Р Е Ш Е Н И Е
№ IIІ- 127 07 .08.2020
г. Град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, трети въззивен състав
На петнадесети октомври, две
хиляди и деветнадесета
година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. КРЕМЕНА
ЛАЗАРОВА
2.
ГАЛЯ БЕЛЕВА
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1054 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
повод въззивна жалба от адвокат адвокат Атанас Пройчев Тасков от гр. Бургас,
ул. „Сливница“ № 31, ет.1 – процесуален представител на Д.З.З. ЕГН ********** от
гр. А., ул. „В. Л.“ № *, против Решение № 99 от 09.05.2019 г., постановено по
гр. дело №854/2018 г. по описа на Районен съд - Айтос, В ЧАСТТА, с която е прието
за установено спрямо въззивника, че М.Н.Т. ЕГН ********** и В.Н.Т. – А., ЕГН **********,
двете с постоянен адрес: гр. С., община С., ул. „К.“ № *, ет.*, ап.*, са
собственици на недвижим имот – лозе с площ от 12740 кв.м. в м. „М.“ в землището
на гр. Айтос, съставляващо имот №175008 по плана на същата местност, трета
категория, като е осъдил въззивника на основание чл.108 от ЗС да им предаде
владението на ползвания от него без правно основание недвижим имот: лозе с площ
от 12740 кв.м. в м. „М.“ в землището на гр. Айтос, съставляващо имот №175008 по
плана на същата местност, трета категория, при граници: имот № 175007 – лозе на
В.Д.Д.; имот №000456 – полски път на Община Айтос, имот № 174007 – лозе на ЕТ
„Габи – Минка Жекова“; имот № 174008 – лозе на ЕТ „Минка Жекова“; имот № 000974
– пасище на Община Айтос; имот № 000340 – населено място гр. Айтос; имот №
000976 – пасище, мера на Община Айтос; имот № 000466 – път, трети клас на М.Т.;
имот № 000789 – полски път на Община Айтос.
Въззивникът Д.З.З.
е изложил оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. В
резултат на допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасяне по
всички доводи и възражения на ответника, съдът приел, че с изтичането на срока
на договора наемното правоотношение между страните било прекратено и към
настоящия момент страните не били обвързани с договор за наем. Съдът не се
произнесъл по направените от въззивника в т.2 и т.3 от отговора на исковата
молба възражения относно наличието на подновен /новиран/ договор за наем /за
уговорената в т.6 от договора възможност за подновяването му за още 10 г.; за
прието от ищците плащане на наемната цена за още 10 години- до 3.04.2028г., установено
с разписката от 12.10.2013г., която удостоверявала и договорните изявления на
страните за това, че приемат подновяването на срока на договора по смисъла на
т.6 от последния/. Изложени са и подробни съображения в подкрепа на следващото
оплакване на въззивника за допусната от съда едностранчива преценка на събрания
доказателствен материал. На следващо място се сочи, че съдът неправилно придал
на направеното от ищците възражение за разваляне на договора за наем правни
последици, каквито това изявление нямало, а именно-желание наемното
правоотношение да не бъде продължавано. На следващо място са изложени
оплаквания, че неправилно съдът е уважил възраженията на ищцовата страна,
основани на представеното уведомление от 2.03.2018г. Не било доказано връчването
на уведомлението чрез нотариус, по пощата или чрез куриер. Доказването на
връчването чрез свидетелски показания не било проведено при условията на пълно
доказване предвид разминаването в свидетелските показания- дали
уведомлението било прочетено на ответника, относно климатичните условия,
при които било извършено връчването, както и присъстващите лица; относно
наличието на пълномощно у адв.Габровски за извършване на връчването от името на
ищците; за датата на връчването; на разминаването между съдържанието на писмото
и изложеното от свидетелите. Неправилно, в нарушение правилата на разпределение
тежестта на доказване, съдът приел, че уведомлението било редовно връчено на
ответника на посочената в него дата.
Моли съда за
отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявените искови
претенции. Претендира за разноските пред двете съдебни инстанции.
В срока по
чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адвокат Р.С. като
пълномощник на въззиваемите М.Н.Т. и В.Н.Т. – А.. Същите оспорват жалбата и
изложените в нея оплаквания като неоснователни и молят обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържат оспорванията
изложени и пред първата инстанция, че квитанциите за получен наем не са
подписани от ищцата М.Т., съставени са от ищеца, поради което текста може и да
е допълнен по всяко време и не обвързва ищцата Т.. Същите не доказвали
изпълнение на задълженията към двете наемодателки. До завеждането на делото,
при отправени три нотариални покани, жалби до полицията и връчване на
предизвестие за прекратяване на договора, ответникът никога не бил заявявал
извършено плащане и не бил представял процесните разписки. Посоченото в
разписките плащане на 12.10.2013г. било на несъществуващо към този момент
задължение, а посочената сума надвишавала допустимите 10000 лв. съобразно ЗОПБ.
Изведено е заключение, че плащането на наем не било извършено спрямо ищците,
разписките били с невярно съдържание, съставени за нуждите на процеса, а
подписа в тях бил очевидно имитиран, за което била подадена жалба до
съответната институция. Ето защо, според въззиваемите на тези разписки се
придава неоснователно изключителност, отречена с изявленията на ответника в
съдебно заседание. На следващо място са развити доводи за неправилност на
изводите на съда относно изпълнението на останалите задълженията по договора от
страна на ответника. Не били изпълнени задълженията на ответника по т.2 и т.4-
бракуването на трайните насаждения не било извършено от наемателя и не било
отразено в плана за земеразделяне, имотът не бил маркиран и ограден,
ел.захранването не било изпълнено цялостно, нямало свързване с главния път,
изградените стопански постройки били незаконни, несъобразени с издаденото
разрешение за строеж и полежали на премахване, за което имало издадена заповед
на Кмета на Община Айтос. От това следвало, че ответникът не бил изпълнил
задълженията си по договора за наем, срещу което задължение бил освободен от
плащане на наем през първите пет години от действието на договора. Поради
пълното неизпълнение на задълженията на ответника, на 4.10.2013г. му била
отправена и получена от него на 12.10.2013г. нотариална покана, с която било
прекратено действието на наемния договор и поискано освобождаване и предаване
владението на наетия имот. Въпреки това, имотът не бил освободен от ответника,
поради което ищците потърсили съдействието на прокуратурата, но преписката била
прекратена по съображения, че спорът следва да бъде разрешен от съда. По
изложените съображения въззиваемите намират, че наемният договор между страните
бил прекратен поради неизпълнение на задълженията на ответника, считано от
11.10.2013г. Затова, съгласно чл.233, ал.1, пр.1 ЗЗД, след прекратяването на
облигационната връзка наемателят бил задължен да върне наетата вещ. Въпреки
това, ответникът продължавал да ползва имота, струпал материали, изградил
незаконни постройки. Сочат, че оспорването на връчването на втората покана за
прекратяване на договора, не отговаря на обективната истина. Фактите относно
връчването били отчетени от районния съд, а доводите в жалбата били от
теоретичен характер и не променяли правилно анализираните от съда обективни
факти. Намират за основателна претенцията на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик, ползващ имота без правно основание и след прекратяване на
наемните му отношения с ищците поради прекратен поради неизпълнение, а и поради
изтичане на крайния срок на договора за наем. Претендират разноски.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител
на страна, която има правен интерес от оспорването му в обжалваната част.
Същата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради
което спорът следва да се разгледа по същество.
Районният съд е бил сезиран с обективно и субективно
съединени искове, предявени от въззиваемите М.Н.Т. и В.Н.Т.- А. против
въззивника Д.З.З..
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на
3.04.2008г. страните сключили договор за наем на недвижим имот- лозе с площ от
12740 кв.м. в м.“М.“ в землището на гр.Айтос, представляващо имот №175008 по
плана на местността. Договорът бил за срок от 10 години. Задълженията на
наемателя, описани в т.2 от същия представлявали насрещната му престация по
договора за първите 5 години, а през следващите пет години наемателят следвало
да заплаща наемна цена за година в размер на 637 евро, дължими на 1.09. от
текущата година. Наемателят не изпълнил нито едно от задълженията си по т.2 и
т.4 от договора. Превърнал имота в склад за стари вещи, строителни отпадъци,
стари материали, ненужни вещи, т.е. в сметище. Започнал строителството на
незаконна постройка, за което бил санкциониран от РДНСК. Поради пълното
неизпълнение на задълженията на наемателя, ищците отправили нотариална покана
до същия, с която прекратили действието на наемния договор и поискали
освобождаване и предаване владението на имота. Въпреки, че получил поканата на
11.10.2013г., ответникът не освободил имота и не предал владението му. Ищците
потърсили съдействие от полицията, но образуваната преписка била прекратена. С
постановление от 2015г. Ответникът продължавал да ползва неправомерно
собствения на ищците имот, като въпреки отправените му покани отказвал да го
освободи. Това мотивирало ищците да предявят иск с правно основание чл.108 ЗС
за осъждане на ответника да им предаде владението на собствения им имот,
ползван неправомерно от ответника. Ответникът
бил в имота без основание, лишавал ищците от възможността да ползват имота и
добивите му, отказвал доброволно да го освободи и напусне.
В петитума на исковата молба е заявено искане за осъждане на
ответника да предаде на ищците владението на ползвания без правно основание
имот- лозе, собствено на ищците, както и искане за осъждане на ответника да
заплати на ищците обезщетение за неправомерно ползване и лишаване на ищците от
възможността да ползват имота за период от 5 години, считано от 11.10.2013г., в
размер на 3185 евро, равностойни на 6230 лв., ведно със законната лихва върху
сумата до окончателното изплащане.
Ангажирани са доказателства, претендират се разноски.
Ответникът Д.З., чрез пълномощника си адв. Тасков, е
представил в законоустановения едномесечен срок отговор, с който е оспорил
исковете като неоснователни. Оспорено е твърдението, че ответникът е неизправна
страна по договора за наем. Твърди, че е платил уговорената наемна цена в пълен
размер, дори предсрочно, а така също, че е изпълнил и останалите си задължения
по договора. Изправността на ответника изключвала наличието на валидно
разваляне на договора за наем, поради което исковете били неоснователни. Освен
това, по смисъла на т.6, подточка 2 договорът следвало да се счита продължен до
2028г. Заявява, че дори да е налице някакво отклонение от договорните
задължения /в зависимост от становището на насрещната страна/, то е
несъществено, поради което не е валидно основание за развалянето на договора.
На следващо място се сочи, че ищците не могат да развалят сключения с ответника
договор за наем, защото самите те са неизправна страна по договора- всячески и
системно във времето препятствали спокойното и необезпокоявано ползване на
имота, но и надлежното изпълнение на задълженията на ответника. Предвид
непрекъснатите претенции на ищците относно изпълнението на договорните
задължения, ответникът многократно им предлагал съгласуване на действията си с
тях, но същите отказвали всякаква кореспонденция. Отказвали да посочат банкова
сметка, тъй като не плащали данъци, поради което извършените от ответника
плащания били в брой, удостоверени с подписа на М.Т., която била пълномощник и
на другата ищца. Т. се противопоставяла на строителството в имота и ползването
му от наемателя както намери за добре, въпреки правата му по т.4. Прекъснала и
електрозахранването на имота, въпреки, че партидата била на името на наемателя,
поради което имотът не можел да се ползва пълноценно от него. На следващо място
се сочи, че в отправената покана ищците не са дали срок на ответника да изпълни
задълженията си, поради което изявлението за разваляне не произвело действие.
Напротив, изпълнението на договорните задължения от страна на ответника
обяснявало защо ищците не предприели действия за защита на правата си по
съдебен ред. При условията на евентуалност, ако се приеме, че ответникът не е
изпълнил задълженията си за плащане на наемната цена, е направено възражение за
погасяването на тези задължения по давност. Оспорил е претенцията за заплащане
на обезщетение за лишаване от ползване по размер, като са развити доводи, че
наемната цена по договора е определена с оглед дългосрочното ползването на
имота- 10 плюс 10 години, извършеното електроснабдяване, и водоснабдяване,
договореното застрояване и осигуряване на транспортна връзка с главния път.
Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
В първото по делото заседание ищците са допълнили
фактическите си твърдения във връзка с претенцията за предаване на имота, като
са заявили че срокът на договора за наем е изтекъл. Оспорили са двете разписки
като документи с невярно съдържание и като неавтентични- неподписани от М.Т..
Оспорват, че е извършено плащане на сумите в тях. Освен това са заявили, че са
уведомили ответника на 2.03.2018г., че не желаят договора да бъде подновен и
той следва да освободи имота от м.април 2018г.
Ответникът З. оспорва да е запознат с уведомлението от
2.03.2018г. и заявява, че не му е връчван нито лично, нито чрез пощенските
служби. В с.з. на 22.01.2019г. /л.93 от делото на АРС/ е заявил, че текстът,
попълнен в двете разписки, включително и датата е изписан от него лично, а само
подписът е на М.Т..
