Р Е Ш
Е Н И
Е № 200
Гр. Пловдив, 2.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в публичното заседание на
тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Величка Белева
Христо Симитчиев
при секретаря Антоанета Калайджиева, като разгледа
докладваното от съдията В. Иванова въззивно гражданско дело № 247 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 328,
постановено на 15.03.2019 г. по гр.д. 1709/2018 г. на Окръжен съд – П., с което
е отхвърлен предявеният от С.С.А. против С.Е.Д. иск с правна квалификация чл.
92,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 27 500
лв., представляваща неустойка по чл.4,б.“д“ от договора за поръчка, сключен на **********г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане, и е осъдена С.С.А. да заплати на адвокат С.С.Ч.
сумата 1 355 лв. – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на С.Е.Д..
Жалбоподателката
С.С.А. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по
съображения, изложени в жалбата от 8.04.2019 г., и да бъде постановено от
апелативния съд решение, с което предявените от нея искове да бъдат уважени.
Като ищца в производството пред окръжния съд е предявила обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответницата да й заплати сумата 27 500 лв., представляваща изискуемо
парично задължение за заплащане на договорна неустойка в размер на дължимото
възнаграждение при разваляне на договора по вина на доверителя по чл. 4,б.“д“
от сключения между тях на **********г. договор за поръчка, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Не заявява искане за събирани доказателства във въззивното
производство. Претендира за присъждане на разноски.
Ответницата по жалбата С.Е.Д. моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в писмен
отговор от 10.05.2019 г. Като ответник в производството пред окръжния съд
оспорва предявените искове като неоснователни. Не заявява искане за събиране на
доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски
за въззивното производство.
П.
апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на
жалбоподателката, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и намери за установено следното:
С
подадената на 26.07.2018 г. до окръжния съд искова молба ищцата С.А. твърди, че
на **********г. като довереник е сключила с ответницата С.Д. като доверител
представеният в копие с исковата молба договор от **********г., съгласно който
ищцата е следвало да извърши от името и за сметка на ответницата съответни
фактически и правни действия, насочени към изплащане в полза на ответницата на
обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че е започнала изпълнение на
поръчката, била е образувана щета № *****************г. на Г.Ф.-гр.С., като в
резултат на нейни действия е било предложено от Ф. с писмо от 12.04.2018 г.
обезщетение в размер на 110 000 лв. Твърди, че ответницата се е съгласила
да приеме предложеното сума, като необходимо условие за изплащане на сумата е
било ответницата да предостави на ищцата информация за своя актуална банкова
сметка (***), по която да бъде заплатена сумата, но ответницата не предоставила
такава информация. Твърди, че е била уведомена от Ф., че нейните права по
договора за поръчка са оттеглени, опитала се неуспешно да установи контакт с
ответницата, която се укривала, поради което ищцата изпратила по куриер до
ответницата на 6.07.2018 г. уведомление, с което я поканила да предостави
нужната информация. Твърди, че ответницата се е запознала с уведомлението на
9.07.2018 г., но отказала да го получи, поради което до нея е достигнало
искането на ищцата за предоставяне на информацията и документи, срока за това,
последиците от непредоставянето в срок – разваляне на договора и дължимост на
неустойка в посочен размер. Твърди, че от 11.07.2018 г. договорът за поръчка е
развален по вина на длъжника, тъй като ответницата не е предоставила в срок от
един календарен ден, считано от узнаването на съдържанието на уведомлението, на
9.07.2018 г., поисканите документи. Твърди, че дължимото от Ф. обезщетение в
полза на ответницата възлиза на 110 000 лв. и затова дължимото
възнаграждение в полза на ищцата е в размер на 25% от тази сума, т.е. то е в
размер на 27 500 лв., като при разваляне на договора от доверителя по вина
на довереника съгласно чл. 4,б.“д“ от договора довереникът дължи неустойка в
размер на дължимото възнаграждение. Затова ищцата претендира за присъждане в
нейна полза и в тежест на ответницата на сумата 27 500 лв. като неустойка,
дължима на основание чл. 4,б.“д“ и чл.7,б.“г“ от договора за поръчка.
От страна
на ответницата С.Д. не е подаден до окръжния съд отговор на исковата молба. На
13.12.2018 г. в окръжния съд е получено писмено становище от ответницата,
разгледано от съда в първото по делото съдебно заседание на същата дата,
13.12.2018 г. В становището на ответницата са изложени съображения за
неоснователност на иска, включително тъй като уговорката за дължимост на
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
С
обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че ищцата едностранно е
развалила договора за поръчка при съобразяване с правилата на чл. 87,ал.1 от ЗЗД, като договорът е развален поради неизпълнение на задължението на
ответницата, доколкото тя не е оказала необходимото съдействие – предоставяне
на необходимите сведения и данни за извършване на поръчката, - нещо повече,
упълномощила е друг адвокат, който да я представлява пред Г.Ф. и на практика да
извърши действията, които са били възложени по-рано на ищцата. Съдът посочва,
че следва да се разгледа възражението за нищожност на клаузата за неустойка,
както и че проверката за наличие на основание за нищожност на клаузата поради
противоречие със закона или с добрите нрави е и служебно задължение на съда
съгласно дадените разяснения в т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС. Съдът приема, че уговорената в тежест на доверителя при
разваляне на договора по негова вина неустойка е определена в размер на
дължимото възнаграждение по договора, равняващо се на 25% от получените
обезщетения за претърпени вреди от ПТП или възлиза на сума в размер на
27 500 лв. и тя, уговорена по този начин, излиза извън рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и като такава
противоречи на добрите нрави. Съдът намира, че е предвидено ищцата да получи
неустойка при разваляне на договора в размер на паричната сума, която би
получила под формата на възнаграждение, ако договорът не беше прекратен, като
възможността ищцата да получи еднаква имуществена облага както в случай, че е
извършила всички възложени й действия по договора, така и в случай, че това е
било невъзможно поради развалянето му, създава предпоставки за неоснователно
обогатяване от нейна страна и противоречи на принципа за справедливост. Затова
съдът преценява, че като нищожна клаузата за неустойка в договора за поръчка не
е породила правни последици, поради което искът е неоснователен и като такъв
той е отхвърлен.
С
подадената въззивна жалба жалбоподателката твърди, че решението е неправилно,
тъй като окръжният съд обосновано е приел, че процесният договор за поръчка от **********г.
е развален от ищцата съгласно чл. 87,ал.1 от ЗЗД поради неизпълнение от страна
на ответницата на нейното договорно задължение за оказване на необходимото
съдействие, нужно за окончателното изпълнение на поръчката (не е предоставила
своя банкова сметка на ищцата за заплащане на обезщетението от Гаранционния
фонд), и е упълномощила друг адвокат да извърши действията, с които е била
натоварена ищцата. Посочва, че материалноправният въпрос, от който зависи изходът
на делото, е дали договорената неустойка е нищожна поради противоречие с
добрите нрави и излиза ли тя извън рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Жалбоподателката твърди, че изводът на
окръжния съд за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите
нрави е неправилен. Твърди, че посоченото от окръжния съд тълкувателно решение
касае неустоечна клауза с или без краен предел, заложена в търговски и
приватизационни договори, а в случая договорът не е нито търговски, нито
приватизационен, сключен е между физически лица и в писмена форма с нотариална
заверка на подписите и страните са били наясно с правата и задълженията си,
както и със санкционните последици при неизпълнение. Счита, че неправилно
окръжният съд е приел, че възможността ищцата да получи еднаква имуществена
облага както в случай, че е извършила всички, възложени й действия по договора,
така и в случай, че това е било невъзможно поради развалянето му, създава
предпоставки за неоснователно обогатяване от нейна страна и противоречи на
принципа за справедливост. Заявява, че в случая ищцата като изправна страна е
претърпяла материална вреда, изразяваща се в пропусната полза, която е размерът
на възнаграждението, което е следвало да получи по договора. Счита, че
неустойката има именно за цел да репарира вредата, пропуснатата полза, като
допринесе ищцата да увеличи имуществото си именно със сума, която е следвало да
получи като възнаграждение за изпълнение на поръчката, което обосновава липсата
на евентуално неоснователно обогатяване в полза на ищцата. Посочва, че съгласно
тълкувателното решение преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да
бъдат използвани някои от изброените там критерии. Твърди, че в случая
естеството на задължението, чието изпълнение се обезпечава с неустойка, е
парично, то не е обезпечено с други способи, договорената неустойка е компенсаторна
(т.е. дължи се вместо заплащане на възнаграждението), а неизпълнението от
страна на ответницата е съществено, налице е баланс между очакваните вреди
(пропуснати ползи, които в случая са пропускане на сигурна облага) и размера на
неустойката – пропуснатата полза е на стойност 27 500 лв., какъвто е
размерът на неустойката. Заявява, че прекомерността на неустойката не я прави нищожна
поради накърняване на добрите нрави, както и че прекомерността на неустойката
се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече
настъпилите от неизпълнението вреди, което не е съобразено от окръжния съд,
защото към момента на неизпълнението ищецът се лишава от сигурна облага в
размер на договореното обезщетение и неустойката следва да се съпостави с пропускането
на тази облага, като пропуснатата облага и неустойката са с еднакви стойности. Счита,
че при действително доказани вреди от неизпълнението, изразяващи се в
пропуснати ползи, следва да бъде направена обоснована преценка дали е налице
прекомерност на неустойката. Заявява, че към момента на неизпълнение на
договора вече настъпилите от неизпълнението вреди са били в размер на
възнаграждението по договора, тъй като всичко по поръчката от страна на ищцата
е било изпълнено точно. Счита, че неустойката към момента на разваляне на
договора ще изпълнява своята обезщетителна функция и няма да бъде налице
неоснователно обогатяване от страна на ищцата, тъй като са изпълнени точно
задълженията й по процесния договор, а, напротив, тя ще бъде обезщетена за изпълнената
работа и разваляне на договора за поръчка единствено по вина на ответника.
Заявява, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което нарушава
принципа на равнопоставеност между страните – недопускане до разпит на
свидетели на страна на ищцата. Заявява, че тъй като ответницата е представила
отговор на исковата молба на датата на съдебното заседание, то не е дадена
възможност на ищцата да вземе становище по направените с отговора възражения,
нито да ангажира от своя страна допълнителни доказателства.
С отговора
на въззивната жалба ответницата заявява, че изводът на окръжния съд за
нищожност на неустоечната клауза е правилен, защото именно възможността на
ищцата да получи еднаква имуществена облага както в случай, че е извършила
всички, възложени й действия, така и в случай, че това е било невъзможно поради
развалянето на договора, създава предпоставки за неоснователно обогатяване от
нейна страна и противоречи на принципа на справедливост и добрите нрави. Заявява,
че е неоснователно оплакването на жалбоподателката, че посоченото от окръжния
съд тълкувателно решение не касае договор между физически лица, защото в него е
посочено, че ограничението се отнася както за гражданските, така и за
приватизационните договори, а също и за търговските сделки по аргумент от чл.
288 от ТЗ. Заявява, че е неоснователно разбирането на жалбоподателката, че
нотариалната заверка на подписите при сключването на договора може да санира
нищожността на сделката. Твърди, че ответницата не е приемала предложения
размер на обезщетението, както и че ответницата е имала основание да откаже да
приеме това предложение. Оспорва ищцата да е изпълнила задълженията си по
договора за поръчка и да е налице надлежно разваляне на договора от страна на
ищцата по вина на ответницата. Заявява, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение при разглеждане на делото поради недопускане на
свидетелски показания на ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват, като кредиторът може да иска обезщетение и за
по-големи вреди. В случая с чл.7,б.“г“ от сключения между страните на **********г.
договор за поръчка е предвидено право на довереника да получи неустойка в
размер на дължимото възнаграждение при разваляне на договора не по негова вина.
Съгласно чл. 3,ал.1 от договора, доверителят дължи да заплати на довереника
възнаграждение в размер на 25% без включен ДДС от получените обезщетения за
претърпени неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП и лихвата върху
същите. С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че ищцата
едностранно е развалила договора за поръчка съобразно чл. 87,ал.1 от ЗЗД поради
неизпълнение на задълженията на ответницата, защото тя не е оказала
необходимото съдействие чрез предоставяне на необходимите сведения и данни за
извършване на поръчката и дори е упълномощила друг адвокат, който да я
представлява пред Г.Ф. и да извърши действията, които са били възложени преди
това на ищцата. С оглед на така приетото от окръжния съд обстоятелство и при
съобразяване с разпоредбите на чл. 269,изр.2 и на чл.271,ал.1,изр.2 от ГПК
следва да се приеме, че понастоящем във въззивното производство не може да бъде
извършвана преценка дали договорът за поръчка е надлежно развален от ищцата по
вина на доверителката. Затова са без правно значение оплакванията на
жалбоподателката за извършено процесуално нарушение от окръжния съд при
допускането и събирането на гласни доказателства, тъй като те са събрани по
искане на ответницата за установяване на обстоятелството дали договорът е
развален и при какви обстоятелства.
Окръжният съд е отхвърлил иска за
присъждане на претендираната неустойка единствено по съображение, че клаузата
за неустойка в договора за поръчка е нищожна като противоречаща на добрите
нрави. Следва да се прецени дали договарянето на тази неустойка е нищожно
поради накърняване на добрите нрави с оглед нормата на чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД. При предявен иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно за
спазването на добрите нрави, както изрично е указано в т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т.д. №
1/2009 г., ОСТК, в
която е посочено, че добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Както е посочено още в т.3 на ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т.д. №
1/2009 г., ОСТК, автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в насока съдържанието на договора да не
противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, и в този
смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за
приватизационните договори, а също и за търговските сделки по аргумент от чл.
288 от ТЗ, като добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях
и са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона. Посочено е изрично, че един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Несъмнено е, ясно е
посочено и в тълкувателното решение, че изложените в него съображения, респективно
института на нищожността на клауза за неустойка поради противоречие с добрите
нрави, касае и гражданските договори, какъвто е сключеният между страните на **********г.
договор за поръчка. Указано е изрично в тълкувателното решение, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като
преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент, като следва да бъдат преценявани като
критерии естеството (парични или непарични) и размерът на задълженията, чието
изпълнение се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на задължението е
обезпечено и с други правни способи (поръчителство, залог, ипотека и др.), вид
на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение
на задължението (съществено или за незначителна негова част), съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на
задължението вреди, както и други критерии при конкретната преценка на
обстоятелствата по делото, като се взимат предвид конкретните факти и
обстоятелства за всеки отделен случай. Указано е още, че неустойката следва да
се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В разглеждания случай при
сключването на договора за поръчка от **********г. страните са договорили с
клаузата на чл. 7,б.“г“, че довереникът има право да получи неустойка в размер
на дължимото възнаграждение при разваляне на договора не по негова вина. Обстоятелството,
че има извършено нотариално удостоверяване на подписите на страните, не е
пречка да се преценява дали тази уговорка противоречи на изискванията на
добрите нрави. Видно е с оглед текста на клаузата, че неустойката е установена
като компенсаторна при неизпълнение на доверителя на негово договорно
задължение, което неизпълнение е основание довереникът да развали договора,
като основното задължение на доверителя да заплати възнаграждение на довереника
след изпълнението на поръчката, е парично и с оглед на това, че се касае за
заплащане на обезщетение от Г.Ф.за причинени неимуществени вреди вследствие на
смърт при ПТП, размерът му се очаква да е на значителна парична стойност. Видно
е също така от договора, че изпълнението на задълженията на довереника не е
обезпечено с други правни способи. Видно е от посочената клауза, че така, както
е тя установена на **********г., тя не е съобразена с вида на неизпълнението, а
именно дали то е съществено или за незначителна негова част. В случая размерът
на неустойката е установен при
сключването на договора очевидно без съизмеряването му с очаквани от
неизпълнението вреди, а с тази клауза още в деня на сключването на договора за
довереника е установено право да получи договореното за пълно изпълнение на
неговите задължения по договора възнаграждение, независимо в кой момент ще бъде
развален договора. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави именно към момента на сключване на договора, а
не към последващ момент, поради което са неоснователни доводите на жалбоподателката,
че следва да бъде съобразено обстоятелството, че пропуснатата облага и
неустойката са с еднакви стойности и че към момента на неизпълнение на договора
вече настъпилите от неизпълнението вреди са били в размер на възнаграждението
по договора, тъй като всичко по поръчката от страна на ищцата е било изпълнено
точно. Същественото е, че в случая размерът на неустойката не е договорен като обвързан с размера на неизпълнението, а винаги е в размера на договореното възнаграждение. Не може следователно да се приеме, че при
сключването на договора е отчитано съотношение между размера на така
договорената неустойка и очаквани вреди за довереника от наизпълнение
от доверителя на задължения по договора. При тези обстоятелства не може
да се приеме, че така договорената неустойка е съобразена с присъщите по начало
за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, а следва да се приеме, че с договарянето й се цели обременяване на съконтрахента с плащане на уговореното възнаграждение и
без изпълнение на договора поради негово разваляне, макар и по вина на
доверителя, както и се цели гарантиране от страна на довереника на получаване на доход от съконтрахента по
договорната връзка-доверителя
в размер, несъобразен с евентуалните вреди за довереника от неизпълнение на задължения на доверителя.
Такова поведение следва да се
приеме за недопустимо с оглед принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските
взаимоотношения и на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване, като
лишено от договорна логика и несъобразено с изискването за еквивалентно съотношение на
престациите. Затова е правилна преценката на окръжния съд, че така установената към момента на сключване на
договора с чл.7,б.“г“ от него неустойка е нищожна като
противоречаща на добрите нрави. С оглед на това предявеният от ищцата иск за присъждане
на така договорената неустойка е неоснователен, както правилно е приел
окръжният съд. При тези обстоятелства се
установява и от настоящата съдебна инстанция липса на задължение за ответницата
за плащане на претендираната от ищцата сума за неустойка в размер на 27 500
лв., съответно, неоснователна е и акцесорната претенция за присъждане на
законна лихва върху сумата. Установява се при тези обстоятелства, че въззивната
жалба е неоснователна и първоинстанционното решение като правилно следва да
бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал.3 от ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответницата
по жалбата сумата 1 626 лв. за платеното адвокатско възнаграждение съгласно
договор от 8.11.2019 г. (л. 42 от досието на делото), в който изрично е
посочено, че това възнаграждение е договорено и платено. В списъка за
разноските, представен от пълномощника на ответницата по жалбата, е посочено,
че разноските са за хонорар на основание чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА в размер на 1626
лв. с включен ДДС, но с оглед представения договор от 8.11.2019 г. и изричното
посочване в него, че сумата е платена, сумата ще се присъди в полза на
ответницата по жалбата, а не в полза на нейния пълномощник.
С оглед на
гореизложеното съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 328, постановено на 15.03.2019 г. по гр.д. 1709/2018 г. на Окръжен
съд – П..
ОСЪЖДА С.С.А.,
ЕГН ********** *** да заплати на С.Е.Д., ЕГН ********** *** сумата 1 626 лв. –
разноски за въззивното производство за платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при
условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С. с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
(1)
(2)