№ 708
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20241001000784 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК вр. чл. 250 от ГПК.
С решение от 02.05.2024 г. по гр.дело № 459/17 г. Софийски градски съд, ГО, I – 12
състав е осъдил Община Антон , БУЛСТАТ *********, с адрес с. Антон, пл. „Съединение №
1, да заплати на „Черита“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.
София, ж.к. ДРУЖБА 1, бл. 217, вх. Б, ап. 32, във връзка с договор за изпълнение на
строително-монтажни работи от 14.07.2011 г., сключен между ищеца и „ВЕИ – Консорциум“
ДЗЗД /в което съдружници при равно дялово участие са „Черита” ООД и „Лотос ЛМ“
ЕООД/ за обекти: улична мрежа в с. Антон по проект „Благоустрояване на уличната мрежа с.
Антон“ и реконструкция на площада в с. Антон по проект „Реконструкция на площад с.
Антон“ и Анекси към договора, следните суми:
на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 13 630.13 лв. с ДДС - главница, незаплатена
част от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение на строително- монтажни
работи от 14.07.2011 г. и Анекси към него по проект „Реконструкция на площад с.
Антон“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 10.10.2016
г. до окончателното изплащане;
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3879.59 лева - обезщетение за забава върху
незаплатено възнаграждение по проект „Реконструкция на площад с. Антон“ за
периода от 21.12.2013 г. до 08.10.2016 г„ като е отхвърлил иска за разликата над
присъдения размер от 3879.59 лева до пълния предявен размер на иска в размер на 4
063.09 лв. и за периода от 03.11.2013 г. до 20.12.2013 г.;
1
на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 38 282.04 лв. с ДДС - главница, незаплатена
част от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение на строително- монтажни
работи от 14.07.2011 г. и Анекси към него по проект „Благоустрояване на уличната
мрежа с. Антон“, за което е съставен и подписан от страните протокол-образец 19 от
23.11.2012 г„ ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -
10.10.2016 г. до окончателното изплащане;
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 9034.58 лева - обезщетение за забавено
плащане върху незаплатеното възнаграждение за по проект „Благоустрояване на
уличната мрежа с. Антон“ за периода от 28.11.2013 г. до 24.03.2016 г„ като е отхвърлил
иска за разликата над присъдения размер от 9034.58 лева до пълния предявен размер
на иска в размер на 11 689.80 лв. и за периода от 24.03.2013 г. до 27.11.2013 г.;
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6 904.36 лв. - разноски по делото по
съразмерност.
Осъдил е Община Антон, БУЛСТАТ *********, с адрес с. Антон, пл. Съединение №
1, да заплати на „ЛОТОС-ЛМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр. София, пл. Македония № 1, оф. 4-5, във връзка с договор за изпълнение на строително-
монтажни работи от 14.07.2011 г„ сключен между ищеца и „ВЕИ- КОНСОРЦИУМ“ ДЗЗД /в
което съдружници при равно дялово участие са „Черита” ООД и „Лотос ЛМ“ ЕООД/ за
обекти: улична мрежа в с. Антон по проект „Благоустрояване на уличната мрежа с. Антон“ и
реконструкция на площада в с. Антон по проект „Реконструкция на площад с. Антон“ и
Анекси към договора, следните суми:
на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 13 630.13 лв. с ДДС- главница, незаплатена
част от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение на строително- монтажни
работи от 14.07.2011 г. и Анекси към него по проект „Реконструкция на площад с.
Антон“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 10.10.2016
г. до окончателното изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3879.59 лева -
обезщетение за забава върху незаплатено възнаграждение по проект „Реконструкция
на площад с. Антон“ за периода от 21.12.2013 г. до 08.10.2016 г., като е
отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от 3879.59 лева до пълния
предявен размер на иска в размер на 4063.09 лв. и за периода от 03.11.2013 г. до
20.12.2013 г.;
на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 38 282.04 лв. с ДДС - главница, незаплатена
част от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение на строително- монтажни
работи от 14.07.2011 г. и Анекси към него по проект „Благоустрояване на уличната
мрежа с. Антон“, за което е съставен и подписан от страните протокол-образец 19 от
23.11.2012 г„ ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -
10.10.2016 г. до окончателното изплащане;
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 9034.58 лева - обезщетение за забавено
плащане върху незаплатеното възнаграждение за по проект „Благоустрояване на
уличната мрежа с. Антон“ за периода от 28.11.2013 г. до 24.03.2016 г. като е отхвърлил
иска за разликата над присъдения размер от 9034.58 лева до пълния предявен размер
на иска в размер на 11 689.80 лв. и за периода от 24.03.2013 г. до 27.11.2013 г.;
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5 467.29 лв. - разноски по делото по
2
съразмерност. Осъдил е ответниците да заплатят на ищеца направените по делото
разноски в размер на 178,30 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Недоволен от горното решение е останал ответникът в първоинстанционното
производство Община Антон, който го обжалва в срок в осъдителната част с оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът излага, че искът , по който е
образувано делото е предявен като насрещен в производството по гр.дело № 9114/2016 г. на
СГС, и неправилно е образуван в отделно производство. Сочи, че това процесуално
нарушение е обосновало неправилния извод на решаващия състав, че влязлото в законна
сила решение по гр.дело № 9114/2016 г. е задължително в отношенията между страните, тъй
като в същото производство изобщо не е бил разглеждан въпросът дали процесните СМР са
изпълнени и дали изпълнението е качествено. Сочи че навсякъде в мотивите съдът погрешно
препраща към предходното решение, като осъществил тълкуване на напълно идентични
доказателства преврат но и по различен начин. Навежда доводи за необоснованост на
извода, че ответникът не оспорва факта на изпълнение и приемане на процесните
строително - монтажни работи, по съображения, че оспорването на тяхното качество с
доводи за наличие на скрити дефекти и явни дефекти сочи априори на тяхното приемане от
страна на възложителя. Инвокира оплакване за необоснованост на извод, че неприемането
на работата от страна на третото лице – Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция
и неговият отказ да плати на ответника не са по естеството си извинителна причина за
неосъществяване на плащането. Поддържа, че съдът изобщо не е изследвал мотивите на
отказа на Държавен фонд Земеделие за извършване на плащане в полза на ответника, нито
обстоятелството какви усилия е положил последния за да получи плащане от третото лице.
Излага че съдът не изследвал и доводите на ответника, самият проект и заложено
изпълнение на работата с некачествени материали, както и че ответниците не са изпълнили
работата със грижата на добрия търговец. Твърди, че съдът не е съобразил изобщо и
представения по делото анекс към договора № 3/ 27.05.2013 г., който е подписан след
съставяне между страните на акт обр. 19 от 23.11.2012 г. , по силата на който дължимото по
договора възнаграждение е намалено от 1 188 751 лева до размера на сумата 1 084 566,15
лева, като именно разликата в сумите се явява предмет на исковата претенция.
Във въззивна жалба вх. № 273215/11.06.2024 г. въззивникът навежда доводи за
необоснованост на обжалваното решение, с твърдения, че по силата на анекс № 2 към
договора, подписан между страните на 15.10.2012 г. същите са се споразумели , че
окончателното плащане се извършва от възложителя на изпълнителя след одобрение от
държавен фонд земеделие и представено от изпълнителя фактура, до размера на одобрената
сума. Излага, че съдът е игнорирал изцяло свободата на договаряне , като е пренебрегнал
действието на горната уговорка и неправилно е отказал да приложи същата в отношенията
между страните. Сочи, че същата е валидна и съобразена със закона , като естеството й не
сочи на наличието на хипотезата на поемане на задължения под отлагателно условие,
поради което и разпоредбата на чл. 25 ал. 1 от ЗЗД е изцяло неприложима към процесните
отношения. Твърди че в случая плащането на пълния размер на възнаграждението на
3
изпълнителя не е поставено под отлагателно условие, като по делото е установено че
ответникът- възложител е заплатил в полза на изпълнителя пълния размер на одобреното от
държавен фонд земеделие възнаграждение. Сочи, че съдебната практика, на която се е
позовал първоинстанционният съд е неотносима към процесните отношения, тъй като въз
основа на принципа на свободата на договаряне страните могат по всяко време да изразят
пак съгласие засегнатото между тях съглашение. Твърди, че държавен фонд земеделие -
Разплащателна агенция е Управляващ орган по програмата за развитие на селските райони
2007 - 2013 г. и като такъв Община Антон е бенефициент по процесните два договора.
Твърди, че плащането по същите се осъществява при условията и реда на Наредба № 24/
24.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне не безвъзмездна финансова помощ по
мярка “Обновяване и развитие на населените места“ като всички дължими в полза на
ответниците суми са заплатени от ответника , след приспадане на дължимата от последните
неустойка. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.
Въззиваемите „Черита“ ООД и „Лотос ЛМ“ ЕООД изразяват становище за
неоснователност на въззивните жалби. Излагат твърдения за постановяване на решението
при обсъждане на всички събрани по делото доказателства, и представените протоколи
обр.19 от 02.07.2013 г. и от 23.11.2013 г. , при формиране на обоснования извод, че анекс №
3/27.05.2013г. и съставеният след датата на неговото подписване акт образец 19 от
23.11.2013 г. касаят отчитането на възложителя пред разплащателния орган, поради което
първоначално съставеният акт образец 19 от 02.07.2013 г. не го освобождава от
задължението за плащане. Твърдят, че разликата между двата акт се дължи на промени в
количествата СМР, необходимостта от извършване на които е установена по време на
строителството, поради негодност на старите бордюри за повторна употреба. Навеждат
доводи за обоснованост на извода за приложение на правилото на чл. 25 ал. 1 от ЗЗД спрямо
клаузите на анекс № 2 относно уговорката за плащане до размера и след одобряване от
страна на Държавен фонд земеделие. Твърдят, че отказът на Държавен фонд Земеделие -
Разплащателна агенция да одобри и изплати тези разходи не освобождава възложителя по
договора от задължението за тяхното заплащане, тъй като отказът от финансиране по
оперативната програма е непротивопоставим на изпълнителя. Излагат, че са подписали
анекса единствено с оглед необходимостта от получаване на възнаграждения по договора в
рамките на одобреното финансиране, но същото не освобождава възложителя от
задължения за заплащане на пълната стойност но приетите и актуване, СМР , както и на
работите необхванати от техническото задание, но извършени от изпълнителя тъй като
същите са били необходими за завършване на работа и предаване на обекта в
експлоатационна годност. Поддържат че горната необходимост не представлява изменение
на параметрите на договора за обществена поръчка . Твърдят, че съдът правилно е установил
правната природа на анекс № 2 , като въвеждаща отлагателно условие за извършване на
плащане. Молят съда да потвърди обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
4
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова
молба, предявена от „Черита” ООД и „Лотос ЛМ“ ЕООД срещу Община Антон за
заплащане на всеки от ищците на суми в размер на по 13 630.13 лева, представляващи
незаплатено възнаграждение по договор за изпълнение на строително- монтажни работи от
14.07.2011 г. и Анекси към него по проект „Реконструкция на площад с. Антон“, мораторна
лихва върху тази сума в размер на 4 063.09 лева, дължима за периода 03.11.2013 г. –
08.10.2016 г., както и на суми в размер на по 38 282.04 лева, представляващи незаплатено
възнаграждение по договор за изпълнение на строително- монтажни работи от 14.07.2011 г.,
Анекси към него по проект “ Благоустрояване на уличната мрежа с. Антон“, мораторна
лихва върху тази сума в размер на 11 689.80 лева, дължима за периода 24.03.2013 г. –
24.03.2016 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда и направените по делото разноски.
Между страните по делото не се спори, а и от представените пред
първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че на 14.07.2011 г. между
Община Антон – възложител и дружество по ЗЗД „ВЕИ- Консорциум“ / в което участват
двамата ищци „Черита” ООД и „Лотос ЛМ“ ЕООД, при равни дялове, видно от представения
по делото договор за гражданско дружество/ - изпълнител е сключен договор изработка, по
силата на който изпълнителят е приел да изпълни СМР на обект „Благоустрояване на улична
мрежа в с. Антон по договор № 23/322/00289/23.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ
по мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места“ по Програмата за развитие на
селските райони, за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и СМР за „Реконструкция на площад в с.Антон“ по договор №
23/322/00289/23.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 322 „Обновяване и
развитие на населените места“ по Програмата за развитие на селските райони, за периода
2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Видно от договора, общата стойност на уговорените СМР възлиза на 1 188 751 ,00 лева, / чл.
3 ал.1 от договора, като видовете дейности, подлежащи на изпълнение са посочени в
количествено – стойностна сметка, съставляваща Приложение № 1 към договора. Не се
спори, че за приемане на работата по двата договора между страните са съставени и
подписани два боря актове обр. 19 – от 02.07.2013 г. и от 23.11.2012 г., както и че
възложителят е заплатил на изпълнителя за приетите СМР възнаграждение в размер на
1 084 566,15 лева .
С оглед на горната фактическа установеност основно спорно обстоятелство пред
настоящата инстанция е какъв е размера на дължимото от ответника възнаграждение по
договора, предвид доводите на ищците, че пълната стойност на актуваните и приети
изпълнени по договора СМР е посочена в акт обр. 19 от 02.07.2013 г., който отразява и
изпълнението на допълнителни, неуговорени в договора и описани в Приложение №1 към
исковата молба строителни работи, чието изпълнение се е наложило в хода на работата и е
необходимо за нейното качествено изпълнение и доводите на ответника, че по силата на
анекса №3 към договора, подписан от страните на 27.05.2013 г. възнаграждение на
5
изпълнителя е определено в размер на 1 084 566,15 лева – до размера на одобреното от
Държавен фонд Земеделие финансиране по договора и същото е заплатено изцяло на
изпълнителя.
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на въззивника, че
изпълнението на възложените по договора СМР не е доказано в процеса. За установяване
приемането на работата са представени акт образец 19 , съставен на 23.11.2012 г. и акт
образец 19 , съставен на 02.07.2013 г. , както и съпътстващите ги 38 боря актове за
установяване на всички видове СМР, подлежащи на закирване, удостоверяващи, че са
постигнати изискванията на проекта. И двата представени по делото актове образец 19 са
подписани от представители на изпълнителя и възложителя. От заключението на
изслушаната пред 1 инстанционния съд тройна съдебно техническа експертиза, между 2
съставени акт образец 19 е налице разлика единствено в крайната стойност на актуваните
СМР, както и разлика в количествата на актуваните СМР по 8 позиции, подробно посочени
в заключението а именно - разваляне на бордюри, натоварване и превоз на строителни
отпадъци, направа средни бетонови бордюри18/35/100, бетон под бордюрите, направа
градински бордюри около дърветата 150/150 см, бетон под градински бордюри, направа уни
паваж под гаражите, пясъчна подложка под уни паваж и направа и заустване на 3 м. на
единични улични оттоци. С оглед на горното доводите във въззивната жалба, че по делото
не е доказано изпълнението на възложените по договора работи се явяват неоснователни.
Съставянето на два акта образец 19 и заплащането на посочената в акт обр. 19 от 23.11.2013
г. стойност на описани и приети СМР установява по несъмнен начин изпълнението на
описаните в същите строително монтажни работи и тяхното надлежно приемане от страна
на възложителя без забележки. Обстоятелството, че между страните е водено исково
производство по гр.дело № 9114/2016 г. за установяване качеството на приетите СМР ,
както и че настоящото исково производство е отделено за разглеждане на предявената в
същото насрещна искова молба не е обосновало освобождаване на ищците от задължението
да установят по пътя на пълното и главно доказване изпълнението на претендираните
строително монтажни работи. Същите се позовават на съставянето на два акта образец 19
като, като в акт образец 19, съставен на 02.07.2013 г. са актувани идентично видове
строително- монтажни работи, но в по - голям обем по осем позиции, като е посочена и
по висока стойност за заплащане на същите. Предмет на предявени иск заплащане на
разликата в посочената стойност на приетите по двата акта строително монтажни работи.
С анекс №2 към договора, подписан между страните на 15.10.2012 г. след съставяне
на първия акт обр.19 от 23.11.2012 г. страните са се съгласили за променят клаузата на чл. 3
ал.6 от договора, като се приели, че окончателното плащане по договор ще се извърши след
одобрение на Държавен фонд земеделие - Разплащателна Агенция на изпълнената работа, и
слез представяне от страна на изпълнителя на фактура до размера на одобрената от
Държавен фонд земеделие сума . Така постигнатото съглашение между страните не е
нищожно, тъй като същото обективира съвпадащите волеизявления на двете страни по
договора за преуреждане на уговорките им относно размера, начина и условията на
6
осъществяване на плащането на възнаграждение по договора. Договорът между страните е
сключен след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, като
финансирането на проекта се осъществява по Програмата за развитие на селските райони, за
периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони. Горното обосновава необходимост от отчитане на приетата от възложителя работа
пред Управляващия орган / в случая Държавен фонд Земеделие – Разплащателна агенция/ ,
който е длъжен да осъществява стриктен контрол за начина на изразходване на европейските
средства при разплащането по проектите. В качеството си на бенефициент по проекта
Община Антон е обвързана от всички финансови условия по същия, поради което е и
задължена да възложи, респективно да приеме работа в количество, качество и обем,
съответстващи на уговореното възнаграждение , поради което всички корекции на сумите
по проекта следва да намерят отражение и в клаузите на договорите с лицата, които ги
изпълняват. Уговорката за осъществяване на плащането след одобрение от Държавен фонд
земеделие и до размера на одобрената сума не е по естеството си поставянето на плащането
под отлагателно условие, поради което и разпоредбата на чл. 25 от ЗЗД е неприложима към
процесната клауза. Договорната клауза не предвижда условия за сключване / начало на
действието/, нито за прекратяване на договора, а поставя допълнителни изисквания към
условията за извършване на плащането, които са предпоставени от естеството на договора ,
финансиран с европейски средства и сключен след проведена процедура по обществена
поръчка. Вън от изложеното , дори и да се приеме, че разпоредбата на чл. 25 от ЗЗД е
приложима към процесната договорна клауза, заплащането на възнаграждение в размер на
1 084 566,15 лева в полза на изпълнителя сочи, че е налице одобрение от страна на
Държавен фонд земеделие за плащането на същата.
С анекс № 3 от 27.05.2013 г. , подписан след подписването на акт образец 19 от
02.07.2013 г. страните са се съгласили, че общия размер на дължимото на изпълнителя
възнаграждение за изпълнение СМР по договора се определя в размер на 1 084 566,15 лева,
съгласно количествено – стойностните сметки, съставляващи приложение към
първоначалния договора. Анекс № 3 от 27.05.2013 г. към договора е подписан от двете
страни по договора и обективира тяхната действителна обща воля за промяна на размера на
уговореното възнаграждение, при запазване вида, обема и количеството на възложените,
подлежащи на изпълнение СМР. След датата на подписване на анекса страните са
съставили и подписали нов акт образец 19 от 23.11.2013 г., съгласно който стойността на
актуваните видове и количества СМР възлиза на 1 084 566,15 лева . Видно от заключението
на вещите лица, между двата протокола образец 19 е налице разлика единствено в
количествено отношение - по отношение количеството на актувани строително - монтажни
работи по 8 позиции, което обосновава и разликата в тяхната цена, посочена в двата акта.
Настоящата инстанция намира, че по - късно съставеният акт образец 19 отменя
първоначално съставения такъв, доколкото и двата акта са съставени по надлежния ред за
приемане на идентични СМР по един и същи договор, съдържат подписите на двете страни
по същия , не обективират техни доводи или възражения срещу неприемане на някои
видове работи или приемането им в намален обем. Липсва пречка промяната в становището
7
на страните относно вида, количеството и качеството на изпълнени по договор СМР да бъде
обективирано чрез съставяне на нов акт образец 19, а не чрез корекция на вече съставения. С
оглед на горното доводите на въззиваемия, че двата акта са напълно равностойни, като
вторият е съставен единствено с цел отчитане на възложителя пред Държавен фонд
земеделие - Разплащателна агенция са неоснователни. Възприемането на горната теза
означава да се приеме, че в правния мир съществуват два напълно еднакви и равностойни
акта образец 19, всеки от които е годен да послужи за основание за извършване на плащане ,
т.е че ищецът е извършил строително - монтажните работи строително монтажните работи,
посочени както в първия, така и във втория акт , поради което му се дължи заплащане и по
двата акта. Горното би обосновало неоснователното му обогатяване за сметка на
възложителя, което е недопустимо. Доколкото акт образец 19 от 23.11.2013 г. е съставен след
подписване на анекс №3/27.05.2013 г. без забележки от страна на изпълнителя относно вида
количеството и качеството на приетите СМР, чиято стойност съответства изцяло на
уговореното възнаграждение по силата на анекса, настоящата инстанция намира , че с факта
на неговото подписване предходно съставения акт образец 19 /02.07.2013 г. е отменен по
общо съгласие на страните, поради което и не е годен да послужи като основание за
претенции на изпълнителя за заплащане на възнаграждения по договора.
Предвид установеното заплащане от страна на ответника на пълния размер на
уговореното по силата на анекс №3/27.05.2103 г. възнаграждение, предявените искове иск
се явяват неоснователни, поради което същият следва да бъзе отхвърлен. Като обусловени
от главната, неоснователни се явяват и акцесорните претенции за заплащане на мораторна
лихва върху вяска от претендираните главници.
Поради несъвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в осъдителната част, а
предявените искове - отхвърлени. В останалата необжалвана част решението е влязло в
законна сила.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК въззиваемите следва да заплатят на въззивника
направените за водене на първоинстанционното производство разноски в размер на 4 250
лева, и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2 593,05 лева-
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лева. Настоящата инстанция
намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно,
съобразно фактическата и правна сложност на спора и цената на предявения иск, поради
което редуцира доказания размер на заплатеното в полза на адвоката възнаграждение от
11 803,33 лева на 5 000 лева.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 02.05.2024 г. по гр.дело № 459/17 г. на Софийски градски съд,
8
ГО, I – 12 състав , в частта в която Община Антон , БУЛСТАТ *********, с адрес с. Антон,
пл. Съединение № 1, е осъдена да заплати на „Черита“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление - гр. София, ж.к. ДРУЖБА 1, бл. 217, вх. Б, ап. 32, във връзка с
договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 14.07.2011 г., сключен между
ищеца и „ВЕИ - Консорциум“ ДЗЗД /в което съдружници при равно дялово участие са
„Черита” ООД и „Лотос ЛМ“ ЕООД/ за обекти: улична мрежа в с. Антон по проект
„Благоустрояване на уличната мрежа с. Антон“ и реконструкция на площада в с. Антон по
проект „Реконструкция на площад с. Антон“ и Анекси към договора, следните суми:
на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 13 630.13 лв. с ДДС - главница, незаплатена
част от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение на строително- монтажни
работи от 14.07.2011 г. и Анекси към него по проект „Реконструкция на площад с.
Антон“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 10.10.2016
г. до окончателното изплащане;
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3879.59 лева - обезщетение за забава върху
незаплатено възнаграждение по проект „Реконструкция на площад с. Антон“ за
периода от 21.12.2013 г. до 08.10.2016 г.
на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 38 282.04 лв. с ДДС - главница, незаплатена
част от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение на строително- монтажни
работи от 14.07.2011 г. и Анекси към него по проект „Благоустрояване на уличната
мрежа с. Антон“, за което е съставен и подписан от страните протокол-образец 19 от
23.11.2012 г„ ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -
10.10.2016 г. до окончателното изплащане;
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 9034.58 лева - обезщетение за забавено
плащане върху незаплатеното възнаграждение за по проект „Благоустрояване на
уличната мрежа с. Антон“ за периода от 28.11.2013 г. до 24.03.2016 г.
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6 904.36 лв. - разноски по делото по
съразмерност.
И в частта в която Община Антон, БУЛСТАТ *********, с адрес с. Антон, пл.
Съединение № 1, е осъдена да заплати на „ЛОТОС-ЛМ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. София, пл. Македония № 1, оф. 4-5, във връзка с
договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 14.07.2011 г„ сключен
между ищеца и „ВЕИ- КОНСОРЦИУМ“ ДЗЗД /в което съдружници при равно дялово
участие са „Черита” ООД и „Лотос ЛМ“ ЕООД/ за обекти: улична мрежа в с. Антон по
проект „Благоустрояване на уличната мрежа с. Антон“ и реконструкция на площада в
с. Антон по проект „Реконструкция на площад с. Антон“ и Анекси към договора,
следните суми:
на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 13 630.13 лв. с ДДС- главница, незаплатена
част от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение на строително- монтажни
работи от 14.07.2011 г. и Анекси към него по проект „Реконструкция на площад с.
Антон“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 10.10.2016
г. до окончателното изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3879.59 лева -
обезщетение за забава върху незаплатено възнаграждение по проект „Реконструкция
на площад с. Антон“ за периода от 21.12.2013 г. до 08.10.2016г.,
на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 38 282.04 лв. с ДДС - главница, незаплатена
9
част от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение на строително- монтажни
работи от 14.07.2011 г. и Анекси към него по проект „Благоустрояване на уличната
мрежа с. Антон“, за което е съставен и подписан от страните протокол-образец 19 от
23.11.2012 г. ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -
10.10.2016 г. до окончателното изплащане;
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 9034.58 лева - обезщетение за забавено
плащане върху незаплатеното възнаграждение за по проект „Благоустрояване на
уличната мрежа с. Антон“ за периода от 28.11.2013 г. до 24.03.2016 г.
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5 467.29 лв. - разноски по делото по
съразмерност.
И в частта в която „Черита” ООД и „Лотос ЛМ“ ЕООД са осъдени да заплатя на
Община Антон направените по делото разноски в размер на 178,30 лева, съразмерно с
отхвърлената част от исковете и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от „ЧЕРИТА“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. София, ж.к. ДРУЖБА 1, бл. 217, вх. Б, ап. 32, срещу
Община Антон за заплащане на следните суми:
на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 13 630.13 лв. с ДДС - главница, незаплатена
част от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение на строително- монтажни
работи от 14.07.2011 г. и Анекси към него по проект „Реконструкция на площад с.
Антон“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 10.10.2016
г. до окончателното изплащане;
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3879.59 лева - обезщетение за забава върху
незаплатено възнаграждение по проект „Реконструкция на площад с. Антон“ за
периода от 21.12.2013 г. до 08.10.2016 г.
на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 38 282.04 лв. с ДДС - главница, незаплатена
част от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение на строително- монтажни
работи от 14.07.2011 г. и Анекси към него по проект „Благоустрояване на уличната
мрежа с. Антон“, за което е съставен и подписан от страните протокол-образец 19 от
23.11.2012 г„ ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -
10.10.2016 г. до окончателното изплащане;
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 9034.58 лева - обезщетение за забавено
плащане върху незаплатеното възнаграждение за по проект „Благоустрояване на
уличната мрежа с. Антон“ за периода от 28.11.2013 г. до 24.03.2016 г. , представляващи
незаплатено възнаграждение по договор за изпълнение на строително-монтажни
работи от 14.07.2011 г., сключен между ищеца и „ВЕИ - КОНСОРЦИУМ“ ДЗЗД /в
което съдружници при равно дялово участие са „Черита” ООД и „Лотос ЛМ“ ЕООД/ за
обекти: улична мрежа в с. Антон по проект „Благоустрояване на уличната мрежа с.
Антон“ и реконструкция на площада в с. Антон по проект „Реконструкция на площад
с. Антон“ и Анекси към договора,
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от ЛОТОС-ЛМ“ ЕООД, ЕИК *********, със
10
седалище и адрес на управление - гр. София, пл. Македония № 1, офис 4-5, срещу Община
Антон за заплащане на следните суми:
на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 13 630.13 лв. с ДДС - главница, незаплатена
част от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение на строително- монтажни
работи от 14.07.2011 г. и Анекси към него по проект „Реконструкция на площад с.
Антон“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 10.10.2016
г. до окончателното изплащане;
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3879.59 лева - обезщетение за забава върху
незаплатено възнаграждение по проект „Реконструкция на площад с. Антон“ за
периода от 21.12.2013 г. до 08.10.2016 г.
на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 38 282.04 лв. с ДДС - главница, незаплатена
част от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение на строително- монтажни
работи от 14.07.2011 г. и Анекси към него по проект „Благоустрояване на уличната
мрежа с. Антон“, за което е съставен и подписан от страните протокол-образец 19 от
23.11.2012 г„ ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -
10.10.2016 г. до окончателното изплащане;
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 9034.58 лева - обезщетение за забавено
плащане върху незаплатеното възнаграждение за по проект „Благоустрояване на
уличната мрежа с. Антон“ за периода от 28.11.2013 г. до 24.03.2016 г. , представляващи
незаплатено възнаграждение по договор за изпълнение на строително-монтажни
работи от 14.07.2011 г., сключен между ищеца и „ВЕИ - КОНСОРЦИУМ“ ДЗЗД /в
което съдружници при равно дялово участие са „Черита” ООД и „Лотос ЛМ“ ЕООД/ за
обекти: улична мрежа в с. Антон по проект „Благоустрояване на уличната мрежа с.
Антон“ и реконструкция на площада в с. Антон по проект „Реконструкция на площад
с. Антон“ и Анекси към договора, като неоснователни.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „ЧЕРИТА“ ООД, ЕИК *********, и „ЛОТОС-ЛМ“ ЕООД, ЕИК *********
да заплатят на Община Антон направените за водене на първоинстанционното производство
разноски в размер на 4 250 лева, и направените пред настоящата инстанция разноски в
размер на 2 593,05 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му страните
при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11