РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 25.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в
публичното заседание на 07 август Две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря В.А.
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N` 269 по описа за 2019 год. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от „Топлофикация –
Враца” ЕАД гр.В. против В.Ц.К. и В.Ц.К.,***, за признаване за установено между
страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 1457.39 лева,
стойност на консумираната и незаплатена топлинна енергия за периода 30.11.2016г.
до 30.09.2019г. и лихва за забава в размер на 358.91 лева за периода 31.12.2016г.
до 27.11.2019г. в жилище на адрес *** № 20, вх.А, ап.7, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 5012/2019г. по описа на ВРС.
Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на заявлението до окончателното й изплащане, както и на
направените в заповедното и настоящото производство разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение. Ищецът твърди, че ответниците дължат исковите
суми, представляващи стойност за потребление на отопление, битово горещо
водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация, които не
заплатили доброволно, въпреки отправяните му покани. Търсеното съдебно
установяване обосновава с дадени от съда указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
за предявяване на иск срещу длъжниците за установяване вземането по издадената
заповед за изпълнение.
Исковете са с правно основание
чл.410 вр. чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока и по реда на чл.131 ГПК
ответниците, редовно призовани, не представят за писмен отговор. В с.з. редовно
призовани не се явяват и представляват.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е ч. гр. дело № *** на ВРС.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и
съображенията на страните, съдът приема за установено следното:
По заявление на “Топлофикация-Враца” ЕАД гр.Враца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № *** по описа на ВРС, с която е разпоредено длъжниците-настоящи ответници да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА КРЕДИТОРА
„Топлофикация-Враца“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес: ***, със законен представител Р.И.М.,
с пълномощник В.Д.Н.-юрисконсулт сумата 1 457,39лв. - главница за незаплатена
топлинна енергия за периода 30.11.2016г. - 30.09.2019г., сумата 358,91лв. - мораторна
лихва за периода 31.12.2016г. - 27.11.2019г., законната лихва върху
главницата, считано от 12.12.2019г. до изплащане на вземането, сумата 36.33 лв.
- разноски
за държавна такса, както и сумата 50,00лв. - разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу издадената заповед са
подадени от длъжниците писмени възражения в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. Съдът
е указал на заявителя, настоящ ищец, че на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В
указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
Като доказателства по делото са представени „Общи условия на договорите за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Враца” ЕАД на
потребителите в гр.В., одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР;
изравнителни сметки по партидата на ответницата и справка за неплатените
фактури и дължими суми.
Видно от представеното от ищеца удостоверение от Община Враца от
16.07.2020г., ответницата К. е декларирала през 2004г. процесния имот по реда
на ЗМДТ. Това писмено доказателство не е оспорено от ответниците.
Представена е справка за начислени суми за топлинна енергия с титуляр
ответницата Ц.за имот на адрес *** № 20, вх.А, ап.7, според която за периода 30.11.2016г. - 30.09.2019г. е начислена обща
сума 1457,39 лева и лихва за забава
в размер на 358.91 лева за периода 31.12.2016г. - 27.11.2019г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира исковите претенции за основателни и доказани.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, като
писмена форма се предвижда само за допълнителните споразумения, установяващи
конкретни уговорки, различни от тези в общите условия.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от
ЗЕ предвижда, че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като според нормата
на чл. 143, ал. 3 - топлинната енергия по ал. 1 и 2 се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по
проект.
При така действащата нормативна уредба,
както към момента на начисляване на дължимите суми, така и към настоящият
момент, се налага извода, че за ответниците е възникнало задължение по
силата на закона да заплащат на ищцовото топлофикационно дружество количеството
топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, топлоенергия за отопление, битова горещо водоснабдяване и
такса мощност. При липсата на ангажирани от страна на ответниците доказателства за
неправилно начисляване на стойностите за потребена топлинна енергия твърдението
им, че не дължат, е неоснователно.
Според чл. 32, ал. 1 от „Общи условия”, одобрени с решение
№ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за
който се отнася. Ал. 3 дава право на купувачите да предявят възражения за
начислената сума за топлинна енергия, което по см. на ал.4 не ги освобождава от
задължението за плащане на сумата по издадената фактура. Разпоредбата на ал. 6
указва следващата се при неизпълнение на задълженията за плащане санкция –
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на доказателства за
направени възражения от ответниците по отношение на начислените им от ищеца
суми за плащане или направен отказ от тяхна страна от ползване на битово горещо
водоснабдяване и същевременно наличието на такива доказателства, които
установяват по категоричен начин, че за имота, ползван от ответниците е начислена
стойност за консумирана топлоенергия в размер на исковата сума, налага се
извода, че за процесния период начислените суми са дължими в размера, посочен в
представената справка – 1457.39 лева.
С оглед на установените срокове за заплащане на главницата, следва да се
приеме, че ответниците са изпаднали в забава с изтичането им и дължат и стойност, представляваща обезщетение за
забавено плащане от падежа на задължението по см. на чл.32 ал.1 от Общите
условия. Ето защо искът за обезщетение за забавено плащане следва да се уважи в
размер от 358.91 лв.
С оглед на изложеното исковете са
основателни и следва да бъдат уважени в посочените размери, като при този изход
на делото в тежест на ответниците на
основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се възложи сумата от 172.00 лева, представляваща
направените от ищеца пред настоящата инстанция деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение, като се присъдят и направените в заповедното
производство такива.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Ц.К., ЕГН **********
и В.Ц.К. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на “Топлофикация-Враца” ЕАД гр.В., ЕИК *** сумата 1457.39 лева, стойност на
консумираната и незаплатена топлинна енергия за периода 30.11.2016г. до
30.09.2019г. и лихва за забава в размер на 358.91 лева за периода 31.12.2016г.
до 27.11.2019г. в жилище на адрес: *** № 20, вх.А, ап.7, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.12.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 5012/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА В.Ц.К., ЕГН ********** и В.Ц.К. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на “Топлофикация-Враца” ЕАД гр.В., ЕИК
*** сумата 172.00 лева, представляваща направените по настоящото дело деловодни
разноски, както и направените в заповедното производство по ч. гр. дело № ***
по описа на ВРС разноски в размер на 86.33 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........