.2008г. (прекратяване на регистрацията).

С Разпореждане №**********/05.09.2024г. на Ръководител „ПО“ е изменено Разпореждане от 04.12.2023г. по отношение на зачетения стаж от втора категория и е отказано да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл. 69б ал. 2 и чл. 68 ал. 1-2 от КСО на Г. Г. Г.. В разпореждането е посочено, че след получената информация от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна е извършена отново преценка за право на пенсия, при която към датата на заявлението – 01.09.2023г. е зачетен осигурителен стаж както следва:

От втора категория труд 10 год. 11 мес. 09 дни

От трета категория труд 28 год. 00 мес. 22 дни

Общ осиг. стаж превърнат

към III категория труд 41 год. 08 мес. 26 дни

Възраст към 01.09.2023 г. 59 год. 08 мес. 20 дни

Посочено е, че заявителят няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68 ал.1-2 на КСО, тъй като при изискуема навършена възраст за календарната 2023г.- 64 години и 06 месеца, има навършена възраст към дата на заявление - 59 год. 08 мес. 20 дни.

Заявителят няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б ал.2 от КСО, тъй като при изискуеми 15 години при осигурителен стаж по условията на II категория труд, има 10 год. 11 мес. 09 дни.

В Забележка е посочено, че периодите 13.08.1984г. - 20.02.1987г. и 29.06.1987г. -16.03.1990г. от „Провадия Автотранспорт“ ЕООД са зачетени по условията на трета категория труд. Съгласно отговор от Пътна полиция при ОД на МВР гр. Варна, получен на 01.08.2024 г., товарен автомобил КАМАЗ 55111 с регистрационен номер [рег. номер] е с първоначалната регистрация към ДП Провадия - Автотранспорт на 16.03.1990г. до 15.01.2001 г.

С жалба от 24.10.2024г. Г. Г. оспорил разпореждането пред Директора на ТП на НОИ – Варна по реда на чл. 117 от КСО с твърдение, че е представил всички необходими документи, удостоверяващи трудовия и осигурителния му стаж, които са издадени от съответните длъжностни лица, които по закон изпълняват възложени им удостоверителни функции. Посочил и четири лица – негови колеги в процесните периоди, на които е признат за стаж от втора категория положения от тях труд.

С оспореното в настоящото производство Решение № 2153-03-175/22.11.2024г. на директора на Териториално поделение на НОИ-Варна, жалбата на оспорващия била отхвърлена като неоснователна. Административният орган приел, че от всички събрани по случая данни от извършените проверки в „Провадия Автотранспорт“ ЕООД от контролните органи на НОИ и предоставените данни от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, се установява, че в периодите от 13.08.1984 г. до 20.02.1987 и от 29.06.1987 г. до 16.03.1990 г. няма данни жалбоподателят да е управлявал товарни автомобили с товароподемност над 12 тона, осигурителят няма запазени и съхранени първични документи като пътни листи, заповеди, договори и т.н., в които да са посочени вида и тонажа на автомобила, а в разплащателните ведомости тези данни също не са посочени. Приел, че пенсионният орган правилно и законосъобразно е зачел процесните периоди от трета категория, предвид липсата на данни за вида и тонажа на управлявания от жалбоподателя автомобил, поради което отхвърлил жалбата.

По делото е представена Заповед №582/10.08.1984г., с която жалбоподателят е бил назначен в ДАП „Автостопанство-6“ - гр. Провадия, от 13.08.1984г. като „шофьор на Камаз 23-69“, ЕЩТ 41702000. Представен е и Сборник 4, Щатен указател за прилагане на Единната щатна таблица, одобрена с Постановление №5 от 1.2.1977г. на ЦК на БКП, МС и ЦС на БПС, издание 1977г.

По искане на ответника от трето неучастващо в делото лице – „Пътна полиция“ – Варна с писмо с.д. 4315/13.03.2025г. е представена справка от Автоматизирана информационна система „КАТ“ и регистър, съдържащи технически данни и период на собственост на превозни средства марка „Камаз“, регистрирани на „Провадия-Автотранспорт“ ЕООД (предишно наименование „Автостопанство-6“ Провадия).

