Решение по дело №396/2021 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 декември 2021 г. (в сила от 6 юли 2022 г.)
Съдия: Бисерка Любенова Бойчева
Дело: 20217140700396
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 508/01.12.2021г

гр. Монтана

В името на народа

 

 Административен съд - Монтана ,ІІІ  състав ,в открито съдебно  заседание на двадесет и втори  ноември   ,през две хиляди двадесет и първа година в състав :  

 

                                              Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

При секретаря Димитрана Димитрова като………………разгледа………..докладваното……от съдията БИСЕРКА БОЙЧЕВА… адм.д.№396/2021г. по описа на Административен съд Монтана и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 240, ал.1 от Закона за горите (ЗГ) във вр. с чл.239,ал.1,т.5 от ЗГ.

Делото е образувано по жалба от Н.Г. ***,действащ чрез пълно-мощника си адв. М.К. *** против Заповед№635/ 23.07.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите/ИАГ/,подписана в хипотеза на заместване „за изпълнителен директор“ от  зам.-изпълнителния директор на ИАГ инж.Р*** П*** ,на основание заповед№ЗАП-621 от 23.07.2021г. ,издадена от изпълнителния директор на ИАГ д-р инж.А*** Д*** .Със заповедта  жалбоподателя е отписан от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверение №9029/05.03.2013г.,ведно с всички права ,произтичащи от него.

 В жалбата си жалбоподателя ,чрез адв.К. твърди, че заповедта за отписване от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика  и за обявяване за невалидно на удостоверението му  е незаконосъобразна,като  постановена при липса на материална компетентност , в противоречие с материалния закон и административно-производствените правила, и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че не е уведомен нито за започване на административното производство ,нито за протокола на комисията ,нито му е дадена възможност да изрази становище ,с което са нарушени разпоредбите на  чл.26 и чл.35 АПК. Излага твърдение,че заповедта не е мотивирана ,което препятства правния контрол върху нея. Моли съдът да отмени оспорената заповед и да му присъди направените разноски по делото.

 

 

 

 

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез пълномощника си адв. М.К. поддържа изцяло жалбата и моли да се отмени заповедта, както и да се присъдят направените разноски по делото.Прилага и писмена защита,вх.№2597/29.11.2021г. в определения от съда срок.

 Ответникът по делото –изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите/ИАГ/ в  съдебно заседание ,чрез юрк.Василева изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави в сила оспорената заповед,като правилна и законосъобразна.Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прилага писмена защита, вх.№2196/15.10.2021г..Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

 Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 Административното производство по издаване на Заповед№635/ 23.07.2021г.   на Изпълнителния директор на ИАГ ,гр. София е образувано във връзка с постъпило в ИАГ предложение на Директора на РДГ Берковица /л.22/ за отписване на жалбоподателя  от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика на основание чл. 239, ал.1, т.5 от ЗГ и да бъде обявено за невалидно издаденото му удостоверение за упражняване на лесовъдска практика. Предложението е мотивирано с влезли в сила 4/четири/ бр.наказателни постановления, с които на жалбоподателя са наложени административни наказания за извършени от него нарушения - неизпълнение на вменените му задължения и контролни правомощия, възложени му по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му. Наказателните постановления, цитирани от Директора на РДГ- Берковица , са НП №432/16.06.2020г. , влязло в сила на 15.03.2021 г.; НП № 433/16.06.2020г., влязло в сила на 15.03.2021г. ; НП№859/06.04.2020г.,влязло в сила на 04.01.2021г .и НП № 105/13.05.2020г., влязло в сила на 04.01.2021 г.Към предложението са приложени административно-наказателните преписки по издадените четирите броя  НП.  

 Предложението е разгледано от комисия, назначена със Заповед № ЗАП-677/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ИАГ/л.119 -120/.В Протокол №13/15.07.2021г./л.20 /от комисията е установено, че и четирите НП са влезли в сила ,поради което е взето решение да се предложи на Изпълнителния директор на ИАГ да издаде административен акт ,с който да бъде отписан жалбоподателя от регистъра на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика и да бъде обявено за невалидно удостоверението му. Мотивите на комисията са, че в рамките на 12 месеца преди датата на вземане на решението за отписване, с влезли в сила четири НП, издадени на Н.Г.Н., са установени нарушения на ЗГ и подзаконовите актове по неговото прилагане при извършване на дейността, за която е регистриран  в публичния регистър по чл. 235 от ЗГ. В протокола подробно са посочени влезлите в сила актове, които изпълняват фактическия състав на чл. 239, ал.1, т.5 от ЗГ -НП №432/16.06.2020г. , влязло в сила на 15.03.2021 г.; НП № 433/16.06.2020г., влязло в сила на 15.03.2021г. ; НП № 105/13.05.2020г., влязло в сила на 04.01.2021 г. и НП№859/06.04.2020г.,влязло в законна сила на 04.01.2021г, извършените от жалбоподателя нарушения, съставените му АУАН за тези нарушения и съдебните решения, с които са оставени в сила четирите НП.

