РЕШЕНИЕ
№598
гр. Пловдив, 28.03.2023
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на шести
декември, през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева,
при секретаря Ваня Петкова и
с участието на прокурор при Окръжна
прокуратура - Пловдив Гинка Лазарова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1420
по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на Глава
Единадесета от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от Ц.Г.Г.
с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника му адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
- гр. София. С исковата молба се иска осъждане на ответника да заплати
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, които
вреди се твърди да са причинени по време на престоя на ищеца в Ареста - гр.
Пловдив за периода от 18.04.2022 г. до 30.05.2022 г. в резултат от нарушения по
чл.3 от ЗИНЗС и съответно чл.3 от ЕКЗПЧОС. Неимуществените вреди са определени
от ищеца като такива, съставляващи болки, страдания, обида, огорчение, възмущение,
внушаване на чувство за малоценност. Нарушенията по чл.3 от ЗИНЗС и съответно
чл.3 от КЗПЧОС, допуснати от администрацията на Ареста - гр. Пловдив, в
резултат на които се твърди да са настъпили неимуществените вреди, според ищеца
са се изразили в следното: в пренаселеност на помещенията по настаняване на
ищеца - под 3 кв. метра нетна жилищна площ; без постоянно течаща топла вода;
наличие в килиите на гризачи, дървеници и хлебарки; страдание на ищеца от язва,
за което не му се предоставят лекарства и съответна диета; страдание от задух
поради задушни килии и липса на вентилация, както и слабо отваряеми прозорци;
завишени цени в лавката в сравнение с тези в градската магазинна мрежа; забрана
за предоставяне от майката на ищеца на лъжица, сапун, тоалетна хартия и храна,
което карало ищецът да се чувства изнудван да закупува такива на по-висока цена
от лавката.
Обезщетението, което се претендира, се иска да
бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от 30.05.2022 г.(датата на подаване
на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата. Моли се за присъждане
на направените разноски за държавна такса.
В
първото съдебно заседание, ищецът лично, посредством видеовръзка, участва и
изразява становище, като и чрез пълномощника си адв. С. поддържа исковата
молба. В същото заседание е направено изменение досежно съдържанието на
основанието на исковата молба, като вместо оплакването относно заболяването
язва, свързано с липсата на осигурени лекарства и прилагане на диета, се
заявява оплакване, че ищецът не е лекуван адекватно, а именно поради
непредоставяни лекарства и диета, но за заболяването диабет, което било
получено в ареста. Посоченото изменение съдът е приел на основание чл.214, ал.1
от ГПК. В последното съдебно заседание, ищецът, вече освободен от ареста,
редовно уведомен, не се е явил. Пълномощникът на ищеца адв. С. също не се е
явил и не е взел становище по същество.
Ответникът
ГДИН – София, представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по
исковата молба неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се
излага становище за неоснователност и недоказаност на иска и се моли за
отхвърлянето му.
Задължително участващият по реда
на чл.286, ал.1 от ЗИНЗС прокурор Лазарова изразява становище за недоказаност
по основание и размер на исковата молба, като сочи конкретни съображения във
връзка със заявеното. Алтернативно моли, ако съдът прецени основателност на
исковата претенция, да присъди обезщетение, но в намален размер.
Пловдивският административен съд, на първо
място, намира, че исковата претенция е
допустима. С оглед на съдържанието на исковата молба се касае до иск за
неимуществени вреди с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото се
претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът Г. претендира вреди от посочените нарушения за период на
задържането му в Ареста Пловдив при ОСИН.
Искът е предявен и от
надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение,
доколкото за ищеца са налице данни да е бил действително задържан в място за
лишаване от свобода. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото
съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК,
а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи
по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в гр.
София, съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към Министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира
обезщетение за извършени нарушения на специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода, каквото е Ареста – Пловдив към ОСИН, като
съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната
администрация в ареста следва да отговаря именно юридическото лице Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и
материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
По същество исковата молба е
изцяло неоснователна.