По искане на жалбоподателя по делото са събрани гласни доказателства относно характера на извършваната от него трудова дейност в процесните периоди, чрез разпит на свидетелите В. П. В., П. К. К. и Я. С. Й..

Свидетелят Я. С. Й. заявява, че от 1985г. е бил началник гараж, после заместник-директор на Държавна фирма „Автотранспорт“-Провадия. П. Г. Г., който е бил назначен като шофьор на товарен автомобил „Камаз“ 5511, самосвал. В периода през който е работил от 1983г. до 1998г., е имало около 30-35 броя товарни автомобили „Камаз“, които са били един модел и един тонаж. Тонажа им бил 13 тона полезен товар, а масата на самия камион била 8 тона. През периода 1984г. – 1990 г. Г. освен „Камаз“, който е 13 тона, не е карал нищо друго. През този период шофьорите от звено „Товарен трафик“ са работили на жп Тръстиково, жп линията Невша – Нови Пазар, после друга жп линия и след това по кариерите, като са карали чакъл и пясък. Свидетелят като началник гараж е отговарял за целия автопарк.

Свидетелят П. К. К. заяви, че е работил в „Автостопанство – 6“ гр. Провадия от 1978г. до 2004г. като шофьор на „Камаз“. През периода 1984 – 1990г. Г. Г. е управлявал самосвал „Камаз“ 5511. Тогава в предприятието товарните автомобили марка „Камаз“ били 10-15 броя, а впоследствие станали 35 броя. Всичките товарни автомобили „Камаз“ били един модел и с еднаква товароносимост. Максималния товар бил 13 тона. При натоварване на автомобила се издавали документи, където се отбелязвал тонажа, като в експедиционните бележки тонажа се посочвал. За „Камаз“ 5511 се отбелязвало 13 тона, като при него било допустимо превишаване на тонажа 13 200 – 13 300. Докато свидетелят работил в това предприятие нямало автомобили „Камаз“ с различен тонаж от 13т. Освен тези товарни автомобили в предприятието имало товарни автомобили „Шкода“ с ремаркета, прицепи 18 т. и 20 т. Свидетелят обяснява, че е работил заедно с жалбоподателя като и двамата са управлявали самосвал „Камаз“ 13 т. Свидетелят посочва, че е пенсиониран втора категория труд за управляване на т.а. „Камаз“, който като модел е бил същия като модела, който управлявал и Г.. До момента на напускането си през 1990 г. Г. управлявал единствено „Камаз“ 13 т.

Свидетелят В. П. В. заяви, че е работил в „Автостопанство – 6“ гр. Провадия от 1981г. до 2011г. откъдето познава Г. Г.. От 1981г. до 2007г. управлявал „Камаз 5511“ 13 тона, като Г. управлявал същия „Камаз“. За периода 1981г. до 1990г. в предприятието нямало други товарни автомобили „Камаз“, имало бордови, но те били в друга бригада и били модел 55111. Свидетелят заяви, че е работил в една бригада с Г., в която е нямало т.а. „Камаз“ с друга товароносимост извън 13 тона. През това време Г. е управлявал само такъв модел „Камаз 5511“. Свидетелят посочи, че е пенсионер втора категория, но е работил и на други автомобили, които са друг модел и в друго предприятие.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Решение № 2153-03-175/22.11.2024г. на директора на Териториално поделение на НОИ-Варна, е връчено на жалбоподателя на 26.11.2024г.

Жалбата срещу Решение № 2153-03-175/22.11.2024г. на директора на Териториално поделение на НОИ-Варна до съда, е подадена чрез административния орган, на 06.12.2024г. Сезиращата съда жалба, е подадена от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото решение от ответната страна, и чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок по чл. 118 ал. 1 от КСО, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба на Г. Г. Г. против Решение № 2153-03-175/22.11.2024г. на директора на Териториално поделение на НОИ-Варна. Предмет на спора пред него е била жалба срещу Разпореждане № **********/05.09.2024 г. на Ръководител „ПО” при ТП - Варна на НОИ, с което по заявление от 01.09.2023 г., след извършена проверка, по реда на чл. 99 ал. 3 от КСО е изменено разпореждане от 04.12.2023 г. по отношение продължителността на зачетения от втора категория осигурителен стаж и на основание чл. 69б ал. 2 и чл. 68 ал. 1-2 от КСО, на жалбоподателя му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Оспореният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и от компетентен орган по чл. 117 ал. 3 от КСО. При издаването му съдът намира, че не са налице допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като такива не се релевират и от жалбоподателя.

