Р Е Ш Е Н И Е
№39
гр.Каварна, 23.03.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Каварненски районен съд, в публично заседание на двадесет
и първи февруари, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №7по описа
за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по делото е образувано по искова молба на В.М.С. с ЕГН ********** ***, против М.В.С.
с ЕГН ********** и Р.А.С. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***. Предявеният
иск е с правно основание чл87, ал.3 от ЗЗД, за разваляне на договор за издръжка
и гледане. В хода на процеса е починал ответника М.В.С., който по реда на
чл.227 от ГПК е заместен от правоприемниците си – наследници – Р.А.С. /първоначален
ответник/ и В.М.С. с ЕГН **********.
В молбата си ищцата излага, че с нотариален акт №***. на РС *** прехвърлила на ответника М.В.С. ½
ид.ч. от собствения си недвижим имот –
дворно място с площ от 500 кв.м., представляващ пл.№657 по плана на гр.***,
ул.”***”, №9, ведно с ½ ид.ч. от къща за живеене, състояща се от три
стаи, салон, лятна кухня и гараж, със задължението на ответника да поеме
цялостната издръжка и гледане докато е жива, като й осигури спокоен и нормален
живот, какъвто е водила до момента, като ищцата си запазила правото на пожизнено
обитаване върху къщата. Към момента на прехвърляне на имота ищцата сочи, че била
на 64 години, а ответника, който й е син обещал да се грижи за нея. В имота
ищцата и ответниците живели заедно до 1987г., след което се преместили в ж.к.***,
гр.***.
Твърди, че в началото синът й я посещавал по-често, но
това било докато била здрава и го посрещала подобаващо, а понякога идвал и с
внукът й. В последствие обаче спрял да вдига дори телефонът. Последно, когато я
посетили синът й се оплаквал, че е много болен и не попитал тя самата как се
оправя.
Ищцата посочва, че винаги сама е поддържала
домакинството и е заплащала сметките си, разходите за лекарства, храна,
отопление и ремонт по къщата. През 2013г. си счупила тазобедрената става на
левия крак, но не се подложила на операция от страх. На този етап вече била
трудно подвижна и почти сляпа и за нея били необходими ежедневни грижи,
които обаче не получавала от
ответниците. Освен това твърди, че не я подпомагали и финансово. Единствената
такава помощ назад през годините били закупените три кубика дърва, които обаче
били прибрани от дъщеря й и зет й.
Ищцата твърди, че независимо от поетото към нея
задължение, ответниците не изпълнявали своите задължения по договора, поради
което и счита, че е невъзможно по-нататъшното му изпълнение от тяхна страна.
Посочва още, че другата 1/2 ид.част от имота е прехвърлила на дъщеря си.
Моли съда да постанови решение, с което да допусне
разваляне на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД на сключения между нея и ответниците
договор, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на следния недвижим имот:
1/2 ид.част от недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 500 кв.м.,
представляващо планоснимачен №657 по плана на гр.***, ул.“***“, №9, ведно с
½ ид.ч. от къща за живеене, състояща се от три стаи, салон и лятна кухня
и гараж, както и връщане на имота в нейния патримониум. Моли съда да осъди ответниците да й заплатят
разноските поделото.
В с.з. ищцата чрез упълномощения адв.К.И. поддържа
исковата молба, така както е предявена.
Ответниците са представили писмен отговор, чрез
упълномощения адв.Н.Г.. Считат иска за недопустим, а в условията на
евентуалност – за неоснователен.
Посочват, че към 23.11.1993г. ищцата не е била собственик на имота, или
то поне само на ½ ид.ч., като другата ½ ид. част е била
собственост на съпруга й В.Р.С., починал 1974г. Оттогава ищцата, ответника и
дъщерята на ищцата – Р. В. Х. били собственици на ¼ ид.ч. от имота.
Освен това сочат, че на 23.11.1993г. с нот.акт №77 ищцата прехвърлила ½
ид.ч. от описания в исковата молба имот на дъщеря си – Р. Х., а на сина си с
нот.акт №78/1993г. другата ½ ид.ч., която собственост според ответника
тя не притежавала. По тази причина те не са получили никакъв имот и не дължат
издръжка и гледане на ищцата. Неоснователно било искането й да върнат нещо,
което никога не са придобивали.
На следващо място правят възражение за погасен по
давност иск.
Оспорват твърденията на ищцата за неизпълнение от
тяхна страна на поетите задължения. Твърдят, че от 23.11.1993г. ищцата била
получавала ежедневни, качествени и в пълен обем гледане и издръжка. Посочват,
че още през 1979г. извършили редица строителни дейности в процесния имот –
измазване на стаите, изграждане на нова ел.инсталация, изграждане на баня и
тоалетна, премахнали изсъхналите дървета
на двора, направили нова ограда, монтирали входна врата, поръчали черна пръст
за двора, направили основен ремонт на мазата и др.подобни. За всички тези
дейности ответниците заплатили разходите, а и след подаване на исковата молба и
изпратили подаръци за Коледа. Оспорват твърденията на ищцата, че е заплащала
разходите за ток, вода и телефон, като твърдят, че са ги плащали те. Оспорват
верността на удостоверение №2150 на Община *** в частта на размера на данъчната
оценка, като молят да се открие производство по чл.193 от ГПК.
Молят съда да остави без разглеждане иска, а в
условията на евентуалност да го отхвърли като неоснователен. Претендират
разноски.
Предявява насрещен иск срещу първоначалния ищец.
1. За ремонт на покрива и цялата дървена конструкция
по него – 8000 лева;
2. за ремонт на гаража, подробно описан в НИ – 6000
лева;
3. за изграждане на една стая – 4000 лева;
4. за изграждане на асмалък – 1000 лева.
Посочват, че ако първоначалния иск бъде уважен и имота
бъде върнат в патримониума на ищцата, претендират връщане на ½ от
вложените суми в ремонта по дворното място и къщата, като претендират и законна
лихва от датата на предявяване на насрещиня иск. Като предявяват частичен иск
от сумата от 9500 лева в размер на 950 лева.
В с.з., чрез упълномощения адв.Н.Г., поддържат
отговора и насрещния иск, като правят увеличение на цената на иска предявения
насрещен иск от 950 на 1861.50 лева, ведно със законната лихва върху
разликата от 917.50 лева, считано от
датата на с.з. – 21.02.2018г., до окончателното изплащане на цялата сума.
Ответницата по насрещния иск е депозирала писмен
отговор, чрез адв.К.И.. Счита иска за неоснователен. Твърди, че изцяло за
ремонтни дейности тя е заплащала сумите
за материали и труд. Посочва, че процесния имот е придобит от нейните
родители, които са построили къщата през 1946г., а гаража по-късно е бил
построен от баща й с помощта на съпруга й. Всички огради и каменни настилки
били поставени от тях приживе. След тяхната смърт никакви мащабни ремонтни
работи не били извършвани. А по извършените частични ремонти тя била заплащала
разходите.
Моли съда да отхвърли насрещния иск, като претендира
разноски.
Каварненският
районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка №***. на РС ***, В.М. С. и М.В.С. прехвърлили на сина си М.В.С.
следния свой собствен недвижим имот: ½ ид.ч. от дворно място, цялото с
площ от 500 кв.м., представляващо планосничен номер 657 в кв…. по плана на гр.***,
ул.“***“, №9, ведно с ½ ид.ч. от построената в това място къща за
живеене, състояща се от три стаи, салон, лятна кухня и гараж, срещу
задължението на купувача да поеме цялостната издръжка и гледане на
прехвърлителката докато е жива като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто
е водила до сега и правото на пожизнено обитаване върху къщата. Приложени са
скици и данъчна оценка на имота.
За доказване собствеността на ищцата в с.з. е представен
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и
давност №***. на РС ***, с който В.М.С. *** е призната за собственица по
наследство и давностно владение на следния недвижим имот: дворно място от 500
кв.м., находящо се в гр.***, представляващо пл.№657 по плана на гр.***, заедно
с построените в това място жилищна сграда, състояща се от три стаи и салон,
лятна кухня и гараж, при съседи:…
От удостоверението за съпруг и родствени връзки,
изх.№14/14.03.2017г. на Община *** е видно, че В.М.С. има майка Н. Г.Н., баща М.
К. Н. и деца – Р. В. Х. – дъщеря и М.В.С. – син.
Копие от разписния лист към плана на гр.***
установява, че в плана под №338 е записан двор на М. М. Н., парцел ІV, 206
кв.м. Удостоверението с изх.№21/15.03.2017г. за идентичност на лице с различни
имена установява, че имената М. К. Н. и М. И. Н. са имена на едно и също лице.
В хода на процеса и с оглед установяване собствеността на процесния
имот, ищцата е представила Акт за продажба, превод от румънски, който
удостоверява, че П.А.от гр.*** е продал на М. И., собствената си къща, находяща
се в гр.***, състояща се от две стаи и съответния двор от 278 кв.м., която има
граници К. Т. Д., К.И., празно място и път. Акта е с нотариална заверка на
Румънския Околийски съд в гр.*** под №348 от 25.09.1925г., вписан в регистъра
за собственост на Околийския съд под №89/1925г. и следва вписване на Румънския
Калиакренски Окръжен съд в гр.Базарджик /дн.Толбухин/ под №481 от 16.10.1925г.
От Договора за извършване на строеж от 22.05.1947г.
сключен между М. К. Н. и Р. В. П. – предприемач, П.К., В. Х. ****асов –
майстори зидари се сключил договор за извършване на строеж на една къща,
състояща се от три стои, салон и антре, върху собственото място, като за целта
майсторите събарят старата къща и изкопават основите на новата постройка.
Представен е и строителен билет №39 на името на М. К..
Към исковата молба са приложени фактури за заплатени
от ищцата сметки за вода от 2013-2016г., за ток от 2013-2016г., за телефон за
години преди завеждане на исковата молба.
От представените към исковата молба Епикриза от МБАЛ
„Св.Иван Рилски“ ЕООД гр.Горна Оряховица
и Медицинска бележка е видно, че ищцата страда от множество заболявания.
От удостоверението за сключен граждански брак е видно,
че ответниците М.В. и Р.А. са съпрузи, като са сключили граждански брак на
03.06.1979г. В хода на процеса е починал първия ответник М.В.С., оставил
наследници – Р.А.С. и В.М.С. – син, видно от удостоверение №477/05.09.2017г. на
Община ***.
От приложената към отговора Данъчна декларация за
притежавани недвижими имоти се установява, че на 20.03.1998г. М.В.С. е
декларирал апартамент в гр.***, ж.к. *** и имот на улица „***“, №9. В
декларацията и приложението към нея е отбелязано, че е собственик на 1/2 ид.ч.
от имота.
За доказване неизпълнението на договора за издръжка и
гледане, ищцата е поискала да се разпитат свидетели, водени в с.з. Така от
показанията на Г.Д. Д., която е съседка на баба В. става ясно, че за нея се
грижи дъщеря и Р.. Тя преди живеела в Горна Оряховица и бабата често й
гостувала, но сега се преместила с мъжа си в ***, за да обгрижват майка си,
която е неподвижна. По думите на свидетелката сина й рядко се виждал в имота,
идвал при майка си да се видят, да пият кафе и да се грижи за една асма, която
е в имота. Със снаха си В. не била в добри отношения, затова и тя не посещавала
свекърва си. По нейни показания къщата била много стара, но сега след като
дъщеря й се преместила при нея обновила някой неща - дограмата, създала уют в стаята на
възрастната жена, грижила се за храната й.
Свидетелката А.
В. М., която е близка приятелка на дъщерята на В. и в последните шест години
постоянно посещава имота, имала преки впечатления от обгрижването на старата
жена. Според нея единствено грижа полагала дъщеря й Р.. Сина й М. не е ходил там, нито той, нито съпругата му,
нито сина им. Според свидетелката, къщата, в която живее В. била в много лошо
състояние, но Р. създала уют на старата жена. Сменила дограмата частично, в
стаята на бабата било винаги почистено.
От показанията на свидетелят М.М.се установява, че добре
познава баба Е. /както нарича В./, защото били съученици с М. /М./. В
последните шест години постоянно ходил да оправя разни неща в имота. Винаги
обаче го викала Р., дъщерята. Като е ходил там не е виждал М. да ходи, а жена
му въобще не я познава. Свидетелят твърди, че бабата е неподвижна.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, защото са
последователни, логични и безпротиворечиви.
Разпитани са свидетели и на ответната страна. Така
свидетелят А.К.Д., който е съсед на В.
свидетелства, че познава добре нейното семейство и сина й М. /М./. Къщата била
на родителите на В., които строили къщата, заедно с брата на баща й. Според
него, М. много угаждал на майка си, дори стигнал до разправии с жена си. До 2009г.,
докато не се преместила дъщеря й в ***, изцяло М. се грижел за нея. Той и
пазарувал, правил ремонти по къщата и постройките, гаража. След 2009г., две-три
години след това се разболял и спрял да ходи. Според свидетеля, който е и майстор
бил викан от М. да оправя разни нещо по къщата – да сменя цигли, ламперия,
греди по къщата.
Свидетелят П. Д. Д., който също е съсед на баба В.
разказва, че М. се грижел за бабата и за къщата, всеки ден ходил там, а Р. жена
му гледала свекърва си.
Свидетелските показания на В.М.С. съдът не коментира и
не кредитира, тъй като в последствие е конституиран като ответник в процеса.
От показанията на св. А.С.Г. се установява, че той
също е бил съсед на В. и близък приятел на М., с когото играели. По негови
данни къщата е на В., защото като починал мъжът й В. в имота имало възрастни
хора.
Относно показанията на св.Ж.А.Ж., съдът не ги
коментира, тъй като са объркани и хаотични. Не познава съпругата на М., отреди
50 години не е посещавал имота на В., което означава, че впечатленията му не са
преки.
От заключението по допуснатата и приета по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че къщата, на която е правен оглед
и оценка е много стара. Според вещото лице правени са частични ремонти. По
къщата никога не е имало улуци и водосточни твърди, а покрива бил в много лошо
състояние. Вещото лице е остойностило ремонта на покрива, който възлиза на 2217
лева. Относно гаража – твърди, че е натрупан с вехтории и не би могъл да се
използва като такъв, няма и строително разрешение за него. Всичко което е
правено по него било некачествено, защото се ронела и мазилката. Другата
постройка към къщата, вещото лице я е описало като паянтова постройка, но е
паднала, както и стопанската постройка в задния двор. Дограмата по къщата също
била различна – имало ПВЦ, дървена и метална.
Според вещото лице ремонтните работи, които са правени
по къщата не са за да увеличат стойността на имота, а са разходи по поддръжка
на имота. Вещото лице е дало заключение, че пазарната стойност на имота е 56832
лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск черпи своето правно основание от разпоредбите
на чл.87, ал.3 от ЗЗД, а насрещния от чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Безспорно между страните е налице сключен договор, по
силата на който ответника М.В.С. е поел задължението да гледа и издържа своята
майка докато е жива.
При иск за разваляне поради неизпълнение на договор за
прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане ищецът следва да установи само
наличие на валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на
договора. В настоящото производство такова беше доказано. Ответниците носят
доказателствената тежест да установят ежедневно, пълно изпълнение по договора. Настоящият съдебен състав счита, че събраните
по делото доказателства не водят до
извод за изправност на ответниците - напротив. От свидетелските показания и на
двете групи свидетели стана ясно, че от 2099г. ответника М. /заместен в процеса
от своите наследници/ не е бил в състояние да се грижи за своята майка, защото
самия той е бил много болен. Още повече, че и частичното неизпълнение на
задълженията по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане е основание за неговото разваляне, защото ако изпълнението е
непостоянно и непълно, ще доведе до невъзможност прехвърлителят да живее
спокойно, несмущавано и без намаление на жизнения му стандарт. Длъжникът по
алеаторния договор следва да осигури на прехвърлителя такава издръжка, която да
е достатъчна той да посрещне всички негови насъщни нужди, което в конкретния
случай не е доказано от ответниците по иска. Напротив от представените от ищцата
писмени доказателства се установи, че тя сама е заплащала сметките си за ток,
вода и телефон. Установи се пълно неизпълнение от страна на ответниците, което
мотивира съда приеме, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен.
Доколкото с отговора е направено възражение от
ответниците, че имота предмет на прехвърлителната сделка не е бил собственост
на ищцата В.М., то съдът следва да вземе отношение и по това възражение. В хода
на процеса бяха събраха доказателства,
които по безспорен начин доказаха, че процесния имот е индивидуална собственост
на ищцата В., тъй като е закупен от нейните родители. В последствие, след
тяхната смърт тя се снабдява с нотариален акт за собственост по наследство и
давност и точно този имот прехвърля на своите деца – по ½ ид.ч. на сина
си и ½ ид.ч. на дъщеря си. В този смисъл са както писмените
доказателства, така и гласните събрани по реда на чл.163 от ГПК и на двете
групи свидетели, в това число и на свидетелите на ответниците.
След като на уважаване подлежи главния иск с правно
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, то съдът следва да се произнесе и по насрещния
иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, предявен частично за сумата от 950 лева,
увеличен в последно с.з. на сумата от 1861.50 лева.
Сключеният
между страните договор е ненаименован и произтичащите от него насрещни права и
задължения не са уредени в Закона. Поетото от ответниците задължение е за
гледане и издръжка на прехвърлителя. Както приема ВКС в практиката си, ако в
нотариалния акт задължението на приобретателя е описано като издръжка и
гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други
според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам
от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и
домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се
справя сам.
При съобразяване на горното съдът счита, че разходите,
които твърдят ответниците, че са направили върху имота не са увеличили неговата
стойност, а са разходи по неговата поддръжка. Това се установи и от
заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза. Вън от
горните констатации, следва да се отбележи, че ищците по насрещния иск не
представиха никакви доказателства в подкрепа на тяхните твърдения. Единствено
свидетелските показания на св.А. Д., че
е получавал суми за направата на ремонти, не са достатъчни, за да
обоснове основателност на ищцовата претенция. В този смисъл насрещния иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно разноските в процеса.
Тъй като иска с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД е
уважен изцяло, на ищцата и се следват разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
които са в размер на 660.00 лева, от които 650.00 лева адвокатски хонорар и
10.00 лева за вписване на искова молба.
С Определение №541/21.11.2016г. ищцата В.М.С. е
освободена от заплащане на държавни такси по водене на производството. В
предвид изхода по делото дължимата държавна такса следва да се заплати от
ответниците, която е в размер на 50.00 лева.
Водим от горното, Каварненският раййонен съд
Р Е
Ш И :
РАЗВАЛЯ
на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, сключения между В.М.С. с ЕГН ********** ***, от една страна
като прехвърлител и М.В.С. с ЕГН **********
/починал на 17.08.2017г.и заместен от наследниците си Р.С. и В.М.С. с ЕГН **********/
и Р.А.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, от друга страна като приобретатели, договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт №***. на РС ***, по силата на който В.М.С. прехвърля
на сина си М.В.С. собствения си недвижим имот, а именно: ½ ид.ч. от
собствения си недвижим имот – дворно
място с площ от 500 кв.м., представляващ пл.№657, по скица имот с идентификатор
02508.84.54 по плана на гр.***, ул.”***”, №9, ведно с ½ ид.ч. от къща за
живеене, състояща се от три стаи, салон, лятна кухня и гараж,, срещу
задължението на М.С. да поеме цялостната издръжка и гледане на прехвърлителката
докато е жива, като й осигури спокоен и нормален живот какъвто е водила до сега
и правото на пожизнено обитаване върху къщата, поради неизпълнение на договора.
ВРЪЩА в патримониума на В.М.С. с ЕГН ********** *** следния
недвижим имот: ½ ид.ч. от собствения си
недвижим имот – дворно място с площ от 500 кв.м., представляващ пл.№657,
по скица имот с идентификатор 02508.84.54 по плана на гр.***, ул.”***”, №9,
ведно с ½ ид.ч. от къща за живеене, състояща се от три стаи, салон,
лятна кухня и гараж.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.В.С. с ЕГН ********** /починал на
17.08.2017г. и заместен от наследниците си Р.С. и В.М.С. с ЕГН **********/ и Р.А.С.
с ЕГН **********, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, като неоснователен
и недоказан, за претендираната сума от 1861.50
лева.
ОСЪЖДА Р.А.С. с ЕГН ********** и В. М. С. с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплатят по сметка на Районен съд Каварна, държавна такса по
водене на делото в размер на 50.00 /петдесет/ лева, както и 5 /пет/ лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Р.А.С. с ЕГН ********** и В. М. С. с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплатят на В.М.С. с ЕГН ********** ***, сумата от 660.00 /шестстотин
и шестдесет/ лева, представляващи разноски по водене на делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….