Въз основа на протокола на назначената от него комисия и на събраните материали по преписката, Изпълнителният директор на ИАГ е издал оспорената в настоящото производство Заповед№635/ 23.07.2021г., подписана в хипотеза на заместване от  зам-изпълнителния директор на ИАГ инж.Р*** П*** ,на основание заповед№ЗАП-621 от 23.07.2021г. ,издадена от изпълнителния директор на ИАГ ,с която жалбоподателя е отписан от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверение №9029/05.03.2013г.,ведно с всички права ,произтичащи от него.Заповедта е изпратена и връчена на жалбоподателя на 24.08.2021г. /видно от разписка на 14/.

По делото са изискани от съда съответните НАХД от РС-Берковица ,като представени са решенията на РС-Берковица с отбелязване за обжалването и влизането им в сила/л.129-136/.В мотивите на заповедта подробно са описани четирите НП ,четирите АУАН ,както и решенията на РС-Берковица по обжалване на НП и решенията на АС-Монтана във връзка с касационно обжалване на решенията на РС-Берковица.

Във връзка с оспорване на подписа, положен от д-р инж.А*** Д*** под заповед №ЗАП-621/23.07.2021г., от адв.К. в съдебно заседание ,е назначена от съда съдебно-компютърна експертиза ,изготвена от вещото лице Д.З.-компютърен специалист с висше образование ,според която видно от представения от ответника оригинален диск /CD/на л.196, положеният електронен подпис от инж.А*** Д*** е валиден ,заповедта е подписана с електронен подпис  на 23.07.2021г. в 11,04ч. при валидно удостоверение за КЕП ,съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ от 20.05.2021г до 20.05.2022г.Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като дадено компетентно ,обективно и достоверно.

 Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

 Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок и от адресата на акта –настоящия жалбоподател./Заповедта е връчена на 24.08.2021г. лично на жалбоподателя , а жалбата срещу нея е подадена на 07.09.2021г.,т.е. в законния 14 -дневен срок по чл.149,ал.1 АПК/. Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

 Разгледана по същество,в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, АС-Монтана-ІІІ състав,намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

 Съгласно изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

 Не се спори по делото, че жалбоподателя към датата на издаване на процесната заповед е била регистриран лесовъд и е притежавал удостоверение за упражняване на лесовъдска практика № 9029/05.03.2013 г. /л.159/.Основният спор е концентриран върху това налице ли е компетентност за издателя на заповедта, спазена ли е формата и административно-производствените правила при издаването й и налице ли са материално-правните предпоставки по чл. 239, ал.1, т.5 от ЗГ.

 Съгласно чл. 239, ал.1, т.5 от ЗГ физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, се отписва, когато в рамките на 12 месеца преди датата на вземане на решението за отписване с влезли в сила три или повече акта на компетентен орган са установени нарушения на ЗГ или подзаконовите актове по неговото прилагане, извършени при упражняване на дейността, за която е регистрирано.

 Настоящият състав намира, че процесната заповед е издадена от компетентния за това орган съгласно чл. 240, ал.2 от ЗГ, в рамките на неговите правомощия - противно на възраженията на жалбоподателя. Заповедта е подписана от зам.-изпълнителния директор на ИАГ-София ,инж.Р*** П*** ,в хипотеза на заместване, съгласно заповед№ ЗАП-621/23.07.2021г./л.15/,с правомощия да  замества изпълнителния директор на ИАГ от 12,00ч. до края на работния ден на 23.07.2021г., в качеството на Изпълнителен директор на ИАГ. Заповедта за заместване е издадена на основание чл. 5, ал.2 от УП на ИАГ.

