Решение по дело №274/2020 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 87
Дата: 22 април 2021 г.
Съдия: Даниела Делисъбева
Дело: 20204001000274
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Велико Търново , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20204001000274 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение №525 от 21.11.2019г., постановено по т.д. №176/2018г.,
Окръжен съд-Велико Търново е обявил на основание чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ за
недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
Хлебозавод-Велико Търново АД-гр.Велико Търново /в несъстоятелност/, ЕИК
*********, договора за особен залог на търговското предприятие на
Хлебозавод Велико Търново АД, гр.Велико Търново, сключен на 09.02.2017г.
между Хлебозавод-Велико Търново АД-гр.Велико Търново и Велттед Асет
мениджмънт ЕООД-гр.Габрово, ЕИК *********. Осъдил е Хлебозавод-
Велико Търново АД-гр.Велико Търново /в несъстоятелност/ и Велттед Асет
мениджмънт ЕООД-гр.Габрово /в несъстоятелност/ да заплатят на Обединена
българска банка АД-гр.София, ЕИК *********, сумата от 450 лева, направени
разноски в Първата инстанция за юрисконсултско възнаграждение. Осъдил е
Хлебозавод-Велико Търново АД-гр.Велико Търново /в несъстоятелност/ и
Велттед Асет мениджмънт ЕООД-гр.Габрово /в несъстоятелност/ да заплатят
държавна такса по сметката на Великотърновския окръжен съд в размер на
сумата 28 000 лева, върху уважения иск.
1
Постъпила е въззивна жалба от ответника Велттед Асет мениджмънт
ЕООД-гр.Габрово, представлявано заедно от управителите Станчо Атанасов
Христов и Стефан Йорданов Арсов, чрез адвокат П.Б., от САК.
Жалбоподателят моли Апелативният съд да обезсили изцяло
първоинстанционното решение, като недопустимо, тъй като било постановено
по недопустим иск при липса на активна процесуалноправна легитимация на
ищеца, или алтернатино на базата на нередовно предявен иск; а в случай че
приеме същото за допустимо, Апелативният съд да го отмени изцяло, като
неправилно и да отхвърли предявените искове.
Оплакванията на жалбоподателя са основно две. Предявеният иск бил
недопустим, тъй като бил предявен от ищец, който нямал качеството на
кредитор и при положение, че не е налице бездействие на синдика. Имало две
висящи производства – по гр.д. №173/2018г. и по гр.д. №174/2018г., двете на
Окръжен съд-Велико Търново, по които били предявени искове по чл.694 от
ТЗ за обявяване за недействителни на споразуменията, на които Банката
основава вземанията си спрямо този ответник, както и имало висящи дела
пред Габровския окръжен съд, по които Банката била предявила искове по
чл.422 от ГПК за установяване съществуването на същите вземания.
Процесуалните права не били упражнени надлежно от името на ищеца, от
лице което да е удостоверило качеството си на надлежен представител за
целите на процеса. Второто оплакване жалбоподателят прави в случай, че
Апелативният съд приеме решението за допустимо и то е за неправилност на
същото. В случая не били налице предпоставките на чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ.
Процесният залог бил учреден за бъдещи вземания, а съгласно посочената
разпоредба за относително недействителен може да бъде обявен само залог,
който обезпечава необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него,
което означавало задължението да е било възникнало в предходен момент, а
не след учредяване на залога т.е. задължението да е старо. В случая не било
налице и намаляване на масата на несъстоятелността, тъй като от една страна
учредяването на залог не е разпоредителна сделка, а от друга страна с
погасяване задълженията към Алимет ООД на практика имуществото на
Хлебозавод Велико Търново АД /в н./ е увеличено, за сметка на погасените
задължения, чрез прехвърляне на имота, собственост на Велттед Асет
мениджмънт. Според жалбоподателя обжалваното решение било
2
необосновано, тъй като не били анализирани обективно всички събрани по
делото доказателства.
Въззиваемият Обединена българска банка АД-гр.София,
представлявана от изпълнителните директори Т. М. и С. Г., чрез юрисконсулт
Пресолска, в писмен отговор, моли Апелативният съд да потвърди изцяло
първоинстанционното решение, като правилно и да остави без уважение
въззивната жалба, като неоснователна.
ОББ АД била кредитор с прието вземане, включено в списъка на
приетите вземания на синдика на Хлебозавод Велико Търново АД, и
одобрено с влязло в сила съдебно определение на Великотърновския окръжен
съд. Производствата по чл.422 от ГПК, на които се позовава въззивникът,
били прекратени с влезли в сила съдебни актове по отношение на ответника
Хлебозавод Велико Търново АД /н/ и то поради приемането на вземанията в
производството по несъстоятелност по смисъла на чл.693 от ТЗ. Освен това
съгласно практиката на ВКС, до приключване на исковете по чл.649 от ТЗ за
относителна недействителност на атакуваните сделки на несъстоятелния
длъжник с влязло в сила решение с конститутивен ефект, в отношенията
между страните по сделката и по отношение на третите лица, включително
кредиторите на несъстоятелността, сдлеките са действителни и пораждат
целените правни последици. Поради това само предявен иск за обявяване
относителна недействителност на сделки между Хлебозавод Велико Търново
АД /н/ и ОББ АД не означава, че Банката не е кредитор с прието вземане в
производството по несъстоятелност. По делото Банката се представлява от
юрисконсултите с пълномощно, подписано от законните представители на
същата, поради което процесуалното представителство е редовно.
Обжалваното решение не е неправилно, тъй като в случая са налице всички
предпоставки на разпоредбата на чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ, които са подробно
обсъдени от Окръжния съд в мотивите на обжалваното решение. Същото е
обосновано като в мотивите е изложен анализ на всички събрани по делото
доказателства, поотделно и в тяхната взамина връзка.
Не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Хлебозавод Велико
Търново АД.
3
Не е постъпил писмен отговор от синдика на Хлебозавод Велико
Търново АД Б.А.М..
Процесуалният представител на жалбоподателя Велттед Асет
Мениджмънт АД /н/-гр.Габрово, адвокат П.Б., в откритото съдебно заседание
проведено в Апелативния съд и в писмена защита поддържа жалбата и моли
Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение, след което да
отхвърли изцяло предявените искове.
Процесуалният представител на синдика Б.М., адвокат А.К., в съдебно
заседание, препраща към становището на синдика във връзка с изготвения от
него списък на приетите вземания, в който списък са включени вземанията и
на двамата кредитори и предоставя на съда да разреши възникналия спор
между тях относно преференцията. По отношение на алтернатино предявения
иск по чл.647 от ТЗ счита, че според синдика няма настъпила вреда на масата
на несъстоятелността,която да обоснове подаването на такъв иск.
Ответникът по жалба Хлебозавод Велико Търново АД/н/, представляван
заедно от двамата управители С. Х. и С. А., не взема становище във
Въззивната инстанция.
Процесуалните представители на ОББ АД-гр.София, юрисконсулт
Пресолска и юрисконсулт Р., в съдебно заседание, поддържат становището си
Апелативният съд да потвърди обжалваното решение, като излагат
допълнителни съображения.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, съобрази
възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в границите на правомощията си Апелативният
съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима.
При обсъждане на нейната основателност приема за установено
следното.
Ищецът Обединена българска банка АД-гр.София твърди в исковата
4
молба и по делото, че със съдебно решение е обявена неплатежоспособността
на Хлебозавод Велико Търново АД и е открито производство по
несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността 01.01.2015г.