Спорът между страните в настоящото производство се отнася до правилното приложение на материалния закон и се концентрира в отговор на въпроса, налице ли са предпоставките на чл. 69б ал. 2 от КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на жалбоподателя. Видно от тази разпоредба е, че лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при условие, че по т.1 са навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, като по т. 2 е разписано, че от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на възраст. Тоест през 2023 г., когато е подадено заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, за да придобие право на пенсия по тази норма, жалбоподателят следва да е бил навършил 59 години, а сборът от осигурителен стаж и възраст да е възлизал на 100. Съответно основният спорен въпрос е концентриран около обстоятелството, като каква категория следва да бъде зачетен положеният от жалбоподателя труд на длъжността "шофьор на Камаз" в периодите от 13.08.1984 г. до 20.02.1987 и от 29.06.1987 г. до 16.03.1990 г., в които той е работил в „Провадия Автотранспорт“ ЕООД и за които периоди претендира втора категория труд, а административният орган съответно е счел, че трудът е от трета категория.

Категорията на труда при пенсиониране се преценява от пенсионните органи в съответното ТП на НОИ въз основа на данните от оригинални документи за осигурителен стаж, издадени на база изплащателни ведомости или друга счетоводно-отчетна документация. При необходимост пред пенсионните органи може да се представи и друга документация, доказваща категорията на положения труд, като производствена характеристика, длъжностна характеристика за задълженията и изискванията към съответния вид работа или професия, заповеди за възлагане за изпълнение на определени работи и дейности, първична документация, доказваща плащания за реализиране на обем работа, разплащателни ведомости, наряди за работа, ежедневни или ежемесечни назначителни листове, протоколи и други.

При решаване на спор за причисляване на труда към съответната категория следва да се изхожда от материалните разпоредби, които са били в сила по време на положения труд и пенсиониране на лицето.

Нормата на § 9 ал. 1 от ПЗР на КСО предвижда времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, да се признава за осигурителен стаж по този кодекс. С Постановление № 75 на Министерския съвет от 31.03.1998 г. за отменяне на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, приет с ПМС № 60/1967 г., е приета и разпоредбата на § 2 от Заключителните разпоредби, съгласно която "трудовият стаж при пенсиониране на работници и служители, придобит до 31.12.1999 година включително, се зачита за съответната категория по действащия до този дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране".

В Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, одобрен с Постановление № 60 на ЦК на БКП и МС от 1967 г. (обн. ДВ бр. 102 от 29.12.1967 г., отменен 01.01.2000 г.), се съдържа т. 53а (нова – ДВ бр. 100 от 1981 г., доп. бр. 2 от 1990 г., изм. бр. 10 и бр. 49 от 1990 г.), попадаща в Раздел втори "Втора категория труд", в която са посочени "водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната."

В действащата Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (загл. изм. ДВ бр. 114 от 1999 г.), приета с ПМС № 235 от 20.10.1998 г. (обн. ДВ бр. 123 от 23.10.1998 г., в сила от 01.01.2000 г.), в Раздел II "Втора категория труд" е включен и чл. 2 т. 25, според който "от втора категория при пенсиониране е трудът на: шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона".

Според гореизложеното действащата за процесните периоди нормативна уредба безспорно квалифицира като втора категория труда на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. В процесния случай административният орган е приел, че липсват доказателства за вида на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил, а оттам и за недоказано, че за спорните периоди трудът му е от втора категория, който извод съдът намира за неправилен, с оглед събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства.

Видно от представената Заповед в оригинал №582/10.08.1984г. жалбоподателят е бил назначен, считано от 13.08.1984г. в ДАП „Автостопанство“ – гр. Провадия по безсрочен договор за пълно работно време като шофьор на „Камаз“ 23-69, шифър ЕЩТ 41702000 /л.53 от делото/. Видно от Щатен указател за прилагане на единната щатна таблица б. Ш, длъжността - шофьори на обикновени товарни автомобили 15-25 т. вкл. товароносимост е с шифър по ЩУ-ЕЩТ 41702000 (л.29 от делото). Няма представени други Заповеди за промяна на Заповед №582/10.08.1984г. От неоспореното съдържание на представената в хода на административното производство, трудова книжка №30 за процесните периоди жалбоподателят е изпълнявал длъжност – шофьор на „Камаз“, като в края на периода от трудовата книжка на стр. 16 е налична забележка, че стажът в ДФ „Автотранспорт“ – гр. Провадия от 13 год., 10 мес. и 19 дни е втора категория на осн. чл.53а от ПКТП. Приложената трудова книжка е надлежно оформена, в съответствие с изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж: вписванията са извършени от лицата, които имат право да ги правят, има подписи и печат на работодателя, в нея няма изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, поради което не са налице съмнения за достоверността на направеното вписване. Поради горното трудовата книжка се ползва с материална доказателствена сила на официален удостоверителен документ по отношение на вписаните в нея обстоятелства по чл. 349 ал. 1 от КТ (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за трудовата дейност на работника или служителя. Следователно в трудова книжка №30, издадена въз основа на представената заповед за назначаване, е налице надлежно отбелязване както на длъжността, така и на марката и товароподемността на тежкотоварния автомобил, който е управлявал жалбоподателя. Посоченото вписване се ползва с материална доказателствена сила за процесните периоди, която не е опровергана с насрещно доказване от ответника и следователно обвързва, както съда, така и органите на НОИ да приемат, че удостоверяваните в нея факти съответстват на обективната действителност и конкретно, че изпълняваната работа за това време от жалбоподателя е била свързана с управление на т.а. „Камаз“ с товароподемност 12 и повече тона.

Въз основа на вписванията в трудова книжка №30 и при условията на чл. 104 ал. 10 от КСО, съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели относно фактите, които установяват мястото и естеството на изпълняваната от жалбоподателя работа, както и специфичните условия на полагания от него труд, даващи основание по арг. от чл. 104 ал. 1 от КСО, да се направи правен извод и относно категорията на труда. Свидетелите безпротиворечиво и по несъмнен начин установяват вида на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил през спорните периоди. Свидетелските показания са основани на преки и непосредствени впечатления от дейността на жалбоподателя, доколкото първия свидетел е бил началник гараж, който е отговарял за целия автопарк, а след това е бил заместник-директор на ДАП „Автотранспорт“ – Провадия, а другите свидетели са колеги на жалбоподателя, работили с него в едно и също транспортно звено – товарен трафик. Съдът намира, че събирането на гласни доказателства в случая не е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 104 ал. 10 от КСО, според която категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. В случая дейността е по чл. 69б от КСО, т. е. извън обхвата на забранителната норма. От друга страна, предложение второ на чл. 104 ал. 10 от КСО конкретизира, че за установяване на условията на труд и заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му, а настоящият случай не е такъв. Това сочи на допустимост на свидетелските показания, които съдът кредитира като обективни и последователни.

Показанията на свидетелите не се опровергават от други събрани по делото доказателства, а напротив подкрепят се от представените от жалбоподателя писмени доказателства. Представената справка от „Пътна полиция“-Варна от АИС „КАТ“ и регистър е по отношение товарните автомобили – собственост на „Провадия-Автотранспорт“ ЕООД, но няма данни относно собствеността на ДАП „Автотранспорт“ – Провадия, поради което съдът приема, че същата е непълна. Липсват данни дружеството да е притежавало превозни средства с по-малка товароподемност от този вид, в каквато насока са и свидетелските показания. Видно от представената справка от Сектор „ПП“ „Камаз 5511“ е с техническа допустима маса 18900, което е над 12 тона. В подкрепа на горното са и представените с жалбата пред органа декларации от П. И. Р. – зав. личен състав и Д. П. П. – обработвала пътни листи в дружеството, от които се установява, че всички товарни автомобили „Камаз“, които е управлявал Г. Г. са били 13 тона, поради което полагания труд е бил втора категория.

Следователно от така представените доказателства съдът приема, че в процесните периоди жалбоподателят е управлявал тежкотоварен автомобил „Камаз 5511“ с товароподемност над 12 тона, поради което попада в обхвата на т. 53а от ПКТП (отм.) като труд от ІІ категория и следва да бъде зачетен изцяло като втора категория труд.

По отношение на изпълнение на изискванията на чл. 69б ал. 2 от КСО, съдът установи, че заявителят е роден на [дата]., с оглед на което към датата на подаване на заявлението – 01.09.2023г. възрастта му е отговаряла, ведно с увеличението по 2 месеца на година след 31.12.2015 г., на изискването на чл. 69б ал. 2 т.2 от КСО, която възраст за 2023 г. е 59 години за мъжете - https://www.nssi.bg/fizicheski-lica/pensii-bg/trudova-deinost-pridobivane-pravo/pyrva-vtora-kat-trud/.

За периода от 13.08.1984г. до 20.02.1987г. продължителността на осигурителния стаж на жалбоподателя при условията на втора категория труд е 02 години 07 месеца и 08 дни осигурителен стаж от втора категория. За периода от 29.06.1987г. до 16.03.1990г. жалбоподателят е придобил 02 години 09 месеца и 17 дни осигурителен стаж за втора категория труд. Или общо за двата процесни периода осигурителният стаж, който следва да се признае на жалбоподателя е 05 години 04 месеца и 25 дни. Присъединен към установения от органа осигурителен стаж от втора категория труд – 10 години 11 месеца и 09 дни, размера на изискуемия стаж при втора категория труд от 15 години се изпълва.

Въпреки, че всички тези условия са били налице, административният орган е приел, че не може да бъде отпусната пенсия на лицето при условията на втора категория труд, тъй като не отговаря на условията за възраст по чл. 68 ал. 1-2 от КСО и няма изискуемия осигурителен стаж при втора категория труд според чл. 69б ал. 2 от КСО. Тези изводи на административния орган противоречат на материалния закон.

С оглед на изложеното, оспореното решение №2153-03-175/22.11.2024г. на директора на ТП – Варна на НОИ отхвърлящо жалбата срещу Разпореждане №**********/05.09.2024г. на ръководител „ПО“ при ТП-Варна на НОИ следва да се отмени и на основание чл. 173 ал. 2 от АПК преписката следва да се върне на административния орган за ново разглеждане и произнасяне съобразно дадените указания по приложението на закона.

При този изход на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена. Съобразно представен списък същият е направил такива в размер на 720 лв. с ДДС - платено адвокатско възнаграждение. Искането на жалбоподателя е подкрепено с надлежни доказателства, че разноските са действително направени – данъчна фактура №2031/05.12.2024г. и платежно нареждане към фактурата от същата дата. Възражението за прекомерност на ответника е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и проявената активност от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства.

Така мотивиран и на основание чл. 172 ал. 2 предл. второ вр. чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №2153-03-175/22.11.2024г. на директора на ТП – Варна на НОИ, с което на осн.чл.117 ал.3 от КСО вр. чл.97 ал.1 от АПК е отхвърлена жалбата на Г. Г. Г., [ЕГН] от гр. Провадия, [улица]срещу Разпореждане №**********/05.09.2024г. на ръководител „ПО“ при ТП-Варна на НОИ, с което по заявление от 01.09.2023г., след извършена проверка, по реда на чл.99 ал.3 от КСО е изменено разпореждане от 04.12.2023г. по отношение продължителността на зачетения от втора категория осигурителен стаж и на основание чл.69б ал.2 и чл.68 ал.1 и ал. 2 от КСО му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - гр. Варна да заплати на Г. Г. Г., [ЕГН] от гр. Провадия, [улица]сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.