 Във връзка с оспорване на заповед №ЗАП-621/23.07.2021г.на изпълнителния директор на ИАГ , на CD диск ,съдържащ заповедта с електронния подпис на същия , и извлечение от регистъра на заповеди на изпълнителния директор на ИАГ,от адв.К. в съдебно заседание ,по реда на чл.19 ГПК във вр. с чл.144 АПК ,е открито производство по оспорване истинността на документи. По отношение валидността на електронния подпис ,положен от инж.А*** Д*** под заповедта ,съдържащ се в CD диск ,е назначена от съда съдебно-компютърна експертиза ,изготвена от вещото лице Д.З.-компютърен специалист с висше образование.Според вещото лице, видно от представения от ответника оригинален диск /CD/, положеният електронен подпис от инж.А*** Д*** е валиден,като положен  в срока на валидност на притежаваното от него удостоверение за КЕП, съгласно ЗЕДЕУУ от 20.05.2021г до 20.05.2022г,като заповедта е подписана с електронен подпис  на 23.07.2021г. в 11,04ч. и входирана от деловодител по деловодна програма на ИАГ в 12,06ч..Валидността на електронния подпис под заповед№ЗАП-621/23.07.2021г. ,която е фактическо основание за издаване на процесната заповед обуславя валидност и на процесната такава ,като издадена от материално компетентен орган ,при наличие на правомощията за това.Затова и оригиналният диск като веществено доказателствено средство е приет и приобщен към доказателствата по делото,а заповедта,съдържаща се в него е истински документ ,съдържащ подписа на своя издател ,чиято доказателствена сила не бе опровергана от жалбоподателя ,чрез адв.К. по реда на чл.193 ГПК ,във вр. с чл.144 АПК. По отношение на оспорения регистър на заповеди на изпълнителния директор на ИАГ и фактът,че заповедта е получена по пощата ,изяснено бе от ответника ,че в ИАГ разполагат с деловодна програма и заповедта е приподписана от деловодител ,който я е входирал в 12,06ч. на 23.07.2021г.,което не рефлектира върху истинността на заповедта ,нито върху истинността на регистъра на заповеди в ИАГ,които съдът намира за истински документи. Съдът кредитира изцяло приетото заключение на вещото лице ,като дадено компетентно ,обективно и достоверно.

 В случая правомощието е упражнено при условия на заместване (разлика между институтите "делегиране на правомощия" и "упражняване на правомощия при заместване" по смисъла на ТР № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС). Налице е предоставяне на правомощия от изпълнителния директор на ИАГ на заместник-изпълнителния директор на агенцията, които вторият да упражнява от името на изпълнителния директор в рамките на посочения в заповедта период, с изтичане на който период правомощията на заместващия се прекратяват. Оспорената заповед е издадена в рамките на времевия период на осъществено заместване.В този смисъл съдът не споделя основното възражение на жалбоподателя за нищожност на заповедта.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, изложени са фактическите и правните основания за издаването й, посочен е адресат, в разпоредителната част са определени правата и задълженията, начинът и срокът за изпълнение, възможността за оспорване, заповедта е подписана. Като част от основанията за издаване на заповедта е посочен Протокол № 13/15.07.2021г.  на назначената от административния орган комисия, цитирани са и влезлите в сила актове, с които са установени извършени от жалбоподателя нарушения на ЗГ и подзаконовите актове по неговото прилагане при извършване на дейността, за която е регистриран в публичния регистър по чл. 235 от ЗГ. В конкретния случай, правното основание за налагане на заповедта изисква обективно осъществена предпоставка - нарушенията да са установени с влезли в сила актове на компетентен орган. Тази предпоставка е налице. Възраженията за липса на фактически и правни основания за издаване на заповедта не са основателни, поради фактическата даденост, потвърдена с документация от преписката и цитирана в оспорената заповед. Фактическите основания от обстоятелствената част на акта може да се съдържат в относими към издаването му доказателства, след като същите се съдържат в административната преписка и са приложени по делото, а в акта си органът се е позовал на тях (така ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС по отношение съществуване на мотиви в документ, съставен преди издаване на акта). Поради изложеното съдът приема, че е спазена формата при издаване на административния акт по чл. 59, ал.2 от АПК.

Действително, не се установява издателят на заповедта да е уведомил жалбоподателя за започналото производство и да му е връчил протокола на комисията, т.е. не са спазени напълно изискванията на чл. 26 и чл. 34 от АПК. В случая обаче тези пропуски в процедурата не могат да бъдат квалифицирани като съществени и не водят до отмяна на процесната заповед само на това основание. В тази връзка следва да се посочи, че не всякакво процесуално нарушение обосновава отмяна на акта, а само същественото такова, което би могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова, което ако не беше извършено, актът щеше да е с друго съдържание или нямаше да бъде издаден. Конкретният случай, видно от доказателствата по делото, не е такъв. Доказателствата, на база на които административният орган е изградил фактическите си констатации и правните си изводи, без изключение, са събрани или създадени в хода на развилите се преди това административнонаказателни и съдебни производства, в които жалбоподателя е взел участие, т.е. същият е запознат с въпросните доказателства и с факта, че четирите  НП са влезли в сила. От друга страна ,правото на защита на адресата на акта не е ограничено, съобразно съществуващата пред него възможност във фазата на съдебното обжалване да опровергае фактическите констатации на административния орган - което в случая оспорващия не е сторил.

 С редакцията на чл. 239, ал.1, т.5 от ЗГ са защитени в максимална степен правата на адресата на заповедта. Предпоставка за издаването й е нарушенията на закона да са установени с влезли в сила актове на компетентен орган. Тоест, не е достатъчно административният орган да приеме, че е налице нарушение, а следва същото да е установено по предвидения за това ред. Предпоставка за издаване на заповед за отписване на физическо лице от публичния регистър по чл. 235 ЗГ е наличие на стабилитет на актовете, с които нарушенията на ЗГ са установени. Именно в тази насока са съображенията за гарантираната от закона възможност дадено лице да оспори НП и при отмяна на НП с влязло в сила съдебно решение, да опровергае наличието на предпоставка за издаване на ограничителна заповед по смисъла на чл. 239, ал.1, т.5 от ЗГ.

Предвид горното, настоящият състав не намира при постановяването на обжалваната заповед да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като същата е издадена след изясняване на относимите към случая факти и обстоятелства,при което не  е нарушен чл.35 АПК,каквито възражения се съдържат  в жалбата.

Оспорената заповед е издадена и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Последиците от оспорената заповед са идентични с тези на принудителна административна мярка. Според текста на закона правното основание по чл. 239, ал.1, т.5 от ЗГ се прилага, когато са налице влезли в сила най-малко три акта в рамките на последните 12 месеца, с които са установени извършени от лицето нарушения на ЗГ и подзаконовите актове по неговото прилагане при извършване на дейността, за която е регистрирано лицето в публичния регистър по чл. 235 от ЗГ. При тази законова регламентация административния орган  действа в условията на обвързана компетентност и ако са налице минимум три или повече от три влезли в сила акта на компетентен орган, отнема удостоверението и отписва лицето от публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика.

При наличие на 4 влезли в сила НП за налагане на санкции поради извършване на нарушения на ЗГ и подзаконовите актове по неговото прилагане при извършване на дейността, за която лицето е регистрирано в публичния регистър по чл. 235 от ЗГ, следва, че са налице нарушения, установени с влезли в сила актове на компетентен орган. В случая с четири влезли в сила наказателни постановления е установено, че жалбоподателя е извършил нарушения на чл. 257, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ във връзка с конкретни текстове от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. И четирите НП са влезли в сила през последните 12 месеца преди издаване на заповедта, след като са били потвърдени със съдебни решения. Съгласно чл. 297 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България./в.т.см. Р. по адм.д.№5892/2017г. на ВАС;Р. по адм.д.№6776/18г.на ВАС/.

Следователно материално-правните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 239, ал.1, т.5 от ЗГ са осъществени и са налице основания за отписване на жалбоподателя от регистъра за упражняване на лесовъдска практика. С постановяване на заповедта е постигната и целта на закона - опазването, поддържането, подобряване състоянието на горите и природосъобразното стопанисване на горските територии да се осъществява на високо професионално равнище от лица, които добросъвестно изпълняват задълженията си в съответствие със закона.

 По изложените съображения настоящият състав на АС –Монтана , намира, че обжалваната заповед е законосъобразна ,като издадена от компетентен орган ,мотивирана и издадена  при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби и с целта на закона,поради което не са налице основания за отмяната и, по смисъла на чл. 146,т.1-5 от АПК.Жалбата ,като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Претендира се  юрисконсултско възнаграждение от ответника ,чрез юрк. Василева ,което с оглед изхода на спора е дължимо и се определя от съда на основание чл. 143,ал.3 АПК във вр. с чл.37 Закона за правната помощ ЗПП/ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ/НЗПП/ в размер на 100/сто/лв.,платими от жалбоподателя.

  Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предложение 5 от АПК, АС-Монтана-ІІІ състав,

                                   

                                       Р Е Ш И:

 

 

 

 

 ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от Н.Г. ***,действащ чрез пълно-мощника си адв. М.К. *** против Заповед№635/ 23.07.2021г. на изпълнителния директор на изпълнителна агенция по горите/ИАГ/,подписана в хипотеза на заместване от  зам-изпълнителния директор на ИАГ инж.Р*** П*** ,на основание заповед№ЗАП-621 от 23.07.2021г. ,издадена от изпълнителния директор на ИАГ ,с която жалбоподателя е отписан от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверение №9029/05.03.2013г.,ведно с всички права ,произтичащи от него.

ОСЪЖДА Н.Г.Н. ***,действащ чрез пълномощника си адв. М.К. *** да заплати на ИАГ-София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лв.

 Решението може да бъде обжалвано от страните  пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

 

 

                                    

                                                Административен съдия :