С допълнителна молба /л.75 и сл./ ответникът е оспорил
възможността ищецът да допълни исковата си молба с твърдения за изтичане срока
на договора, понеже счита, че така е предявен нов иск- по чл.233 ЗЗД. На
следващо място сочи, че процесния договор е подновен на основание т.6, подточка
2 от договора за наем. Оспорено е уведомлението от 2.03.2018г. на първо място
като антидатиран частен документ, съставен за нуждите на производството, а на
второ място- като неверен частен документ в частта, удостоверяваща отказ на
ответника да получи отказа за получаване.
Районният съд е приел писмени доказателства, разпитал е
свидетели, приел е съдебно-техническа и съдебно-графологическа експертиза.
С обжалвания съдебен акт районният съд е уважил искове по
чл.108 ЗС, като е приел за установено между страните, че ищците са собственици
на процесното лозе и е осъдил ответника да им предаде владението на същото,
ползвано от него без основание.
Със същото решение са отхвърлени исковете по чл.236 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД/в тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила, поради
което не е включено в предмет на въззивното производство/.
За да уважи субективно съединените ревандикационни претенции,
районният съд е приел, че ищците са собственици по наследство на процесния
имот, както и че на 3.04.2008г. са сключили процесния договор за наем с
ответника. Приел е, че по делото не е доказано поведението на ответната страна
да сочи на такова съществено неизпълнение на договорните задължения, което да
обоснове надлежното възникване на правото на ищците да развалят договора за
наем. Приел е също, че при липса на спор досежно собствеността на ищците, както
и на факта, че процесния имот се владее от ответника, ревандикационният иск е
основателен и доказан, предвид наличието и на третата предпоставка- липсата на
основание да упражняване на фактическата власт върху имота, доколкото с
изтичането на 10-годишния срок на договора, същият бил прекратен, считано от
3.04.2018г. В подкрепа на горният извод било уведомлението за прекратяване на
договора от 2.03.2018г., връчено на ответника при условията на отказ,
удостоверен с подписите на двама свидетели, разпитани като такива и по делото.
Посочил е още, че цялостното поведение на ищците от момента на отправянето на
нотариалната покана към ответника, свързано с подавани жалби и сигнали по повод
стопанисването на имота, сочело на явно демонстрирано нежелание за продължаване
на наемните отношения помежду им. Затова връчването на уведомлението един месец
преди изтичането на договора следвало да се възприеме като категорично
изявление на ищците в качеството им на наемодатели, с изтичането на изначално
уговорения 10-годишен срок договорните отношения с наемателя да бъдат
прекратени.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Бургаският окръжен съд намира, че в обжалваната
част решението е валидно и допустимо.
Постановено е от законен състав, в
предвидената от закона форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.236 ГПК.
Въззивната инстанция счита, че районният
съд е дал неправилна правна квалификация на субективно съединените искове на
ищците за връщане на процесния имот от ответника.
Без значение е, че като правна
квалификация на главните искове ищците са посочили разпоредбата на чл.108 ЗС.
Определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда, който
изхожда от фактическите твърдения в исковата молба, които формират основанието
на предявения иск, и от заявения петитум. В случая ищците не търсят защита на
нарушеното си право на собственост, тъй като в исковата молба липсва изложение
на обстоятелствата, въз основа на които са придобили собствеността, нито се
твърди, че ответникът оспорва собствеността им върху процесния недвижим имот
/което е видно и от процесуалната позиция на ответника/. В петитума на иска също
не се съдържа искане за установяване правото на собственост на ищците върху процесния
имот спрямо ответника. Същевременно доводите на ищците, че ответникът не
освобождава имота и продължава да го държи дори след прекратяването наемния договор
поради неизпълнение на задълженията на наемателя, както и след изтичането срока
на договора, дават основание на въззивният съд да приеме, че тяхната претенция
е с правно основание чл.233, ал.1, т.1 ЗЗД. Въпреки, че районният съд се е
произнесъл по иск с правно основание чл.108 ЗС, неговото решение не е
недопустимо, като постановено по непредявен иск. Постановеното решение е в
рамките на очертания в исковата молба предмет на делото и обхвата на търсената
защита, поради което е допустимо. Неправилното приложение на материалния закон представлява
основание за отмяна на първоинстанционното решение /в обжалваната част/, поради
което спорът следва да бъде разрешен по същество от въззивната инстанция.