От фактическа страна, съгласно
постъпилата по делото Справка рег. № СА-912/28.06.2022 г. от ГД “Изпълнение на
наказанията“, ОС „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив, Арест – Пловдив, се
установява, че Ц.Г.Г. е постъпил реално в Арест – Пловдив на 20.04.2022 г.,
където е пребивавал до края на заявения исков период 30.05.2022 г. В рамките на
посочения период ищецът бил настанен в
килия № 105 на ет.1. Въпросната килия била с размери 14,74 кв. метра, като в
нея ищецът Г. съжителствал с най-много още две задържани лица. В самата килия
бил изграден и отделен санитарен възел с площ от 1,4 кв.м. с постоянно течаща
студена вода и топла вода, подавана в определени часове по график всеки ден
сутрин и вечер. Извеждането до баня, където можело да се ползва също топла
вода, ставало по утвърден график с периодичност най-малко два пъти седмично. Килията
разполагала с прозорец с размери 150/150 см., който бил с отваряемо крило за
по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. В ареста била изградена отделно от
това и вентилационна система. На всички задържани под стража лица
ежедневно се осигурявало задължителното съгласно ЗИНЗС време за престой на
открито. По време на престоя на ищеца в арестното помещение през месец май 2022
г. била извършена дезинсекция на помещенията на ОСИН Пловдив, съгласно сключен
договор на ГДИН с дружество-изпълнител на дейността, за което била издадена
фактура. Услугата се изпълнявала по график, а при необходимост и по заявка от
страна на възложителя, като и преди постъпването на ищеца в ареста през месец
март 2022 г. също била извършена такава дезинсекция.
За периода на пребиваването на ищеца Г. *** на
същия била осигурявана закуска, обяд и вечеря, предоставяни от Затвора –Пловдив,
като количеството и калорийния състав били съобразени с изискванията на Наредба
№ 23/19.07.2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението на
Министрството на здравеопазването. Контролът, количеството и годността на
сготвената храна се осъществявали от медицински специалист в ареста, който отразявал
същия в Книга за контол на получаваната и раздавана храна на задържаните лица,
съгласно заповед на Главния директор на ГДИН за вътрешния ред в арестите.
Предвид факта, че храненето на задържаните в ареста лица, съгласно заповедта за
вътрешния ред в арестите на Главния директор на ГДИН се осъществявало в
спалните помещения, където храната им била донасяна, на същите се осигурявал и
индивидуален комплект прибори и съдове за хранене. Самият ищец по време на
свиждане получил отвън от свои родственици пластмасови съдове и прибори, за
което била оформена и разписка за приети и предадени храни, вещи и предмети на
задържано лице от 21.05.2022 г.
При постъпване на ищеца в ареста
му бил извършен първичен медицински преглед, при който същият заявил да страда
от артериална хипертония и язва на дванадесетопръстника, както и да приема
медикаменти за тези заболявания. Такива медикаменти му били предоставяни за
прием от неговата майка по време на свижданията в ареста. При последващи
прегледи и извършени на ищеца изследвания от лекаря при Ареста-Пловдив, но вече
извън исковия период, а именно през месец юни 2022 г. се установило завишено
ниво на кръвната захар, което определило наличие на заболяване диабет тип II /неинсулинозависим/, в която
връзка на ищеца били предоставени медикаменти, както и донесен за ползване и
предоставен апарат за измерване на кръвната захар. От страна на лекаря при
ареста били издадени предписания за получаване допълнително по две хранителни
пратки месечно, както и такова за предоставяне на диабетна хранителна добавка,
като още от 03.06.2022 г. ищецът бил и реално включен в заявката за получаване
на такава диабетна добавка, която и ежедневно му била предоставяна от затвора
Пловдив, откъдето се осигурявало храненето на арестантите. По повод установените завишени нива на кръвна
захар от лекаря при ареста била предписана терапия с „Метфогамма“ 1000 мг. Поради
съобщени оплаквания от пристъпи на сърцебиене на 13.06.2022 г. бил включен
прием на „Бизохексал“ 5 мг. х 1 табл. дневно, „Аторвин“ 10 мг. х 1 табл. вечер,
„Ко-Пренеса“ 8мг./2.5мг. х 1 табл. сутрин и „Ацетизал Кардио“ 100 мг. х 1 табл.
вечер.
