Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /04.11.2019 г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева
Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 438/2018 г. по описа
на съда
Производството е по реда на 341 ГПК
С влязло в сила решение е допуснат до делба следния недвижим имот, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед
№ ***година на ИД на АГКК, с последно изменение със заповед:
няма издадена заповед за изменение
в КККР, с адрес на имота: ****, като самостоятелния обект се намира в сграда
№ 2, разположена в поземлен
имот е идентификатор ***, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с посочена в документа площ: 96.08 кв.м., с прилежащи части: избено помещение
№ 4, с площ 3.85 кв.м. и
4.333% ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж
върху мястото, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: **** **, под обекта: ***.* **, над обекта: няма, стар
идентификатор: няма, между съделителите: Т.С.Б.,
и В.Г.Н. при следните квоти: 1/2 идеална част за
Т.С.Б. и 1/2 идеални части за В.Г.Н..
Съдът, като
съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В проведеното
първо открито съдебно заседание след допускането на делбата, както ищецът, така
и ответникът са предявили претенции по
сметки, по см. на чл. 346 ГПК-
за направени подобрения със знанието и съгласието на другия съделител,
като не е направено искане за възлагане на имота на основание чл. 349 ГПК.
Във втора фаза на
делбата са събрани множество писмени доказателства – договор за банков кредит сключен между „Булбанк“ АД и В.Н.
от 22.07.2005 г. за сумата от 7000лв., банково извлечение за периода от
20.10.2010 г 03.04.2014 г за движени по сметка, банково извлечение за периода
от 12.06.2015 г 29.12.2017 г за движени по сметка на Ц Л, протоколи за доставка
от 14.06.2013 г. направена от „Крез“ ЕООД ведно с
фактури, гаранционна карта и фискален бон от
31.10.2013 г. издадени от „Крез“ ЕООД, осигурителна
книжка на ответника Н., движения по сметка от „Уникредит“
АД към 31.12.2011 г., писмо за
назначаване на работа за неопределено време от 10.02.2011 г. до В.Н. и договор
за работа на непълен работен ден към него, извлечение от национален
осигурителен институт към м. 06.2011 г.и
и от 11.03.2011 г., служебна бележка за доход на В.Н. за периода от
01.12.2007 г. до 22.08.2008 г. и сметки за изплатени суми, данни за осигурено
лице- В.Н. за периода 2003 г.-2008г.,
данни за размера на пенсията на В.Н., извлечения за движения по сметка на В.Н.
за периода от 02.01.2011 г. до 11.12.2011 г., от 02.01.2012 г. до 31.12.2012
г., трудови договори и удостоверения за трудово възнаграждение на ответника Н.
за периода м. април – декември 2016 г. и за периода м. април – декември 2017
г., извлечение за осигурителни вноски на Т.Б. за периода от 01.03.2007 г. до
01.01.1019 г., които не са оспорени от страните и
които съдът цени изцяло.
В производството
са допуснати и събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Ц Л и Д П– дъщери на страните по делото, както и свидетелят Г.Н.-
племенник на ответника.
От показанията на
свидетеля Л. се установява, че Т.Б. е изпращала финансови средства по нейната
банкова сметка, ***оките, с които са извършени подобренията. Свидетелката сочи,
че през 2007 г. е поставена слънчева батерия за топла вода, през 2008 г. са
поставени четири врати и е сменена дограмата към тях, като е поставена
алуминиева дограма. 2013 г. е направен ремонт на банята – смяна на плочки,
кранове, биде, окачен таван, преграден параван, подмяна на осветление, смяна на
прозорец и сухото помещение – окачен таван, мивка, плочки, алуминиев шкаф. През
2014 г, е поставен паркет е детската стая и хола, както и окачен таван. През
2014 г. е поставена и входна врата и парапет на балкона. Свидетелката сочи, че
нейният баща – ответника Н. извършвал (фактически с труд) ремонтите, като тя
също му е помагала. При разпита си свидетелката заявява, че окачения таван е
поставен от Н.. Сочи, че през 2005 г. е поставен вграден гардероб в коридора,
който е поставен от майсторите. Заявява, че майсторите са извършили всички
ремонтни дейности по банята с изключение поставяне на аксесоарите в банята и
осветлението, което е направено от Н., както и че Н. е правил цокъла на
терасата с теракота, както и грундирането и шпакловката на стените.
При разпита си свидетел Д Пзаявява,
че Н. е поставил окачения таван и ламинирания паркет в процесния имот, както и
тапети в детската стая. Свидетелката сочи, че през 2014 г. е правен ремонт
основен на банята и на помещението до банята, като заявява, че предполага, че Н.
е дал средства за този ремонт.
От показанията на
свидетеля се установява Г.Н.. При разпита на свидетелят посочва, че е помагал
през 2014 г. на В.Н. при поставяне на вътрешната изолация – поставяне на гипсокартона и обръщането на прозорците.
Ценени по реда на
чл. 172 ГПК съдът цени изцяло показанията на всички свидетели, доколкото същите
са последователни, житейски логични и се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал. Следва да се посочи, че показанията на свидетел
Л. се открояват с тяхната подробност и последователност, като това е житейски
обосновано, доколкото същата не само е била пряк очевидец на извършваните през
годините подобрения в имота, но е участвала активно при направата им, тъй като
е живяла в процесния апартамент.
Страните са дали
обяснения по чл. 176 ГПК, като ищецът Б. е посочила, че за периода 2005 г. до
м.10.2009 г. е получавала месечен доход в размер на 550 евро, а от 16.10.2009
г. получава месечен доход 950евро, който достига до 1700 евро, поради
допълнителна работа и през уикендите. Ответникът Н. заявява, че месечната му
пенсия е в размер на 276 лв., като поради допълнителна работа всеки месец
получава допълнителен доход 300 лв.
Във втора фаза на
делбата е допусната и приета по делото съдебно- техническа експертиза изготвена
от в.л. С.Б., в която е посочено, че имотът допуснат до делба е реално недполяем на имоти, на две жилища. Със заключението на
вещото лице освен това е изяснено, че пазарната стойност на процесния имот е в
размер на 45160 лв., а стойността на ½ ид.ч. е в размер на 22580 лв. В
заключението на вещото лице е посочено, че стойността на претендираните от
ищеца подобрения са в размер на 12835 лв., а направените от ответника
подобрения са в размер на 9758,62 лв., като при разпита си в о.с.з. вещото лице
заявява, че посочените стойностти са с начислено ДДС.Ценено
съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото
лице, доколкото същото е обективно, компетентно изготвено и с него са дадени
обосновани и пълни отговори на всички задачи поставени по делото.
При така
установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира следното:
По способа за
извършване на делбата:
В настоящата
втора фаза на съдебната делба, съдът следва да реши въпроса чрез кой способ да
се ликвидира съсобствеността, след като принадлежността на правото на
собственост и съответните квоти е установена с влязлото в сила решение в първа
фаза.
Съсобствеността
може да бъде прекратена посредством един от следните способи: чрез възлагане по
реда на чл.
349 ГПК, чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите от
съда по реда на чл.
353 ГПК или чрез изнасяне на публична продан. Преценката за избор на
способ за ликвидиране на съсобствеността се определя от броя, вида и поделяемостта на допуснатите до делба имоти, налице ли са
условията за възлагане на неподеляем жилищен имот,
при спазване на водещия принцип за поставяне на дял в натура за всеки от
съделителите.
В настоящия
случай процесният имот е реално неподеляем,
както е посочило вещото лице, следователно невъзможно е да се отдели реален дял
за всеки съделител, неприложими са чл. 350
и чл. 352 ГПК.
Освен това не е направено искане по реда на чл. 349 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 348 ГПК,
когато някой имот е неподеляем и не може да бъде
поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична
продан. Този способ за ликвидиране на съсобствеността се използва, когато не са
налице предпоставки за извършване на делбата посредством някой от останалите,
предвидени в закона способи, които винаги предполагат поделяемост
или предвиждат специален ред за извършване на делбата на неподеляеми
имоти.
Предвид
изложеното, съдът счита, че прекратяването на съсобствеността следва да стане
чрез основния предвиден в ГПК способ - изнасяне на имота на публична продан.
От заключението
на приетата по делото съдебно - техническа експертиза, която съдът цени като компетентно
и безпристрастно дадено, става ясно, че действителната пазарна стойност на
допуснатия до съдебна делба недвижим имот е 45160 лв.
По отношение
на претенциите по сметките:
В първото по
делото съдебно заседание и двете страни са предявили претенции по сметки, като
ищецът е навел твърдения за извършени подобрения подробно описа ни в молба от
27.12.2018 г., като се твърди, че посочените подобрения са направени със
знанието и съгласието и на други съсобственик. В същото съдебно заседание
ответникът е предявил претенция по сметки, като е навел твърдение за извършени
подобрения подробно описани в молба находяща се на л.49-51 от делото, отново се
твърди, че посочените подобрения са направени със знанието и съгласието на
другия съсобственик.
Задължителната
съдебна практика, още с ППВС 6-74 година приема, че право на обезщетение за
подобрения, извършени в чужд имот има владелецът, но не и държателят на имота.
Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали
са довели до увеличаване на стойността му. Доколкото подобрителят-съсобственик
единствено влага средства и труд за подобряване на имота и увеличаване на
стойността му, отношенията между съсобствениците по повод на вложените средства
за увеличение стойността на общата вещ за подобренията следва да бъдат уредени
по правилата на чл. 30, ал. 3 ЗС, частна хипотеза на неоснователното
обогатяване при което има неоснователно (от гл.т. на закона) разместване на
имуществени блага между правните сфери на съсобственика подобрител и другия съсобственик.
Като, съгласно разясненията по ТР 85/68 год. на ОСГК на ВС приема, че „в
отношенията между съсобствениците не се поставя въпросът за добросъвестност или
недобросъвестност на владението, освен, разбира се, в случаите, когато
съсобственикът - подобрител е манифестирал намерението да владее имота само за
себе си.“, какъвто не е настоящият случай. В хипотезите когато съсобственикът,
извършва подобренията като съсобственик, т. е. без да е изменил намерението си
да владее като такъв, отношенията между него и останалите съсобственици уреждат
съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие - чл. 61 ЗЗД, ако
липсва съгласието на останалите съсобственици; и съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС -
ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици, и
съобразно правилата за неоснователното обогатяване - ако останалите
съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията.
Увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на
решението за заплащането му. В конкретния случай, предвид доводите изложени от
страните по отношение предявените искания за сметка следва, че и двете искания
( направеното от ищеца и от ответника ) следва да се квалифицират по чл. 30,
ал. 3 ЗС.
За да бъде
основателно искането по всяка от претенциите по сметки, при условията на пълно
и главно доказване следва да бъде установено от всяка страна по направените от
искания следните материалноправни предпоставки: 1/ страните по делото са
съсобственици; 2/ подобренията са направени със знанието и съгласието на другия
съсобственик; 3/ подобренията да са реално направени и да съществуват към дата
на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, като дължими са
действително направените разходи към момента на направата им.
От събраните по
делото доказателства, а и това не е спорно между страните се установява
наличието на първите две предпоставки- страните са съсобственици и не спорят
помежду си, че твърдените подобрения са направени със знанието и съгласието на
насрещната страна.
По отношение на
подобренията претендирани от ищеца Б.:
От допуснатата по
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че към момента на изготвяне
на заключението подобренията се намират в процесния имот, като същите са
увеличили стойността на имота. Вещото лице е е остойностило подобренията, като изрично е посочено в
заключението му, че тази стойност към момента на извършване на разхода за
направа на подобрението, т.е. към момента на подобрението. От събраните по
делото доказателства се установява, че посочените в молба от 27.12.2018г.
подадена от Б. подобрения действително са направени от нея. От събраните по
делото писмени доказателства – фактури и протоколи за доставяне от „Крез“ ЕООД се установява, че в сочения от ищеца период са били
закупени сочените от нея вещи и материали, а имено: облицовка и фаянс за
стените на баните, долен шкаф „Стенли“, огледало с четири лавици и осветление, моноблок, биде и смесители и сифони в банята, както и душ
батерия, шкаф с мивка и горен шкаф, с които са извършени подобренията в имота
предмет на делбата, които подобрения се претендират с молбата от 27.12.2018 г.
От представените по делото банкови извлечения се установява, че действително Б.
е изпраща финансови средства на свидетел Л. за закупуване на материали за
извършване на подобренията, това се потвърждава и от събраните по делото гласни
доказателства – разпит на свидетеля Л., като от нейните показания се
установява, че действително ищцата е заплатила за поставени прозорци (дограма)
и врати в кухнята, детската стая и банята, както и поставяне на колектор и
система към него и входна врата – метална и парапет на терасата - железен. От
показанията на свидетел Л. и П. се установява, че ремонтът в банята е извършен
от майстори, за труда на които е заплатено от ищеца Б., поради което следва да бъде уважена изцяло
претенцията по сметки на ищеца Б.. Освен това, фактът, че документите
удостоверяващи плащането и доставката на вещите за обзавеждане на баните се
намират у ищеца води до извода, че именно Б. е направила разходите за
закупуването им. Ето защо основателна се явява претенцията на Б. за заплащане
на подобренията претендирани от нея с молба от 27.12.2018 г.
Доколкото се
касае до подобрения извършени със съгласието на другия съсобственик следва да
се присъдят действително направените разходи, които съобразно приетата по
делото експертиза, която съдът цени изцяло, са в размер на 12 835,96 лв., като
съобразно квотите на съсобствениците по ½ ид.ч. за всеки от
съсобствениците ответникът Н. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
в размер на 6420 лв., до която сума следва да бъде уважена претенцията по
сметки, като до пълно претендирания размер от 9000
лв. следва да бъде отхвърлена,
По отношение на
подобренията претендирани от ответника Н.:
От събраните по
делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л., П. и Г.Н. се
установява, че ответника В.Н. е извършил част от подобренията, които претендира,
а именно: поставяне на тапети в спалнята, поставяне на ламиниран
паркет във всекидневната, хола и детската стая, поставяне на первази на ламинирания паркет, поставяне на стиропор на таваните на
всекидневната, кухненски бокс, спалня, детска стая и коридор, къртене на фаянс
в банята и тоалетната (труд), изпълнение
на настилка от теракот на пода на тераса и коридор,
поставяне на цокъл с теракот на пода на тераса,
изпълнение на окачен таван от гипсокартон на баня и
тоалетна, монтаж на аксесоари в банята, монтажна лунички за осветление в баня,
доставка и монтаж на ел. ключ в баня, изтегляне на ел.проводник за осветление,
демонтаж и монтаж на интериорни врати за хол, детска стая, всекидневна, спалня
и входна врата, поставяне на гипсокартон в хола и
шпакловка, изпълнение на декоративен окачен таван от гипсокартон
на хола и шпакловка, обръщане на
прозорец в хол и детска стая, шпакловка на стените на коридора, поставяне на
грунд по стени и таван в хола, таван и стени на тераса и стени на детска стая и
коридор боядисване на латекс по стени и таван в хола и стени на детска стая,
коридор, стени и таван на тераса, които подобрения са налични и към настоящия
момент, видно от заключението по СТЕ изготвено по делото и с които е увеличена
стойността н аимота. От показанията на св. Л. се
установява, че посочените дейности са извършени от ответника Н., тъй като
свидетелката с точност пресъздава времето на извършване на посочените
подобрения, като посочва тези, в които тя самата е взела участие и е помагала.
От показанията на
св. Л., които съдът кредитира изцяло, се установява, че вградения гардероб в
коридора е поставян от майстори, като по делото не се представиха доказателства
от Н., че именно той е заплатил за него, поради което в тази част претенцията
по сметките се явява неоснователна. Същото се отнася и за лайсните поставени в
банята, доколкото от показанията на свидетелката се установява, че те са
поставени от майстор, като свидетелката сочи, че аксесоарите в банята са
монтирани от Н., както и осветелението в банята. От
ответника Н. по делото не се представиха доказателства, че е направил разходи
за закупуване на претендираните от него – лепило за
плочки- теракол и цимент за баня и тоалетна. Не
следва да се присъжда и стойността за поставяне на прозореца в банята,
доколкото от показанията на свидетел Л. се установява, че Н. е поставил
единствено прозореца в спалнята.
Както бе посочено
по-горе, доколкото се касае до подобрения извършени със съгласието на другия
съсобственик следва да се присъдят действително направените разходи. По
отношение на разходите представляващи труд за извършване на процесните
подобрения съдът намира за основателно възражението на ищеца, че не следва да
бъде начислявано ДДС. Ето защо за
подобренията представляващи стойността на положения труд, които са в общ размер
на 8288,36 лв. следва да се приспадне
начисленото ДДС в размер на 20% от посочената стойност (чиста стойност – 6630,68
лв. – без ДДС), поради което в полза на ответника следва да се присъди сумата в
размер на 3315,34 лв. (2*3315,34 = 6630,68
лв.) - извършени подобрения в процесния имот и предвид равните права на
страните в съсобствеността. До този размер следва да бъде уважена претенцията
за заплащане на подобренията направени от ответника Н., като над тази сума –
3315,34 лв. до претендирания размер от 5526,95 лв.
претенцията по сметки следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът намира за
неоснователни възраженията и на двете страни за
липса на средства у насрещната страна за направа на претендираните
подобрения. От данните по делото се установява, че ищецът от дълги години живее
и работи самостоятелно в И., където безспорно стандартът на живот е по-висок.
От доказателствата по делото следва да се направи житейски логичният извод, че
за всичките години през които ищецът полага труд в И. (повече от 10 години) би
могла да отдели (спести) претендираните от нея
средства вложени в подобрения на процесния имот, които са в размер общ размер
на 18 000 лв.( 9 000 евро), съобразно
заявената претенция от ищеца. По
отношение доходите на ответника Н. се установява, че действително той е
пенсионер, като спорадично полага труд по граждански правоотношения, но видно
от направената от него претенция в по-голямата част същата се основава на
положен от него труд при извършване на ремонтите, а не разходи направени под
формата на заплатени средства на майстори и т.н. Ето защо възраженията за липса
на доходи се явяват неоснователни.
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че трайната съдебна
практика приема, че съдът е длъжен да обсъди в мотивите поотделно всяка
конкретна работа, за която се твърди, че е извършена, за да установи
основателността на претенцията за подобрения на съответното основание, но не
следва да постановява отделен диспозитив по всяко
отделно перо, защото то не представлява самостоятелен иск. Ето защо частичното
уважаване на претенцията за подобрения с посочване в диспозитива
на общата стойност на сумите, за които се уважава и отхвърля иска, не
представлява произнасяне по иск, който не е предявен (така и Решение № 191 от 29.10.2014 г., по гр. д.
№ 2299/ 2014 г. Първо гр.о., ВКС).
По разноските по
делото
На основание чл.
355 от ГПК съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна
такса в размер на 4% от стойността на дяловете, съгласно чл. 8 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Предвид заключението
на вещото лице, всеки от дяловете е в размер на 22580 лв., поради което и
дължимата държавна такса от всеки от съделителите е в размер на 903,20 лв.
По отношение на
държавната такса дължима по исканията за сметки следва да се посочи, че
последователно в съдебната практика се застъпва становището, че тя се възлага върху осъдените лица с
решението на съда ( така и Определение № 512 от 19.11.2010 г. по ч.пр. д. №
411/2010 г. ВКС). Ето защо предвид уважените размерни на претенциите по сметки
и на основание т. 10 от Тарифата за
таксите, събирани от съдилищата по ГПК Т.Б. следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-
Панагюрище сумата в размер на 132,61 лв. (4% от 3315,34), а В.Н. държавна такса
в размер на 256,80 лв. (4% от 6420 лв.)
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 от ГПК, допуснатия до съдебна делба
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед № ***година на ИД на
АГКК, с последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота:
гр. Панагюрище, п.к.4500, ж.к ”О. Г“ № **
вх.*, ет.*, ап.**,
като самостоятелния обект се намира
в сграда № 2, разположена в
поземлен имот е идентификатор ***, с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:
1, с посочена в документа площ: 96.08 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 4, с площ 3.85 кв.м. и 4.333% ид. части от общите
части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: **** **, под обекта: ***.* **, над обекта: няма, стар
идентификатор: няма, с пазарна стойност 45160 лв., като
получената от публичната продан сума да бъде поделена между съделителите,
съобразно техните квоти от правото на собственост, установени с решението по
допускане на делбата, а именно 1/2 ид. ч. за Т.С.Б., ЕГН ********** и 1/2 идеална част за В.Г.Н.
ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 346 от ГПК във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС, В.Г.Н.
да заплати на Т.С.Б. сумата в размер на 6420 лв. представляваща подобрения направени в имот
представляващ апартаметн - самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***по ККР на гр. Панагюрище, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията над сумата от 6420 лв лв. до предявения
размер от 9000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.
346 от ГПК във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС , Т.С.Б., да заплати на В.Г.Н. сумата в
размер на 3315,34 лв. представляваща подобрения направени в имот представляващ апартаметн - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по ККР на гр.
Панагюрище, като ОТХВЪРЛЯ претенцията над сумата от 3315,34 лв. до предявения размер от 5526,95 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК, Т.С.Б., ЕГН ********** с адрес:
*** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на
Съдебната власт, по сметка на Районен съд -Панагюрище държавна такса в размер
на 1035,81 лв., както и 5,00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК, В.Г.Н. ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на
Районен съд- Панагюрище държавна такса в размер на 1160 лв., както и 5,00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :