РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Пловдив, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300502192 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №261780/18.06.2021г. по гр.д.№5266/2020г. по описа на РС-
Пловдив,II гр.с-в,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.79,вр. с
чл.240 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9300лв. по договор за заем от
02.12.2015г.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в
първоинстанционното производство и моли решението да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго,с което да се уважи
иска.Претендира за разноски.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се
потвърди.Претендира за разноски.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
оглед становището на страните,установи от фактическа и правна страна следното:
В исковата си молба ищецът твърди,че е предал сумата от 16 400лв. на
ответника,като за целта е бил съставен документ-запис на заповед,с който издателя на
записа на заповед се задължава да върне сумата на поемателя за срок от 33 месеца.По делото
са представени доказателства,че са извършвани плащания,последното от които на
06.03.2018г.,като неплатения остатък възлиза на 9300лв.В заповедно производство
жалбоподателя се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист,като
впоследствие обаче заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са били обезсилени с
1
влязло в сила определение на ОС-Пазарджик по ч.гр.д.№670/2019г. по описа на същия
съд.Ищецът претендира на базата на неоснователно обогатяване да му се върне сумата от
9300лв.От ОС-Пазарджик е прието,че записът на заповед се явява нищожен,поради което
същия може да служи единствено за разписка за получените пари.Видно обаче от
представените по делото ПКО не става ясно на какво основание са плащани
парите.Правилно съдът е стигнал до извода от представените доказателства,че се касае за
договор за заем,който обаче остава недоказан,тъй като няма представени и събрани
доказателства в тази насока.Договорът за заем е реален,двустранен,възмезден договор,при
който сумата трябва да се предаде на заемателя,но точно този факт не се установява от
събраните доказателства.А щом липсва предаване на сумата по договора за заем,то за
страната остава единствено да претендира за неоснователно обогатяване,но пък тук липсват
доказателства за разместване на блага в правните сфери на страните.
При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира
решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва
да го потвърди,като на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на
1000лв.,направени пред настоящата инстанция за платено адвокатско възнаграждение
съобразно представения списък по реда на чл.80 от ГПК.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261780/18.06.2021г. по гр.д.№5266/2020г. по описа
на РС-Пловдив,II гр.с-в.
ОСЪЖДА "КУИН" ЕООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на
управление:с.К***,ул."** *,община Пещера,област Пазарджик да заплати на Н. ИВ. К. с
ЕГН-********** с адрес за призоваване чрез работодателя:гр.П*,ул."****" ЕООД
направените от нея разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на
1000лв./хиляда лв./ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата
на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2