По
отношение на реда за получаване и съхраняване на разрешени вещи от страна на
задържаните лица, настанени в арестите, се съблюдавали разпоредбите на Заповед
№ ЛС-04-745/08.12.2021 г. на Заместник министъра на правосъдието, с която се
определя списъка на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които
задържаните могат да държат при себе си или на определените за целта места. В този
списък конкретно за вещите, които не могат да бъдат внесени от близките отвън,
като например сапун и тоалетна хартия, се посочвала възможността те да се
закупят от лавката, или от служители на ареста. В периода на задържане в ареста
Г. разполагал със средства по картата за пазаруване в магазин за лишени от
свобода – лавка, като извършвал покупки, а така също и трикратно получавал вещи
отвън по време на свиждане, за което се оформяли разписки, сред които вещи му
били предоставени и различни храни, лекарства, дрехи, обувки, спално бельо и не
му било отказвано получаването на вещи отвън.
В
лавката, ползвана от лишените от свобода в Ареста Пловдив, се предлагали
разнообразни артикули, включително и храни, напитки, хигиенни материали,
перилни и почистващи препарати, като търговският обект „Магазин за лишени от
свобода“ бил такъв към ДП ФЗД – ТП Пловдив, а договорите с доставчици се
сключвали с Изпълнителния директор на ДП „Фонд затворно дело“ след провеждането
на процедура по обществена поръчка и се свеждали за изпълнение до всяко
териториално поделение. Продажните цени се сформирали на база доставна цена на
артикула с ДДС + 7% надценка /определена с решение на Управителния съвет на ДП
ФЗД/, която се начислява автоматично при заприхождаване на стоката в
използвания програмен продукт. За периода на престоя на ищеца в Ареста Пловдив
цените на хранителни продукти, сапун, тоалетна хартия, предлагани в лавката,
ползвана от задържаните в Ареста Пловдив лица, били изцяло съизмерими с тези в
търговската мрежа, като се предлагали различни артикули от съответния вид на
различни цени според вида им и производителя им.
Посоченото се установява от приетите по
делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на свидетеля по делото
З.Д.Н., чиито показания съдът кредитира, но доколкото не противоречат и са
съответни на писмените доказателства по делото, като ги разглежда и критично,
като има предвид служебно известния факт, че свидетелят също е ищец с предявени
сходни претенции против ГДИН.
На базата на установените факти, от правна
страна, съдът намери следното:
На първо място, както става ясно от писмените
доказателства, ищецът Г.е постъпил в Арест - Пловдив на 20.04.2022 г., поради
което и претенцията му с включени оплаквания от неблагоприятни условия по
престоя му в ареста Пловдив от началото на исковия период 18.04.2022 г. до
19.04.2022 г. (вкл.), е изцяло неоснователна, доколкото не се установява в така
посочения период, лицето да е било изобщо на територията на Арест-Пловдив. В
тази насока и настоящата съдебна инстанция ще разгледа по същество единствено
съдържанието на оплакванията на ищеца конкретно за времето, за което се
установява действително същият да е пребивавал в ареста, а именно от 20.04.2022
г. до крайната дата на исковия период 30.05.2022 г., включително и с оглед
установеното по отношение наличието или липсата на всяко от тях, ще осъществи и
преценката си за евентуалното кумулативно въздействие върху ищеца на условията,
в които е бил лишен от свобода, като вземе предвид и продължителността на
престоя му в място за лишаване от свобода, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора, което пък е предвидено в чл.284,
ал.2 от ЗИНЗС.
Съгласно чл.42, ал.2 от ЗИНЗС
арестите са вид места за лишаване от свобода за настаняване на лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния
кодекс. Следователно по отношение на същите се прилагат
всички разпоредби, относими общо към местата за лишаване от свобода. Според
нормата на чл.43, ал.2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване
осъдените и задържаните под
стража да не бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която
пък възпроизвежда дословно така визираното в чл.3 от ЕКПЧОС основно човешко
право.
Според нормата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗСЗ, конкретно по отношение на лишените от
свобода, за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказание лишаване от свобода, респективно задържането под стража, причинени от
действия, бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на
прякото приложение на чл.3 от ЕКПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез
нейната администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за
лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на
човешкото достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от
свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание,
свързано със задържането. Поради това и независимо от факта дали в съответното
законодателство са въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни
задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от
свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с
основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от
държавата.
По
отношение на оплакването за
пренаселеност в условията на задържане в Ареста Пловдив се установява от
писмените доказателства категорично, че в нито един момент от установения
престой на ищеца от 20.04.2022 г. до 30.05.2022 г. ищецът не е пребивавал при
условията на пренаселеност. Според нормата на чл. 3 от КПЧОС, никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
В насока тълкуването на тази разпоредба, относима към изтърпяващите наказание
лишаване от свобода, респ. задържаните по мярка за неотклонение, е налице
разрешение, дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр. делото Ананиев срещу
България, както и Нешков и др. срещу България, за това, че независимо, че
желателният стандарт, а в България и вече нормативно установен такъв, е четири
квадратни метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат на
разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава
пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе
си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията, а
недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно
отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да
представлява сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може
да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на
условията на задържане – като например липса на уединение при използване на
тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж
въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води
до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането (дело
Torreggiani and Others). От това, според ЕСПЧ, следва, че при оценката на това
дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на липсата на
лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко
задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано
лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на
килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно
между мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда
сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член.
Разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС сочи, че минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м.,
като в конкретния случай се установява, че този законово въведен стандарт е бил
спазван през целия период на престой на ищеца в Ареста Пловдив, като с оглед
площта на килията и броя на лишените от свобода, които са били настанени там, в
нито едни момент не е било нарушено изискването за разполагаеми 4 кв. метра на
един лишен от свобода. В тази връзка напълно недоказано е това твърдение на
ищеца и не се установява включително и от разпита на свидетеля, още повече
изричното му оплакване по исковата молба, че разполагаемата площ била под 3 кв.
метра на човек. Напротив, видно е, че разполагаемата площ на един лишен от
свобода в конкретното помещение, в което ищецът е пребивавал е била близо 5 кв.
метра на човек /без приспадане на заетото с мебели пространство/. Затова и по
отношение на оплакването относно пренаселеност на мястото, в което е бил
настанен ищецът Г., претенцията му е изцяло недоказана. Следва да се има предвид
и че разполагаемото свободно жилищно пространство в помещенията, в които е бил
настаняван ищецът, съдът е преценя, както се каза, без да приспада заетото от
мебели пространство, предвид липсата на точни данни относно разположението им и
точният им брой. Същевременно, както е имал възможност ЕСПЧ да посочи в
практиката си по чл.3 от ЕКПЧОС, жизнената площ за всяко от задържаните лица е
площта, която следва да осигурява възможност те да сменят позата си и да
извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане,
обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на
книги и т.н. В тази насока не се установява тази възможност за задоволяване на
посочените битови нужди да е била препятствана по какъвто и да било начин.
По
отношение на изложените от ищеца обстоятелства, свързани с липса на топла течаща вода в спалните помещения, съдът намери, че
от ангажираните от ответната страна
доказателства, това твръдение е изцяло оборено. Нормата на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС поставя
задължение на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съдът
намира посоченото задължение за ицзяло изпълнено през целия период на задържане
на ищеца в Ареста Пловдив, включен в заявения исков период. Установява се от
доказателствата по делото, включително и свидетелските показания, че в
помещението по настаняване на ищеца е имало постоянно течаща студена вода в
изградения санитарен възел към спалното помещение, като, освен това, сутрин и
вечер е била подавана и топла вода в санитарния възел при спалните помещения.
Отделно от посоченото, видно е от доказателствата, че е бил осигурен
достъп до течаща топла вода и по графика за разпределение на съответната група,
най-малко два пъти седмично при ползване на банята.
Недоказано
е и твърдението за незаконосъобразно бездействие на администрацията на Ареста
Пловдив, свързано с наличието на дървеници,
хлебарки и гризачи. В тази насока в показанията си свидетелят Н.
действително сочи, че в ареста имало дървеници и хлебарки. Същият е посочил в
показанията си обаче също и че в килията, в която са били настанени с ищеца,
нямало никакви условия за нормален живот, но същевременно е дал описание на
наличните условия, свързани с отделен санитарен възел, течаща вода, съответна мебелировка
и лични вещи, наличие на легло за всеки от задържаните и пр., съответни на
въведените в ЗИНЗС и ППЗИНЗС изисквания и стандарти. Поради това и показанията
на свидетеля за липсата на нормални условия очевидно не са съответни на
останалата част от разказа му и са целенасочени към поддържане тезата на ищеца,
поради което и не могат да се кредитират изцяло. Липсват изобщо доказателства в
подкрепа на твърдението на ищеца за наличие на гризачи в арестното помещение.
