Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 12.03.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на десети март през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 16569 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.10.2019 г. по гр.д. № 44423/19 г.,
СРС, ІІ ГО, 78 с-в е признал, че ответникът
„С.А.” ЕАД, ЕИК ********, с адрес *** незаконно е уволнил
ищеца Р.Ц.С., ЕГН **********, с адрес *** от заеманата длъжност „механик, гараж
за транспортни средства, автоколона сл. № 3293” с Акт № РД-15- 33/30.05.2019
г., и отменил Акт№ РД-15-33/30.05.2019 г. Възстановил е ищеца Р.Ц.С., ЕГН **********, с адрес *** на длъжността „механик, гараж за
транспортни средства, автоколона сл. № 3293” при ответника „С.А.” ЕАД, ЕИК ********,
с адрес ***. Осъдил е ответника „С.А.” ЕАД, ЕИК ********, с адрес *** да
заплати на ищеца Р.Ц.С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.225, ал.1 КТ сумата от 1801,80 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба-31.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Осъдил е
ответника „С.А.” ЕАД, ЕИК ********, с адрес *** да заплати на ищеца Р.Ц.С., ЕГН
**********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 640 лв.,
деловодни разноски. Осъдил е ответника
„С.А.” ЕАД, ЕИК ********, с адрес *** да заплати на СРС, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК сумата от 232,07 лв. деловодни разноски.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „С.А.” ЕАД, ЕИК ********, с
адрес ***, чрез пълномощника юрисконсулт Д. с мотиви, изложени във възивната жалба. Твърди се,
че съдът е приел, че работодателят незаконосъобразно е упражнил правото за
изпитване и на основание чл.71, ал.1 е прекратил ТПО с ищеца Р.С., като неправилно
е приел, че договореният изпитателен срок е изтекъл на 10.04.2019 г., който
според съда е и крайният срок, в който работодателят може да реализира правата
си по чл.71, ал.1 от КТ. Неправилно СРС е изчислил крайната дата за упражняване
на правата по чл.71, ал.1 КТ, която не е 10.04.2019 г. Крайната дата на
6-месечния изпитателен срок е 03.03.2019 г. С допълнително споразумение №
РД-309/27.08.2018 г. към трудов договор № 56/27.07.2016 г., ищецът е
преназначен на основание чл.119 във връзка с чл.67, ал.1, т.1 и чл.70 от КТ от
длъжност „шофьор, единичен автобус“ на длъжност „механик гараж за транспортни
средства, автоколона, със срок за изпитване до 6 месеца, считано от 03.09.2018
г., при което 6 месечния срок за
изпитване изтича на 03.03.2019 г. Съгласно чл.70, ал.4 КТ в срока на
изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в
законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата,
за която е сключен договорът. По време на срока за изпитване ищецът Р.С. е
ползвал 65 дни отпуск за временна неработоспособност, които изчислени в
календарни дни не се включват в срока за
изпитване, поради което срокът е удължен с тези 65 календарни дни и изтича на
08.05.2019 г. По време на срока за изпитване въззиваемият Р.С. е подал лична
молба за ползване на 17 работни дни платен годишен отпуск, като е била издадена
заповед РД-899/09.04.2019 г. за периода 22.04.2019 г.-20.05.2019 г. Срокът е
удължен с тези 17 работни дни, поради което изтича според въззивника на 01.06.2019 г. ТПО е прекратено, считано
от 31.05.2019 г., т.е. в рамките на уговорения изпитателен срок, като е налице
надлежно упражняване на потестативното право на работодателя да прекрати
едностранно ТПО с ищеца по чл.71, ал.1 КТ.
Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да бъде отменено процесното и да бъдат отхвърлени
предявените искове. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лв.
Въззиваемият Р.Ц.С., ЕГН **********, с адрес *** оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна,
поради следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 вр. чл.225, ал.1 от КТ, вр. чл.71, ал.1 КТ от Р.Ц.С., ЕГН ********** срещу „С.А.” ЕАД, ЕИК ********.
Ищецът Р.Ц.С., ЕГН ********** твърди,
че е работил по трудов договор № ТД 56/27.07.2016 г. с ответника „С.А.” ЕАД,
ЕИК ********, на длъжността „шофьор, автобус/единичен сл. № 846” със срок за
изпитване в полза на работодателя 6 м. - чл. 70, ал. 1 от КТ. Този договор бил
превърнат в безсрочен е допълнително споразумение № РД - 5/31.01.2017 г. Този
безсрочен договор бил предоговорен, но само в частта за дължимото трудово
възнаграждение е допълнително споразумение № РД- 307/10.01.2018 г. Същият
характер имало и допълнително споразумение № РД-287/25.07.2018 г. С
допълнително споразумение № РД- 309/27.08.2018 г. страните се договорили освен
длъжността „шофьор, автобус/единичен сл. № 846” , ищецът да заема и длъжността „механик, гараж за
транспортни средства, автоколона сл. № 3293”, считано от 03.09.2018 г., като
бил уговорен срок за изпитване в полза на работодателя 6 м. - чл. 70, ал. 1 от КТ. Посоченият 6-месечен срок изтекъл на 03.02.2019 г. Едва след изтичане на
този срок, с Акт № РД-15- 33/30.05.2019 г., връчен му на 03.06.2019 г., трудовото
му правоотношение по длъжността „механик, гараж за транспортни средства,
автоколона сл. № 3293” било прекратено, считано от 03.06.2019 г.-датата на
връчване, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ - поради упражнено право от страна
на работодателя в изпитателния срок. Счита, че заповедта за уволнението му е
незаконосъобразна, защото към датата на връчването й срокът по чл. 71, ал. 1 от КТ бил изтекъл. Ето защо и моли същата да бъде отменена, като такава и да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Поради уволнението е
останал безработен, поради което моли присъждане на обезщетение в размер на
1 801,80 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба.
Ответникът оспорва предявените
искове по основание и размер и моли съда да ги отхвърли.
Съдът констатира следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че между страните е съществувало ТПО въз основа трудов
договор № ТД 56/27.07.2016 г. с ответника на длъжността „шофьор,
автобус/единичен сл. № 846” със срок за изпитване в полза на работодателя 6 м.
- чл. 70, ал. 1 от КТ. Този договор е бил предоговорен в безсрочен с
допълнително споразумение № РД - 5/31.01.2017 г. Трудовото правоотношение било
предоговорено, но само в частта за дължимото трудово възнаграждение с допълнително
споразумение № РД- 307/10.01.2018 г., като същият характер е имало и
допълнително споразумение № РД-287/25.07.2018 г. /л. № 10/.
С допълнително споразумение № РД-309/27.08.2018
г., на основание чл.119 във връзка с чл.67, ал.1, т.1 и чл.70 от КТ,
страните се договорили освен длъжността „шофьор, автобус/единичен сл. №
846”, ищецът да заема и длъжността
„механик, гараж за транспортни средства, автоколона сл. № 3293”, считано от
03.09.2018 г., като бил уговорен срок за изпитване в полза на работодателя 6 м.
- чл. 70, ал. 1 от КТ.
С акт № РД-15-33 от 30.05.2019 г.,
ТПО на длъжността „механик, гараж за транспортни средства, автоколона сл. №
3293” на ищеца Р.С. било прекратено, считано от 31.05.2019г., като актът е бил
връчен на 03.06.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Настоящата инстанция приема, че договореният изпитателен срок е поради
новата добавена длъжност и се отнася само до нея, поради което не е нарушен
императивът на чл. 70, ал. 5 от КТ.
Трудовият договор със срок за изпитване уговорен в полза на работодателя,
цели да провери годността на работника да се справи с възложената работа. В
рамките на срока за изпитване работодателят трябва да направи преценка
удовлетворен ли е от качествата на работника и от нивото на изпълнение на
задълженията му. Преценката на работодателя се извършва свободно, не се
мотивира и не подлежи на контрол. Ако резултатът от изпитването бъде счетен за
незадоволителен от работодателя, той може да прекрати законосъобразно договора
с работника, в рамките на срока за изпитване, без да е необходимо да мотивира
решението си. Разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ обаче, въвежда ограничението за една и съща работа, договор със срок за
изпитване да се сключва само веднъж и то при първоначалното приемане на работа.
В конкретния случай, ищецът първоначално е постъпил на работа на длъжност „шофьор, автобус/единичен сл. № 846”, а в последствие с допълнително
споразумение от 27.08.2018 г., страните са постигнали изрично съгласие за изменение
на трудовото правоотношение на ищеца - назначаването му на още една такава- „механик, гараж за транспортни средства, автоколона сл. № 3293”, с шестмесечен срок за изпитване, уговорен в полза на
работодателя.
С постановеното по реда на чл.290 решение 344/29.11.2011 г. по гр.д. № 1407/2010 г., III г. о. на ВКС е прието, че няма пречка да се сключи
договор за изпитване с работник или служител, който вече е работил при същия
работодател по първоначален трудов договор, но само ако договорът се сключва за
нова трудова функция, такава каквато до този момент, работникът не е
изпълнявал. В тази хипотеза, след като между страните е постигнато съгласие за
възлагане на служителя на нова трудова функция различна от предишната,
уговорката за срок за изпитване по отношение на новата длъжност, не е
недействителна поради противоречие с чл.70, ал.5 КТ. За новата длъжност между страните е налице сключен нов трудов договор със
срок за изпитване с всички последици, в това число и възможността за
едностранното му прекратяване, на основание чл.71, ал.1 КТ.
Основният спорен въпрос по делото е дали работодателят е упражнил правото
да прекрати трудовия договор на ищеца, в рамките на срока по чл.70 от КТ. Срокът за изпитване по чл.70, ал.1 КТ започва да тече от момента на реално изпълнение на
възложената работа и уговореното за изпитване време трябва да бъде реално
използвано за проверка. Работните дни, през които работникът или служителят не е изпълнявал работата, не се
включват в този срок, а същият се удължава с реалното време, в което работникът
не е изпълнявал трудовите си функции, по аргумент от чл.70, ал.4 КТ. В конкретния случай, срокът за изпитване е шестмесечен, започва да тече от
03.09.2018 г. и изтича на 03.03.2019 г. В неговите рамки, работникът е
ползвал 65 календарни дни болнични, видно от депозираните
по делото писмени доказателства, като тези дни не
могат да бъдат включени в срока за изпитване. При извършено броене на тези дни, считано от
посочената дата, то срокът за изпитване е изтекъл на 08.05.2019 г. В този срок, работникът е ползвал и
17 работни дни платен годишен отпуск, които дни също не могат включени в срока за изпитване. Била е издадена заповед РД-899/09.04.2019 г. за периода 22.04.2019
г.-20.05.2019 г. При тези данни и на
основание чл.74, ал.4 от КТ срокът на изпитване изтича на 31.05.2019г., а не както е посочил въззивникът/ответник на
01.06.2019 г.
На ищеца е бил издаден Акт № РД-15- 33/30.05.2019 г. за прекратяване на трудовия договор, считано
от 31.05.2019 г. Същият му е бил връчен
на 03.06.2019 г. Считано имено от
тази дата, трудовото правоотношение на длъжността „механик, гараж за транспортни средства,
автоколона сл. № 3293” е прекратено, на основание чл.335, ал.2, т.3 КТ. Изводът е, че извън срока за изпитване по чл.71 от КТ е било прекратено ТПО, поради което процесната заповед се явява
незаконосъобразна, но съобразно мотивите на настоящата инстанция.
Предвид изхода на делото и
предявената претенция въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените
от него разноски за настоящето производство във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 640 лв. СГС намира възражението за прекомерност за
неоснователно. Както е посочено в определение № 732 от 28.06.2017 г. по гр.д. № 5545/2016 г. на ГК, ІV ГО на ВКС,
по въпроса, касаещ начина на определяне на
съдебните разноски по трудови спорове, е създадена
задължителна за съобразяване от съдилищата съдебна практика,
обективирана в определение № 821/23.12.2015 г.
по гр.д. № 5438/2015 г., IV г.о.,
постановено по реда на чл.273, ал.3 ГПК, която се споделя от настоящия въззивен състав. С цитираното определение е
прието, че минималното възнаграждение при обективно съединяване на искове за
отмяна на уволнението, възстановяване на служителя на заеманата преди
уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа,
се определя сумарно, както следва -
на основание чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №
1/2004 г.-общо една минималната месечна
заплата за исковете по чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 КТ и възнаграждение, определено по
реда на чл.7, ал.2, ал. 2 от
Наредбата по иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ съобразно
цената му. Минималното адвокатско
възнаграждение по трудови спорове е уредено в чл.7, ал.1,
т.1 от Наредбата, като нормата
предвижда, че когато исковете по чл.344, ал.1, т.1 и
по чл.344, ал.1, т.2 КТ (за отмяна на
уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност) са
предявени при условията на обективно съединяване, минималното адвокатско
възнаграждение по делото е в размер общо на една минимална работна заплата.
Възнаграждението за иска за обезщетение по чл.344, ал.1,
т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ, който е оценяем, се
определя по реда на чл.7, ал. 2 от
Наредбата, независимо дали е предявен самостоятелно, или при условията на
обективно съединяване с неоценяемите искове по чл.344, ал.1,
т.1 и т.2 КТ. При сумиране на оценяемия
и неоценяемите искове, се получава сума по-голяма от претендираната.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 15.10.2019 г. по гр.д.
№ 44423/2019г. на СРС, ІІ ГО, 78 състав.
ОСЪЖДА „С.А.” ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***, чрез пълномощника юрисконсулт Д. да заплати на Р.Ц.С., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез пълномощника по делото адвокат К.Т. от САК, направените от него разноски за настоящето производство във вид на
адвокатско възнаграждение в размер на 640 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването
преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.