От фактическа
страна е безспорно, че на 3.04.2008г. между страните е сключен договор за наем
/л.6-7/ на недвижим имот- лозе с площ от 12780 кв.м., съставляващо имот №175008
по плана на землището на гр.Айтос, м.“М.“. Договорът е срочен- за максималният
срок по чл.229 ЗЗД от 10 години /т.1 от договора/. В т.6 /касаеща
прекратяването на договора/, подточка 2 от същия е посочено, че договорът се
подновява за същия срок /т.е. 10 години/ и за същите условия, при положение, че
в едномесечен срок преди изтичането на срока, страните не отправят писмено
уведомление една до друга за нежеланието им за подновяване на срока. Не се спори, че за първите пет години
ответникът, в качеството на наемател е дължал възмездните престации, описани в
т.2, подточки 1-6 /бракуване и изкореняване на съществуващите трайни
насаждения, маркиране и ограждане на имот, снабдяване на имота с ел.енергия,
вода и канализация, изграждане на пътна връзка с главния път и пътната мрежа,
засаждане на трайни насаждения, изграждане на стопански постройки и др./, а за
последните 5 години от договора се е задължил да заплаща годишна наемна цена в
размер на 50 евро за 1 дка или общо 637 евро годишно, дължими на 1.09. за
текущата година.
Неоснователни
са твърденията на ищците, че ответникът не е изпълнил първите шест от
задълженията си по т.2 от договора за наем. Съгласно приетата от районния съд
СТЕ, изпълнена от в.л.Бакалова /л.89/, заключението на която не е оспорено от
страните, и което се възприема от
въззивната инстанция като обективно и обосновано /липсват доказателства, които
да противоречат на изводите на експерта/, имотът е ограден изцяло с ограда от
бетонови колове и мрежа, съгласно извършеното трасиране по координатите на
граничните му точки /л.41/, а в площта му има и оградени площи с вътрешни
огради. Осигурен е достъп до централния път Дъскотна- Айтос с един вход изход
/видно и от протокола на л.46 още през м.септември 2009г. са били предприети
действия за изграждане на пътна връзка от страна на ответника/. В имота е
изградена стопанска постройка /за която са налице строителни книжа- л.43-45/;
същата е електрифицирана и водоснабдена /л.36-39, л.42, л.47-49/. Липсват
доказателства в подкрепа на твърденията на ищците, че същите са извършили
електрифицирането на имота.
Установява се
още, че ответникът е предприел действия по изграждане и на метален навес
/л.55-56/, който не е реализиран. Изкоренени са били съществувалите до
сключването на договора лозови насаждения /така св.Р., които се потвърждават и
от показанията на св.Ш./, засадени били друг вид трайни насаждения – в началото
череши, които изсъхнали, а понастоящем – круши /така св.Р. и П./.
Доколкото
задълженията на наемателя по т.2, подточки 5
и 6 са твърде общи, без конкретни параметри за вида и количеството
насаждения, които е следвало да бъдат засадени от ответника, както и за
постройките, които е следвало да изгради в имота, предвид събраните
доказателства- експертиза и свидетелски показания, въззивният съдът намира, че
тези задължения на ответника са изпълнени.
Не се
установяват твърденията на ищците, че ответникът е превърнал имота в сметище, а
данните, че го е отдавал под наем за склад /имало струпани дърва/, всъщност
установяват твърденията на ответника, че е ползвал имота както намери за добре,
съобразно уговореното от страните в т.4, подточки 1 и 2.
Спорен е
въпросът дали ответникът е изпълнил задължението си за плащане на наемната
цена, дължима за последните пет години от срока на договора.
Представената
от ответника разписка с дата 3.06.2013г. /копие на л.40 и оригинал на л.80/, в
която е отразено плащане на наем по договор от 3.04.2008г. за 5 години, в
размер на 3185 евро, платени от Д.З.З. на М. Н. Т., съдържаща подписите на
двамата, е оспорена като неавтентичен документ /оспорва се както подписа на Т.,
така и верността на документираното изявление за получена от сума и датата, на
която това е станало/. От изявленията на ответника в с.з. на 21.01.2019г.
/л.93/ се установява, че ръкописният текст за получената от ищцата Т. сума, включително
датата, е изпълнен от ответника по делото.
По делото е
приета съдебно графологична експертиза /л.108,т.1/, изпълнена от в.л.Щерю
Николов, чието заключение се кредитира от съда като обосновано, според което
подписът срещу текста „Получил сумата… подпис“ в посочената по-горе разписка е
изпълнен от ищцата М.Т.. Същата е оспорила това заключение, но не е ангажирала
доказателства за опровергаването му /извършен е отказ от допуснатата от съда
тричленна експертиза/. С оглед правилата за разпределение на доказателствената
тежест, следва да се приеме, че Т. е подписала процесната разписка за наема за
последните 5 години от договора. Доводите в отговора на жалбата,
възпроизвеждащи оспорванията на подписа за получателя на сумата са
неоснователни, тъй като не са подкрепени с доказателства /влязла в сила
присъда, установяваща твърденията, че подписът ѝ е подправен/.
Не стои по
същия начин въпроса с оспорването достоверността на изявлението за получена
сума и датата на тази разписка. Предвид оспорването им от ищците, тъй като се
касае до частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална
удостоверителна сила, тежестта за доказване на факта и датата на извършеното
плащане лежи върху страната, която се ползва от разписката, т.е. ответника,
който признава, че е изписал текста и датата в разписката /в този смисъл виж
Решение №95 от 28.08.2019г. по гр.д.№3543/18г. на ВКС, трето г.о.; Решение №17
от 13.06.2019г. по т.д.№1104/18г. на ВКС, първо т.о. и цитираната в тях съдебна
практика/. В случая такива доказателства не са ангажирани. Следователно,
въпреки подписа на ищцата Т. под разписката, не може да се направи обоснован
извод относно истинността на изявлението в документа, че ответникът е заплатил на
ищцата Т. предсрочно- на 3.06.2013г. /т.е. преди да е станало изискуемо дори
задължението за 2013г./ всички свои задължения за плащане на наемната цена за
ползването на имота до 2018г.
Безспорно е, че
на 11.10.2013г. ответникът е получил нотариална покана от ищците /л.8/,
съгласно която същите са заявили, че прекратяват договора за наем поради пълно
неизпълнение на задълженията на наемателя, включително за заплащането на
наемната цена, като са отправили покана до наемателя да освободи имота и да предаде
ползването му на ищците.
Съдът намира за
основателни доводите на ответника, че с оглед разпоредбите на чл.87, ал.1 и
ал.4 ЗЗД, не е налице правомерно прекратяване на договора от страна на ищците
към датата 11.10.2013г. Доколкото към датата на отправяне и получаване на
поканата не е било изпълнено само задължението за заплащането на наемната цена
за 2013г. /с падеж 1.09.2013г./- 637 евро, т.е. забавата на това задължение е
била с месец и десет дни, а на ответника не е бил даден подходящ срок за
изпълнението му, то цитираната нотариална покана не е произвела действието,
посочено в нея- да прекрати договора поради пълно неизпълнение на задълженията
от страна на наемателя.
Ответникът е
представил и писмо- л.54 от делото, както и доказателства за изпращането му на
адреса на ищците, което е върнато непотърсено /л.50-53/, с което е заявил
готовност за предплати на ищците и цялата сума по договора за следващите 10
години /до 2028г./, като в същото е отразено и желанието му да бъдат избегнати
съществуващите между страните конфликти. Доколкото това писмо е частен
документ, изходящ от ответника, същото удостоверява единствено неговото
авторство, но не и верността на съдържанието на изявленията на ответника в
него.
Ответникът е
представил и втора разписка, с дата 12.10.2013г. /копие на л.40 и оригинал на
неномериран по делото лист, находящ се между л.80 и л.81/, в която е отразено
плащане на наем по договор от 3.04.2008г. до 3.04.2028г., в размер на 6370
евро, платени от Д.З.З. на М. Н. Т.. Тази разписка също съдържа подписите на
цитираните лица, първото от които като лице, броило сумата , а второто- като
лице, получило сумата. И тази разписка е оспорена от ищците като неавтентичен
документ /оспорва се както подписа на Т., така и верността на документираното
изявление за получена от сума и датата, на която това е станало/. От
изявленията на ответника в с.з. на 21.01.2019г. /л.93/ се установява, че
ръкописният текст за получената от ищцата Т. сума, както и датата е изпълнен от
ответника по делото.
По делото е
приета съдебно графологична експертиза /л.108, т.2/, изпълнена от в.л.Щерю Николов,
чието заключение се кредитира от съда като обосновано, според което подписът
срещу текста „Получил сумата… подпис“ в посочената по-горе разписка е изпълнен
от ищцата М.Т.. Последната е оспорила това заключение, но не е ангажирала
доказателства за опровергаването му /извършен е отказ от допуснатата от съда
тричленна експертиза/. С оглед правилата за разпределение на доказателствената
тежест, следва да се приеме, че Т. е подписала процесната разписка. Доводите в
отговора на жалбата, възпроизвеждащи оспорванията на подписа за получателя на
сумата са неоснователни, тъй като не са подкрепени с доказателства /влязла в
сила присъда, установяваща твърденията, че подписът ѝ е подправен/.
Въпреки горния извод, не се установява
достоверността на изявлението за получена от ищцата сума и датата на тази
разписка. Предвид гореизложените съображения относно първата разписка, понеже
се касае за частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална
удостоверителна сила, тежестта за доказване на факта и датата на извършеното
плащане лежи върху страната, която се ползва от разписката /ответникът, който
признава, че е изписал текста и датата в разписката. Такива доказателства не са
ангажирани. С оглед изложеното, въззивната инстанция намира за неоснователни
доводите на ответника, че е заплатил предсрочно- на 12.10.2013г., наемната цена
за ползването на имота до 2028г.
С оглед на
това, че не се доказаха твърденията на ответника на дата 12.10.2013г. да е
предал на ищцата Т. сумата от 6370 евро, представляващи наем за ползването на
процесния имот за периода до 2028г. по договора за наем от 3.04.2008г.,
въззивната инстанция намира за недоказани твърденията на въззивника, че с тази
разписка, изходяща от двете страни, е извършено „подновяване“ на наемния
договор по смисъла на т.6, подточка 2 от същия. Същото е и житейски нелогично,
предвид отправената ден по-рано покана за разваляне на договора, поради
неизпълнението му, както и данните, че по-късно ищците са сезирали полицията за
извършени от ответника самоуправни действия в процесния имот, преписката по
които е прекратена през 2015г. /постановление по преписка вх.№1023/14г. на РП-
Айтос- л.12/.
Установява се
от приложеното уведомление с дата 2.03.2018г. /л.67/ и показанията на
свидетелите Е. Ш. и Н. А. /с.з. на 22.01.2019г./, че ищците са направили опит
за връчване на това уведомление на ответника, чрез адв.Габровски, в
присъствието на двамата свидетели, но ответникът отказал да го получи.
Достоверността на отразените в него изявления, включително датата на връчване,
както и отказа на ответника, е оспорена от последния. При това положение
доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства лежи върху
ищците.
В тази връзка
по делото са разпитани двамата свидетели- Ш. и А., които са удостоверили с
подписите си отказът да бъде получено уведомлението. Същите са потвърдили това
обстоятелство и при разпита си пред съда. Неоснователни са оплакванията в
жалбата, че техните показания не следва да бъдат кредитирани, тъй като съдържали
съществени противоречия. При анализа на показанията на двамата свидетели
действително се констатират сочените от въззивника несъответствия между
показанията на двамата свидетели- относно климатичните условия /единият сочи,
че е било слънчево, а вторият- че било светло, като е изказал предположение, че
може да е било облачно/, при които е осъществено връчването, дали св.А. е
влизал в двора или е бил извън него, на портала, дали адв.Габровски е имал
пълномощно /документ/ за връчването.
Не е налице
обаче противоречие /разминаване/ в съществените данни- относно това, че по
договорка с ищците адв.Габровски /с цел избягване на скандали между страните/ е
бил натоварен с връчването на уведомлението на ответника, че той е сторил това,
както и за отказът на ответника да получи уведомлението. Това, че в показанията
на св.Ш. в съдебния протокол е отразено „Той не го прочете“ неправилно се
интерпретира от въззивника като пропуск на адв.Габровски да прочете
уведомлението на ответника, докато от цялостния запис на показанията на този
свидетел се установява, че ответникът не е прочел уведомлението, но адвокат
Габровски го е уведомил за съдържанието му.
Относно
конкретната дата, на която е извършено връчването следва да се кредитират
показанията на св.Ш., които съвпадат с датата, посочена в уведомлението-
2.03.2018г., като не е налице соченото в жалбата противоречие, понеже св.А.
заявява, че са отишли да връчат уведомлението в началото на март 2018г.
Неоснователно е
и оплакването на въззивника, че свидетелските показания са недопустими за
доказване достоверността на датата на връчването.
Предвид
изложеното, Бургаският окръжен съд приема за установено, че в срока по т.6,
подточка 2 от процесния договор за наем, ищците са уведомили ответника за
нежеланието си договорът да бъде подновен, както и че са го поканили да напусне
имота, считано от датата на изтичането на договора.
Следователно,
договорът от 3.04.2008г. е бил прекратен с изтичането на срока по т.1 от
последния- на 3.04.2018г., т.е. преди датата на завеждането на делото, поради
което на основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД наемателят е бил длъжен да върне
вещта на наемодателите. Същият не е сторил това , поради което искът за
осъждането му да им предаде фактическата власт върху наетия имот е основателен
и следва да бъде уважен.
Макар районният
съд е достигнал до идентичен краен извод, предвид неправилната квалификация на
иска по чл.108 ЗС, дадена от районния съд вместо такава по чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД, решението му /в обжалваната част/
се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а
вместо него се постанови ново, с което срещу субективно съединените искове за
осъждането на ответника да предаде владението върху имота на ищците бъде уважен
на действително заявеното основание.
С оглед неоснователността
на жалбата на въззивника не се дължат разноски.
Предвид изхода
на делото, въззивникът следва да заплати на въззиваемите разноските пред
въззивната инстанция- в размер на 500 лв., съобразно данните за платеното от
тях възнаграждение за въззивната инстанция. Въззиваемите нямат частна жалба,
нито искане за изменение на решението на БРС в частта за разноските, поради
което пред въззивната инстанция не стои за разглеждане въпроса за разноските им
пред първата инстанция.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.271, ал.1, предл.2 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №99 от 9.05.2019г., постановено по гр.д.№854
по описа за 20018г. на Айтоския районен съд В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е прието за установено спрямо Д.З.З. ЕГН ********** от
гр. А., ул. „В. Л.“ № *, че М.Н.Т. ЕГН ********** и В.Н.Т. – А., ЕГН **********,
двете с постоянен адрес: гр. С., община С., ул. „К.“ № *, ет.*, ап.*, са
собственици на недвижим имот – лозе с площ от 12740 кв.м. в м. „М.“ в землището
на гр. Айтос, съставляващо имот №175008 по плана на местността, трета
категория, и на основание чл.108 от ЗС Д.З.З.
е осъден да им предаде владението на ползвания от него без правно основание
недвижим имот: лозе с площ от 12740 кв.м. в м. „М.“ в землището на гр. Айтос,
съставляващо имот №175008 по плана на същата местност, трета категория, при
граници: имот № 175007 – лозе на В.Д.Д.; имот №000456 – полски път на Община
Айтос, имот № 174007 – лозе на ЕТ „Габи – Минка Жекова“; имот № 174008 – лозе
на ЕТ „Минка Жекова“; имот № 000974 – пасище на Община Айтос; имот № 000340 –
населено място гр. Айтос; имот № 000976 – пасище, мера на Община Айтос; имот №
000466 – път, трети клас на М.Т.; имот № 000789 – полски път на Община Айтос, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.З.З. ЕГН ********** от гр. А., ул. „В. Л.“ № *, на
основание чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД ДА
ПРЕДАДЕ на М.Н.Т. ЕГН **********
и В.Н.Т. – А., ЕГН **********, двете с постоянен адрес: гр. С., община С., ул.
„К.“ № *, ет.*, ап.*, владението на следния недвижим имот – лозе с площ от
12740 кв.м. в м. „М.“ в землището на гр. Айтос, съставляващо имот №175008 по
плана на същата местност, трета категория, при граници: имот № 175007 – лозе на
В.Д.Д.; имот №000456 – полски път на Община Айтос, имот № 174007 – лозе на ЕТ
„Габи – Минка Жекова“; имот № 174008 – лозе на ЕТ „Минка Жекова“; имот № 000974
– пасище на Община Айтос; имот № 000340 – населено място гр. Айтос; имот №
000976 – пасище, мера на Община Айтос; имот № 000466 – път, трети клас на М.Т.;
имот № 000789 – полски път на Община Айтос, поради изтичането на срока на
сключения между страните договор за наем от 3.04.2008г.
ОСЪЖДА Д.З.З. ЕГН ********** от гр. А., ул.
„В. Л.“ № *, ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Т. ЕГН ********** и В.Н.Т. – А., ЕГН **********, двете с постоянен адрес: гр. С., община С., ул.
„К.“ № *, ет.*, ап.* сумата от 500 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски: адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.З.З. ЕГН ********** *** за присъждане на деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.