По делото, от друга страна, са ангажирани от ответника доказателства относно
извършвани дейности по дезинсекция в помещенията на ареста, като се установява,
че за разглеждания период химическа обработка в арестните помещения се е
осъществявала от „Фаворит ДДД Сървиз“ ДЗЗД, съгласно действащ договор. В тази насока и дори и да се приеме за установено
наличието в рамките на разглеждания период на паразитни насекоми – дървеници и
хлебарки в ареста, то това не се дължи на незаконосъобразно бездействие на
специализираната администрация в местата за лишаване от свобода, като напротив,
установява се, че за периода, част от този по исковата молба, са били
осъществявани съответни дейности по дезинсекция. Затова и въпреки че принципно
наличието на инсекти в спалните помещения е от естество да води до неприятни
усещания, то същото не би могло да се приеме за пряка последица от
незаконосъобразно поведение на ответника, доколкото се установява същият да е
положил необходимата и дължима грижа за недопускане и справяне с такъв проблем,
който е трудно отстраним и извън местата за лишаване от свобода.
Недоказани
са твърденията на ищеца относно неосигуряване на достатъчно вентилация
в помещенията по настаняването му в периода, предмет на разглеждане. В
чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС се предвижда, че в спалните помещения се осигурява пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Съгласно
изискванията на чл.115, ал.1 и 2 от Наредба № 7/22.12.2013 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони,
помещенията в жилището трябва да имат осигурено проветряване чрез прозоречни
отвори и балконски врати и вентилационни канали (шахти, комини и др.). Килиите
в затворите и арестите по своята същност представляват жилищни помещения, макар
и разположени в сграда със специално предназначение и следователно, след като
са снабдени с прозорци, то последните безспорно следва да служат за
проветряване, съответно за проникване на естествена светлина в помещението. В случая
е установено категорично, както от приложената справка от ОСИН Сектор „Арести“,
така и от разпита на свидетелиля Н., че килия № 105, в която се е помещавал
ищецът, е имала прозорец с размери 150/150 см., който е бил отваряем. В
конкретния случай посоченият размер на прозореца на килия № 105 е бил
достатъчен с оглед осигуряване възможност за осъществяване на проветрение, като
предвид естеството на помещението, а именно такова за задържане, то с оглед
осигуряване на нивото на сигурност, напълно обяснимо е обстоятелството,
посочено и от свидетеля, че прозорецът не се е отварял изцяло. В Представената
по делото справка е посочено, че едното крило на прозореца е било отваряемо.
Това обстоятелство обаче не сочи на липса на възможност прозорецът да се използва
за проникване на свеж въздух отвън, при което положение евентуолно по-малкият
размер на мястото, от където прониква свеж въздух предполага по-дълго време за
проветрение, но не и липса на възможност за проникване на такъв, както се твърди.
Отделно от посоченото, установено е от доказателствата по делото, че в ареста е
била изградена централна система за
климатизация и вентилация, като в помещението, в което е бил настанен Г., е
имало отвори за аспирация и климатизация. В тази връзка, не са доказани и
твърденията на ищеца да е страдал от
задух именно вследствие на липсата на въздух в помещенията по задържането
му, както се сочи в исковата молба. В тази насока и липсват ангажирани от
негова страна доказателства, като в представената медицинска документация липсва
изобщо описание на подобни оплаквания. Както се посочи, възможността за
проветрение на помещенията не е била препятствана, като прозорците в спалните
помещения са можели да се отварят целогодишно и това е зависело изцяло от
волята на настанените в ареста лица, а изградената вентилационна система е
позволявала изсмукване на въздуха от спалните помещения посредством турбини и
съответно отвеждането му навън, както и вкарване на пресен въздух отвън в
килиите посредством други турбини. Освен това, не се установява през периода на
престоя на ищеца в ареста да не му е бил осигуряван ежедневният престой на
открито.
Твърденията в исковата молба за
настъпили неимуществени вреди, поради високи
цени на стоките в затворническата лавка в сравнение с тези в градската
мрежа според настоящия съдебен състав, на първо място не са доказани, а на
второ място, не биха могли и да са предмет на обезщетяване точно в настоящото
проидводство по следните съображения: Дейността по продажба на хранителни и
нехранителни стоки в лавките, находящи се в местата за лишаване от свобода се
осъществява от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“. Съгласно чл.37, ал.1
и ал.2 от ЗИНЗС, Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ осъществява
управление на дейностите, свързани с подобряване на условията за изпълнение на
наказанията и има статут на държавно предприятие по смисъла на чл.62, ал.3 от
Търговския закон, като извършва и други стопански дейности, които подпомагат,
съпътстват или допълват основния му предмет на дейност. Предприятието е
самостоятелно юридическо лице със седалище София и с териториални поделения в
затворите и поправителните домове. Продажбата на стоки е друга стопанска
дейност, която подпомага, съпътства и допълва основния предмет на дейност на ДП
„ФЗД“ и по съществото си представлява търговска дейност. Това предприятие не е
административен орган, независимо, че неговата дейност е пряко обвързана с
условията в местата за лишаване от свобода и поради това е уредена и в ЗИНЗС,
като конкретно дейността по ценообразуване на стоките в лавките към местата за
лишаване от свобода не представлява административна по характера ѝ
дейност. Отделно от посоченото, предвид предоставената по делото информация,
ведно с доказателства от ДП „Фонд затворно дело“ за начина на сформиране и
размера на продажните цени в лавката, то при извършено сравнение със средните
цени конкретно на санитарни принадлежност и храни, по отношение на които ищецът
твърди да е бил изнудван да закупува на по-високи цени от лавката, с тези на
такива стоки на свободния пазар, конкретно за периода, който се разглежда по
настоящото дело месец април - месец май 2022 г., се установява, че дори някои
от стоките са се търгували в лавката на по-ниски цени от тези в търговската
мрежа на гр.Пловдив /например киселото мляко/. В тази насока и съдът не
кредитира показанията на свидетеля Н. относно това, че цените в лавката били
завишени и двойни в сравнение с тези навън, като взема предвид и публично
оповестените данни от Националния статистически институт за периода в т.нар.
„Индекс на потребителските цени“. Следва
в тази връзка да се вземе предвид факта на констатираното от НСИ повишение на
цените в страната, като конкретно за месец май 2022 г., в рамките на който
ищецът е пребивавал в ареста, се установява по данни на НСИ, че увеличението на
хляба е с 9,4%, на месо от птици – с 3,5%, на колбасите - с 4,8%, кашкавал – с 4%, яйца – 1,4 %,
цитрусови плодове - 5,1 %, продукти за лична хигиена – 1,2% и т.н. Според годишния бюлетин за цените на едро на
хранителни продукти на стоковите тържища в България за 2022 г. на Държавната
комисия по стоковите борси и тържищата, също оповестен публично, най-скъпо през
2022 г. на тържищата е било именно в област Пловдив, като са отбелязани
рекордни нива на поскъпване на млечни продукти /напр. сирене/, а най-високи
цени в страната са регистрирани на тържищата в област Пловдив и на праскови,
кайсии, домати, брашно, захар и сирене, като за цялата 2022 г. годишното
поскъпване е с цели 51,8%. В тази насока и настоящата съдебна инстанция напълно
споделя изразеното в хода по същество становище на представителя на Окръжна
прокуратура Пловдив досежно факта, че осезаемото вдигане на цените в
търговската мрежа в страната няма как да не се отрази върху доставните цени на
стоките и в лавката при затвора, ползвана от арестантите, настанени в Ареста
Пловдив.
В тази връзка и напълно недоказани са
твърденията на ищеца относно това, че е търпял вреди от факта на закупуване от
лавката на съответни стоки, предвид техните цени. Действително, съгласно
представената по делото заповед, с която е утвърден списък на разрешените лични
вещи, предмети и хранителни продукти, които задържаните могат да получават,
държат при себе си, или на определените за това места, конкретно по отношение
на сапуна и тоалетната хартия е предвидено, че могат да бъдат закупени от лавката или от служител на
ареста. В случая, не се установява ищецът да е ползвал втората от
възможностите, а именно да е поискал от служител на ареста да му закупи
въпросните санитарни материали отвън и това да му е било отказано. Както се
посочи, закупуване на тези вещи от лавката не може да се счете за
обстоятелство, което да води до настъпване на посочените от ищеца вреди, както
той сочи, а именно, че е бил изнуден да закупува същите на завишени цени,
каквито не се установяват, като се има предвид и специалното място по неговото
настаняване и съобразяването в тази връзка на факта коя именно вещ може и коя
не може ищецът да внесе отвън и по какъв ред.
Нещо повече, установява се категорично по делото, че ищецът е разполагал
с пластмасови прибори, предоставени от неговата майка при свиждане, когато
впрочем му е била донасяна и получавана от ищеца и храна. Както става ясно от
представните доказателства ищецът е разполагал с комплект прибори, когато му е
била предоставяна храна от Затвора Пловдив. Поради това и тъй като и не се установява
по отношение на Ц.Г. да е имало случай на отказ за предаване или получаване на
пратка, което да обоснове незаконосъобразни действия и/или бездействия на
ответника в претендираната насока, то твърденията за това, че не е разрешено на
майка му да внесе лъжица са неоснователни, а предвид действащата заповед на Заместник
министъра на МП твърденията за неразрешено внасяне на сапун и тоалетна хартия
са и несъстоятелни.
Що се касае до твърдяното от Г.
бездействие на затворническата администрация за осигуряване на адекватно лечение за диабет и конкретно
липсата предоставена диета, съдът намира това обстоятелство за неотносимо към
предмета на спора, тъй като се установява от доказателствата, че касае
състояние на ищеца, констатирано извън /след/ заявения от него исков период, а именно през
месец юни 2022 г., когато му е било направено изследване с установени завишени
нива на кръвна захар. Сиреч, установеното заболяване от диабет тип II следва заявения исков период от ищеца, поради което и не
е основателно твърдението му за преживени конкретни страдания от неадекватно
лечение в исковия период за това заболяване, който период очертава и рамките на
доказването в процеса. Независимо от това, само за яснота следва да се посочи,
че веднга след установяване на заболяването му, на ищеца е предоставена
възможност да ползва апарат за отчитане нивото на захарта в кръвта,
предоставена е медикаментозна терапия, предписани са допълнителни хранителни
пратки и диабетна хранителна добавка, като ищецът веднага е включен в списъка
на лицата, получаващи такава и същата му е била реално предоставяна. В тази
насока свидетелят е изтъкнал и факта, че по повод състоянието на ищеца е викан
и екип на смешна медицинска помощ. Заявеното в съдебно заседание от ищеца, че
му е била предоставяна диабетна добвка, но при него нямало положителен ефект в
тази насока не е факт, който се дължи на незаконосъобразни действия или
бездействия на администрацията при Ареста Пловдив, като напротив – налице са
били активни и адекватни действия за оказване на необходимата с оглед вида на
заболяването медицинска помощ, като се има предвид и неговия хроничен характир
на протичане.
С оглед
изложеното по-горе по отношение на всяко от оплакванията на ищеца Г., то като
намира, че нито едно от тях не е доказано и поради това и не може да се
изследва причинно-следствена връзка между конкретно установено поведение на
администрацията в място за лишаване от свобода и твърдените от ищеца
неимуществени вреди, исковата претенция ще следва да се отхвърли изцяло като
неоснователна и недоказана. Производството е исково и за да бъде ангажирана
отговорността на държавата е нужно да се докаже наличието на конкретно
нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, извършено от ответника. В тази насока действително
според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС настъпването на неимуществени вреди се предполага
до доказване на противното, но тази презумпция е обвързана с доказано преди
това вредоносно поведение на държавата в лицето на специализираната
администрация в местата за лишаване от свобода.
С оглед
този изход на спора и не следва да се уважава акцесорната претенция на ищеца за
присъждане на законна лихва, доколкото не се присъжда обезщетение, както и
искането на ищеца за присъждане на разноски по делото.
Що се
касае до искането на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение, то
същото не може да бъде уважено, доколкото, независимо от това, че е налице
отхвърляне на исковата претенция, то нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са
специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което
ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки пълната
неоснователност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда
такава възможност.
С оглед
така изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявеният от Ц.Г.Г. ЕГН ********** иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София за присъждане обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лева, причинени по време на престой на лицето в Ареста Пловдив
в периода от 18.04.2022 г. до 30.05.2022 г., като резултат от нарушения по чл.3
от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от 30.05.2022 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му
до страните по реда на АПК.
Административен
съдия: