№ 1059
гр. Варна, 04.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
СъдебниО. Н. Цанков
заседатели:Марияна В. Николова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
и прокурора К. Й. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Асен Вл. Попов Наказателно дело от
общ характер № 20243100201738 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Н. А. Ш., редовно призован, явява се лично и с адв.
Д. Д. и адв. В. К., редовно упълномощени и приети от съда отпреди.
Вещите лица:
И. Ю. Л., редовно призован, се явява.
А. П. В., редовно призован, се явява.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Моля да не давате ход на делото в днешното съдебно
заседание, а по ваше виждане, да го прекратите. Основанията за това са
следните: съставът на съда е незаконен. Няма правно и извънправно
обяснение за присъствието на този прокурор в днешно съдебно заседание.
Този прокурор е тук по собствено желание, а това не може да бъде толерирано
от мен и разбира се, от всички, които се занимават с право. Заповед № РД
07255 на Главния прокурор, г-н С., или изпълняващият длъжността г-н Главен
прокурор е писана от лице, което няма правна култура. Господин С. е бил зает
с работа, което е нормално и е подписал една заповед, която е правно нищо.
Госпожа К. няма защо да присъства в това съдебно заседание. И дори и да
говорим за заповед от 13.05.2025г. и да спорим /колкото е възможно, с вас/ на
въпроса коя е заповедта от 2014г., отговор няма. Такава заповед няма. Този
прокурор е „самозванец“, да употребя уличния термин. В този процес не е
неговото място. Всеки съдебен акт, който бъде постановен от вас, ще бъде
атакуван по тази точка лично от мен.
ПРОКУРОРЪТ: Доколкото разбирам тук не се иска отвод на
прокурора, а се твърди, че става въпрос за некомпетентен прокурор, който
1
участва в съдебното заседание. Няма какво да посоча, освен това, че съм тук в
изпълнение на заповедта на Главния прокурор, която е приложена по делото и
е известна на съда и на насрещната страна.
АДВ. Д.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ, след кратко тайно съвещание, по направеното искане на
защитата на подсъдимия, намира че не е налице основание да отвежда явилия
се прокурор или да приеме, че същият няма право или не е упълномощен да
присъства в съдебно заседание и да представлява прокуратурата. В тази
връзка е и приложената в кориците на делото заповед. Поради изложеното
съдът намира, че няма основание за прекратяване на настоящото производство
и
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. К. за прекратяване на
производството по делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
На основание чл. 282, ал.1 от НПК съдът ПРОЧИТА заключението на
вещи лица И. Л. и А. В..
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на вещите лица и сне
самоличността им:
И. Ю. Л.- *******, без родство с подсъдимия, предупреден за
наказателната отговорност по чл. 291 НК, обещава да даде заключение по
съвест и знание.
-Поддържам заключението.
А. П. В. - ******* без родство с подсъдимия, предупреден за
наказателната отговорност по чл. 291 НК, обещава да даде заключение по
съвест и знание.
- Поддържам заключението.
ПРОКУРОРЪТ: Относно обект № 89- сабята източен тип шамшир,
известни ли са ви твърденията на самия подсъдим, че тази сабя произхожда от
България, а именно, негова публикация в интернет, в която той коментира, че
никой руснак или австриец няма да направи дръжката на сабята по турски
маниер и в тази публикация е посочил, че сабята произхожда от територия,
която пет века е била под турско робство. Запознати ли са вещите лица с тези
твърдения на подсъдимия?
2
ВЕЩО ЛИЦЕ В.: Прочетох това, което ми цитира прокурора в
документите по делото, от експертизата на вещо лице Иво Жейнов ми е
известно това. Това, което ми бе поставено като задача на експертизата, не
касаеше самото изявление. Видели сме сабята като веществено доказателство,
видял съм това, което е написано в експертизите на колегите, които са
изготвени преди нашето заключение. Видял съм това, което е мнението на
покойния вещо лице Иво Жейнов и на вещо лице д-р С. Ц.. Това е предмет,
който на практика няма как да бъде посочен от къде произхожда. Ако г-н Ш.
знае нещо различно от това, което е посочено в материалите, той може да
обясни какво знае.
ПРОКУРОРЪТ: За обект № 44 въпросът ми е в какъв нормативен акт е
определено кои епохи, цивилизации могат да бъдат обект на археологически
проучвания.