Първият ответник Велттед Асет мениджмънт ЕООД е предявил вземане
срещу Хлебозавод Велико Търново АД на основание договори между същия и
Алимет ООД за доставка на брашна на обща стойност 700 000 лева, учредена
с нотариален акт договорна ипотека за обезпечение на това задължение от
Велттед Асет мениджмънт ЕООД върху 4-ри етажна сграда, намираща се в
гр.Велико Търново, ул.Мармарлийска №41, договор за особен залог от
02.03.2017г. на търговското предприятие на Хлебозавод Велико Търново АД
като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, с нотариална
заверка, вписан в Търговския регистър и в Централния регистър на особените
залози, с който Хлебозавод Велико Търново АД залага търговското си
предприятие към заложния кредитор Велттед Асет мениджмънт ЕООД за
задължения, произтичащи от евентуални вреди за ипотекарния кредитор
Велттед Асет мениджмънт ЕООД за сумата 700 000 лева по договора за
ипотека. На 22.11.2017г. между Велттед Асет мениджмънт ЕООД и третото
лице Алимет ООД е сключено споразумение, с което страните договарят, че
във връзка с неизпълнение на задълженията на Хлебозавод Велико Търново
АД по споразумението от 30.10.2017г. и анекса от 09.02.2017г. към него,
дългът по което възлиза на 607 606,34 лева-главница и 121 521,27 лева-
неустойка, и с цел избягване на разноски по принудително изпълнение,
Велттед Асет мениджмънт ЕООД ще прехвърли на Алимет ООД
ипотекирания недвижим имот. На 22.11.2017г. с нотариален акт Велттед Асет
мениджмънт ЕООД прехвърля на третото лице Алимет ООД собствеността на
ипотекирания недвижим имот, което прехвърляне представлява даване вместо
изпълнение и страните декларират, че с прехвърлянето на имота
задължението на Хлебозавод Велико Търново АД към третото лице Алимет
ООД, обезпечено с договорната ипотека от 09.02.2017г., се погасява. Велттед
Асет менъджмънт е предявило в производството по несъстоятелност на
Хлебозавод Велико Търново АД/н/ това свое вземане в общ размер на сумата
729 127,61 лева /от които 607 606,34 лева главница и 121 521,27 лева
мораторна неустойка. Вземането е включено в списъка на приетите вземания,
изготвен от синдика, като обезпечено с договора за залог от 02.03.2017г., т.е.
като привилегированно с ред на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.
5
Според ищеца този договор за особен залог е относително недействителен по
отношение кредиторите на несъстоятелността на Хлебозавод Велико Търново
АД на основание чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ. Налице били всички предпостваки,
визирани в тази разпоредба, поради което договорът за особен залог следвало
да бъде обявен за недействителен по отношение кредиторите на
несъстоятелността на Хлебозавод Велико Търново АД.
Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което
на основание чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ да обяви за недействителен по отношение
на кредиторите на Хлебозавод Велико Търново АД договорът за особен залог
на търговското предприятие на Хлебозавод Велико Търново АД от
09.02.2017г. като съвкупност от права, задължения и фактически отношения,
с нотарилна заверка на подписите на нотариус Диана Раднева, вписан в
Търговския регистър и в Централния регистър на особените залози.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва направените в писмения
отговор на Велттед Асет мениджмънт ЕООД възражения. Счита, че
предявеният иск е допустим, тъй като е кредитор с прието вземане в
производството по несъстоятелност на Хлебозавод Велико Търново АД/Н/ -
включено в списъка на приетите вземания, изготвен от синдика, и одобрен
със съдебно определение, влязло в сила, и тъй като в случая били налице
всички предпоставки на чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ. Без значение били другите
съдебни производства, на които се позовава Велттед Асет мениджмънт
ЕООД.
Уточнява, че били налице предпоставките и на чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ, тъй
като кредиторът Велттед Асет мениджмънт ЕООД и несъстоятелният
длъжник Хлебозавод Велико Търново АД/н/ били свързани лица, поради
което освен главния иск по чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ поддържа при условие на
алтернативност и иск по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ.
Ищецът по реда на чл.649 ал.3 от ТЗ – синдик Б.М., на Хлебозавод
Велико Търново АД /н/, чрез процесуален представител А.К., упълномощен,
взема становище по делото, че по иска по чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ не е
необходимо да се доказва увреждане на масата на несъстоятелността.
Твърденията за свързаност на лицата били бланкетни, поради което не може
6
да вземе становище по този въпрос. Счита, че предявеният иск по чл.647 ал.1
т.6 от ТЗ е подаден едва с допълнителната искова молба т.е. след изтичането
на едногодишния срок по чл.649 от ТЗ, поради което бил недопустим
Ответникът Велттед Асет мениджмънт ЕООД-гр.Габрово,
представлявано заедно от двамата управители С. Х. и С. А., в писмен отговор,
оспорват предявения иск като недопустим, алтернативно като неоснователен.
Не били налице елементите на чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ. Залогът е бил за бъдещи
вземания, а за недействителни по този ред могат да бъдат обявени учредени
залог или ипотека за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогова
вземане срещу него т.е. стари задължения. Паричните вземания в полза на
ответника били възникнали считано от датата на прехвърляне собствеността
върху имота 22.11.2017г., в общ размер на 729 127,61 лева. Това вземане в
полза на Велттед Асет мениджмънт е прието от синдика със списъка на
приетите вземания в производството по несъстоятелност на Хлебозавод
Велико Търново АД/н/. Следователно паричните вземания в полза на Велттед
Асет мениджмънт ЕООД, приети в производството по несъстоятелност на
Хлебозавод Велико Търново АД/н/ са възникнали на 22.11.2017г. т.е. след
вписване на залога; залогът е обезпечавал правата на Велттед Асет
мениджмънт в качеството му на ипотекарен длъжник, обезпечаващ със
собствен имот, паричните вземания на Алимет ООД спрямо Хлебозавода и
приетите вземания в полза на Велттед Асет мениджмънт ЕООД в
производството по несъстоятелност са били обезпечени към момента на
възникването им.
Според първия ответник предявеният иск бил недопустим, тъй като
ОББ АД нямала безспорно установено качество на кредитор и тъй като не
било налице бездействие на синдика.
Представляващите Банката юрисконсулти не били доказали
процесуално правната си легитимация.
Предявеният евентуален иск по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ бил недопустим,
като подаден след преклузивния срок, поради което следвало да бъде оставен
без разглеждане, отделно от това бил неоснователен.
Не е постъпил отговор на допълнителната искова молба.
7
Ответникът Хлебозавод Велико Търново АД не взема становище по
делото.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК в случая Въззивният съд
следва да се се произнасе по валидността и по допустимостта на решението,
тъй като по валидността се произнася служебно, а по допустимостта в
обжалваната част, която в случая е решението в неговата цялост. При
проверка на правилността на първоинстанционното решение същият е
обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно има
правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
От преценката на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, се
установява следната фактическа обстановка по спора.
На 30.01.2017г. между Алимет ООД-гр.Бяла-кредитор и Хлебозавод
Велико Търново АД-гр.Велико Търново-длъжник е сключено споразумение,
че за извършени доставки на брашна Алимет ООД има ликвидно и изискуемо
вземане срещу Хлебозавод Велико Търново АД за сумата 410 030,94 лева.
С анекс от 09.02.2017г. същите страни договарят, че Алимет ООД до
20.03.2017г. ще извърши допълнителни доставки на брашна за 290 000 лева
или Хлебозавод Велико Търново АД ще дължи общо 700 000 лева с ДДС. За
обезпечаване на вземането на Алимет ООД ще се учреди ипотека върху
недвижим имот на третото лице Велттед Асет мениджмънт ЕООД-
гр.Габрово.
С нотариален акт №185 от 09.02.2017г. на Великотърновски нотариус е
оформена такава договорна ипотека върху 4-ри етажна сграда във Велико
Търново, ул.Мармарлийска №41, собственост на Велттед Асет мениджмънт
ЕООД.
8
На 02.03.2017г. е сключен договор за особен залог на търговското
предприятие на Хлебозавод Велико Търново АД, като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, с нотариална заверка, вписан в
Търговския регистър и в Централния регистър на особените залози, с който
Хлебозавод Велико Търново АД залага търговското си предприятие към
заложния кредитор Велттед Асет мениджмънт ЕООД, за задължения
произтичащи от евентуални вреди за ипотекарния кредитор Велттед Асет
мениджмънт ЕООД за сумата 700 000 лева, по договора за ипотека.
Със споразумение от 22.11.2017г. между Велттед Асет мениджмънт и
третото лице Алимет ООД същите се договарят, че тъй като Хлебозавод
Велико Търново АД не е платило на Алимет ООД сумата по споразумението
от 30.01.2017г. и анекса от 09.02.201г. в размер на 607 606,34 лева-главница и
121 521,27 лева-мораторна неустойка, което вземане е обезпечено с
договорната ипотека от 09.02.2017г., Велттед Асет мениджмънт ЕООД
доброволно ще прехвърли на Алимет ООД недвижимия имот, предмет на
ипотеката.
На същата дата 22.11.2017г., с нотариален акт, Велттед Асет
мениджмънт ЕООД прехвърля на Алимет ООД собствеността на
ипотекираната 4-ри етажна сграда, намираща се в гр.Велико Търново,
ул.Мармарлийска №41, което прехвърляне представлява даване вместо
изпълнение, и по този начин се посочва че се погасява задължението на
Хлебозавод Велико Търново АД към Алимет ООД по споразумението от
30.01.2017г. и анекса от 09.02.2017г. в размер на 607 606,34 лева-главница и
121 521,27 лева-мораторна неустойка, както и че ипотеката се погасява по
право.
С решение №92 от 18.08.2017г. по т.д. №166/2017г. на Окръжен съд-
Велико Търново е обявена неплатежоспособността на Хлебозавод Велико
Търново АД и е открито производство по несъстоятелност като с решение на
Великотърновския апелативен съд е уточнена само началната дата на
неплатежоспособността на 01.01.2015г. Първоинстанционното решение е
вписано в Търговския регистър на 21.08.2017г., а въззивното решение – на
15.01.2018г. Същите са влезли в сила.
9
Молбата за откриване производство по несъстоятелност на Хлебозавод
Велико Търново е подадена в съда на 14.08.2017г.
Вземането на ищеца ОББ АД-гр.-София е прието от синдика в списък
№1 на приетите вземания в производството по несъстоятелност на
Хлебозавод Велико Търново АД, с основание договори за кредитни линии,
списъкът е обявен в Търговския регистър и е одобрен с определение от
31.01.2018г. по т.д. №166/2017г. на съда по несъстоятелността.
Вземането на ответника Велттед Асет мениджмънт ЕООД-гр.Габрово е
прието от синдика в списък №2 на приетите вземания в производството по
несъстоятелност на Хлебозавод Велико Търново АД, с основание за
включване договор за особен залог от 02.03.2017г. и споразумение от
22.11.2017г., като привилегировано, обезпечено с вписан договор за особен
залог на цялото търговско предприятие на Хлебозавод Велико Търново АД/н/,
и с първи ред за удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ
При тези приети за установени факти Апелативният съд намира, че са
предявени обективно съединени главен /основен/ иск с правно основание
чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ и алтернативен /евентуален/ по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ и
доколкото според Въззивната инстанция главният иск по чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ
е основателен и доказан, не следва да се произнася по алтернативния иск по
чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ, респективно не следва да посочва и обсъжда
ангажираните по делото доказателства във връзка с този иск.
Относно оплакването за недопустимост на обжалваното решение,
основано на твърдението, че ищцовата банка няма качеството на кредитор и
освен това не е налице бездействие на синдика, Апелативният съд намира
същото за неоснователно и недоказано.
Обединена българска банка АД-гр.София е включена от синдика Б.М.
на Хлебозавод Велико Търново АД/н/ в списък №1 на приетите вземания,
който списък е обявен в Търговския регистър и е одобрен с влязло в сила
съдебно определение. Като основание на вземането са посочени договори за
кредитна линия. Поради това без значение е, че Банката е предявила искове
по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на тези вземания, тъй като
производствата по тези искове са прекратени, с влязъл в сила съдебен акт,
10
предвед обстоятелството че процесните вземания са включени в списъка на
приетите вземания в производството по несъстоятелност, изготвен от синдика
и одобрен от съда с влязло в сила съдебно определение. Поради същото
правно ирелевантно относно притежаваното от ищцовата Банка качество на
кредитор в производството по несъстоятелност на Хлебозавод Велико
Търново АД е обстоятелството, че са били заведени дела по чл.694 от ТЗ за
установяване несъществуване на тези вземания. Няма влязло в сила решение,
с което тези искове да са уважени, поради което ищцовата Банка е кредитор,
на основание приетото й с влязло в сила съдебно определение вземане в
производството по несъстоятелност. Безспорно е, че синдикът досега не е
предавил иск по чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ с предмет процесното вземане, както и
че ОББ АД е предявило такъв срок предния ден преди датата, на която изтича
преклузивния едногодишен срок по чл.649 ал.1 от ТЗ, считано от датата на
откриване на производството по несъстоятелност. Поради това неоснователно
е възражението, че искът бил предявен от юридическо лице без да има
качеството на кредитор и в хипотезата на липса на бездействие на синдика.
Неоснователно е и възражението, че Банката не е надлежно
представлявана по делото. Нейни процесуални представители са
юрисконсулти, с редовно полнъмощно, с упълномощители законните
представители на Банката.
За да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността дадена сделка по реда на чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ т.е. за да
бъде уважен предявен иск по този текст, е необходимо да са налице в
съотношение на кумулативност т.е. едновременно визираните в същата
разпоредба 4 предпоставки, а именно: сделката да е извършена от длъжника
след началната дата на неплатежоспособността; сделката да е извършена в
едногодишен срок преди подаване на молбата за откриване производство по
несъстоятелност по чл.625 от ТЗ; сделката да е учредяване на залог или
ипотека и с нея да се обезпечава необезпечено от длъжника дотогава вземане
срещу него.
Според настоящия съдебен състав в случая са налице всички посочени
предпоставки, изискуеми от разпоредбата на чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ.
11
На първо място иска се обявяване за недействителен по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на договор за особен залог, сключен от
длъжника.
На второ място иска се обявяване за недействителен по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на договор за особен залог, сключен на
02.03.2017г., с който длъжникът Хлебозавод Велико Търново АД/н/ залага
търговското си предприятие към заложния кредитор Велттед Асет
мениджмънт ЕООД-гр.Габрово за задължения от евентуални вреди за
ипотекарния кредитор Велттед Асет мениджмънт /които биха настъпили при
принудително изпълнение върху ипотекирания недвижим имот на заложния
кредитор за задължението на несъстоятелния длъжник към Алимет ООД-
гр.Бяла/ по договора за ипотека в размер на сумата 729 127.61 лева, от която
607 606,34 лева-главница и 121 521,27 лева-мораторна неустойка. Началната
дата на неплатежоспособността на Хлебозавод Велико Търново АД е
01.01.2015г.
Следоватено иска се обявяване за недействителен на договор за особен
залог, сключен от длъжника след началната дата на неплатежоспособността.
На трето място договорът за залот, обявяването на чиято
недействителност се иска, е сключен на 02.03.2017г., а молбата по чл.625 от
ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на Хлебозавод Велико
Търново АД е подадена в съда на 14.08.2017г.
Следователно иска се обявяване за недействителен на договор за
особен залог, сключен от длъжника в срок, преди да е изтекла една година
назад, считано от датата на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ.
Четвъртата предпоставка също е налице. Вземането, което е обезпечено
с договора за залог, към датата на сключване на същия – 02.03.2017г. - не е
било обезпечено от длъжника дотогава . Ипотеката е учредена върху чужд
недвижим имот, в смисъл върху имот, собственост на трето лице.
Действително с договора е обезпечено задължение, част от което към
момента на сключването му не е съществувала, но предвид реализацията на
учреденото от Велттед Асет мениджмънт ЕООД в полза на Алимет ООД
12
обезпечение на задълженията на Хлебозавод Велико Търново АД, следва да
се направи извод че условието за възникване на цялото задължение по
договора за особен залог се е сбъднало и задължението е възникнало в
неговата цялост, при това на датата на която Велттед Асет мениджмънт
ЕООД е прехвърлило на Алимет ООД имота, предмет на учредената в полза
на последното дружество ипотека, която дата е 27.11.2017г.
Съгласно съдебната практика уредбата на исковете за попълване на
масата на несъстоятелността по чл.646 от ТЗ е относно обявяване на
относително недействителни спрямо масата на несъстоятелността на действия
и сделки от страна на длъжника, които създават т.н. преферентен ефект на
едни негови кредитори спрямо други, като осигуряват привилегировано
положение на първите относно поредността на удовлетворяване от
имуществото на длъжника в масата на несъстоятелността, заобикаляйки
императивната уредба на тази материя в чл.722 ал.1 от ТЗ, с което създават
опасност за кредиторите от последващите редове да не бъдат удовлетворени
изцяло или отчасти. При тези искове законодателят изобщо не е включил като
обща предпоставка имуществено увреждане на кредиторите на масата на
несъстоятелността, изразяваща се в намаляване съдържанието на последната,
а се цели преодоляване само на т.н. преферентен ефект на уредените там
сделки и действия на длъжника. Именно липсата на реално увреждане е
основание, при преферентните искове, какъвто е предявеният основен иск по
делото, законодателят да е предвидил по-висока степен на защита на сделките
и действията в хипотезите на чл.646 от ТЗ, въвеждайки в допълнителна обща
предпоставка за атакуемостта им още и те да бъдат сключени, съответно
извършени, след началната дата на неплатежоспособност.
Поради това и останалите възражения на жалбоподателя са
неоснователни.
Предвид изложеното Апелативният съд намира предявеният основен
иск с правно основание чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ за основателен и доказан, поради
което същият следва да бъде уважен изцяло, при който изход на делото не
следва да се произнася по евентуалния иск по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ,
респективно не следва да излага фактите и изводите въз основа на тях, които
се установяват с ангажираните във връзка с този иск доказателства по делото.
13
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК въззивникът
следва да заплати държавна такса по сметката на Апелативния съд в размер на
сумата 14 000 лева, за Въззивната инстанция върху цената на иска, а на
въззиваемия ОББ АД следва да заплати сумата 450 лева за юристконсултско
възнаграждение по реда на чл.78 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ и Наредбата за заплащане на правната помощ.
Разноски за тази инстанция за адвокатско възнаграждение на адвокат
А.К., процесуален представител на синдика на Хлебозавод Велико Търново
АД/н/ не се присъждат, тъй като не са искани.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №525 от 21.11.2019г., постановено по т.д.
№176/2018г., на Окръжен съд-Велико Търново, с което е обявен на основание
чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на Хлебозавод-Велико Търново АД-гр.Велико Търново /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, договора за особен залог на търговското
предприятие на Хлебозавод Велико Търново АД, гр.Велико Търново,
сключен на 09.02.2017г. между Хлебозавод-Велико Търново АД-гр.Велико
Търново и Велттед Асет мениджмънт ЕООД-гр.Габрово, ЕИК *********,
както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Велттед Асет мениджмънт
ЕООД-гр.Габрово /в несъстоятелност/ да заплати държавна такса по сметката
на Великотърновския апелативен съд в размер на сумата 14 000 лева, която
сума се дължи от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и
Наредбата за заплащане на правната помощ Велттед Асет мениджмънт
ЕООД-гр.Габрово /в несъстоятелност/ да заплати на Обединена българска
банка АД-гр.София, ЕИК *********, сумата от 450 лева, направени разноски
в тази инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
14
едномесечен срок от съобщението и връчването на препис от същото на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15