Решение по дело №13198/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8361
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 6 декември 2019 г.)
Съдия: Здравка Ангелова Иванова
Дело: 20191100513198
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

         Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е       №…..

                                                Гр. София, 06.12.2019 г.

 

                                            В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А  

 

Софийският градски съд, въззивно отделение, ІV - „Д” състав, в закрито заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                    ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                      Мл. съдия : Биляна Коева                     

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. № 13198 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „ДЗИ - О.З.“ ЕАД срещу Постановление от 15.08.2019 г. за отказ да се прекрати изпълнително дело № 20198510401520 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действия СГС.

Жалбоподателят поддържа, че вземането по изпълнителен лист от  19.07.2019 г. за обезщетение е погасено чрез плащане, извършено още преди издаване на изпълнителния лист. Сумата от общо 9 936, 46 лв. е преведена по лична банкова сметка *** „ОББ“ АД, поради което са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа, че дружеството е изпратило уведомление за плащането на адреса на взискателя. Неоснователно ЧСИ е отказал прекратяването въз основа на молба на взискателя, в която се твърди, че сумата не е получена от него. Правят се искания за ССчЕ. Моли обжалваното постановление да бъде отменено, изпълнителното дело прекратено. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение 

Взискателят по изпълнителното дело А.Н.М., чрез своята майка и законен представител Н.Д.М., оспорва жалбата по подробно изложени съображения. Поддържа, че правилно съдебният изпълнител е отказал да прекрати делото, тъй като посочената в частната жалба сметка не е нито на детето – взискател, нито на майката – негов законен представител. Не е установено по какъв начин е открита тази сметка от длъжника, като се твърди, че взискателят не е уведомен надлежно за нея от длъжника и не е получавал сумата по превода. Моли да се остави жалбата без уважение, като претендира разноски  по чл. 38 ЗАдв.

В мотивите, представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действия СГС поддържа, че не е налице основание за прекратяване по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като представеното от длъжника преводно нареждане не съставлява доказателство, че внесената сума е заплатена по сметка на взискателя. За да се приеме, че плащането е валидно извършено по банков път, съгласно чл. 75, ал. 3 ЗЗД, следва да се установи, че е заверена банковата сметка на получателя. В тежест на заинтересованата страна е да ангажира доказателства в тази насока. Представеното платежно нареждане съставлява доказателства за извършено плащане по посочената от длъжника банкова сметка, ***умата от взискателя, каквото би било писмо от банката за заверяване на сметката или удостоверение от банката за нейния титуляр. Тъй като между страните е налице спор за погасителния ефект на твърдяното плащане, не са реализирани условията за прекратяване на изпълнителното производство, по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Моли да се остави без уважение частната жалба.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното :

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Изпълнително дело № 20198510401520 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действия СГС е образувано на 05.08.2019 г. по молба на взискателя А.Н.М., чрез неговата майка и законен представител Н.Д.М. за вземания, посочени в изпълнителен лист, издаден на 19.07.2019 г.

Длъжникът „ДЗИ О.З.“ ЕАД е поискал изпълнително дело да бъде прекратено с възражение от 12.08.2019 г. с мотив, че вземането по изпълнителния лист е погасено чрез плащане на сумата още на 19.09.2018 г., за което е представено преводно нареждане за кредитен превод в ОББ АД на сума от 9 936, 46 лв. на 19.09.2018 г., с основание за превода : ГД № 2152/2014 г. на СГС, по щета : 4307295140005.

Становището на взискателя във връзка с това искане е, че не е получавал плащане на сумата за обезщетение и не е уведомяван за превода.

С обжалваното постановление от 15.08.2019 ЧСИ е отказал да уважи искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство с аргумент, че не е установено погасяване на вземането по изпълнителния лист, което се оспорва от взискателя.

По законосъобразността на отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, въззивният съд намира следното :

В действащия ГПК основанията за прекратяването на изпълнителното производство са изчерпателно уредени в чл. 433, ал. 1 ГПК.

Съгласно изчерпателно посочените хипотези в чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнението се прекратява, ако: 1/. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена; 2/. квитанция от пощенска станция ; 3/. писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

В тежест на длъжника е да установи факта, че е налице погасяване на задължението, за да се приеме, че е налице отпадане на предпоставките за допускане на принудително изпълнение.

В конкретния случай длъжникът „ДЗИ - О.З.“ ЕАД твърди, че е извършил плащане по банков път на дължимата сума, за което представя преводно нареждане за кредитен превод от 19.09.2018 г. Взискателят се противопоставя на това твърдение като въвежда отрицателни факти за неполучаване на плащане.

Въпросът е дали с представеното платежно нареждане за кредитен превод се осъществява състава на една от хипотезите на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съдът споделя мотивите на ЧСИ, че представеното от длъжника платежно нареждане съставлява доказателства за извършено плащане по посочената от длъжника банкова сметка, ***умата от взискателя, каквото би било писмо от банката за заверяване на сметката или удостоверение от банката за нейния титуляр.

Съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), платежното нареждане е всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна операция. Но за да се установи изпълнение, водещо до погасяване на дълга не е достатъчно да се представи нареждането на платеца към доставчика на платежни услуги, а да се установи заверяване на банковата сметка на получателя на парите. Законодателят изрично сочи, че извършеното от длъжника плащане по банков път се удостоверява с писмо, издадена от банката, което свидетелствува за извършеното заверяване на сметката на взискателя. Само в този случай може да се приеме, че е налице настъпил погасителен ефект от плащането.

Ето защо длъжникът следва да представи пред ЧСИ не само платежното нареждане, тъй като то не удостоверява самото получаване на парите от страна на взискателя, а писмо от своята банка, че е изпълнила платежната операция, т. е. че сметката на получателя е заверена. След представяне на посочения по - горе документ от длъжника, може да се иска прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, т. 1 ГПК.

Предвид изложеното, настоящият състав намира жалбата за неоснователна.

Относно искането на взискателя за разноски, съдът намира следното:  

В случая става въпрос за контролно - отменително производство, което протича едностранно, а не състезателно и съдът не приключва изпълнителния процес, а извършва проверка по съобразеността на атакуваните изпълнителни действия със закона. Доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на неговите действия, настоящият състав намира, че в полза на взискателя не следва да се присъждат разноски, като  разпоредбите на чл. 78 ГПК и чл. 81 от ГПК не намира приложение в случая. (в този смисъл определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС).

Така мотивиран, Софийският градски съд,

                                            

    Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 59902/22.08.2019 г. на длъжника „ДЗИ - О.З.“ ЕАД срещу Постановление от 15.08.2019 г. за отказ да се прекрати изпълнително дело № 20198510401520 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действия СГС.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно  и не подлежи на обжалване.                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             ЧЛЕНОВЕ : 1.                    2.