ВЕЩО ЛИЦЕ В.: Това е Закон за културното наследство и там са
посочени различните категории културни ценности. Епохите и
цивилизациите, които могат да бъдат обект на археологически изследвания, са
тези, за които писмените сведения са в пъти по- малко, отколкото
археологическите материали. Никъде не е посочено като нормативен акт. Но,
това, което е записано в самия закон, е че са разделени вещите по съответните
епохи. В Закона за културното наследство пише какво представлява
археологическия обект и как се проучва. Археологическите проучвания се
извършват на обекти, които са археологически обекти. Тоест, един обект,
който не е археологически обект, няма как да бъде проучван.
ПРОКУРОРЪТ: Въпросът ми е в тази дефиниция има ли подобно
описване.
АДВ. Д.: Не разбрах за коя точно дефиниция става въпрос.
ПРОКУРОРЪТ: Дефиницията в Закона за културното наследство
относно що е това археологически обект.
АДВ. Д.: Вещото лице отговори- чл.146, ал.1.
ВЕЩО ЛИЦЕ В.: Конкретният предмет е от епоха, която не е обект на
археологически проучвания.
ПРОКУРОРЪТ: А има ли подобно изискване в дефиницията за
археологически обект, предметът да е от епоха, която може да бъде обект на
археологическо проучване?
ВЕЩО ЛИЦЕ В.: Археологическият обект няма как да бъде от друга
епоха. Това, което е от деветнадесети век, е исторически предмет. Няма как да
бъде дефиниран като археологически предмет, още повече че се говори за
машинно произведена сабя, която е била на въоръжение. Най- общо казано е
стояла на повърхността и е била видима.
ПРОКУРОРЪТ: Във връзка с обект № 82 и това, което сте записали за
него на стр. 7 от заключението, горе, въпросът ми е как извършихте тази
проверка.
3
ВЕЩО ЛИЦЕ В.: То се вижда на снимката, вижда се горе- долу къде са
дупките. Извърших сравнение между позицията на това, което се вижда на
снимката, където е показан въпросният В. А., заедно с група други офицери.
Те са четирима, доколкото си спомням, и човекът държи една сабя, за която се
твърди, че това е сабята, която е обект на тази експертиза. Очевидно
разположението на наградите върху канията на тази сабя, на която се виждат
награди, не отговаря на дупките, които са върху канията на сабята, която е
обект на делото. Самата сабя, която е тук, я видях, другата няма как да я видя.
Предполагам, че никой не я е виждал. Тази, която е по делото, я видях.
Написал съм, че няма сериен номер. По принцип сабите имат серийни номера.
Тази, конкретно защо няма сериен номер, не мога да кажа. От такъв тип саби
има и такива, със серийни номера.
ПРОКУРОРЪТ: Има ли възможност да се извършат проверки за
подобни или за аналогични предмети по аукциони, където се продават такива
вещи?
ВЕЩО ЛИЦЕ В.: В България няма аукциони, ние работим с
българското законодателство, с българските условия. Това, което съм посочил,
е експертни оценки от комисии към музеи- единствените, които в момента
законно дават оценки на културни ценности в пари. Проверки за цени в
аукциони по света не сме извършвали. Считаме, че не е необходимо, тъй като
делото се води в България и стойността е в България.
ПРУКОРУРЪТ: Защо в музеите има инвентирани като движими
културни ценности фабрично произведени оръжия, след като според вас
оръжията по смисъла на закона за културното наследство не са движими
културни ценности?
ВЕЩО ЛИЦЕ В.: Те не са движими културни ценности, но музеите не
инвентират само движими културни ценности. Много от музеите, например
техническите музеи или военноморските музеи, той изцяло е с предмети,
които не са културни ценности или в по- голямата си част, тъй като там има
археологически обекти. Независимо от профила на музея, те формират и водят
съответна документация - такава, каквато се изисква по закон. Тоест, има
огромен брой предмети, които не са движими културни ценности.
Запознати сме с веществените доказателства, които се намират в съда.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещите лица, но считам, че
заключението, което изслушахме днес, не следва да бъде прието, тъй като
същото е необосновано, възникват съмнения за неговата правилност,
обективност и безпристрастност. Освен това е и непълно, на лист 8 на въпрос
№ 4 вещите лица са отговорили частично.
ВЕЩО ЛИЦЕ В.: Доколкото разбирам, става дума за броя пушки
Бердана № 1. Не зная какво отношение има целия въпрос. Това, което се
искаше, е да се каже какъв брой пушки Бердана е имало освен в българските
4
музеи, което е възможно за проверка, и в дружество „Традиция“, както и в
музеи в Русия.
АДВ. Д.: Колегата е назначила в хода на досъдебното производство
много експертизи, които представляват признание за това, че тя е
некомпетентна по съответния въпрос и има нужда от експерти, за да си
състави мнение. Не разбирам при това положение как тя решава, че
експертизата, която сега изслушахме, е необоснована, поради което трябва да
бъде назначена друга, и има ли тя някакви гаранции, че има такава експертиза,
която тя ще хареса, която ще й угоди.
АДВ. К.: Постави се в продължение един национален проблем, свързан с
г-жа К., която в цялата страна извършва аналогична дейност, ще ви цитирам
нейното обвинение отпреди една седмица в Плевен. Това просто не може да
продължава. След десет години предварително следствие, досъдебно
производство, искаме в съдебно заседание сега петорна експертиза. Да вземем
космическа експертиза сега да поискаме.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да направите забележка на защитниците за
поведението им и за тона им в съдебната зала, тъй като както магистратите,
така и адвокатите имат Етичен кодекс, чиито правила следва да спазват.
Съдът ОБРЪЩА внимание на защитата да съобрази поведението си с
Етичния кодекс на адвокатите в РБългария, по отношение на искането на
прокуратурата.
АДВ. Д.: Нямам въпроси към вещите лица.
АДВ. К.: Нямам въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ, след кратко съвещание, намира, че следва да приобщи към
доказателствата по делото заключението по така изслушаната експертиза,
както и да се изплати възнаграждение на вещите лица, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото заключението
на съдебна историко- оръжейна експертиза, вх. № 20416/14.07.2025, изготвена
от вещите лица И. Л. и А. В..
За определяне на възнаграждения на вещите лица съдът ще се
произнесе, след представяне на справки- декларации от същите.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да бъде назначена нова тройна съдебно-
историческа експертиза на същите предмети, със същите въпроси, с участието
на други вещи лица. Аргументите ми за това са следните:
На първо място, вещите лица по току- що приетата двойна съдебно-
историческа експертиза са правили правни изводи, което не е от тяхната
компетентност, тъй като навсякъде в заключението те са определяли дали
изследваните предмети са или не са движими културни ценности, вместо да
отговорят на поставения им въпрос дали тези предмети притежават белези,
които биха могли да им придадат качеството на движима културна ценност. На
5
стр. 6 от експертизата вещите лица са използвали и остаряло понятие,
несъществуващо вече в актуалното българско законодателство „паметник на
културата“, което самò по себе си е индикация за нивото на тяхната
компетентност.
Отделно от това, следва да се посочи, че съмнение в обективността на
изготвеното заключение се поражда и от факта, че то е изготвено само от
двете вещи лица, посочени лично от подсъдимия, а вещото лице, посочено от
обвинението, не е включено в състава на експертизата. Това води до
неравнопоставеност на страните, още повече, че се касае за вещи лица от гр.
Варна, които очевидно от дълги години се познават с подсъдимия и не е ясно
дали не са в близки приятелски отношения, формирани покрай
колекционерското хоби на подсъдимия. Между другото подобни отношения
бяха демонстрирани преди започване на заседанието в коридора пред
съдебната зала.
На следващо място, вещите лица са си позволили да дават оценка за
достоверността на едни или други доказателства, събрани по делото и въз
основа на тази направена от тях оценка, да правят своите експертни изводи.
Съответно, позволили са си според определените от тях като достоверни
свидетелски показания да определят дали е опровергано или не експертно
заключение, изготвено в хода на разследването, което също сочи на
предубеденост на тези вещи лица. В тази насока следва да се посочи, че
единственият, който може да прави оценка, е съдът при постановяването на
своя съдебен акт и не е работа на вещите лица да определят кой от
свидетелите говори истината и кой не.
Отделно от това, заключението им почива на техни предположения и
субективни тълкувания като това, например с кое оръжие би се снимал даден
офицер преди един век. В заключението, на стр.6, третият абзац е ярко
доказателство за некомпетентността на назначените вещи лица и за тяхната
предубеденост, тъй като в него вещите лица са си позволили да дописват
заК.ата дефиниция на понятието „археологически обект“, дадена в
разпоредбата на чл.146, ал.1 от Закона за културното наследство. В тази
дефиниция е посочено, че археологически обекти са всички движими и
недвижими материални следи от човешката дейност от минали епохи,
намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност на
сушата и под водата. Според двамата експерти, обаче, за да може една такава
материална следа от човешката дейност от минали епохи, открита в земните
пластове да бъде определена като археологически обект, трябвало да е от
епоха или цивилизация, която да е обект на археологически проучвания.
Подобно изискване не съществува в цитираната дефиниция на чл. 146, ал.1 от
Закона за културното наследство, нито в същия закон има определение кои
епохи и цивилизации са обект на археологически проучвания. Няма да се
спирам на абсурдното изречение за „временно заровената в земята вещ“, тъй
като всички археологически обекти са такива- временно заровени,
впоследствие открити. За същата некомпетентност говори изложението
6
относно начина, по който би могло да се оцени един предмет, притежаващ
характеристики на движима културна ценност. Вместо да извършат проверка
за цените в световни аукциони при продажба на аналогични или сходни вещи
и да опишат в заключението си такива сделки, вещите лица са посочили, че
определянето на такава цена било субективно, тъй като липсвали държавно
определени цени.
Но, най- фрапиращият аргумент за това, че заключението е
необосновано и се пораждат съмнения в неговата правилност, е посоченото на
стр.9, долу в заключението, че съгласно чл.7, ал.4, т.2 от Закона за културното
наследство оръжията не били движими културни ценности. На първо място,
цитираната разпоредба има предвид не оръжия, а машинно произведени
предмети в големи количества, които не притежават значима културна, научна
или художествена стойност или не са свързани с историческа личност или
събитие. Действително, оръжията, предмет на експертизата, са фабрично
произведени предмети, но за никое от тях, с изключение на пушката Бердана
1, за която е посочено, че от този модел били произведени 30 000 броя, в
експертизата не е посочено дали са произведени в големи количества. Това е
необходимо, тъй като за да се изключи един предмет от движимите културни
ценности, следва да са налице кумулативно предпоставките по чл.7, ал.4, т.2
от Закона за културното наследство, едновременно- да се касае за машинно
произведен предмет в големи количества и същият да няма значима културна,
научна или художествена стойност, като в последния признак е предвидена и
алтернативна възможност „или да не е свързан с историческа личност или
събития“.
За да обосноват своя извод, че обект № 44 не е изкопан край Плевен от
мястото на бойните действия при обсадата на града през Руско- турската
война, респ. за да приемат, че предметът не е свързан с това историческо
събитие, вещите лица са се позовали на фабрикуваните след запознаване със
съдържанието на обвинителния акт обяснения на подс. Ш. и свидетелските
показания на свидетеля Х. Д., които по време на досъдебното производство не
са излагали подобни факти, а същите са съчинени впоследствие, за да
опровергаят аргументите, изложени в обвинителния акт относно този предмет.
Същото се отнася и за обект № 82, където отново показанията на близките до
подсъдимия свидетели Х. Н. и С. С. са нагодени така, че да обслужват
защитната версия на подсъдимия. Именно съдържанието на тези показания е
послужило като аргумент за вещите лица да приемат, че оръжието не е
принадлежало на полковник В. А. и респ. да приемат, че не е свързан с
историческа личност, нито събитие.
По отношение на пушката Бердана 1, за която вещите лица са посочили,
че в българските музеи се съхраняват поне 22 бр. от този модел, липсва
какъвто и да било коментар за рядкостта на този вид оръжие. Вместо това е
подчертано, че това оръжие не било на въоръжение в българската армия, но
това не е необходимо, за да има един предмет белезите на движима културна
ценност. Експертите не са си направили труда да потърсят информация за
7
това, каква рядкост представлява в България и в Руската федерация този модел
пушка. Колко броя такива пушки в САЩ били налични е без значение, тъй
като според обвинението това оръжие е свързано с Руско- турската
освободителна война, към която САЩ нямат никакво отношение. Не са
проверили също така на какви цени по аукционите се продава оръжие от този
вид, от размера на цените на които може да се прецени дали става въпрос за
често срещано оръжие или за рядко такова. Вместо това вещите лица са
направили абсурдния извод, че всички машинно произведени оръжия не са
движими културни ценности. Също толкова абсурдно е и днес направеното
изявление пред съда на едното вещо лице, че в музеите било пълно с премети,
които нямали признаците на движими културни ценности, независимо от това,
че съгласно Закона за културното наследство всички предмети, инвентирани в
основните фондове на музеите, са движими културни ценности. С оглед на
горното считам, че така представеното и прието от съда заключение е
необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, субективност и
безпристрастност.
Освен искането ми за назначаване на нова тройна експертиза със същите
въпроси, имам още две искания: едното искане е свързано с това, че в
протокола от съдебното заседание, проведено на 02.06.2025г., не е записано
това, което свидетелят Н. извърши по мое искане, а именно, да наложи пред
съда предадените от него восъчни отливки върху дупките по канията и
съответно в протокола не е отразен резултатът от това налагане. С оглед на
това, правя искане съдът да извърши следствен експеримент по смисъла на чл.
166 от НПК, с цел да се проверят и уточнят твърденията на подсъдимия, на
свидетелите С. и Н., като съдът следва да наложи предадените му от
свидетеля Н. восъчни отливки върху дупките по канията на обект № 82, за да
се установи дали същите ще съвпаднат.
Следващото ми искане е за допускане до разпит в качеството на
свидетел на О. В. М., ЕГН **********, с адрес за призоваване: *********, тъй
като той е лице, което е виждало обект № 82, преди същият да бъде продаден
от Н. на подсъдимия Ш.. В материалите по делото е налична кореспонденция
между О. М., който на 17.11.2010г. е изпратил по електронната поща на Н.
снимки на това оръжие, което той нарича шашка 1, поради което смятам, че
този свидетел би могъл да даде информация и за наградните знаци по канията
на обект № 82, кога са се появили, дали са оригинални или реплики и т.н.
Смятам, че чрез разпита на този свидетел би могло да се провери
достоверността на показанията на свидетелите Х. Н. и С. С..
АДВ. К.: От петдесет години в тези зали за първи път чувам
представителя на обвинението да оспорва съдебно- техническа експертиза.
Какво се изисква от вас? Съдебен експеримент. Съдът не е институция, която
се занимава с експериментиране. Съдът е институция, която съди въз основа
на това, което е представено. Завършвам с това, което е лична моя преценка,
пред вас не се намира досъдебно производство, пред вас се намира купчина от
дела, направени от …../не довършва изречението/.
8
АДВ. Д.: Струва ми се, че колежката в изложението си премина по
същество на делото- нещо, което аз веднъж в залата използвах като обяснение
на това, че поддържам определени обстоятелства, които имам намерение да
споделя. Сега, обаче по повод на тези искания, които считам за необосновани,
мога да кажа, да се допра по проблема по същество и да кажа, че тази
експертиза, която касае обвинението по т. 2 и т.3 от обвинителния акт, е
въобще без значение. Тя не е необходима, тъй като в тези две обвинения
липсва предмет по съответния текст от Наказателния кодекс. Нито един от
тези предмети не дава основание да се счита, че може да бъде предмет на
обвинение по чл. 278, ал.6 от НК или по чл.253, вр. чл. 258 от Наказателния
кодекс. Те не са археологически предмети. Каквито и обяснения или
съображения да излага пред вас колегата, те в крайна сметка не са
археологически обекти, защото единствените археологическите обекти, дори
и да са културни ценности, подлежат на регистрация при определени условия.
Предметите, които са културна ценност, подлeжат на регистрация, само ако са
археологически обект, а нито един от тях не е археологически обект. Защото,
археологическият обект, за който става въпрос, обяснението е в чл.146, ал.1, са
всички вещи, не само изкопани от земята, а и във водата, над водата, над
земята, във въздуха, които дават сведения за минали епохи. Оттам нататък
вече трябва да тръгнем и да разсъждаваме какво означава минала епоха и тези
предмети дават ли сведения за минали епохи, по отношение на тях да има
претенция да бъдат съответно регистрирани, каквито са изискванията на
закона и на съответната наредба, подзаК. нормативен акт.
СЪДЪТ, се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ, след кратко съвещание по направените искания намира
следното:
От процесуалния представител на прокуратурата бяха наведени първо,
искания за назначаване на повторна съдебна експертиза, доколкото се изказват
съмнения за безпристрастност и некомпетентност на вещите лица на двойната
експертиза. Отделно се прави искане за допускане до разпит на свидетел и
трето, за извършване на следствен експеримент, с налагане на представените
и приети отливки върху веществените доказателства.
По отношение на искането за разпит на свидетел, съдът намира искането
за допустимо и относимо. Съдът намира за допустимо и относимо искането за
извършване на следствен експеримент в съдебно заседание, като съответно да
бъдат осигурени веществените доказателства за следващото съдебно
заседание. Намира, че следва да се произнесе по искането за втора повторна
експертиза след извършване на следствения експеримент и разпита на
поискания свидетел.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
9
ВПИСВА в списъка на лицата за призоваване свидетеля О. В. М., с ЕГН
********** и адрес за призоваване: *********.
ДА СЕ ОСИГУРЯТ веществените доказателства в съдебната зала, с
оглед провеждане на следствен експеримент.
ОБЯВЯВА, че ще се произнесе по искането за допускане на повторна
експертиза, след провеждането на следствения експеримент и разпита на
свидетеля О. В. М..
За събиране на допуснатите доказателства съдът намира, че
производството по делото следва да бъде отложено за друга дата и час, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 15.10.2025г. от
13:30 часа, за която дата и час страните са уведомени в съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля О. В. М. в *********.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, приключило в 14:35
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10